Здравейте! Имам огромен проблем с приятелки и познати и тяхната склонност да ме търсят да си приказваме, когато им е скучно. Смятат за нормално да се обадят например в 18.00 часа, когато приготвям вечеря, и да ме държат час и половина да слушам неща, които никак не ме интересуват, нито са някакъв проблем, за който бих могла например да помогна. Не се обаждат, защото имат нещо важно да кажат, не се интересуват от моите проблеми, просто искат да разкажат най- детайлно за ежедневието си и си търсят слушател. Не искам да съм груба и директно да ги отрежа, но деликатните извинения и оправдания не вършат работа- след известно време пак звънят. Е, добре, но 5 човека по час и половина разговори и почивният ти ден отишъл на кино. Вече ме втриса, като чуя, че телефонът ми звъни. Имам и нормални контакти с разговори по около 10 минути, но тези хора са единици. Останалите сякаш имат някаква норма за продължителен разговор да изпълняват. Аз не ги търся, не занимавам никого с проблемите си и с ежедневието си. Започнах да си изключвам телефона, като го включа пак ме налазват. Чудя се дали и други имат моя проблем. Дали грешката не е в моя телевизор? Някакви съвети?
Да, грешката е в твоя телевизор.
Просто казваш - "Пенке, имам сега работа, приготвям вечеря и не мога да говоря"
Елементарно е.
Сори, но никой не те насилва.
Това че си неспособна да поставяш граници е твой проблем.
Имала съм подобни моменти със свръхприказливи хора.
Случвало се е и да не разбират от дума даже като казвам, че съм заета и продължават да мелят. Просто казвам чао и затварям. Една даже май се оказа тъпичка и не стопли, та звънна. Не вдигнах. После като си видяхме се опита да ми се прави на интересна, но я поставих на място.
И да завиждат 
