Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №19

Лучия
За бандита писах, заради твоята убеденост, че Йълмаз щял да бъде убит от него...това няма как да знаем.
Но, сега се разбрахме!
П.П. И аз искам в градините на Чукурова! Вижте, колко е топло още там . Лучия, аз много обичам жегата...май ще ми хареса на мен там и през лятото...ама не да копам, а да пия студен портокалов сок на сянка
Ваня съгласна съм.
Питам се нещо: Защо Зюлейха се "спъна" в плана на Хюнкяр, защо не продължи по своя собствен, при условие, че Демир щеше да си дойде на другия ден? Показвайки бременността си на Хюнкяр, какво е очаквала Зюлейха...надали точно такова условие от Хюнкяр?

И аз съм за Чукурова. Много обичам горещо време, портокали, лимони и памук обичам.

Дана, Демир отсъства една седмица. Вечерта преди да тръгне даде книгата на Зюлейха, а тя разговаря с Йълмаз, не му каза за бременността, каза му, че сърцето и е заключено за други. Вечерта на отпътуването Йълмаз се върна с паспортите, откара Демир на летишето, Зюлейха е с отварата в ръце (тук нещо нарочно е изпуснато след падането на чашата, дали двете са говорили нещо?) и следва обаждането в жандармерията. В следващите дни Зюлейха е сама в конака, после Хюнкяр я изпрати в селището, за да я върне оттам Демир. Минала е една седмица до връщането на Демир.
Според мен, няма съществена разлика между това, което Зюлейха е очаквала, и това, което Хюнкяр предложи. Съдя от следното: показаха ни в щрихи, но доста определено, мисленето на Зюлейха и Йълмаз от Истанбул: цени се девствеността, основната роля е на кръвното родство. В чифлика Зюлейха стана жена на Йълмаз – това е най-ценното, което тя може да му даде, а също то свързва за цял живот; очаква от него кръвно дете. Тези обстоятелства са важни, защото те са основни моменти от плана на Хюнкяр: Демир да мисли детето като свое кръвно и това автоматично означава, че ще го накарат да мисли, че той е първият и мъж.
Това, което мен ме кара да мисля, че няма голяма разлика между очакванията на Зюлейха и предложението на Хюнкяр е това, че тези две най-важни неща бяха подготвени от Зюлейха: бременността, която тя показа на Хюнкяр, но не каза за нея на Йълмаз. Така Йълмаз е получил най-ценното, а за Демир ще има имитация. Но едновременно тези обстоятелства са и това, което дава смелост, така мисля, на Зюлейха да приеме това предложение. Защото тя със своя начин на мислене се заблуждава, че и Демир ще мисли по същия начин. Когато разбере, че детето не е негово, той ще се откаже от него, защото ще държи на кръвната връзка, а щом детето не е негово, значи тя не е била девствена, когато се е омъжила. Може би най-примамливото е, че Зюлейха разчита на това, че Демир не може да има деца и така, когато разкрие истината за Аднан, ще е ясно, че Демир не е негов баща. Самият план на Хюнкяр като изпълнение подчертава мисленето за неспособността на Демир да има дете.
В развоя на историята нататък видяхме колко важни са за Зюлейха кръвните връзки: „моят син“ – за да не каже син на Йълмаз, и „твоята дъщеря“ и много други случаи, в които тя винаги поставя по-високо кръвната връзка. Според мен, и в момента, който сме достигнали, въпреки много пъти казваното и от Демир, и от Хюнкяр, че обичат Аднан като роден син, Зюлейха не вярва на това.
Тези обстоятелства ме карат да мисля, че Зюлейха още с идването в чифлика – първата вечер тя събра много информация, Зюлейха е имала някакви мисли в главата. Те не са били план, но са били в определена посока. Затова тя е насочена към Хюнкяр. Зюлейха приема ухажването на Демир, в смисъл, че не го отхвърля, но и заради работа и около Азизе, Зюлейха се държи при Хюнкяр и затова отношението към Демир, което е крайното отношение, минава през Хюнкяр и обсъждането на проблема за Зюлейха по женски. Те, двете жени, ще заблудят Демир, но всяка от тях вижда по различен начин продължението. Хюнкяр очаква бракът да се нормализира и Демир да си мисли, че има свое дете, а Зюлейха, след като помогне Демир за спасяването на Йълмаз, ще разбере, че детето не е от него и ще се откаже от него и от Зюлейха. Така виждам нещата. Не мисля, че има голяма разлика в мисленето на двете, както и това, че Зюлейха е имала свой план в смисъл на по-цялостно виждане. Мислила е в този кръг и е подготвяла обстоятелствата, но е очаквала идеята да дойде от Хюнкяр. Съответно отговорността/вината да носи тя. А и да бъде свидетел. Може би затова Зюлейха не отговаря пряко на чувствата на Демир; ако примерно, тя реши да са омъжи за него директно без намесата на Хюнкяр, тя би се лишила от такъв свидетел.

