Керем Бюрсин в Почукай на вратата ми.Преди,сега и в бъдеще /Тема 47/

Пффф... Мъри, ти ме застреля. Ужасно много са. Почти всяка сцена с Еда и Серкан ми е любима. Но понеже си задала въпроса така - "Кой е най, най-любимият ви момент от всички епизоди досега?", ще кажа финалната сцена на първи епизод и веднага обяснявам защо. Имахме целувка между нашите и то първата им целувка евър. Макар непланирана, изневиделица и наужким, ама си е целувка. Всеки детайл от тази сцена издава в какво предстои да се забъркваме с гледането на нашия сериал. Еда действа спонтанно, но решително - още тук демонстрира основните черти на характера си. Изборът й кого да целуне обаче е право в десятката. Серкан, който не показва емоции, камо ли на публични места, който е сдържан, за когото на първо място стои работата, за когото имиджът беше толкова важен, не я отблъсна, а дори напротив. Още тук се усети химията помежду им и невероятното привличане на физическо ниво. Серкан не я отблъсна, защото така. Тялото му не пожела. Умът му не пожела. Още тук, със своя отговор на целувката й, той си призна, че е запленен от това момиче. Защото тя е различна и оригинална, както той обича да я нарича. Оттам всеки прояви част от характера си и ни тийзна какво следва. Ердем - симпатично непохватен, внасящ колорит и точната доза хумор. Тази, чието име не споменаваме - завиждаща и вечно встрани от събитията, без да знае как да реагира, създаваща проблеми с присъствието си. Лейля - забавна, мила, очарователна. Приятелките - подкрепа на първо място, пък каквото ще да става. И така нататък. Какво ни казва в обобщение тази сцена - очаквайте неочакваното, дори предвидимото ще ви изненада и очарова, ще има много романтика, красота и смях, но няма да бъде лесно.

Аз съм подготвила въпроса за следващата викторина, ама дайте да стигнем до нея.

Ninika, при нас значението на лисването на вода е "да ти върви по вода", при тях е точно в този смисъл - както водата тече така да тече бързо и времето и тръгващият да се върне бързо и безпроблемно. Затова беше и закачка та на Сейфи след като Серкан каза че на следващия ден ще дойде "За първи път виждам това да действа".


Така, да сменя минорното фраг настроение и след като изгледах серията на спокойствие (поне 2 пъти) мога д кажа кои са любимите ми сцени.

1. Сцената в библиотеката. Естествено, без никакви изненада, че я пиша най-любима. Имаше някаква магия в нея. Еда все още обидена леко, Серкан - спокоен, търпелив, предизвикателен. Как така из между другото ѝ каза, че се е преместил в нов дом. И докато Еда е изнервено-изненадана някак си от това, че той пак е около нея, той с неговото "успокой се, тихо"...И признанието му след като ги изгониха от сградата , дето той я бил правил 😂😂😂 - "Ти си превзела мислите ми, няма да мога да работя"... Много ми хареса тази сцена, любовта на Серкан към Еда...  Тази сцена сигурно ще се нареди сред любимите ми заедно с танца от годежа, танца в караокето, момента в който Айдан скастри Серкан, бълнуването му като беше болен и любовното му обяснение (това са май най-най-любимите ми моменти)
2. Сцената майка-син. Винаги са със силен заряд. И сега. Спомените, рисунката , тъгата на майката, обичта на сина. Всичко друго на страна, но Айше заслужава поздравления дори само заради сцените между майка и син.Винаги има какво да те докосне.
3. Айдан в дома на Серкан. Милият, така се шашна кто видя майка си на вратата, че дори не знаеше как да реагира. Нещо, което вече почти не вярваше, че може да се случи никога, се случваше пред очите му и той сякаш не знаеше сънува ли, реално ли е. Беше много сладко, когато Ед се опитваше да му обясни че станалагрвшка с дозата на чая и не знаеше каква реакция да очаква от него. А той с възхищение и благодарност ѝ каза "Не знам какво си направила, но си направила отново чудо". За пореден път се убеди какво възхитително момиче е влезнало в живота му. Мен ако питат, онези белезници трябва да ги сложат в някаква рамка и да ги окачи на стената на дома си. Едва ли има някой по-доволен от него, че един ден са му сложили белезници.
3. Разходката след библиотеката. Беше като излез Ал от картина на художник. Момента с внимателното загръщане отсррана на Серкан с шала, подаръка му, уж дребни жестове, но така крадат сърце.
4. В ресторанта, когато Серкан полудява ще от ревност слушайки разговора Между Еда и Ефе, несъгласието му с думите на Еда, ама аз ти вярвам... . Хареса ми, че този път  остави Еда да каже каквото ѝ душа иска на Селин и дори изпита леко чувство на възхищение пред прямостта ѝ. Сякаш я гледаше с поглед "Това е моето момиче". А после той довърши Селин
 - "Знам че ти се раздели с Еда, а все още си под нейното въздействие. Само тя може да ти се налага. Не е ли интересно (странно)"
- " Да така е. Но и тя е много оригинална."
Какво може да каже Селин след тези думи. И какво още трябва да чуе, за да разбере че няма място в живота му.
5. Появата на Селин в дом на Серкан. Идеше ми да я гръмна Селин... добре, да приемем че няма вина, наводнени е нейният дом, знае че тази къща е празна, но след като видя, че вече не е празна и аз да кажа като Айдан - Хотели няма ли...Еда как се изненада като видя чашата, Серкан не знаеше какво да каже (Браво на Сейфи, че уж по погрешка прати спомените му от Еда в новия дом. Беше забавно да гледаш реакциите на Серкан кто гледаше как чашата сменя цвета си. При червеното в ръцете на Селин се почувства някак неудобно, сякаш искаше с се скрие някъде, особено при думите на Еда "Червена, знаех си". Но пък като видя че и в ръцете на Еда чашата е червена огън се запали в очите му. Гледаше я така както я гледаше когато имаше съмнение, че е бременна, сякаш погледа му е рентген, който този път ще види и сърцето ѝ
6. Паролата за лаптопа му. Координатите на звездата на Еда. Няма нужда от коментар.

