ОСМИ клас 2020/2021 - С маски, без ли, ДО ли, ПО ли? Пак сме в ОСМИ КЛАС с неволи.

Toва със сигурност ще е така - за срока на ваканцията ще свалят ДО, иначе ще трябва да плащат на родителите помощи..

А съм бясна, че спортните зали са разрешени за възрастни и забранени за деца до 18г. Пак възложихме цялото пазене на децата.
Голяма работа , че ще ги държим у дома като рисковите групи ще се събират както си поискат до 15 човека

Ох, Туиги, бе, то тогаз, в оня ми ти период, и призовките ги връчваха по пощата...
Иначе по другото време - нека си крачат и призовкарите, бе, поне няма да е по работа.

Скаридка, що да плащат помощи на родителите? Виж сега това също не е много ясно. Що да плащат, кат могат и да не плащат?

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2020/11/25/borisov-sled-3-sedmici … im-merkite.471015
Живо се интересувам точно как ще стане, та да е плавно - първа седмица се пускат до три маси в заведение и до три уреда на фитнес, следващата  - още по три и т. н. до цял капацитет или нещо друго мъдро се има тука изпонавпредвид?

В стария апартамент имахме шведска стена. Мъжът ми я беше направил за децата. Бяха малки тогава.
Сега имаме две дебели постелки от тези, които се използват за самбо зали и се снаждат като пъзел. 76лв струваха, купувани са преди 10 години сигурно. Много устойчиви се оказаха. Ползваме ги за коремни преси и всичко друго, което се прави на земята, защото директно на паркета хич не е приятно. Имаме гири, стояли за силови стойки на малкия и за лицеви опори са удобни. Имаме и кростренажор. Рядко го ползваме. Младежът ходеше лятото и есента на една фитнес площадка, която е съвсем близо до нас. При студено време обаче там не е приятно. Все пак всичко е желязо. Той и затова тръгна във фитнес зала.
Малкият пък не харесва фитнесите на открито. Той си е свикнал с успоредката, висилката и халките в залата. Тези навън са нещо съвсем различно. Няма нищо общо като хват, като усещане.
Ще направим една тренировъчна програма за вкъщи. Не е същото, но ще спасим някак положението.

Скаридка, аз доколкото разбрах спортните зали са отворени само за професионалистите, така да се каже. И за тези под 18г, които в момента се готвят за международни състезания. На 06.12 за ЕП заминават националите ни по спортна гимнастика, мъже и младежи. При младежите имаме представител на нашия клуб. Той е на 18 точно. Другите момчета от младежкия национален отбор са на 16 единия и на 15 другите трима. Много се радвам, че тях поне ще ги оставят да тренират на спокойствие другата седмица.
За нашите, яд ме е, но си давам сметка, че няма как да е иначе. Два клуба по спортна гимнастика плюс художествена гимнастика са в нашата зала. За да се спазва дистанция трябва от всеки клуб да тренират единствено по 5-6 деца, т.е. да си определят да останат само определени състезатели. Ясно е обаче, че това няма да се спазва, няма кой да контролира у затова е по-лесно директно всички да спрат.

Много е жалко за спортуващите деца. Гневна съм. Плуването е индивидуален спорт, във водата има достатъчно препарати и риск от зараза там почти няма. Има деца под 18 години, които се готвят цяла година за подобряване на рекорди, а сега......трудът им отива по дяволите. У дома имаме доста уреди, пътека за бягане и т.н., но сухите тренировки как точно ще заменят басейна искам да попитам господата управляващи. Никой не мисли и не му дреме за децата, след няколко години ще имаме поколение пълно с необразовани и дебели индивиди. Извинете ме за тона, но ми идва много вече.

Judy, ти живяла ли си в чужбина някога?

Аз пък никога не съм искала да живея в чужбина. На екскурзия, на гости на приятели да, но не и там да живея. Не искам и синът ми да живее извън България. Да учи навън съм ок, но после да се прибере тук. Не че някой ще ме пита, но това е моето мнение. И тук трябва да останат интелигентни хора и да променят нещо. Стига с тази чужбина!

Питам те, защото ти често възхваляваш живота в чужбина, включително и образованието. Визирам тук западноевропейските страни. Знам, че е много различно. Понеже имам опит със живота зад граница и ми е ясно, че не всичко е цветя и рози, че там с червения килим никой не ни чака, че парите не се берат по дърветата, че се спестява в разказите си как въртят таблата и парцала там, мога много да говоря. Преди да кажа как някой си е събрал куфара днес и веднага е тръгнал за чужбина и всичко е идеално.
Живеенето постоянно в чужбина, хич не е екскурзията с двупосочния билет, ама хич.

Иначе ако е за сравнение в образованието в различните държави - това си е точно по темата тук и с удоволствие бих участвала за обмяна на опит и информация вече не в скрит текст.

Холандия и Германия са в съседство, тях визирам.

И? Какво те притеснява там в образованието?
Нашият личен опит е позитивен - конкретно за хората, които познавам и чиито деца учат там висше образование в момента, конкретно. Дори тази година заминаха деца - и в двете държави.
Оплакват се студентите обаче от дистанционното обучение и там. Ще споделя, пак съвсем личен опит - няколко приятели на сина ми обмислят прекъсване, защото намират за техните специалности тази форма за неудачна и смятат, че не си струва да плащат, докато нещата не се стабилизират и не започнат присъствено, защото сапрактически специалности.

От образованието съм с най - добри впечатления, отново от личен опит.
Визирам мненията, които са в темата за заминали хора в чужбина, заради ситуацията у нас и как тамошните държави им помагат, а тук не.

Не..всеки ден излиза около 17 ч и се прибира към 19.30..обикалят кварталите...във ВТ има доста условия в околностите...Света гора..връзката между два от кварталите е "скално - планинска". Общо взето не се зазимява нашето колело..

Боже, момичета, току-що си поплаках. Научих, че приятелката ми от детските години, с която си играехме, когато съм при баба в Южна България, днес е погребала двамата си родители. С нея се виждаме ако случайно се засечем при бабите си, те живеят в СтЗ. Хора на по 60 г. Починали са през 12 ч., един след друг...22 дни борба по болници и в къщи...Ужас някакъв..Тя е самичка, няма братя и сестри, няма и дете, а е на нашата възраст, добре поне че има мъж до себе си...Много ми е мъчно, бяха юмного мили хора, много младолики и много нежно се отнасяха един към друг..В детските ми години, лятните ваканции, са ми били като втори родители - колко пъти са ме хранили, преспивала съм у тях...Ужасно и страшно!

Чудесно е, че и ти мислиш така за образованието там. Дори и то е причина човек да си вдигне дирмите, само да не е в момент, когато и там учат ДО. Но то няма да е вечно. Училищата им си работеха, например, университетите са ДО и то май не всички.
Иначе не разбирам какво и защо точно визираш.
Аз давам конкретен пример, реален, с мои роднини и позната учителка.
Ми така е - получаваха си хората 80% от заплата. Нея дори я срещнах лятото тук.
Сега те са в други държави, не в Германия или в Холандия, но това вече го писах още когато обсъждах тяхната ситуация.
Да, упоменах и новата съквартирантка на сина ми - българката. Ми и това е факт, какво да направя, като го има - изгубила си тук работата, не е ревала, вдигнала се, заминала и почнала там. И още е там.
Кръстникът ми заминава за Норвегия сега. Факт също. Да го променям ли? Защо отива? Ми да работи, тук вече няма как.