За мен Хюнкяр е майка на Зюлейха от първия момент, но майка на Зюлейха, която е жена на Демир. Не на някаква абстрактна Зюлейха. На сутринта след първата брачна нощ Зюлейха си свали халката и това е знак, че Хюнкяр може да прави каквото сметне за нужно. Същото смятам и за нощното пътуване до Истанбул и затвора, когато пак си свали халката и настояваше да се види с „брат си“. Това е знак за Демир, че Зюлейха има други намерения. След като е станала жена на Демир, предполага се, че тя трябва да се откаже от Йълмаз. С такива силни чувства и – съзнателно заключено сърце, човек не се съгласява на брак с друг човек. Впрочем, съгласява се, но лъже. Това, че за Хюнкяр интересът към Зюлейха тръгна и основно беше към детето, не пречи на това, че когато стана жена на Демир, Хюнкяр я поддържа във всяко отношение. По какъв начин пречи едното на другото? Хюнкяр се отдръпна от нея, защото Зюлейха започна да води детето при Йълмаз и открито заговори, че ще му каже, че Аднан е негов син. Така започнаха да и взимат детето. Но кой нарушава това, което говориха в началото? Зюлейха. Никой не очакваше, че Йълмаз ще се върне след няколко месеца. Решението за детето го е взела майката. Който е поел отговорности, трябва да си ги изпълнява. Но случаят не е такъв от страната на Зюлейха.
 Любовта между Зюлейха и Йълмаз не може да извини Зюлейха. Те може да се обичат, но трябва да си пазят любовта с техни средства. Не харесвам и мисленето: Яман са богати, имат жизнен опит и връзки, а те двамата, милите, са бедни, млади и сираци. Тези разлики не дават нито права, нито могат да извиняват. Даваш едно, получаваш друго. Иначе, Зюлейха трябваше да застане пред Демир и Хюнкяр и открито да каже: моля, помогнете ми, но не съм съгласна на брак. А това можеха да направят и двамата с Йълмаз, да поискат някаква помощ за Зюлейха, ако той влезе в затвора. Ама, щял да се издаде. Ще издаде себе си, но ще осигури нещо за нея. На Йълмаз и през ум не му мина какво ще прави Зюлейха, ако го арестуват. А това беше най-вероятното, което може да му се случи. Една такава безхаберност.

Привет
Лучия да, много ми беше интересна информацията за семейните земи на Йелиз и производството на цитруси. Аз също си мисля, че сериалът се снима в техните градини и това е и реклама за тях като производители. Актрисата е много приятна и има прекрасно семейство!
Ваня, моята приятелка ми каза, че в региона се произвеждат много красиви памучни рокли, ризи, туники и шалове в различни цветове, десени и боите били натурални. Дадоха ми да пробвам шалгам веднъж и много ми хареса. Пила съм и в Турция - голяма фенка станах . Тук си купувам от турски магазини от време на време.
Съгласна съм с теб като цяло. Благодаря за разяснението за момента на ареста и пътуването на Демир! Бях останала с впечатлението, че Демир се връща на следващия ден, а не е било така.
По повод на безхаберието за това, какво би правила Зюлейха след евентуален арест на Йълмаз - мисля, че Йълмаз е нямал причини да мисли, че Зюлейха ще бъде изгонена след негов арест или че ще остане на улицата и без подкрепа. Т.е. Йълмаз е смятал, че при арест, Зюлейха ще остане на работа в Яман...защото тя няма вина за нищо, а и неговото престъпление е следствие на самозащита, а не следствие на хулигански/престъпен елемент. Зюлейха и Йълмаз бяха изплашени и паникьосани, защото им откраднаха парите, а планът им беше съвсем друг. Оттам, двамата просто не можаха да обмислят ситуацията адекватно и бяха в безизходица, бяха отчаяни и не знаеха, как и накъде да се насочат.
Според мен, проблемът на Йълмаз и Зюлейха в началото беше липсата на съгласуваност между двамата.
Още, когато видяха Гафур и тръгнаха към конака, те трябваше да обмислят добре какво да говорят и как да се представят. Веднъж започнали работа, Йълмаз смяташе, че ще събере пари, ще плати за фалшивите паспорти и ще заминат. Той не е предполагал, че ще го пуснат за национално издирване, иначе щеше да следи вестниците непрекъснато. Наивен е бил. Не е изпадал в подобна ситуация и може би дори и не е знаел как се процедира в подобни случаи. Мисля, че той не се е запитал, какво ще стане със Зюлейха и защото не е вярвал, че ще го хванат. Мислел е, че най-вероятно ще се измъкнат, а ако не - Зюлейха ще остане на работа в Яман.
Лично аз разбирам мотива им да не се издават и да не се доверяват на Яман. Това е логично и нормално в такава ситуация...те не ги познаваха добре, не знаеха, какво могат да очакват от тях, за разлика от нас - зрителите, които имахме добър поглед върху тях. Но, за мен, беше огромна грешка, че двамата помежду си нямаха съгласувано решение и план, какво и как ще се прави при евентуален арест на Йълмаз и най-вече каква версия ще приемат за историята им.
Отделно, мисля, че ако Зюлейха беше казала на Йълмаз за бременността, то той щеше да направи нещо в тази връзка, защото вече нещата щяха да са различни. Той можеше да й даде парите (най-малко) и да вземе само нужното за паспортите и т.н., както и други ходове, които да й гарантират някакво спокойствие, в случай на негов арест. Ако Зюлейха беше казала за снимката във вестника - също. Съдейки по действията на Зюлейха, можем да кажем, че тя не е вярвала, че двамата ще се измъкнат. Но, тези нейни мисли остават скрити за Йълмаз, а Зюлейха гласно поддържа неговата увереност за спасение чрез бягство. Съдейки по действията на Йълмаз, можем да кажем, че той е вярвал, че ще избягат; че имат голям шанс да не бъдат хванати и да заминат далече с фалшивите паспорти. Предположение е това...но доста логично -  че Йълмаз е очаквал да идат в Германия при приятеля, за когото говореше в последно време. И факт че, че ако не беше позвъняването от Хюнкяр на полицията, Йълмаз и Зюлейха имаха голям шанс да се измъкнат. Никой друг не беше забелязал Йълмаз, нямаше информация за него...освен Хюнкяр чрез Гафур. Но друг никой не знаеше, даже никой друг не видя и вестника. Зюлейха е прикривала очакванията си и съмненията си, правейки си нейни сметки, но Йълмаз не е знаел за това. Точно там е проблемът и лично за мен, там Зюлейха има огромна роля. Тя не споделяше нищо с Йълмаз и той действаше по общия им "официален" план, а Зюлейха следваше някакъв си нейн план, но скрит от Йълмаз и скри целенасочено много неща от него.
Съгласна съм, че след ареста на Йълмаз, Зюлейха трябваше да излезе и честно и открито да помоли за помощ. Йълмаз направи това в затвора пред Демир и Зюлейха също трябваше да намери начин да го стори.

Здравейте!
Лучия, благодаря за превода!

Честит рожден ден на Есра!
Необичайна и много добра актриса.
Пожелавам и още ярки роли, каквито тя и досега е имала!

(От мен – хубав ден на всички нейни „почитатели“!
Още малко търпение и Бехидже ще ни зарадва.)
 

Привет и от мен🦋
Честит рожден ден на Есра! Здраве, късмет и успехи! Прекрасна актриса!
Да видим леля Бехидже какви ще ги твори и до кога.
Благодаря за снимките! Няма много информация от тях. Само тази с Йълмаз, който пуска писмо. 🤔
Хубав ден!🍀

Добро утро
Изгледах 75 епизод със субки и, освен това, което вече е ясно от предходните, само едно нещичко ми направи впечатление - думите на Сание относно Севда. "Тъмна жена" я нарече Сание. Вярно е, че Сание се чувства лично засегната от бързата подмяна на "Госпожата" в конака, но е вярно и че е наблюдателна. И аз нещо не я намирам за "светла", та ми е интересно как ще се развият нататък нещата. Засега е надменна само по отношение на работниците в конака, заплашва с пъдене, а в споровете аргументът й е, че Демир стои зад нея. Обаче й предстои промяна в нови обстоятелства. Та това ми е интересно.
Приятен ден на всички ви!

Здравейте!

Опитът за бягство е илюзия. Само двама, които много се обичат, но така са усложнили живота си, че няма друг изход, могат да мислят за нещо такова. Няма такъв начин, по който да отидат  група от пет човека някъде, което да е такова място, което Демир да не може да открие. Бягството е продължение на същата онази начална илюзия, че бягайки, Йълмаз може да се скрие от закона. И началото, и краят са илюзии на любовта. Любовта сега се върна при тях с всичка сила, но Зюлейха и Йълмаз не са същите, не са същите и обстоятелствата за тях. Убийство, бягство и амнистия – след нещастието добре се сложиха нещата, но двамата не успяха да се срещнат след тях. Уплаха, младост, която извади напред обидено момче, лекуващо гордостта си и момиче, което заложи себе си и детето им, бракове, от които не могат да се измъкнат, момчето и момичето станаха съпруг и съпруга на други, станаха майка и баща, има три деца... 
В 75 еп. картите са разкрити докрай. С представлението в двора на Яман, което показа  Йълмаз в лоша светлина, той не постигна много. Доказа на Зюлейха нещо, което трябваше да реши дискретно и сам, без пистолети и без обвинения. Йълмаз няма право да забравя, че Мюжгян влезе в живота му с негово настояване: Зюлейха е в миналото, сега за мен съществува единствено отмъщението към  Яман. Това са неговите думи в началото, а сега отишъл в Яман, за да доказва на Зюлейха, че няма интимен живот с Мюжгян, отмъщението не се състоя докрай, а Мюжгян знае, сега двамата се готвят за бягство. Между тези две точки са Йълмаз и Зюлейха. Накрая Зюлейха и носи детето – добре, но как си представя Мюжгян да и го върне обратно – та нали Зюлейха правеше всичко пред очите и, за да и вземе детето, докато още не знаеше, че Мюжгян знае за Аднан като син на Йълмаз! А Йълмаз и каза, че повече няма да види сина си. Всичко, което става с Мюжгян, има предистория. Лелята се намести в освободеното и като пиявица се е впила в едно нещастно същество; Фекели я прие като дъщеря, но баща ли и е винаги? Всички са против Хюнкяр и Демир, но Фекели благослови бягството на двамата с децата на Демир, а Мюжгян защо трябваше да бъде наказана и тя от това бягство? Защото Йълмаз не може да работи със сърцето си. Докато Зюлейха се прехвърля от рамо на рамо и е постоянно подкрепяна от Демир, Мюжгян като нейна съперница е или сама, или лошо придружавана, от хора, които не я подкрепят докрай, или просто имат проблеми самите те.
Фекели каза нещо, което е вярно: Значи, не разбирам от хора! Не, не разбира. Затова остана без син, сигурно скоро - и без племенник, Мюжгян е готова за психиатрията, а убийцата Бехидже е още жива. 40-годишната му любов е на портрет.
Йълмаз раздава заповеди като фелдфебел, объркан кое по-напред да „закърпи“ в подготовка на бягството. Убеди Зюлейха, че не спи с жена си, изпрати Мюжгян в Истанбул, а тя му даде аргументи да вземе в бягстовото Керем Али, след историята в реката, съвестта и на Зюлейха ще бъде заглушена. Пак са готови да тръгнат.
