Здравейте! Ще се опитам да съкратя историята колкото се може . Преди пандемията водех що годе приличен живот -студентка съм на 23, тъкмо си бях намерила работа по специалността, имах дългогодишен приятел, с който макар да се карахме и дърпахме често, поне усещах като нещо сигурно и смислено, което имам в живота си. След пандемията всичко се промени-загубих си работата поради обстоятелствата (това ми беше първата и единствена работа), след 2 месеца тотално се бях депресирала поради изолацията и единствения човек, когото виждах беше приятеля ми. Тъкмо щяхме да заживеем заедно и се скарахме, защото аз имах нужда от малко повече внимание от необходимото в този момент, а той взе че ме заряза, защото аз избухнах под положението в което се намирах напоследък... сами можете да си представите това в каква позиция ме постави. И от тогава нищо. Образованието ми е в тотален застой от тогава ако може да наречем това нещо “образование”. Не се виждам с никого, всеки си е хванал пътя-за жалост и такива са ми повечето приятели , от този тип “самодостатъчни”, които нямат особено голяма нужда да излязат и изпият едно кафе и да си излеем душите. Опитах се да излизам с едно наистина свестно момче, уви той не ми отвърна на чувствата, което ме смаза допълнително. Вече нямам никакво желание да уча и изобщо не искам да се занимавам със съответната професия. Върнах се в родния си град при родителите тъй като лекциите са дистанционно, и изобщо съм в една изходна позиция все едно на 23 години те първа трябва да започвам живота си, а всички покрай мен сякаш са си намерили мястото и знаят какво правят и какво им се случва. Естествено съм с пълното си съзнание за пандемията, условията и всичко, но мисля че напоследък нещата стигнаха до краен предел.В последно време едвам намирам мотивация да стана от леглото. Този следобед просто се чувствах толкова празна и безполезна че ми се насълзиха очите и осъзнах, че дори няма с кого да споделя искрено . Това ме доведе и до тук. Ще съм благодарна за всякакви съвети за “малки крачки” които да ме изкарат от това дъно. (ходила съм на психолог, решението беше временно)
Виж целия пост
В дупка
- Публикувана: 10 ноем. 2020, 20:33 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2020, 07:00 ч.
# 1
10 ноем. 2020, 22:22 ч.
Мила pineapplepie, съжалявам за състоянието ти.
Мога да ти предложа, като начало да възобновиш посещенията на психолог, психотерапевт или психиатър. Казваш, че си ходила на психолог и решението е било временно. Това вероятно означава, че е имало ефект, но краткотраен. Отлично е, че е имало ефект и просто иди отново при този психолог. Ако нямаш възможност, тук е бг-мама има безплатни консултации с психолози, възползвай се от тази възможност.
А в допълнение, мога да ти предложа следните малки стъпки, които по никакъв начин не заместват лечението от специалист.
Погрижи се да спиш достатъчно и добре.
Погрижи се за перисталтиката на червата, трябва да изхвърляш отпадъчните продукти редовно.
Пий достатъчно вода, хидратирането е важно.
Дишай - прави дихателни упражнения. Усети как въздухът животворно те изпълва и излиза навън с всичко черно и нежелано.
Излизай навън всеки ден, особено в часовете, когато е по-светло и слънчево. Разхождай се осъзнато - гледай къде си и какво има около теб, отбелязвай си детайли - катеричка, гълъб, врабче, зелени или жълти листа.
Движението и светлината помагат, също и осъзнаването на ежедневните неща.
Прави всеки ден нещо добро за себе си. Всеки ден по нещо, което радва сетивата ти. Например, чуй някаква хубава музика. Виж слънчев залез. Сложи в стаята етерично масло. Бих казала да отидеш на масаж, но не знам дали е позволено.
Направи си лека гимнастика, от рода на йога. Медитирай, ако знаеш как; може да опиташ визуализация. Има много варианти на визуализация, например седни по турски или легни на пода върху постелка със затворени очи, в тишина и си представи как всичко около теб е светло синьо, то те изпълва - дай си време да го почувстваш, а след това почувствай как в средата на деколтето ти свети слънце и огрява всичко. Ако не е съвсем тихо, приеми шумовете. Не забравяй удоволствието от дишането.
Постарай се да разбереш приятелите ти. Те вероятно имат свои проблеми, а и не са достатъчно квалифицирани, за да ти помогнат. Точно сега е безценен разговорът със специалист.
Не е страшно да започнеш живота си отново на 23. Да знаеш аз колко пъти съм ставала нов човек! Даже и за това мога да ти предложа визуализация: представи си, че си змия, която хвърля кожата си, измъква се бавно от нея и се преражда в светлина и блясък, а старото и грозното остават зад нея.
Виж целия пост
Мога да ти предложа, като начало да възобновиш посещенията на психолог, психотерапевт или психиатър. Казваш, че си ходила на психолог и решението е било временно. Това вероятно означава, че е имало ефект, но краткотраен. Отлично е, че е имало ефект и просто иди отново при този психолог. Ако нямаш възможност, тук е бг-мама има безплатни консултации с психолози, възползвай се от тази възможност.
