Пролапс на тазовото дъно

  • 78 418
  • 671
# 660
Meteor70, твоето цистоцеле каква степен беше? Беше ли видимо и какво те накара да минеш към операция? На колко години си ако е удобно да попитам?
1-2 степен беше цистоцелето ми. Беше видимо и от навлизането в менопауза. Напипах го при къпане около половин година преди операцията. Изчакахме с опериращия лекар да стане студено, защото русенска жега и планова интервенция , дори и лека,  не е добър вариант. На 52 г. съм.  Заради физически дискомфорт преминах към операция. Адски неприятно беше да ми подпира и придърпва от него.
Извинете за любопитството ми към вашия проблем , но нали е хубаво да си помагаме , аз съм с такъв проблем също от 2 г , на 52 г съм , ходя при д-р Германия във Варна , но според него не се налага оперативна намеса , а усещам , че влагалището ми вече излиза извън и го опипвам и ми подпира - та , за това , ако нямате против да ви попитам  
кой и къде  ви прави операцията и как закрепиха мускулите , със сленг ли ?
Яйчниците махнаха ли ?
Как се чувствате сега ?
Няма проблем. Затова пишем и следим темата, за да си помагаме.
Оперира ме  гинекологът д-р Константинова в болница "Медика" в Русе преди 2,5 месеца. Не съм със сленг. Отстрани разпусната тъкан на предна влагалищна стена и разпусната част от мускулите на тазовото дъно и заши. Не ми е махала нито матка, нито яйчници, защото не беше необходимо. Аз бях с 1-2 степен цистоцеле, т.е. лек пролапс на влагалището / само леко изсипан пикочен мехур/ и беше възможно правенето на класическа пластика, без да се отстраняват органи. Нямам други проблеми. Образната диагностика ехограф , скенер и цитонамазка преди операцията  и хистология с взета проба по време на операцията са ми в норма.
Изчаках няколко месеца, за да се застуди и да е подходящо времето за планова операция.Чувствам се прекрасно, пу-пу, но се пазих много , особено през първите 2 месеца. Обясних и в един от предните постове някои подробности около операцията, болничния престой и следоперативния период, но ако трябва пак ще пиша подробности.
Виж целия пост
# 661
Petrovabul би ли споделила още малко подробности около твоето състояние и операцията? Имаше ли инконтиненция преди операцията, пролапса как се получи, след раждане ли?
Моля сподели повече подробности около операцията, възстановяване, тренираш ли след операцията и т.н
Търсих предишните ти постове, но не открих нищо..
Предварително благодаря!🤍
Виж целия пост
# 662
Момичета и аз съм в кюпа на 33 г след 2 месеца раждане.Усетих топче,но нямам мисля други проблеми,освен болки в кръста,но да кажем ,че мислех,че е от кърмене и носене на бебето. Какви са ми прогнозите ?
Виж целия пост
# 663
Пламена Стайкова 761860, само лекар може да отговори на въпроса Ви.
Аз да си кажа , че нямах инконтиненция въпреки цистоцелето. Минаха почти 4 години от операцията ми. Всичко все още е наред, пу-пу, но се пазя много за тежкото и принципно не тренирам от много години.
Виж целия пост
# 664
Пламена Стайкова 761860, само лекар може да отговори на въпроса Ви.
Аз да си кажа , че нямах инконтиненция въпреки цистоцелето. Минаха почти 4 години от операцията ми. Всичко все още е наред, пу-пу, но се пазя много за тежкото и принципно не тренирам от много години.

Това е страхотно,ако може да се задържи. Мен ме притеснява отглеждането на бебето с такава диагноза. За момента имах само консултация в хейли и очаквам да чуя в коя степен съм ,но вероятно 2-3. За сега няма да ми препоръчат операция на първо време,но исках да чуя дали има случаи ,в които при такава диагноза е отложено и се е водил нормален начин на живот
Виж целия пост
# 665
Пламена, преди два месеца сте родила? Все още е много рано. Трябва да се нормализират хормоните. Консултирайте се с лекар.
Когато аз родих преди повече от 20 години с огледалото си видях смъкването, и не съм имала никакви проблеми и симптоми през годините, освен чести гъбички, за които са ми казвали, че има връзка.
Едва преди около пет години започна някакъв дискомфорт. Така, че не се отказвай.
Внимавай с тежкото и напъните , да няма запек, казвали са ми без вакуум в корема, че избутва.
И има опции. Ако правите и упражнения за тазовото дъно ще е добре. Аз признавам не правя, и уред от кегел 8 имам и него не ползвам.
Виж целия пост
# 666
Момичета и аз съм в кюпа на 33 г след 2 месеца раждане.Усетих топче,но нямам мисля други проблеми,освен болки в кръста,но да кажем ,че мислех,че е от кърмене и носене на бебето. Какви са ми прогнозите ?
