
Лучия, при такъв дълъг сценарий, който се пише от няколко души, но дори и един да пише, при такъв обем, може и той да забрави какво е писал в началото.
На телевизора всичко минава бързо и само един път, а ние гледаме по различен начин, затова ни правят впечатление много неща. Ще видим какво ще разкажат, когато започне разкриването на Фикрет, ако той е този, за когото ние сме го взели. Зюлейха и Йълмаз „прелетяха“ като двойка птици в Чукурова и свиха „гнездо“. След раздялата те постепенно отново са заедно, правят трети опит да „излетят“. Времето, докато чакаше Йълмаз от затвора и докато се върнат след недоразуменията напълно към своята любов, Зюлейха прекара в конака на Хюнкяр и Демир. Двойката майка и син е противоположност на двойката на двамата влюбени, свързани с това, което е над земята. Хюнкяр и Демир са свързани със земята, с това, което е определящо за това място и то не може да лети, то е свързано с мястото. Преди да сме видели третия опит за бягство, няколко въпроса:
Какво се случва след всеки опит за бягство; многото опити са досадно повторение на едно и също или те водят всеки път до разлики помежду им и промени в самите бегълци?
Какво различава Зюлейха от Йълмаз в последното бягство; такава, каквато я виждаме в сегашния момент, Зюлейха ще остане в Чукурова след смъртта на Йълмаз.
Йълмаз е лицето на промяната, идваща отвън. Зюлейха е „душата, чувствата, тялото“ - неговото вдъхновение да извърши тази промяна, за да отмъсти на Демир и да си спечели отново Зюлейха. Двамата са едно цяло. Когато стигна до нея и тя отново му принадлежи, Йълмаз е напълно готов за бягство. Той няма задържащи го връзки с местното: не стана кръвен син на Фекели по закон, предаде работата си на Фикрет, не притежава земя, конакът му е опакован и дарен на Четин и Гюлтен, счупи брачните окови с Мюжгян – сватбената снимка, спечелените от промяната пари са закопани в земята – символично съкровище от неговата дейност в земята на Чукурова – плодовете от нея остават над земята като стопански дела. Йълмаз е лек и може да отлети.
Любовта дава крила на Зюлейха. Тя по-бавно след него се реши, но отговори на предложението на Йълмаз за първия полет, готова е да тръгне с него и в последния. В какво се различава Зюлейха от Йълмаз, всъщност, първият въпрос е: има ли изобщо някаква разлика между двамата?
Промените в Зюлейха започват още с брака с Демир. От този брак произлизат много неща, които я теглят към мястото, към земята и хората на това място. Тя се омъжи със сватбената рокля на Хюнкяр, прие Хюнкяр за своя майка, държи се за най-стария корен в рода, подмлади го с две деца, едното от които със сигурност на кръвната си принадлежност не позволява скъсване на връзката. Към мястото я тегли и задържа и любовта на Демир, тази любов я задушава, защото тя противодейства на „отлитането“. Зюлейха стигна докрай в отказа на Демир за взаимност и дори мина от другата страна, Демир е на границата да се откаже от Зюлейха, но това не се случва. Любовта на Демир не може да задържи Зюлейха, но може, ако любовта му е още жива, да я посрещне ранена след опита да отлети.
Това, което Зюлейха трябва да остави назад след себе си, да го отхвърли, за да може да излети, нараства след всеки неуспешен опит. След първия тя осъзна, че Чукурова е нейна съдба и ще бъде нейн гроб. Но това не я спря. След втория, вече с разрешението на Хюнкяр, която преди промени нейната съдба, Зюлейха има в Чукурова нещо, което здраво свързва с мястото: гроб на майка и пораждащите се от смъртта чувства. Това е нова и друг тип връзка на Зюлейха със земята на това място. След третия опит в земята на Чукурова ще легне и нейният любим. Това са степени, които здраво и по различен начин свързват човек завинаги с едно място. Възможно е да ни показват по такъв начин прехвърлянето на чувствата от скъпите хора към чувства към земята, от която след смъртта те стават неразделна част. Фекели каза на Йълмаз, че ароматът на земята идва от своите хора, които лежат в нея и премести останките от семейството си в Чукурова. Зюлейха стана вече стопанката на земята - последвайки Хюнкяр, и възседнала нейния кон обходи земята и хората, които я обработват. Но това беше игра. Тази игра тръгна от желание да помогне на Демир в сложния момент, но завърши пред очите на Йълмаз, за да го стимулира за действие. Тази стопанка на земята на Чукурова е несериозна, защото тя прави това, подготвяйки се за бягство. Когато гроб в земята на Чукурова ще има и Йълмаз, това е нещо съвсем различно. Любовта към земята може да се окаже общо място за сближаване с Демир. За него тази любов е единствената, която е познавал преди да се влюби в Зюлейха и която той е наследил от баща си. Докато Зюлейха познава взаимната любов на чувствата и бавно върви към любовта към земята.