7. Изясняването им на бара след като я беше скастри пред Селин. Донякъде разбирам защо го беше направил, беше убеден че виновникът е Ефе, а неговата интуиция досега не го е подвеждала. Не трябваше да го прави само че пред Селин, но това е Серкан Болат. Поне Еда не си му мълчи и си му каза всичко, което ѝ тежи. ..Да кажем, че после добре направи че не се намеси в ресторанта. Там Еда си каза каквото имаше да си казва.
Харесаха ми и моментите в които се остави в ръцете на Еда, въпреки дори и неговата убеденост, че е сгрешил. Но Еда, само Еда беше убедена че Серкан Болат не може да направи такава грешка.
Друго друго - разговора на Айфер със Серкан след като разбра, че той е помогнал за спасяването на цвета раницата. Обаче Серкан сериозно се притеснява като види Фифи насреща, с другите ѝ приятелки общува с по-голяма лекота, но види ли Фифи все едно полицай вижда... Аха да загуби цялата си увереност пред нейната...
Айдан си призна, че е обикнала Еда. То това беше очевидно, но беше хубаво и тя сама да си го признае пред себе си.
Алптекин все така за никакъв чеп не става.
Като цяло, ако трябва да дам оценка на тази серия ще е 8.5 от 10. Което никак не е зле... Предвид, че десятката я пзя за евентуалното им събиране.
Пак съм писала роман...

Блу, благодаря,  дано да е само настинка , малко ме наваля дъжда вчера..
На мен ми е трудно да определя любим момент,  но целият първи епизод беше страхотен , много добре изпипан


mury

blue



Бърборанка


Алекс, чудесен пост, още не съм гледала епизода изцяло , но само от твоите преводи разбрах , че ще ми е любим аз нямам проблем с романите , чета бързо

Боже, така се разфучани, ако ви гледам в куп на едно ще приличате на джуджетата на Дядо Коледа... преди Коледа 😂

Аз първо ще питам - КАК ТАКА ЕДИН МОМЕНТ? няма такова нещо при мен. Не мога да обясня, но всяка една сцена, когато Еда и Серкан са заедно, дали ще се заяждат или ще се обичат между заяждането, ми е така любимо. Ще го сравня като моментите, когато си бил на диета и дойде денят за изневяра - чакаш с нетърпение шоколада 😂 аз първия въпрос от тази Викторина го пропускам 😂

Мъри, ти ме хвърли в размисли. Имам много любими моменти. Но може би най-любим ми е, не знам защо, момента в който при годежа Серкан  слага на Еда колието.
Разговора им, Серкан който се опитваше да опознае и разбере Еда, вниманието му, опита му да я разсее и усмихнеш с фокуса. Еда как се изненада като малко дете. Думите му, че колието бледнее пред нея. Не знам, на мен тази сцена ми е много любима.

Малко ще наруша условието на въпроса ти и ще кажа и коя е най - въздействащата ми сцена - раздялата. Дълго време бях като ударена с нещо...

На мен всички сцени на нашите са ми любими и не мога да откроя някоя конкретна, затова ще си избера "надрусаната" Айдан  и отиването при Серкан
от телефона не мога да открия гифчето, но пък намерих това

Алекс, страхотен анализ на последната серия! Написала си го толкова хубаво!...На една вълна сме, благодаря!
Моята любима сцена / не че нямам поне 100 такива, които съм гледала 1000 пъти/, но понеже анкетата е за една - ще кажа - тази в празната кино зала! Толкова обич има между тези двамата там, толкова нежност, че нямам думи! В същото време Серкан е ужасен, че е време да се откаже от нея!...Изпитваше страхотна болка!Изобщо цялата тази серия беше изключително силна, а Керем-невероятен в изпълнението си!