А в допълнение, мога да ти предложа следните малки стъпки, които по никакъв начин не заместват лечението от специалист.
Погрижи се да спиш достатъчно и добре.
Погрижи се за перисталтиката на червата, трябва да изхвърляш отпадъчните продукти редовно.
Пий достатъчно вода, хидратирането е важно.
Дишай - прави дихателни упражнения. Усети как въздухът животворно те изпълва и излиза навън с всичко черно и нежелано.
Излизай навън всеки ден, особено в часовете, когато е по-светло и слънчево. Разхождай се осъзнато - гледай къде си и какво има около теб, отбелязвай си детайли - катеричка, гълъб, врабче, зелени или жълти листа.
Движението и светлината помагат, също и осъзнаването на ежедневните неща.
Прави всеки ден нещо добро за себе си. Всеки ден по нещо, което радва сетивата ти. Например, чуй някаква хубава музика. Виж слънчев залез. Сложи в стаята етерично масло. Бих казала да отидеш на масаж, но не знам дали е позволено.
Направи си лека гимнастика, от рода на йога. Медитирай, ако знаеш как; може да опиташ визуализация. Има много варианти на визуализация, например седни по турски или легни на пода върху постелка със затворени очи, в тишина и си представи как всичко около теб е светло синьо, то те изпълва - дай си време да го почувстваш, а след това почувствай как в средата на деколтето ти свети слънце и огрява всичко. Ако не е съвсем тихо, приеми шумовете. Не забравяй удоволствието от дишането.
Постарай се да разбереш приятелите ти. Те вероятно имат свои проблеми, а и не са достатъчно квалифицирани, за да ти помогнат. Точно сега е безценен разговорът със специалист.
Не е страшно да започнеш живота си отново на 23. Да знаеш аз колко пъти съм ставала нов човек! Даже и за това мога да ти предложа визуализация: представи си, че си змия, която хвърля кожата си, измъква се бавно от нея и се преражда в светлина и блясък, а старото и грозното остават зад нея.
# 2
11 ноем. 2020, 02:07 ч.
Авторке, почивай си и гледай да разтоварваш, запомни от мен, че приятели завинаги много трудно да могат да се намерят, светът се промени и направи хората студени. И аз съм сама даже бях приета в университет но се отказах защото не ме приеха това което искам. Пиши ми ако искаш, ще се радвам!
Виж целия пост
# 3
11 ноем. 2020, 19:22 ч.
Абсолютно съм съгласна с горното мнение.
Освен това, не забравяй, че всичко ще отмине. Повтаряй си го постоянно - Аз съм най-важна и това ще мине.
Аз съм в подобно на твоето положение, с разликата, че съм на 27 и мога да си представя през какво преминаваш. Започнах да мисля за бъдещето и всички хубави неща, които ще ми се случат. Изпълних се с положителни мисли и ги насочих към бъдещето. Силата на мисълта е много голяма и ще го разбереш след време. Повярвай в себе си и се усмихни на живота.
Виж целия пост
Мила pineapplepie, съжалявам за състоянието ти.
Мога да ти предложа, като начало да възобновиш посещенията на психолог, психотерапевт или психиатър. Казваш, че си ходила на психолог и решението е било временно. Това вероятно означава, че е имало ефект, но краткотраен. Отлично е, че е имало ефект и просто иди отново при този психолог. Ако нямаш възможност, тук е бг-мама има безплатни консултации с психолози, възползвай се от тази възможност.
А в допълнение, мога да ти предложа следните малки стъпки, които по никакъв начин не заместват лечението от специалист.
Погрижи се да спиш достатъчно и добре.
Погрижи се за перисталтиката на червата, трябва да изхвърляш отпадъчните продукти редовно.
Пий достатъчно вода, хидратирането е важно.
Дишай - прави дихателни упражнения. Усети как въздухът животворно те изпълва и излиза навън с всичко черно и нежелано.
Излизай навън всеки ден, особено в часовете, когато е по-светло и слънчево. Разхождай се осъзнато - гледай къде си и какво има около теб, отбелязвай си детайли - катеричка, гълъб, врабче, зелени или жълти листа.
Движението и светлината помагат, също и осъзнаването на ежедневните неща.
Прави всеки ден нещо добро за себе си. Всеки ден по нещо, което радва сетивата ти. Например, чуй някаква хубава музика. Виж слънчев залез. Сложи в стаята етерично масло. Бих казала да отидеш на масаж, но не знам дали е позволено.
Направи си лека гимнастика, от рода на йога. Медитирай, ако знаеш как; може да опиташ визуализация. Има много варианти на визуализация, например седни по турски или легни на пода върху постелка със затворени очи, в тишина и си представи как всичко около теб е светло синьо, то те изпълва - дай си време да го почувстваш, а след това почувствай как в средата на деколтето ти свети слънце и огрява всичко. Ако не е съвсем тихо, приеми шумовете. Не забравяй удоволствието от дишането.
Постарай се да разбереш приятелите ти. Те вероятно имат свои проблеми, а и не са достатъчно квалифицирани, за да ти помогнат. Точно сега е безценен разговорът със специалист.