От вас зависи да стопирате процеса. Аз не вярвам особено вече на консервативните методи, те помагат да не се задълбочава пролапса. С бебе няма да може да се опазите дълго време- има си носене на тежко, вдигане, няма как.
Виж целия пост
# 667
Момичета и аз съм в кюпа на 33 г след 2 месеца раждане.Усетих топче,но нямам мисля други проблеми,освен болки в кръста,но да кажем ,че мислех,че е от кърмене и носене на бебето. Какви са ми прогнозите ?
От вас зависи да стопирате процеса. Аз не вярвам особено вече на консервативните методи, те помагат да не се задълбочава пролапса. С бебе няма да може да се опазите дълго време- има си носене на тежко, вдигане, няма как.
Подкрепям. Консервативните методи и на мен ми помогнаха само да се задържи процеса на пролапс, докато изчакам няколко месеца подходящо хладно време за планова операция. Иначе, трябва голямо пазене след това до живот за вдигането и носенето на тежко. Препоръчително е да не се надвишават 7 кг, за да има дълготраен ефект от тази пластика на влагалището.
Виж целия пост
# 668
Някой с ректоцеле има ли  тънки изпражнения?
Виж целия пост
# 669
Да,но аз имам и хемороиди,така,че не знам  кое от двете е причината.
Виж целия пост
# 670
Да,но аз имам и хемороиди,така,че не знам  кое от двете е причината.
[/quote
И аз имам и вътрешни и външни хемороиди, но имам и дискова херния,но хирург -проктолог ми каза,че е от ректоцеле  ,въпреки,че е малко и от дискова херния.
Виж целия пост
# 671
Здравейте! Диагнозата  ми  е  цистоцеле  с  ректоцеле,  с  нарушения  в  изпразването  на  пикочния  мехур.  Оперирана  съм.  Но  пътят  на  диагностицирането  ми  беше  доста  дълъг - и  във  времето,  и  в пространството.
       Всичко  започна  2022година  със  затруднения  в  сутрешното  уриниране.  Впоследствие  проблемът  се  задълбочи,  за  да  стигне  до пълна  невъзможност  от  уриниране.  От  м.февруари  до 14.10.т.г.  бях  на самокатетеризация.
       Лекарите,  с  които  се  консултирах (не  един,  не  двама  и  все  утвърдени  имена), не  откриха  причината  за състоянието  ми.  За  гинеколозите  нямаше  гинекологичен  проблем, за  невролозите и  неврохирурзите също нямаше  патология,  уролозите  и  те  вдигаха  рамене. Множество  ехографии,  цистометрии  и  урофлоуметрии, уретроцистоскопии - резултатът - огромно  количество  остатъчна  урина (700-800мл.),  а  причина  не  се  откриваше.  Пих  убретид (в  България  го няма,  намирах  го  от чужбина).  За  определен  период  изчезна  от  европейския  пазар и трябваше  да  мина  на  калимин.  Полза  никаква.  Стигнаха  до  заключението,  че  най-вероятно  става въпрос  за  синдром  на  Фаулър - рядко  уро-неврологично  състояние ( 1  на 1 000 000 жени). В  този  случай  се  прави  сакрална  невромодулация - имплантира  се  устройство,  което  стимулира  сакралните  нерви  и  възстановява  нормалното  уриниране.  За  съжаляние  това  не  се  прави  в  Бългърия,  а  някъде  по  света.  Къде  и  кой - никой  не  можа  да  ми  каже.  Ами  сега?
       След  месеци  търсене  на  информация  по  въпроса разбрах,  че  тази  манипулация  се  прави  от  д-р Йордан  Тодоров - завеждащ  клиниката  по  урология  и  детска  урология,  ръководител  на  уроонкологичен  център,  координатор  на  център  по  континенция  и  тазово  дъно  в  гр.Кулмбах,  Германия.  Видях  светлината  в  тунела!  Свързах  се  с  болницата,  а  след  това  и  с  д-р  Тодоров.  Уговорихме  час  за  преглед  в  клиниката  му  и  в  началото  на  юли  бях  в  Германия.  След  обстоен  преглед д-р  Тодоров  заключи,  че  нямам  рядко  заболяване,  а  нещо,  което  се  среща  при  всяка  втора  жена - тежка  дистрофия  на  органите  на  малкия  таз.  Не  се  поколебах  и  на  15.10.  д-р  Тодоров  ме  оперира  с  Da  Vinci. Операцията  продължи  над  час.  Не  съм  била в реанимация,  не  ми  вливаха  нищо - дори и  антибиотик,  болката  беше  поносима  без  обезболяващи, още  същия  ден  станах  от  леглото. На 19.10.  ме  изписаха,  а  на  20.10.  със  самолета  се  прибрах  в  София.  И  най-хубавото  е,  че  сега  пикам  и  нямам  остатъчна  урина.  Благодарна  съм  на  съдбата,  че  ме  срещна  с  този  лекар - Професионалиста  и  Човека  д-р  Йордан Тодоров.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия