ОКТОМВРИйчета 2020

Eleanor, аз съм ползвала на мустела против крусти, не мога да кажа, че върши по-добра работа от този, който ползвам сега - на биодерма обикновения за глава и тяло. Пробвай да я намажеш с преварен зехтин или кокосово масло 30 минути преди къпане и да масажираш с четката. Това при Хриси имаше ефект
Сега чак разбирам защо мъдрите хора казват: малка разлика добре за децата, голяма е добре за родителите. Като бяха моите малки се разпъвах на кръст да огрея навсякъде, хем не бяха породени а с две и половина разлика. Обаче всяко си иска неговото на момента и не се интересува, че ти си една. Сега е различно, имам големи, осъзнати деца. Никога не са направили проблем или изревнували, че нуждите на бебето са на първо място. Сутринта големият искаше палачинки за закуска, Беба беше спокойна, сложих я в люлката и се захванах. Да, ама по някое време се разкисели. За щастие точно тогава влиза брат й от междучасие. Въобще не трябваше нищо да му казвам (аз по принцип не ги товаря с гледане на бебе), втурна се към нея, даде й биба, започна някакви смешки да й прави. Тя се забавляваше, като всеки път плюеше бибата, като й я даде и после се смее. Тях някакси ги усеща, че са по-малки хора и са за игра

Снощи и нашия киселееше от 21 до 00ч, хем два часа през деня бяхме навън. Но пък за сметка на това се събуди чак в 6:20, което от доста време не се е случвало толкова дълъг сън без прекъсване.

Момичета вие много теми, много чудо 😄
Ще се опитам под ред, пък ако пропусна нещо, здраве да е.
Интимността задължително в отделна стая. Това ми е и лично и професионално мнение (локуми нямам време за разтягане 😄).
Сетих се, препоръчвам ви книгите на Мириам Сежер (френска психоаналитичка, работеща с бебета).
Дагни, най-важно е откликването и опита за успокояване. Не винаги успяваме да ги успокоим, но важно е да не ги оставяме да плачат. Чрез него комуникират с нас. Плюс на тази крехка възраст те нямат манипулативен плач. Крясаците и тръшкането тепърва ни предстоят, но нека минем този етап първо 😄
Според мен изключително много се стараете и чудесно се справяте!
Ние не къпем всеки ден, а през ден. Мия само дупето. Не ползвам мокри кърпички, а лиминента на Мустела.
Гледаме да излизаме често, но не успяваме всеки ден. На дъжд избягвам, че в квартала имаме улици и тротоари, на които буквално не се стъпва.
Тези дни почивам от социалните групи, че забелязах, че много се ядосвам на постове започващи "педиатъра ми каза...", а те половината са такива 😄
Все повече се убеждавам, че мисленето загива като процес, а за критичното такова не ми се и говори...
Иначе днес, беби е кисел. Буквално тичах и подскачах да го успокоя.

Днес пък моята  е почти нон стоп нахилена - на хора, на играчки, на себе си в огледалото на активната. Дори докато брат й слушаше до мен урок от уча се, тя се смееше и на разказващия Симо пу-пу
Маки, психолог ли си по професия? Думи, за да се родиш, я четох през бременността

Мен постове ''педиатърът ми каза'' ме дразнят когато поставят нещо под съмнение или нямат доверие на конкретния такъв. Не разбирам как си избира човек педиатър, нямайки му доворие. С нашата имаме някои разминавания и просто съм правила нещата по моя начин, не подценявайки компетентността й.

Ще кажа как: най-малкото зло, няма съвършени лекари, както няма и такива хора,  а в случая се касае до живот и даже тпябва да преценява родителят, а не сляпо да се доверява.

Лошото е, че често липсата на доверие води до усложнения.
В друга тема:
- ще поставяме ваксини, аз съм против, заради обстановката.
- ще отложат ваксините, заради обстановката, а не, държа да се поставят, че не се знае до кога ще е така.
Имам чувството, че някои хора по природа са да са на опаци на другите. Ние /българите/ много сме добри да разбираме и можем всичко...
Нали знаете, защо вкъщи си правим децата? Защото, ако е навън все ще се намери някой, който да дава акъл.

Мисля че и преди съм го казвала покрай дискусия за АГ-тата, но в държава, в която няма задължително продължаващо обучение и ресертификация на лекарите, да поставяш под съмнение компетентността им и да търсиш второ мнение е напълно оправдана стратегия за оцеляване. За човешки фактор и отношение дори няма да почвам. Специално при педиатрите е пълно с разни лелки стегозаври, които само ‘овикват’ и вменяват чувство за вина на майките. А защо ги избират? Най-вече по чисто прагматични причини. Първо, изборът не е кой знае какъв, в София читавите педиатри често са претоварени и не записват нови пациенти. Второ, повечето родители държат и да им е в района, което още повече стеснява кръга. Накрая често просто сме благодарни, че сме успяли някъде да запишем детето. Социалните мрежи не са място за поставяне на диагнози, но може да ти ‘отвори очите’ за това, че има различни подходи и от устата на твоя лекар не излиза непременно божията истина. А и там другите майки могат да ти окажат подкрепа именно в това да си следваш интуицията, защото не всички имаме увереността да го правим.
Съгласна съм, че българите я имаме тая черта ‘на всяка манджа мерудия’, но може би е компенсаторен механизъм за това, че живеем в система, която не вдъхва никакво доверие.
Ние извадихме късмет с педиатърката ни (поне засега), която търсих по отзиви в супердок. Избрах я заради едно обучение, в което видях, че е участвала, което ми направи много добро впечатление. Срещнахме се с нея и разбрах, че има много адекватно и съвременно отношение към кърменето, но ако не бяха социалните мрежи аз самата нямаше да знам какво е адекватно и съвременно.