Не е страшно да започнеш живота си отново на 23. Да знаеш аз колко пъти съм ставала нов човек! Даже и за това мога да ти предложа визуализация: представи си, че си змия, която хвърля кожата си, измъква се бавно от нея и се преражда в светлина и блясък, а старото и грозното остават зад нея.
Мога да ти предложа, като начало да възобновиш посещенията на психолог, психотерапевт или психиатър. Казваш, че си ходила на психолог и решението е било временно. Това вероятно означава, че е имало ефект, но краткотраен. Отлично е, че е имало ефект и просто иди отново при този психолог. Ако нямаш възможност, тук е бг-мама има безплатни консултации с психолози, възползвай се от тази възможност.
А в допълнение, мога да ти предложа следните малки стъпки, които по никакъв начин не заместват лечението от специалист.
Погрижи се да спиш достатъчно и добре.
Погрижи се за перисталтиката на червата, трябва да изхвърляш отпадъчните продукти редовно.
Пий достатъчно вода, хидратирането е важно.
Дишай - прави дихателни упражнения. Усети как въздухът животворно те изпълва и излиза навън с всичко черно и нежелано.
Излизай навън всеки ден, особено в часовете, когато е по-светло и слънчево. Разхождай се осъзнато - гледай къде си и какво има около теб, отбелязвай си детайли - катеричка, гълъб, врабче, зелени или жълти листа.
Движението и светлината помагат, също и осъзнаването на ежедневните неща.
Прави всеки ден нещо добро за себе си. Всеки ден по нещо, което радва сетивата ти. Например, чуй някаква хубава музика. Виж слънчев залез. Сложи в стаята етерично масло. Бих казала да отидеш на масаж, но не знам дали е позволено.
Направи си лека гимнастика, от рода на йога. Медитирай, ако знаеш как; може да опиташ визуализация. Има много варианти на визуализация, например седни по турски или легни на пода върху постелка със затворени очи, в тишина и си представи как всичко около теб е светло синьо, то те изпълва - дай си време да го почувстваш, а след това почувствай как в средата на деколтето ти свети слънце и огрява всичко. Ако не е съвсем тихо, приеми шумовете. Не забравяй удоволствието от дишането.
Постарай се да разбереш приятелите ти. Те вероятно имат свои проблеми, а и не са достатъчно квалифицирани, за да ти помогнат. Точно сега е безценен разговорът със специалист.
Не е страшно да започнеш живота си отново на 23. Да знаеш аз колко пъти съм ставала нов човек! Даже и за това мога да ти предложа визуализация: представи си, че си змия, която хвърля кожата си, измъква се бавно от нея и се преражда в светлина и блясък, а старото и грозното остават зад нея.
Абсолютно съм съгласна с горното мнение.
Освен това, не забравяй, че всичко ще отмине. Повтаряй си го постоянно - Аз съм най-важна и това ще мине.
Аз съм в подобно на твоето положение, с разликата, че съм на 27 и мога да си представя през какво преминаваш. Започнах да мисля за бъдещето и всички хубави неща, които ще ми се случат. Изпълних се с положителни мисли и ги насочих към бъдещето. Силата на мисълта е много голяма и ще го разбереш след време. Повярвай в себе си и се усмихни на живота.
# 4
12 ноем. 2020, 09:53 ч.
Мило момиче,
Не избирай да се оглеждаш в другите -- това е най-голямото страдание на света. Обърни се към себе си, но не със себеупреци, а със зрялост, търпение и активност. Струва ми се, че изолацията те е поставила в много пасивна позиция. Мисли как да я преодолееш. Добре е, че си ходила на психотерапия. Нямаш ли желание да продължиш? При същия или при друг психолог, ако считаш, че не си доволна от първия? Имаш право на избор, не се поставяй в ситуация на без-избор. Нормално е човек понякога да е тъжен (хората, които непрестанно са весели и приповдигнати, винаги са ми изглеждали идиотски), но не превръщай тъгата си в избор и страдание.
Хайде, започни от някъде!
Успех!
Виж целия пост
Не избирай да се оглеждаш в другите -- това е най-голямото страдание на света. Обърни се към себе си, но не със себеупреци, а със зрялост, търпение и активност. Струва ми се, че изолацията те е поставила в много пасивна позиция. Мисли как да я преодолееш. Добре е, че си ходила на психотерапия. Нямаш ли желание да продължиш? При същия или при друг психолог, ако считаш, че не си доволна от първия? Имаш право на избор, не се поставяй в ситуация на без-избор. Нормално е човек понякога да е тъжен (хората, които непрестанно са весели и приповдигнати, винаги са ми изглеждали идиотски), но не превръщай тъгата си в избор и страдание.
Хайде, започни от някъде!
Успех!
# 5
13 ноем. 2020, 07:00 ч.
Ти си тотален рестарт и изходна позиция, точно както една моя приятелка. И тя се деоресирала. Но нищо в живота не е случайно. Изхвърлен си отново в изходно положение за твое добро. Въпрос на време е да попаднеш в сходна ситуация. Въпрос на осъзнато ст е как ще я изиграеш този следващ път обаче.
Виж целия пост
Препоръчани теми