Съвет относно работа и бременност :)

Виждам, че темата не е нова, но да споделя и моето мнение.
ДГ е абсолютно рискова среда, не говоря само за грип и сезонни вируси.Един цитомегаловирус например може да е фатален за плода. А предвид сегашната ситуация,  се надявам авторката да си е вкъщи вече.
Когато аз бях бременна излязох в болничен още от 6г.с. Бях с болки и кървене, но дори и всичко да беше напред пак щях да прекъсна работа. Първо ЛЛ ми даде 14 дни с друга диагноза, а  след това АГ ми го продължи, после ТЕЛК и така.
Бременността е броени пъти в живота ни и мисля, че е най-важно да се опазим здрави в този момент.

Също бих и казала мнение, макар и стара темата. Виждам ужасни мнения от жени и се чудя дали нещо не са объркали.
Учител съм, работя в подготвителна група, рoмски деца. Не знам кой сравнява стреса между каквито и да било професии, но с радост казвам да дойдат и да се опитат да работят моето, щом смятат, че е малко стреса. Всяка година ме заплашват, че "няма да излезна от селото", "че ще ме намерят, случи ли се нещо с детето". Пътувам всеки ден до работа и обратно. Отделно и с автобус да съберем децата от 5 села в околността. Работя доста повече от 8 часа, за които ми плащаха.
Имам две загубени бременности. Забременявах лятото, когато не сме на работа. Предполагам заради нивата на стреса. При някой просто се отразяват повече. Забременях трети път, отново лятната ваканция. През първа/втора седмица на учебната година прокървих, оказа се отлепяне, което не беше малко и трябваше да избирам-да бъда майка или учител. И тъй като предния път направих грешен избор с идеята"ако има да става нещо, то ще стане, каквото и да направя", този път реших, че ще си остана вкъщи. Първите седмици само на легло и лекарства. За човек, който е нон стоп някъде, правещ нещо това е кошмар.
Нищо, че през бременността не ходих на работа помага, доколкото са ми силите и възможностите, на колеги. Правих презентации, обучвах се онлайн. Само в края на бременността повече се въртях вкъщи, за да се подготвя, а и се появиха други проблеми. Дори в 9 месец имахме планува но да изнасям презентация. Предвид тъкмо започваща та Ковид обстановка нещата се разпаднала.
Сега съм си вкъщи с детето, когато имам възможността изработвам неща, отново правя презентации, възползвам се от онлайн обичения, гледам и се уча на платформи за онлайн обучения.
Далеч не смятам, че една жена, станала майка е някакъв вид некачествен кадър. Зъболекар ката ми също има две дечица и е перфектна, въпреки бременностите си и двете майчинства. Не знам гинеколкожката ми дали има деца, дали е излизала в майчинство, въпреки това проверих живота на неродетоно си дете. По-глупави доводи не бях чела. Има толкова хора, които цял живот работят и работа за 5 стотинки не вършат. Човек винаги може да се осъвършенства, въпреки детето си, а тези които се откажат от това да бъдат майки, заради работата си или да се готвят за Нобелова награда или за тиквен медал. Ако не направиш нещо наистина велико, в полза на човечеството, не оправдава чак толкова параноичната любов към работата.
Днес работиш това, за утре не се знае. Само семейството ти е сигурно. Мисля, че  точно тази обстановка с пандемия та ни го доказа.

Измама или не обстоятелствата го налагат понякога,когата работата ти е рискова и няма никакви условия за работа в такова състояние!Никой не би рискувал.Относно бременността не е болест и ако имате условия да може да си работите без проблем.

Надявам се да не го приемете като заяждане , но не е лоша идея да преброите до 10 следващия път, преди да поставяте категорични оценки на хора, които са си споделили мнението.

Така и не разбрах какво точно изобщо имате да кажете. Намеквате нещо, но никой няма кристална топка, за да разбере какво искате да кажете, а интерпретациите са излишни. Ако имате да казвате нещо-кажете, ако не - не пускай те празни постове

Момичето достатъчно ясно се е изказало.Аз лично я разбрах перфектно.

Добре би било и авторката на темата да се включи, за да сподели как се развиват нещата.

Здравейте!
В края на втория месец съм и не съм прекъсвала работа. Имам единични дни, в които се чувствам ужасно зле, но по някаква случайност винаги са събота и неделя.
От скоро работим без деца, подготвяме задачи онлайн за децата и се чувствам добре 😶
Имам вече колежки с положителен тест за ковид, с една от които в петък бяхме на работа, но уж не в близост.
Те моите притеснения не са били относно ковид, а всичко възможно, което един предимно песимист може да си помисли  😋
Благодаря за всички мнения!
Ще видим нататък как ще е.. 🌞
Бъдете здрави!

Аз също съм лекар. Работих до началото на 7 месец. Работата не ми тежеше, давах нощни дежурства до последно, както и съботно - неделни 12 часови отговорни дежурства за човешките животи. В началото на бременността имах кървене с леко отлепване, за щастие всичко отшумя. Не съм спирала да се усъвършенствам, включително разработвам и докторантура. През цялото време всички познати ми казваха, че съм луда...защо работя в условията на пандемия. В един момент обаче цялата ни болница стана ковид и работодателят ми сам за мое добро ми каза да си пускам болничен. Не съм сигурна обаче, ако беше станало нещо, дали си струва риска за живота на собственото си дете. Всеки сам си преценява и си поема последствията от решенията си.

Аз не бих рискувала заради работата. Бременността е на първо място. Никой няма да ти върне детето, ако нещо се случи.
В крайна сметка това са само 9 месеца, работата ще продължи и без теб 🙂

Здравейте! Темата е стара, но не открих по-нова. Аз също съм детски учител. С мъжа ми искаме да си имеме второ детенце и вече не се пазим. И аз се вълнувам от въпроса до колко е рисково да остана на работа, когато забременея. По принцип никоя колежка няма да ми препоръча да работя, за да не се заразявам от децата, обаче от друга страна аз имам вече едно дете, което ходи на детска градина, и то така или иначе ще пренася зарази вкъщи, дори и аз да спра работа. Обичам си работата и не ми се иска... Извинявам се, че ви занимавам с история тип "рибата е още в морето, тя слага тигана"! Просто ми се ще да видя и други мнения но въпроса. Пък но когато ми дойде до главата, така или иначе пак ще се мисли

Работиш, докато се чувстваш добре и не ти пречи. Не виждам причина да се спира работа още в началото. Аз работих до 36 седмица (с много хора).

Подкрепям горното мнение. Ако човек се чувства добре и му се работи- защо да стои вкъщи? Аз бях на работа до деня преди секциото.

Ами ти си отговори колко е рисково - грип, ковид, шарки, ежедневно сополи и кашлящи в лицето ти деца... Едно е да контактувате само с едно дете, което ходи на градина, съвсем друго е ежедневен контакт с 25+ деца. Попитайте личния си лекар какви са рискове за плода само от една банална варицела например ( дори и майката да я е изкарала)....

Моите учители трябва да са били железни. Немалко бяха и доста възрастни, ама така и никой не се разболя. Началният ми учител отсъства само веднъж за 4 години, като ходи на гости на дъщеря си. Сега явно е много опасно да излизаш от вкъщи.