Нямам приятелки, чувствам се ужасно самотна.

  • 6 044
  • 61
# 15
Ти не искаш дете но ще го направиш заради вашите ?
В тона ти усещам, че някак си не се обичаш достатъчно. Страх те е да заемеш собствена позиция и да я отстояваш. Ако опиташ да угодиш на всички - няма да станеш по-бяла и добра, напротив, ще потънеш още повече.
Виж целия пост
# 16
Съжалявам за загубата ти..
Това с токсичните родители напълно го разбирам. Просто им казваш, че живота си е твой и ако не са разбрали вече си имаш свой мъж и вие си взимате решения. Наистина е добре да се дистанцира малкоот родителите си. Деца се "правят" не заради родители, защото приятелките ти всички имат, а защото просто двама души се обичат и са достатъчно зрели да създадат семейство.
Разбирам те и за това с приятелите мъже,защото пък по-голямата част от приятелите ми са жени. Вярно в началото  бях доста съмнителен на приятелката ми с тези "познати"😇но никога не съм имал проблем с това. Надявам се и мъжът ти е да е толкова разбран. Другото, е че рядко наблюдавам истински приятелства между жени.
Идеята да посетиш терапевт, за да можеш да получиш подкрепата от която се нуждаеш в момента.
Виж целия пост
# 17
Дистанцираш се от родителите си. Гледаш си жиовта. Опитваш се да се съвземеш след аборта.
Говориш със съпруга си как се чувстваш, какво изпитваш, та дори и обсъдете , че се чувстваш "ниско интелектуално"...той е твоето семейство, твоята опора, трябва да  може да говорите за всичко без притеснения.
Обясни му , че не искаш деца, обясни му страховете си...ти не си "репродуктивна крава"/извинете за цветущото /, ти си човек, имаш чувства, мисли. Щом не си готова за тази стъпка дете, не го прави.
Намери себе си, намери си форуми по интереси, ФБ групи, ще намериш много виртуални приятели, а в последствие може да станат реални.
  Токсичните родители и че не си това което са искали те, те дърпат назад. Цял живот се опитваш да задоволиш нечии желания и мечти, че ти потъпкваш себе си и те е страх да живееш твоя живот. Живееш животът на другите.
Животът е пред теб, мисли положително. Ти си това което си, не това което искат другите.
Виж целия пост
# 18
Прогледни, че няма такава дума "трябва". Не съществува в природата просто, нема такова животно. Това е само инструмент за налагане на едни хора над други. Нищо не трябва. Прави каквото на теб ти идва отвътре, другите ги пращай да правят като вятъра.
Виж целия пост
# 19
Вие сами ли живеете, или с твоите родители?
Виж целия пост
# 20
Вече са ти го написали, но и аз да кажа. Твоят проблем не е, че нямаш приятелки. То с такива родители нищо чудно, че не си успяла да създадеш приятелства, ами се чудя даже как си успяла да се ожениш.
Проблемът ти са именно родителите ти, които звучат като ужасни хора, каквито никой не бива да толерира в живота си.

Защо ги търпиш, защо не ги отрежеш и поставиш на мястото им, което е извън твоето семейство. Нямат право да ти се месят, да те мачкат и обвиняват, да ти вменяват вина и да ти казват какво трябва и не трябва да правиш.
По какъв начин зависиш от тях? Издържат ли те, наследство ли чакаш, за верига ли си вързана? Какво ти пречи да им кажеш да си гледат тяхната работа, ти ще си гледаш твоята и да не си дават мнението непоискано.
Препоръчвам същата стратегия и с мъжа ти, когато вземе да ти мели как не си добър професионалист и как стоиш по-долу интелектуално. Което пък като виждам правописа, може и да е вярно, но пак не би трябвало да ти се натяква от най-близкия.

Изобщо, липсата на приятелки не е основния проблем тук. Като споделяш с някого може да се почувстваш по-добре за момент, но накрая пак ще трябва да се върнеш вкъщи и да воюваш на два фронта за да отстояваш себе си. Не е живот това за мене.
Виж целия пост
# 21
Постът на Babri е в десятката. И да си намериш приятелка душеприказчик, ще споделиш, ще ти олекне за два часа и какво? Все едно гримираш рана, вместо да я дезинфекцираш. Съжалявам, защото знам как звучи, но раната са егоистичните ти, задушаващи родители, които искат да живеят твоя живот от първо лице. Да насаждаш вина на детето си е достатъчно сбъркано, а пък да го обвиняваш заради медицински проблем, вместо да го подкрепяш безусловно...Егоисти е вежливото определение.
Виж целия пост
# 22
Като стигнах до там, където пишеш как нямаш нужда от психолог, и разбрах, че имаш.