В навечерието на третия опит за бягство Зюлейха и Йълмаз вече се отличават един от друг по отношение на тяхната свързаност със земята на Чукурова. След смъртта на Йълмаз вероятно Зюлейха ще бъде друг човек. Тя ще се включи с втори свой скъп покойник в кръговрата на живота и смъртта в земята на това място. Парадокс, но всеки опит за бягство с Йълмаз като две птици, които искат да излетят от гнездото, я приближава все повече и повече към земята и завинаги я свързва с нея. Красива метафора за превръщането на едно модерно момиче от центъра на големия град в жена, свързана със земята на това далечно място.
За да живее Йълмаз, Зюлейха се омъжи за Демир и даде детето на Йълмаз за дете на Демир. Сега тя сама се освобождава от Демир и взима детето от него. И не само него, а и Лейля. Йълмаз не обича Мюжгян, но да вземе детето от майката, няма право. Зюлейха и Йълмаз действат като съд, сами решават кой в какво има вина и раздават присъди. Йълмаз направи това, което и Аднан не е направил: да изпрати Мюжгян в Истанбул и да и вземе детето. За всичко това, което е общо и с него трябва да се разпореди съд, Зюлейха и Йълмаз поемат неговата функция, намират си извинения и действат в своя полза. В този момент това може да коства живота на Йълмаз. Защото Зюлейха се отметна от това, което плати като цена за този живот. Струва ми се, че Фикрет ще се намеси. Нямам идея как, но той има мотиви: отделянето на деца от майка, от баща, преди това Йълмаз, който направи избор между двете си деца и цялата поредица от унижение към майката. Воден от своя живот и как към него са постъпили, сигурно това ще го накара да предприеме нещо, може да стане и случайно, но Фикрет беше много афектиран от това, което Йълмаз направи с Мюжгян. Той е най-засегнат от историята с разделянето на деца от майка и баща, от родно място, каквато е кражбата на децата. Нито едно от тези деца не принадлежи на двойката изцяло, дори Аднан. Хюнкяр стои на стените като икона, след смъртта си тя е майка не толкова на Демир, колкото майката на това място - показаха ни го ясно по начина и мястото на смъртта. Нейната намеса може би трябва да видим в тези 10 дни забавяне, които са свързани с нейния помен. Тя даде своето съгласие за бягство като обикновена майка, но като майка на Чукурова едва ли би позволила това.






изнуди я с живота на Йълмаз...уж щяла да му помогне, а после не спази обещанието си...още след "да" - то на Зюлейха на сватбата, Хюнкяр остави Йълмаз сам да се оправя, като преди това адвоката на Яман го изигра и бяха чути и взети предвид само показанията на бандитите. Изкараха Йълмаз убиец, заради престъпна дейност и дългове от комар. Това ли е помощта на Хюнкяр?! Не му даваха право на свиждания и на телефонни разговори, не му изпращаха писмата, не му даваха да получава такива. И най-бедният затворник в страната е имал това право, дадено по закон и по регламент...но на Йълмаз и това беше отнето. Изгорена му беше и молбата за повторен процес и/или помилване. Щеше да излезе от затвора с краката напред, без дори някой познат, приятел или роднина да може да дойде да го види на свиждане и без да получи два реда написани в писмо. И да се твърди, че Йълмаз не го очаквало нищо хубаво, ако Хюнкяр не се била намесила.

. 