Освен промяна в обективните обстоятелства, които различават Зюлейха и Мюжгян все повече един от друг с всеки пореден опит за бягство – наскоро посочих как ги виждам, в поредния трети опит има и нещо ново. Демир е постоянен в поведението си към Зюлейха от самото начало. Той я обича, обича детето и, а в този еп. показа, че я обича и с любовта и към Йълмаз. Зюлейха беше смела и му разказа всичко, а това всичко личи и се разпознава по толкова много неща, че даже няма нужда тя да признава. Демир „чете“ двамата  много точно като всеки влюбен човек, който разпознава по най-малък знак. А освен това, той е третият в триъгълника. Поведението му е адекватно, Севда в този момент му помага, разбира се, без гаранции. Сега Демир я задържа с много тънки нишки: закон, любов, която Зюлейха казва, че я задушава – задържа я при него, уважение, привързаност, благодарност, тя оставя зад гърба си един в момента разбит от близката смърт човек, но Зюлейха чу нови неща за Аднан и подобни думи за Демир. След погребението Демир и каза нещо, което аз приемам за вярно: усещане за малка взаимност. Виждам го и в 75 еп., това неосъзнато в нея чувство получи израз: тя извика Йълмаз на разговор заради преживяванията в последно време и чутото от Демир преди да тръгне. Почти го изрази пред Йълмаз – недовършеното как ще страда Демир „без нея...“, но се спря и веднага промени в „без децата“. По време на музикалната пауза в нея звучаха думите на Демир, че винаги ще я обича.  Докато слуша Йълмаз, който се ядосва от това, че Демир я лъже и въздейства върху съвестта и, защото той така смята, Зюлейха много добре знае, че Демир нито насила я е направил своя жена, нито е откраднал детето на Йълмаз;  Зюлейха знае какво направи Хюнкяр и какво е правил Демир.  Зюлейха много добре знае колко жертвоготовен беше Демир от началото към нея и непроменен остава до днес. Разбира се, любовта между Зюлейха и Йълмаз в момента е много силна и думите на Йълмаз убеждават бързо и  лесно. Усещанията на Зюлейха бързо потъват под любовта на Йълмаз, а мислите за собственото и участие в началото на брака с Демир се изчистват с оправданието, че това тя е правила заради живота на Йълмаз. И Зюлейха е готова да тръгне с Йълмаз. Неосъзнато чувство. Точно то стана обаче причина за отлагане от 10 дни, немного дни, но те ще променят вероятно техните планове и живот. Поводът за това отлагане дава вече мъртвата Хюнкяр, но искането на Зюлейха идва и от това малко нещо към Демир, което заговори в нея след разговора с него – нещо, скрито в нея от самата нея; намесиха се отново двамата, с които Зюлейха започна живота си в Чукурова след Йълмаз.

Фадик предсказа, че скоро ще има смърт, спомена Йълмаз. Интересно е, че тя направи много предсказания. Още в началото, когато веднъж закъсня от среща с  Йълмаз, Фадик каза на Зюлейха: сигурно вече си оплела някого, но на теб не ти трябва някой обикновен, а такъв като г-н Демир. Фадик единствена попита на глас: Аднан не е син  на г-н Демир, нали? Когато Демир тръгна с Ерджо към вилата и взеха Сехер, а много искаше да отиде и Фадик, тогава тя каза: Сехер е намислила нещо. Излиза, че каквото каже Фадик, е вярно или се сбъдва. Интересно какво ще направят от тази история с пръстена за Фадик, който Рашид зарови в саксия на Хюнкяр – сякаш го погреба и от отвъдното – земята в саксията в нейната оранжерия, откъдето Хюнкяр го "върна" сякаш с някаква своя воля чрез  Азизе, а после се намеси Севда? Азизе беше харесала за Фадик и наричаше „твой мъж“ един друг младеж, но Фадик си хареса Рашид. С тези и способности дали Фадик няма да изиграе някаква роля, когато разбере, че не само не е получила пръстена, но и Рашид е изгонен? Хюнкяр го взе в конака, а Севда го изгони. Фадик направи предсказанието за Йълмаз. Интересна е веригата, която се получи и до какво ще доведе.