Колкото до приятелките - откъде да се появят, след като сама пишеш как около жените имало напрежение, лицемерие, лъжи и какво още беше Simple Smile
Обезценяваш жените, от там и себе си. Няма как да си хепи, нито да постигнеш равновесие с тази нагласа.

Напред няколко човека вече го написаха, но и аз да повторя - имаш нужда от терапевт.
Виж целия пост
# 23
И на мен ми направи впечатление, че усещаш негативни емоции, когато си около жени. Самата ти си жена, не вкарват себе си и останалите в стереотипи. Хората са хора-има и лицемери, и интриганти и в двата пола.  Това, че до такава степен увличаше мъжете ти е само в минус.

В същото време твърдиш, че си възпитавана като мъж - повярвай ми, не си. Родителите на мъже рядко ги натискат да имат деца на всяка цена, защото партньорката им го заслужава.

Последно- според мен е редно да потърсиш психолог.  Колкото и добра приятелка да имаш-няма да може да ти даде това, от което имаш нужда.
Виж целия пост
# 24
Направо ме уплаши тази тема, какви са тези родители и отношения, какво е това чудо... Ако някой ме обвинява, че съм направила спонтанен аборт*, ще му откъсна главата. Само като го чета и се ядосах. Трябва и ти да се ядосаш, защото това е безобразие. Да не подхващам любимия зет. Точно психолог ти трябва, не знам коя приятелка ще изслушва това спокойно, пък и приятелите не са само изслушвачи.

*Извинявам се, аборт по медицински причини пише... Ми пак.
Виж целия пост
# 25
Имаш субективна нагласа и меко и леко ни вменяваш, че родителите и мъжът ти не те ценят (на което и тук се връзваме), но проблемът ти е в това, че си млада и все още следваш обществените модели (работа, брак, деца, приятели), докато реално ти се иска да живееш по твои си правила.
Другите не са ти виновни - нито пък ти си виновна. Такъв е живота, докато се открием какви сме и какво искаме.

Според мен си идеална за психолог/терапевт, който да ти помогне да чуеш собствените си мисли и стратегия за живота и съвсем леко да те подбутне да изживееш нещата, които ти липсват.
Виж целия пост
# 26
Имаш нужда от психолог/психотерапевт, който да ти помогне. Аз също съм посещавала, срещнах невероятно разбиране от тази жена, проблемите с родители/партньор бяха подобни. Ще ти пратя линковете, които психотерапевтката ми прати да прочета, мисля, че ще са ти от полза.
Родителски модел:
https://chitanka.info/text/26986/6#textstart
Поведението “угаждане”:
http://zdravaistoria.com/%D0%BE%D1%82-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D … 0%B0%D0%B6%D0%B4/
http://zdravaistoria.com/%D0%BE%D1%82-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D … B0%D0%B6%D0%B4-2/
http://zdravaistoria.com/%D0%BE%D1%82-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D … B0%D0%B6%D0%B4-3/
Виж целия пост
# 27
Здравей сладурано, личи си , че угаждаш на всички!Но това е грешка от твоя страна! След като пишеш, че си имаш приятелка, научи я и тя да те изслушва,за да може, и на теб да олеква. Защото като споделиш нещо ,което тии тежи ,или само малък разговор с някого маха товара от плещите ни.Детенце ще си имаш, стига да го искате силно!Но всеки може да се случи да направи аборт.Ти не си виновна.Намери време за себе си,прави това, което ти харесва,и не се стреми да угодиш на всички! Би трябвало твоите родители да те разбират повече,но уви ,техните разбирания са по-старомодни изглежда.На никой не угаждай 100%,защото ти ще страдашЖелая ти успех във всичко!Бъди щастлива!
Виж целия пост
# 28
Пишете ми на лични. Жена на 39, Стара Загора
Виж целия пост
# 29
Само да вметна, че аборт по мед. причини и спонтанен аборт са две различни неща. При всички положения никой няма вина за загубата, но по мед.причини обикновено са на лице генетични аномалии, а спонтанният аборт е всъщност това, за което я обвиняват родителите й явно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия