👶🏻💙Януарски мами 👶🏻❤️тема 4

  • 47 031
  • 766
# 330
Аз ще се консултирам с очен. Моя диоптър е 0.75 и 1.25, но налягането било важно. Само че няма да бързам още, след НГ.
Виж целия пост
# 331
Аз съм с 1.5 и 0.75. В Германия очният преглед не е рутина преди раждане, съответно не се ходи почти. Аз не бях с първата бременност, сега също не е планувано да ходя.
Виж целия пост
# 332
Аз съм с + 0.5, което е нищожно, но така или иначе трябваше да мина на профилактичен преглед, та минах в 8ми месец. Запазих си час, който беше късно, за да няма много хора.
Виж целия пост
# 333
Пиех магнерот 3х1. Първите 2 седмици нищо ми нямаше, след това започна едно виене на свят от сутрин до вечер. Просто неспираше... Смениха ми го с друг.
Виж целия пост
# 334
Сладурки, имате ли някакви странични ефекти от магнезия? Пия го от седмица и не знам дали си в въобразявам,но след като го изпия ми става зле, безсилна, успива ме много. Пия го към 7 и едва успявам да сготвя и да вечерям, труп съм, а преди не беше така, напротив .. през деня бях много безсилна, а вечер имах много енергия, едва заспивах, сега съм като дрогирана след него. Дали не изперквам вече, възможно ли е да е от магнезия? Нищо друго не пия. Взела съм БиоЛектра. Пия по 1 сутрин и 1 вечер. Вчера сутринта не го пих, защото имах работа навън и ме беше страх да не ми прималее.


Аз също пиех магнезий на Биолектра по два пъти на ден и не ми подейства добре - имах разстройство и обща отпадналост. Оказа се, че е от предозиране, защото освен таблетките и храната, която консумирам е богата на магнезий (всеки ден ядех по 2 банана) и отделно ядки и т.н. От магнезия също така пада кръвното. В момента пия по едно на ден и се чувствам добре, нямам такива проблеми.
Виж целия пост
# 335
Хм.. аз дъщо ям поне по 2 3 банана на ден, на мен това ми е като снак/десерт. А за ядки да не говорим.. поне 150 гр бадеми, орехи или шам фъстък. Възможно е да имам същия проблем. От днес само вечер ще го пия, пък да видим. Благодаря за отзивите.
Виж целия пост
# 336
Има ли други като мен, които ги е страх от раждането?
Страх ме е най-вече от непознатото , защото не знам какво ме очаква и как ще се справи организма ми. Как ще се държи екипа, всичко ли ще мине добре, дали ще има усложнения, дали после ще мога да обгрижвам бебето... Все такива неща..
Виж целия пост
# 337
Вредиш си като мислиш в тази насока. Каквото е писано ще стане.
Аз първият път бях супер убедена, че няма как да родя секцио и по форумите даже не четях за тази тема,  защото не ме интересуваше. Обаче съдбата реши друго. Има лекари, акушери...ще помагат, насочват. Това им е работата.
И аз като теб обичам да мисля черно, но някак си се отърси от това.
Виж целия пост
# 338
Ще се справиш! Вярвай си и така се настройвай.
Моето първо раждане беше доста бавно и дълго. Сега като погледна назад, за мен една от причините е, че не си вярвах, че ще се справя и че мога. Хем бях решила да раждам естествено, хем роднини (особено майка ми)ми обясняваха, как е невъзможно при мен да стане.
Но факт е, че при повечето жени, няма причина да не е ОК. Това е начинът, по който природата е измислила, хората да идват на бял свят. Телата ни са пригодени да го можем. Не твърдя, че е най-приятното и леко изживяване.
Сега съм по-позитивно настроена, понеже знам, че мога 🙂 А какво ще излезе накрая, ще видим.
Виж целия пост
# 339
И мен ме плаши малко както мисълта за самото раждане, както и това че много скоро ще си имаме едно вързопче, за което бе съм сигурна как ще се грижа. Но гледам да не им се отдавам,има толкова много мами,които са минали през това и са се справили. И има толкова много хора,които са и ще бъдат по-лоши родители от мен. На мен това ми помага.
Виж целия пост
# 340
Направо си копирам поста от другата група..
Аз се усещам, че започва да ме схваща лек страх на моменти от това как ще се справя с бебето, как и дали ще се кърмим ако се появи по- рано както очакваме при мен, вкъщи как ще потръгнат нещата после. Бях толкова погълната от постоянните проблеми през бременността, че иЗобщо не съм потготвена за след това. От раждането да не казвам голяма дума, но не ме е страх. При мен заради серклажите ще е секцио сигурно, а ако бебето тръгне по- рано както очакваме със сигурност ще е секцио. Психически съм потготвена от доста време вече, че може да е всеки момент. Винаги може нещо да се обърка там разбира се, но се надявям на най- доброто развитите и заради екипа който съм избрала( макар, че сега с Ковид и да е избрал екип човек не се знае, знае ли се) и заради болницата. С кърменето също незнам какво ще правя, ако се роди по- рано мога ли да се цедя и да нося кърма.. май не, защтото свижданията при бебетата са забранени сега, показват ги само по вайбър..дали да си се цедя вкъщи, за да стимулирам кърмата да не спре докато се прибере бебето.. ей такива неща ми се въртят и тепърва ще сядам да чета за тях, ще направя и консултация сигурно. И да не можем да се кърмим не смятам да правя драма от това, но все пак искам да направя каквото зависи от мен със сигурност.
Виж целия пост
# 341
Абсолютно нормално е да ни обземат притеснения и всякакви въпроси. Мен от самото раждане не ме е страх, не ме беше страх и първият път. Но аз съм от хората, които не обичат да премислят нещата предварително. Аз отивам с нагласата,че всичко ще бъде наред и нищо друго не ме интересува и не го мисля изобщо. Както са казали и по-горе, има акушерки, доктори и т.н те ще помагат.
Но пък мога да споделя опита си от първото бебе- май ме хвана следродилна депресия, тъй като постоянно ми беше едно притеснено,бях унила,чудех се дали го храня както трябва, дали му е топло/студено, дали въобще се справям като майка. Четях форуми и статии по всякакви теми буквално денонощно. ММ чак започна да ме бъзика накрая. Но явно и това е нормално и за щастие бързо отмина. Така,че желая на всички да бъдат уверени в себе си и да знаят,че ще се справят с всичко. Ако не, ще пишем тук и ще си искаме съвети една на друга.
Виж целия пост
# 342
Мен също ме е много страх.Аз като цяло не бих се определила нито като много позитивно мислеща, нито смела жена. Страх ме е от самия процес, първо дете ми е, не съм оставала никога по болници, не са ме оперирали, не са ме шили, абе нищо. Отношението на хората, от които зависим с бебчо също ми е голямо притеснение.
Най - вероятно ще съм секцио и аз също не знам дали ще успея да го кърмя. Родителите на ММ са мвого консервативни хора и ми се налага мнението как едва ли не майката се проваля, ако не ражда естествено и не кърми. Аз съм на съвсем друго мнение, но и това ми оказва натиск и напрежение допълнително. Бебе дори до скоро не бях държала на ръце, какво ли остава за елементарните други неща, като сменяне на памперси, обличане, хранене и грижи, като цяло. Като родя всички ще ми се изсипят на главата и строго ще следят кое и кяк го правя. Страх ме е, дали ще бъдя най - доброто, което мога да бъдя за сина си, но знам едно и то е, че ще дам всяка капка сила от себе си да бъде добре. Колкото ме е шубе, толкова съм и нетърпелива да се запознаем. Винаги ми е било мечта да бъда майка и ето, че мечтата ми е на път да се сбъдне. Аз само трябва да съм силна психически и готова да посрещтна предизвикателствата. На болка не нося изобщо, мрънкам доста и не съм най - зрялото ми аз, което е възможно да бъда. Все пак се опитвам да мисля, че най - хубавата част от живота ми скоро ще започне, а аз ще имам едно щастливо семейство. ЩЕ СЕ СПРАВИМ!
Виж целия пост
# 343
Все едно аз съм го писала.
Мен също ме е много страх.Аз като цяло не бих се определила нито като много позитивно мислеща, нито смела жена. Страх ме е от самия процес, първо дете ми е, не съм оставала никога по болници, не са ме оперирали, не са ме шили, абе нищо. Отношението на хората, от които зависим с бебчо също ми е голямо притеснение.
Най - вероятно ще съм секцио и аз също не знам дали ще успея да го кърмя. Родителите на ММ са мвого консервативни хора и ми се налага мнението как едва ли не майката се проваля, ако не ражда естествено и не кърми. Аз съм на съвсем друго мнение, но и това ми оказва натиск и напрежение допълнително. Бебе дори до скоро не бях държала на ръце, какво ли остава за елементарните други неща, като сменяне на памперси, обличане, хранене и грижи, като цяло. Като родя всички ще ми се изсипят на главата и строго ще следят кое и кяк го правя. Страх ме е, дали ще бъдя най - доброто, което мога да бъдя за сина си, но знам едно и то е, че ще дам всяка капка сила от себе си да бъде добре. Колкото ме е шубе, толкова съм и нетърпелива да се запознаем. Винаги ми е било мечта да бъда майка и ето, че мечтата ми е на път да се сбъдне. Аз само трябва да съм силна психически и готова да посрещтна предизвикателствата. На болка не нося изобщо, мрънкам доста и не съм най - зрялото ми аз, което е възможно да бъда. Все пак се опитвам да мисля, че най - хубавата част от живота ми скоро ще започне, а аз ще имам едно щастливо семейство. ЩЕ СЕ СПРАВИМ!
Виж целия пост
# 344
О, момичета, аз пък да ви кажа, че познавам много хора, които не са обичали деца, преди да имат свои.
Като гушнеш собственото,  всичко е много различно.
Помня с моето момче като плачеше от нещо, веднага исках аз да го гушна. Имах някакво усещане,  че аз съм му нужна и без да знам за какво реве си го гушвах. И то усеща майчината сила в нас.
Успех и кураж на всички (включвам и себе си, че и аз съм шубе)!
Я да ви питам вашите бебоци какви кг са?
Моето е наддало 600 гр за две седмици!! Малко се стреснах дали е нормално.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия