ОКТОМВРИйчета 2020

Мисля че и преди съм го казвала покрай дискусия за АГ-тата, но в държава, в която няма задължително продължаващо обучение и ресертификация на лекарите, да поставяш под съмнение компетентността им и да търсиш второ мнение е напълно оправдана стратегия за оцеляване. За човешки фактор и отношение дори няма да почвам. Специално при педиатрите е пълно с разни лелки стегозаври, които само ‘овикват’ и вменяват чувство за вина на майките. А защо ги избират? Най-вече по чисто прагматични причини. Първо, изборът не е кой знае какъв, в София читавите педиатри често са претоварени и не записват нови пациенти. Второ, повечето родители държат и да им е в района, което още повече стеснява кръга. Накрая често просто сме благодарни, че сме успяли някъде да запишем детето. Социалните мрежи не са място за поставяне на диагнози, но може да ти ‘отвори очите’ за това, че има различни подходи и от устата на твоя лекар не излиза непременно божията истина. А и там другите майки могат да ти окажат подкрепа именно в това да си следваш интуицията, защото не всички имаме увереността да го правим.
Съгласна съм, че българите я имаме тая черта ‘на всяка манджа мерудия’, но може би е компенсаторен механизъм за това, че живеем в система, която не вдъхва никакво доверие.
Ние извадихме късмет с педиатърката ни (поне засега), която търсих по отзиви в супердок. Избрах я заради едно обучение, в което видях, че е участвала, което ми направи много добро впечатление. Срещнахме се с нея и разбрах, че има много адекватно и съвременно отношение към кърменето, но ако не бяха социалните мрежи аз самата нямаше да знам какво е адекватно и съвременно.

EleanorRigby, съчувствам за инцидента. Важното е, че всичко се е разминало. И аз се притеснявам и изстръпвам при мисълта нещо такова да се случи.
Чета как разреждате хранения .... при нас няма как да се случи. Моя син през деня суче понякога през час като е буден. Вечер се буди през три часа като по часовник. По точно се разшава и пъшка и ако не дам веднага да суче, следва рев.
Имам чувството, че ако позволя малко да ревне и да се разстрои за нещо / например приготовление и обличане за разходка/, после става нервен и следва рев час-два,който не мога да успокоя с нищо. Много нежни душици тия момченца.
Минавам и специално да се оплача от свеки. Да помага ми - занимава го когато вечеряме, помага с къпането, готви понякога, но...Ревне ли малкият с дядото изпадат в див ужас/ на долния етаж са/. Качва се горе едва ли не да види какво го правим това дете и да помага все едно кой знае какво се случва. Веднъж и казах, че когато е кисел, само аз искам да си го успокоявам, но явно.... Говори ми нещо, малкият реве, аз не я чувам, трябва да викам за да и отговоря. Много се дразня....кара ме да се чувствам все едно не мога да се грижа за детето си. То е лесно да дойдеш за 30 мин, да говориш на висок глас и малкия да ти гука и после да си обереш крушите. Аз не мога цял ден да му вися на главата да му говоря и да го забавлявам като клоун. Той стои в шезлонга до мен например, аз събирам дрехите от сушилника и си бъбрим. Гледам да върша повечето неща докато спи, но понякога и като е буден си върша по нещо.

Щом не е проплакала, нищо й няма. Ама иначе ужасно преживяване за теб. Настръхнах докато чета. Можело е да стане голяма беля, но слава богу не е.
Аз не се похвалих ама предната нощ дадох на мойто бебе капка мелатонин и след кърменето в 20:00 заспа почти веднага, пропусна сам хранене и писна чак в 03:00.
Днес/тази нощ обаче е страшен рев, не знам дали заради ваксината, която сложихме в 18:00 или просто, защото съм мама на ревльо, но от вчерашния късмет и помен няма. Редуваме се баба, татко и аз, кой да е с него. Не е мигнал почти минута от ваксината насам.