Една прогноза:
Досега Севда и Фикрет не са се срещали, освен в сладкарницата, когато бяха с гръб един към друг. С тази характерна негова външност тя дали ще го познае, ако вече не го познава? Севда не присъства на погребението на Хюнкяр, но сега ще има причина да присъства на погребението на Йълмаз. Знаково ще бъде, ако го види там. Севда има основание да мрази Фекели, така както и Демир в началото – той е убил Аднан. Ако познава историята на Фикрет, и ако двамата не са във връзка, когато го види, Севда може да поиска да накаже Фекели като разкрие историята и му отнеме племенника – като го остави без наследник. Фикрет може да се направи, че не знае своята история, но по-вероятно той е дошъл вече подготвен и надъхан за отмъщение. Но няма да иска да каже това, защото ще му е по-удобно да влезе в Яман, без да показва тази предварителна своя нагласа. А дали ще се освободи от нея с времето? И дали след това Севда ще се справи с него в конака на Яман? Сание видя кой доведе Севда и предсказа, че Зюлейха ще съжалява. Един ден - някъде до самата смърт, която не е задължително да е  естествена, докато Демир чака Зюлейха да го заобича, ако това стане, може смъртта на Демир да е следствие на това нейно решение за Севда днес. Зюлейха доведе Севда най-вече в хода на подготовката на бягството, за да утешава тя Демир, когато Зюлейха няма да я има. Доведе я заради Йълмаз, но от това може да пострада Демир. Само така виждам в момента сбъдването на мечтата на Демир. Зюлейха ще остане в Чукурова с два гроба на двама любими и така връзката и със земята ще е завинаги.   

