Секцио или естествено раждане

Не ми се е случвало. Бих попитала дежурния лекар!

При мен се получи друго- 2 пъти увита пъпна връв около вратлето на бебето. Доктора скри от мен и ме викаше през ден да ме гледа. Накрая не позволи на майка ми и мъжа ми да присъстват на раждането и като се роди каза, че водите са зелени.
Проблеми никакви не е имало, но все си мисля че е поел сериозен риск.

И моето дете едното се роди с два пъти увита пъпна връв, което се знаеше от 7-и месец.Води и всичко беше ок, вдър плод(4200, 55см)Нормално раждане, бащата беше там също.

Въпрос към раждалите вагинално момичета. Колко от вас имат дълготрайни последици като хемороиди, невъзможност за задържане на урина и "изпускане", свличане на оргнаи и т.н.? Или някакви проблеми със секса?
И към раждалите секцио- има ли някой с някакви дълготрайни последици?
Пред раждане съм и тези дилеми не спират да ме тормозят.

Единствената ми последица от секциото е белегът на корема. Но и той вече почти не се забелязва (1г3м след раждането). Толкова е ниско, че не се вижда от бельо/бански, че дори го забравям.
Абсолютно нищо дълготрайно не е установено досега.

Никакви дълготрайни последици нямам след две вагинални раждания.

Аз имам истмоцеле след секциото, както и много други жени, които остават недиагностицирани. Това е джобче, което се образува по разреза на матката. В него се събира менструална кръв и цикълът ми от нормален стана 10-14-дневен със зацапвания по никое време, докато се изтече събраното в джобчето. Това може да е проблем за следваща бременност, зависи къде се захване ембриона. Имам болки в кръста от упойката. Белегът ми е най-малкият проблем.

След 2 вагинални раждания и 2 секцио - единствената трайна последица е по-отпуснатата коремна стена и стрии по корема, но не са ми болка за умиране. След 5-тото раждане ще видим как ще бъде.

Това може ли да се оправи? Звучи доста стряскащо.

Здравей.
А добре как се диагностицира истмоцеле
Защото и аз родих със спешно секцио през Ноември 2020

Аз избрах естествено раждане. Доволна съм. Мина бързо и имаше малко дискомфорт, но това е съвсем нормално. Имам малка епизиотомия на кожата на отвора с външни шевове. Минаха 4 години оттогава и няма и белег. Питат ме раждала ли съм, ако сменя гинеколога. Бебето беше много малко, но пък ме резнаха, защото съм дребна отдолу. Поне излезе за 10мин напъване. Лекарката каза затова си си запазила вида, иначе нямаше да е така. Възстанових се бързо, корема ми беше в предишната си форма до месец. Изглеждам си както преди. Радвам се и че нямам белег на корема.

Но... ако партньорът ми беше едър и висок и бебето вървеше едро... тогава бих избрала секцио. Голяма щета ще е за отдолу според мен голямо бебе и малки интимни части при майката.

Ако трябва да оценям по този критерий. Иначе мен си ме е страх от операции и това също надделя. И изобщо не съм съгласна с нещо, което ми говориха преди да родя, че е естествен процес и не боли. Трудно е, доктора ми помогна и натисна корема с ръка за да излезе по-лесно, не е лесно да го избуташ това бебе от там. Боли като стой та гледай. Поисках упойка и после беше песен. Нищо не усещах на корема и интимната област само. Навсякъде другаде имах чувствителност и можех да те движа.
Повече никога нищо не ме е заболяло. В смисъл, че след като премина упойката нямах никакви болки.

Вижда се на ехограф при добър лекар с хубава апаратура. Корекцията е оперативна, като не е сигурно дали ще се оправи или ще е още една операция на вятъра. Със следващо секцио също могат да се опитат да го оправят, но пак - без някакви особени гаранции.
На всички, на които им предстои да вземат това решение препоръчвам да прочетат книгата на Олга Дукат, за да се информират какво всъщност представлява едно нормално раждане, какви интервенции се правят, какво ги налага и какви са рисковете от тях. След това да се информират за рисковете от секциото и да намерят лекар, чието виждане за раждането се припокрива с тяхното, за да са спокойни. Има лекари, които правят само секцио и са се усъвършенствали в това. Има и лекари (много малко за съжаление), които водят рискови нормални раждания (нормално след секцио, седалищно, близнаци) и са много добри в това. Има лекари, които водят дирижирани раждания - с амниотомия (спукване на мехура), епизиотомия (разрез за разширяване на родовия канал), Кристелер (натискане по корема, което, от моите проучвания, е неефективно и дори опасно и аз лично не бих позволила да ми се приложи). Има и лекари, които правят предизвикани раждания, за да ги вместят в работния си график, без медицински показания за това. Това пък не бих го препоръчала на никого. Използването на епидурална упойка също си има своите минуси, въпреки очевидния плюс. Аз бях 11 часа в родилна зала за предизвикване на раждане, което завърши със спешно секцио. И от сегашния ми опит - не бих избрала секцио по желание, не бих искала епидурална упойка, не бих се съгласила на предизвикване на раждане без да чуя второ независимо мнение от друг лекар, не бих позволила да ме предизвикват с таблетка, а не с окситоцин. И не бих позволила да ми спукат околоплодния мехур, ако тоновете са добри и раждането си напредва с поне сантиметър на два часа.
Информирайте се добре - нито секциото е безопасно, нито нормалното раждане е цветя и рози. То просто няма раждане без риск, затова всеки преценява кое е по-подходящото раждане в неговия случай. Аз, с втора бременност живот и здраве, бих опитала отново нормално раждане, ако нямам категорични показания за секцио (тесен таз в 6-7 месец и “едро” бебе не е такова). Успех на всички, на които им предстои!

Имам леки козметични промени (по интимните части) след вагиналното раждане, които не влияят по никакъв начин на ежедневието, здравето и сексуалния ми живот.
Имам епизиотомия, личи си малък белег, но не виждам с какво може да ми пречи.
Иначе в началото имах задържане на урина заради епидуралната успойка (поради което НЕ я препоръчвам на никого), но беше за 2 седмици и отмина от самосебе си.
Сексът беше труден и болезнен за няколко месеца. След това се нормализира.
Много зависи как ще протече раждането. Моето беше доста "насилено", ако мога така да се изразя, доктора бързаше бебето да излезе и да си ходи, та ми включи стабилна доза окситоцин, други медикаменти, ръчно подпомагане на разкритието, натискане по корема....Ако не бяха всички тези напълно ненужни интервенции и бързането на екипа, съм почти сигурна, че и епизиотомията не ми беше нужна.

Иначе познавам жени с последствия и след вагинално раждане и след секцио. Всички зависи главно от избора на екип и разбира се от позицията на бебето, тялото на майката и известна доза късмет.

Аз също съм си задавала въпросите на Dreaming_girl, но тъй като за последствията от секциото се говори рядко (а знам, че ги има), смятам че ако забременя отново, пак бих родила вагинално, тъй като операцията ме плаши повече.

След две вагинални раждания имам само малък ръб, където беше единия шев. Под малък имам предвид топче, по-малко от глава на  карфица. Съпруга ми не го е намерил още. Остана, защото имах неразграден конец там и късно отидох да го махна. За сметка на това имам хемороид още от 8ми месец. Не се е променил след раждането и не ми създава проблеми. Обмислям да го махна, защото е външен и се дразня, като знам, че е там.

И аз имах хемороид. Махнах го за 3 дни с крем за разширени вени.