ОСМИ клас 2020/2021 - Плам, пламти! Котел, бълбукай! Със надежда ДО да свърши проблещукай!

ДO
Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ПРОФ. Д-Р КОСТАДИН АНГЕЛОВ, Д.М.
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ДОЦ. Д-Р АНГЕЛ КУНЧЕВ, Д.М.
ГЛАВЕН ДЪРЖАВЕН ЗДРАВЕН ИНСПЕКТОР

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаеми господа,
Настоящото писмо е от родителите на ученици, обучаващи се в гимназиален етап на образование.
Следим със загриженост усложняващата се обстановка около пандемията от Covid-19, като разбираме сериозността на ситуацията, в която се намираме всички ние, и подкрепяме усилията за опазване здравето и живота на нашите учители, нашите деца, както и на всички граждани на Република България.

Същевременно сме сериозно обезпокоени от рестриктивните мерки, постановени със Заповед №РД 01-626/27.10.2020г. на МЗ, тъй като за всички упоменати в документа дейности и мероприятия (посещения в заведения и търговски центрове, конгреси, културни мероприятия и др.) се оставя възможност за присъственост, докато учениците в гимназиален етап следва еднозначно и безапелационно да преминат в ОЕСР. Обявените през последните дни намерения на МОН са, че тези гимназии, които се намират в т.нар. „червени зони“, ще продължат с онлайн обучението, което за значителна част от училищата на практика означава неопределено дълъг период, в който учениците няма да могат да се върнат в класните стаи.

Нашите наблюдения над децата ни, които вече бяха в дистанционна форма на обучение през миналата учебна година са, че такъв вариант е целесъобразен единствено за ограничен период от време. След това учениците рязко изгубват мотивация и концентрацията на вниманието им пред мониторите значително намалява. Липсата на директна комуникация с учителите води до по-непълноценно изготвяне на самостоятелните задачи за домашна работа. Целият процес се оказва компрометиран и на практика не могат да бъдат постигнати основополагащите цели на образованието.

Също така бихме искали да посочим, че по данни на Национален статистически институт за предходната учебна 2019/2020г. учениците в България са около 572 504, като тези, които текущо се обучават в гимназии са 132 775 и съставляват едва около 2% от населението.

Така се оказва, че най-сериозните ограничителни мерки са приложени към изключително малка група от обществото и едва ли това наистина би променило хода на пандемията.

В голяма част от държавите в Европейски съюз въвеждането на карантина засяга почти всички сфери на обществения живот, но не и училищата, а у нас очевидно е обратното.

Искрено се надяваме, че МОН и МЗ ще преразгледат позицията си и ще осигурят на децата ни полагащия им се по право достъп до качествено и истинско образование.

С уважение:

Уважаеми господин министър-председател,
Уважаеми господа,

Настоящото писмо е от родителите на ученици, обучаващи се в гимназиален етап на образование.
Следим със загриженост усложняващата се обстановка около пандемията от Covid-19, като разбираме сериозността на ситуацията, в която се намираме всички ние, и подкрепяме усилията за опазване здравето и живота на нашите учители, нашите деца, както и на всички граждани на Република България.

Същевременно сме сериозно обезпокоени от рестриктивните мерки, постановени със Заповед №РД 01-626/27.10.2020г. на МЗ, тъй като за всички упоменати в документа дейности и мероприятия (посещения в заведения и търговски центрове, конгреси, културни мероприятия и др.) се оставя възможност за присъственост, докато учениците в гимназиален етап следва еднозначно и безапелационно да преминат в ОЕСР. Обявените през последните дни намерения на МОН са, че тези гимназии, които се намират в т.нар. „червени зони“, ще продължат с онлайн обучението, което за значителна част от училищата на практика означава неопределено дълъг период, в който учениците няма да могат да се върнат в класните стаи.

Нашите наблюдения над децата ни, които вече бяха в дистанционна форма на обучение през миналата учебна година са, че такъв вариант е целесъобразен единствено за ограничен период от време. След това учениците рязко изгубват мотивация и концентрацията на вниманието им пред мониторите значително намалява. Липсата на директна комуникация с учителите води до по-непълноценно изготвяне на самостоятелните задачи за домашна работа. Целият процес се оказва компрометиран и на практика не могат да бъдат постигнати основополагащите цели на образованието. ОЕСР изисква работа в продължение на около 10 ч. дневно пред монитор, което води допълнителни негативни последствия върху здравето на децата - разстройства на зрението и акомодацията; болести на органите на опорно-двигателен апарат; нервно-психични разстройства. Същите тези деца през изминалата учебна година вече преминаха дълъг период на ОЕСР.

Също така бихме искали да посочим, че по По данни на Национален статистически институт за предходната учебна 2019/2020г. учениците в България са около 572 504, като тези, които текущо се обучават в гимназии са 132 775 и съставляват едва около 2% от населението. Така се оказва, че най-сериозните ограничителни мерки са приложени към изключително малка група от обществото и едва ли това наистина би променило хода на пандемията.

В голяма част от развитите държави в Европейски съюз въвеждането на карантина засяга почти всички сфери на обществения живот, но не и училищата, а у нас очевидно е обратното.

Отчитайки гореизложените обстоятелства, за нас остава необяснима причината, поради която единствено и само гимназистите следва да понесат най-голямата тежест като рестриктивна мярка в борбата с овладяване на пандемията.

Искрено се надяваме, че МОН и МЗ ще преразгледат позицията си и ще осигурят на децата ни полагащия им се по право достъп до качествено и истинско образование.