Здравейте
Благодаря за споделеното, озета и снимките!
Според мен, серия 76 ще свърши с бягството на Зюлейха и Йълмаз след молитвата в 40-ия ден след смъртта на Хюнкяр. Какво ще ги спре и как те ще се върнат предстои да видим, предполагам, в началото на 77 серия, а в края на епизода ще загине Йълмаз. Дали смъртта му ще е свързана с проваленото бягство, което ще е било разкрито и следва отмъщение или със събития около Фикрет, ще видим.
За епизода:
Не одобрявам и не харесах начина, по който Йълмаз се отнесе с Мюжгян. Но, аз разбирам, че гневът му беше огромен и липсата на контрол над негативните му емоции доведе до некоректно и некрасиво поведение. Според мен, поведението на Йълмаз не беше продиктувано само от лъжата на Мюжгян и от клеветата за връзка между Мюжгян и Фикрет. За мен, Йълмаз таеше гняв към Мюжгян от дълго време и сегашната ситуация беше "капката, която препълни чашата" и Йълмаз "изригна". Йълмаз задържаше недоволство и трупаше негативно чувство още след дадената лента на Демир от Мюжгян, като след това всяко действие на Мюжгян - от бягството й, през ясния мотив за връщането й, през още по-ясния й мотив за несъгласие за развод, стрелбата по Зюлейха, та до сегашната лъжа - акумулираха гняв в Йълмаз. Не споменавам ежедневието им, което се състоеше в това Йълмаз да избягва да си стои вкъщи, защото във всеки един момент, когато Мюжгян го погледнеше или си отвореше устата, за да го заговори, тя или го обвиняваше или се заяждаше с него. Не оправдавам Йълмаз, но мисля, че насъбраният гняв беше толкова голям, че го "заслепи" и той не успя да се контролира. Подобно поведение видяхме и в Демир след гледането на лентата. Той също не можа да реши проблема си със Зюлейха по-спокойно и най-вече без всички да бъдат свидетели на ситуацията. Демир можеше да говори с нея насаме в кабинета, както Хюнкяр го посъветва. Но, той изкара целия си гняв пред всички с пистолет, крясъци и заплахи, физическа разправа и ярост.
Не е красиво, но за съжаление, понякога гневът завзема връх и човек не прилича на себе си.
Не одобрявам и съм против отнемането на дете от майка му, независимо от причината. Нито Демир имаше оправдание, нито сега Йълмаз има такова.
Обаче, не съжалявам Мюжгян, защото тя се върна в Чукурова с грешни мотиви, базирани на зли и вредни чувства. Тъжно ми е за нея, защото откакто се върна от Истанбул, тя се люшка насам-натам и не знае нито какво прави, нито как да оправдае действията си, които са насочени само и единствено срещу Зюлейха и целят да попречат на събиране между Зюлейха и Йълмаз. Това е единственото, което я интересува. Мюжгян не се интересува от любов, не се интересува от запазване на брак, не мисли и за сина си. Керем Али е удобно оправдание  и средство за влияние и тя крие истинските си мотиви с празни приказки за благото на детето си. Не вярвам на Мюжгян, че искала баща за детето си. Мюжгян вече два пъти си стяга багажа, искаше да бяга от къщи и да отведе Керем Али далече от Йълмаз. След като бяга от Йълмаз, за какъв баща на детето, може да става въпрос?! Мюжгян не реши да бяга за доброто на Керем Али, както твърдеше, а реши да наказва Йълмаз чрез Керем Али. Уж на Керем Али не му трябвал такъв баща, но тя се върна бързо-бързо, като разбра от Бехидже, че Зюлейха е в конака на Фекели. Сега, когато Мюжгян разбра, че Йълмаз ще се откаже от родителски права над сина си в нейна полза и планират бягство, тя реши да лъже, вместо да постави въпроса директно на Йълмаз и пред Фекели. Мюжгян излъга не за това, Керем Али да има баща, не заради бъдещето на сина си, а защото не искаше Йълмаз и Зюлейха да се съберат и да бъдат щастливи, евентуално. Ако, Мюжгян мислеше за сина си, то тя щеше да се разведе многократно до сега и нямаше да мисли за претенциите на леля си, че не можела да живее без много пари, нито да й вярва. Йълмаз ясно каза на Мюжгян, че няма да й отнема детето; че ще се съобрази с решението на съда; че ще я осигури финансово и нищо няма да им липсва; че ще се грижи за сина си. Това, обаче, не устройваше Мюжгян - тя не целеше благото на сина си, а да пречи на Зюлейха и Йълмаз. Добре. Тогава, нека не се опитва да крие целите си и мотивите си с твърдения, че правела всичко, заради сина си. Вече никой не й вярва. И действията й са доказателство за това. С лъжата си Мюжгян целеше и да направи Йълмаз на глупак, да го скара с всички хора, които са близки до сърцето му; тя целеше и да постигне негативно отношение към Йълмаз на обществото в Чукурова. Ето там е другият въпрос. Ако искаше да излъже само Зюлейха, то Мюжгян можеше да й каже това и по друг начин, а не в аптеката пред служителя и не после да черпи в болницата и да лъже всички. Лъжата можеше да се ограничи и да засегне само определени хора. Но, Мюжгян раздуха лъжата си, защото целеше много по-голям ефект от това да накара Зюлейха да страда и да саботира бягството им...Мюжгян целеше и сериозен негативен ефект срещу Йълмаз - да го изолира и той да бъде низвергнат и от семейството си и от хората, с които комуникира. Така че, след като самата Мюжгян "пося" всичко, то тя трябваше да е готова и да го "пожъне". Трябва да се сърди на себе си. И трябва да е готова на всичко, след като е решила да води война. Вместо да мисли за сина си, който едва оцеля, тя мисли как да вреди на Зюлейха.