На мен много любими моменти са ми първата им целувка, първият им танц, сцената в басейна, сутринта след ремонта, когато часовникът на Серкан почна да писука, признанието на Серкан, че е лудо влюбен, сцената в библиотеката... абе много са  любимите ми сцени

Този коментар за Фифи ме накара да се замисля - как ще се притесни Серкан като се запознае с бабата на Еда. Това са техният род - силни жени, които всяват респект. Мисля, че след 5 епизода, когато бабата се появи (или когато и да е) Серкан ще се види в чудо, ще трябва да спечели благоволението на Мардинската императрица.
Каквото и да си говорим след казуса с цветарницата и Айфер и Фифи, колкото да са против Серкан (за доброто на Еда), виждат, че е добър човек. Дано и бабата да го оцени, ама съдейки по другите Йълдъръм няма да е лесно.

Много, ама много се радвам, че не съм единствената с изброените от вас симптоми. Преди гледах, когато имам свободно време, а сега заради карантината ми, гледам нон-стоп сцени, цели епизоди, клипчета от фенове и напоследък и слушам много музиката от сериала. Любима песен ми стана ,,Sen Çal Kapımı" на Башак. Просто чуя ли припева, пред очите ми се визуализират ЕдСер и всякакви техни нежни сцени, изпълнени с любов. Толкова пристрастена към сериал не съм била, но точно в това се крие магията на нашето сериалче. Ще те обсипе с различни емоции, но и ще стане неизменна част от живота ти. Плачеш с героите, смееш се с тях, обичаш... много се радвам, че ви открих и ви благодаря за всяка снимка, новина, клипче, гифче и т.н.

 Аз съм така като чуя Gold. Направо ми са пред очите и двамата.
В песента Sen çal kapımı се влюбих още като я включиха за първи път в сериала. Много нежна, много красива песен. Мога да я слушам постоянно.
Онази песен от годежа им (на Kenan Doğulu "Tencere kapak") също много я въртя.

Привет на клуба на анонимните зависими фенове на сериала. На работа съм нощна смяна но от време на време като типична зависима влизам да ви чета.
Като вас имам много любими моменти и също ми е трудно да откроя само един.  Май засега ще сложа за фаворит сцената в библиотеката и то в частта когато Еда говореше за емпатия а Серкан се беше концентрирал върху устните и. Имаше толкова отнесено изражение, такъв сексуален заряд, толкова любов, чак Еда разсея. А другата сцена, която превъртах няколко пъти е с усмивката му при вида на скоростното почервеняване на чашата , такова задоволство имаше в очите му. Изобщо е много много харизматичен, грабва веднага.

Въобще не мога да кажа коя е лябимата ми сцена....във всяка серия имам по няколко Първата любима ми е, слагането на белезниците от Еда и подкарването с "финес" на колата на Серкан....

Понеже сме на вълна музика, да споделя и аз - знаете пристрастията ми към Gold. 99% тя ще е песента за първия ми сватбен танц догодина, живот и здраве. Страшно много харесвам изпълнението на песента Kanatlarım Var Ruhumda в нощта на караокето - това е една от наистина любимите ми турски песни. Харесах си я още в Приливи и отливи, после я чух и в Истанбулска невеста. Изпълнението на Башак на песента Sen Çal Kapımı също е толкова хубаво и красиво звучащо. Мисля, че това е най-нежната песен, която съм слушала евър. Имам много любими песни от сериала - както на английски, така и на турски. От английските се сещам за 50-те нюанса Серкан Болат (Bones) и Who do you love. И докато сме на вълна музика, искам да ви поздравя с две много любими мои турски песни (списъкът е дълъг, но имаме време, често ще ви поздравявам занапред):

1. https://www.youtube.com/watch?v=U9Z8FJlT78g (Тази група открих по време на Мистър грешен и песента, която бяха включили в един от епизодите, която също се превърна в моя любима > https://www.youtube.com/watch?v=9dQAWxxWTVI. Те са малко тъжни, но, когато си щастливо влюбен, емоцията, която изпитваш, слушайки ги, е съвсем различна. Обяснявам - само една голяма любов може да роди такива песни. Затова на мен ми харесват. Когато любовта е правилна, споделена, от типа "не мога да живея без теб", такива песни не ми звучат тъжно, напротив - мисля си за любимия човек, радвам се, че го има и просто се усмихвам. Така съм аз в момента.)

2. https://www.youtube.com/watch?v=vFvt0VkNvOQ - тази песен чух за първи път в Приливи и отливи в изпълнение на Яман и Мира (Чаатай Улусой и Серенай Саръкая). Още тогава се влюбих в нея - в мелодията, в емоцията, която съдържа, в текста. Много ми легна на сърце тогава и така до днес.

Станаха три музикалните поздрава. Да си ги слушате с кеф, момичета!

И се редактирам, за да добавя нещо, което слагам в скрит текст, защото не е много по темата ни.

Здравейте на мен всички са ми любими
Все още снимат

В библиотеката. Заради атмосферата и най-вече заради музиката. Изискана. Малко френска. Интелигентна. Абсолютно намясто...И те двамата - потопени в атмосферата на техния свят. Погледи между рафтове, книги. Собствена капсула, извън времето. ..Чак не го разбирах Серкан как разбра, че говорят високо...