Както казах, ревовете й не ме трогнаха, защото тя имаше свобода и право на избор и то многократно. Каквото й се стовари сега на главата е следствие от нейните грешни решения. Йълмаз й беше виновен до време и до определен етап. Не може Йълмаз да й е виновен винаги за всички действия и за всички грешни решения. Мюжгян не е дете, а лекар и то -  главният лекар на Адана. И сега, вместо да потрае малко, вместо да послуша Фекели и да изчака на Йълмаз да му мине гнева, Мюжгян реши отново да действа незабавно и отчаяно. Не знам вече, дали Мюжгян е глупава или отново се прави на хитра, като цели да "натопи" Зюлейха и така да създаде раздор между нея и Йълмаз. Не мога да преценя...и мисля, че СЦ "пресолиха манджата" с неадекватността на Мюжгян. Все пак, тя е лекар. Това са хора с много здрави нерви, умеят да вземат правилни решения под стрес и за отрицателно време, хладнокръвни са, мислят трезво и са тренирани да понасят психическо натоварване и да излизат извън зона на комфорт. За мен е нереалистично това, в което СЦ превърнаха Мюжгян. Но, адмирации за Мелике! Прекрасна игра!
Както казах и преди, опитите на СЦ да покажат, че Мюжгян е в подобна ситуация с тази на Зюлейха, лично за мен са неубедителни. Защото: Мюжгян има съвсем различен статут от Зюлейха (в професионална сфера, във финансов аспект и като връзки и познанства) и има подкрепа от Фекели и Фикрет в рамките на семейството; Мюжгян е свободна да се предвижва и знае, къде е сина й: в неговата си къща, за него се грижат същите хора, които и преди и които детето познава и с които е свикнало; Йълмаз е кръвният баща на Керем Али. За разлика от нея, Зюлейха нямаше никаква подкрепа в моментите, когато й отнемаха детето; Зюлейха беше безгласна и безправна - нямаше пари, нито хора, на които да се обади или на които да разчита; Зюлейха често беше заключвана в стаята й и беше държана без телефон и възможност да се свърже с когото и да било.Зюлейха не знаеше, къде е детето й, кой се грижи за него, в какви условие се намира то; Зюлейха тогава мислеше, че Демир може да навреди на детето, ако разбере, че е син на Йълмаз (Саббахатин и Хюнкяр я плашеха често с това). Освен да плаче, на Зюлейха не й оставаше много. Много различни ситуации, които имат само една обща част и до там.
Вместо Мюжгян да се обади на прокурор и да потърси мнение и подкрепа от Жулиде или да се свържат с познатите на Бехидже в Истанбул, тя предпочита да изпада в истерии и да рискува отново да бъде обвинена в грешни решения. Фекели я предупреди няколко пъти...нека има търпение. Дори и лудата Бехидже й каза същото. Но, Мюжгян едно си знае, едно си бае. Сега, след като рискува живота на Керем Али, не Йълмаз ще й е виновен. Той вече ще има пълното право да й го отнеме, защото Мюжгян не можа да прецени заплахата за собственото си дете и водена от нейните си лични желания, тя рискува живота му.
Интересна беше ситуацията с клеветата за Фикрет и Мюжгян. Ако някой беше заснел на лента прегръдката, то мисля, че нямаше толкова лесно да се приеме отричането, че между тях има нещо.  Дори тази тяхна прегръдка беше много по-емоционална и зарадена с чувства, отколкото прегръдката между Зюлейха и Йълмаз, заснета от Мюжгян...на която Йълмаз държеше ръце встрани известно време, а после потупа Зюлейха по гърба. Тук Мюжгян беше затворила очи на гърдите на Фикрет, а той нейно я галеше по гърба. Това, което видя медицинската сестра не можеше да се обясни с думи и сега лесно се прие за клевета. Впоследствие, обаче, ако между Мюжгян и Фикрет възникне връзка, то този момент ще бъде припомнен.
На мен лично, много ми хареса момента с Йълмаз, Назира и Керем Али в парка. Йълмаз разкри душата си, а Керем Али му се усмихваше широко. Много мил момент, още повече имайки предвид това, което предстои да се случи.
Хубав ден на всички! Бъдете здрави!

Хммм, какво значи това изречение? Хюнкяр, отивайки си, отнася със себе си едни съдби и изменя други???