Amelin, да 🙂
Надявам се да си харесала книгата. За съжаление далече сме от подобни практики тук...

Изцяло съм съгласна с Елеанор!
Само ще добавя, че се възхищавам на родители, които четат и се обучават в родителството. Това няма да ги направи безгрешни в отглеждането или всезнаещи, но вложеният труд и желанието е вече една стъпка напред в поколението.
Книга мога да напиша по всички тези въпроси 😄, тук да не четете фермани 😄
Надявам се на пролет вече да е минало всичко и да може да се съберем в някой парк и хубаво да си излеем душите 🙂

Съгласна съм с горното, изобщо с гледните точки. Но е много трудно да се избере читав педиатър в тези особени времена. Имахме късмет с нашата, покрай голямото дете, но дори тогава я избрахме, да ни е в района и да води документално нещата. Записването е през супердок и е много удобно, но при извънреден случай много се чака, и все пак мога да кажа, че имахме късмет с нея. Като съм го водила болен, никога не се е налагало да стига до АБ, схемата на лечение винаги е била щадяща. По отношение на кърменето определено не се меси. Като кажа, не давам вода и чай, или по мое желание не махам нощното кърмене, е ок. Слава Богу, отчита наддаване, и това явно ни стига и на двете За захранването нейния метод се покрива с моите разбирания, с тази особеност, че почнах с големия не на 5.5, а на 6 навършени месеца, и не заместих цяло хранене доста дълго време. Факт, че при спешни случаи тичахме на спешен кабинет, то все през нощта на почивните дни става тази работа, но пак ме устройва като вариант.
Маки, заинтригувах се от книгите, благодаря! Трябва ми нещо за мен, защото се чувствам много лабилна по отношение възпитанието на тригодишния хлапак. Все треперя за неговите чувства и емоции, той понесе доста добре появата на бебето, но си имаме своите трудни моменти. А тепърва всичко ще е по две

Не членувам в нито една майчинска група във фейсбук, много се напрягам от  липсата на критична мисъл и постоянното "акаме, папкаме" и тн. Но пък ми е ясно, че голяма част от въпросите са породени от неопитност, от притеснение, но просто съм решила да си спестя всичко това. Доверие имам на лекарката, но и търся информация за всичко. Имам роднина лекар и с него се консултирам, ако нещо ме притеснява.
Девойката май си изгражда режим, засега ми харесва накъде е тръгнал, но няма да се хваля още.

Педиатърката засега ни дава адекватни съвети освен като искаше да махнем едното хранене, но малкият сам след това го направи. Тогава ни каза нещо доста смислено - че стомахът му се претоварва и това може да засилва коликите и при намаляне броят на храненията ще се подобрят нещата. Наистина и така стана. Харесва ми, че е по-модерна, дава ни опции и да решаваме. Примерно тя препоръчва куул пачове, но ако решим, че не искаме да слагаме е напълно ок. За ваксините е на мнение по една да се слага, а аз точно така искам, за да не му стане много наведнъж. Може и добре да ги понесе, но не искам да рискувам. Миналият път й казахме, че малкият много се напъва като ревне за храна и тя веднага каза какви лепенки да вземем, как се слагат и какво да правим, за да не се получи пъпна херния. Също за окото веднага даде варианти и как може да се процедира. Т.е. не ни се налага с таткото да я push-ваме за някакви неща и да й вадим думите с ченгел. Сега за захранването не сме говорили, но скоро може би ще повдигнем тази тема. Мисля, че няма да налага някакво мнение както и до сега. Надявам се впечатлението ни за нея да си остане такова и занапред и да нямаме проблеми.

Аз много много не искам да се хваля, но с ММ си получихме коледния подарък от малкия. Вчера спа от 22:00 до 6 сутринта, а по-предната вечер от 22:00 до 5:00 без събуждане. Чувствам се като презаредена като се съберат повече часове наведнъж. Днес като станах в 6 и направо имах енергия Даже успях да направя един ябълков сладкиш за закуска. Стискам палци и тайно се моля да задържим така режима.

Здравейте! Аз съм много доволна от нашата педиатърка. Още на първото посеще ни посъветва да махнем едно хранене и последното да е в 12, а следващото в 6 сутринта. Първите два дни се опитахме да го направим но Кристиян плака неутешимо докато не му дадохме да яде. На третия ден си бях навила аларма за 3 да стана и да го нахраня. Мъжа ми като ме видя да го будя ме сладтри веднага и ми каза да си лягам 😂 от тогава всяка вечер е спал от 12 до 6 без да се събужда и да плаче. На консултацията на първия месец ни каза след 40 ден да се опитаме да го къмен по-рано и да махнем още едно хранене, ако детето позволява . Е, преди седмица започнахме да го къпем в 10 и тогава да му е последното хранене. Успяхме да намалим броя на храненията с още едно, но той винаги заспива към 11-12. Стане ли 11 и половина сам затваря очичките и заспива 😂 така че с храненето се справихме , с по - ранното лягане- не 😂 Поне не плаче докато е буден, а само седи и зяпа в леглото, та понякога заспиваме преди него. Сутрин след като го нахраня в 6 пак заспива до към 9-10. Ние нямаме проблем със спането за сега. Има дни през деня, когато будува много и се занимаваме със всякакви глупости, има дни, в които само спи. Никакъв режим не следваме в момента. По- скоро преди имахме режим на спане вечер. Педито ни даде много важен съвет, който мисля, че помогна да заспива вечер. Посъветва ни докато е буден и не стане време за вечерното спане винаги да стои на светло. Та ние като се стъмни и светкаме всички възможни лампи в нас. Като стане време за спане, загасяне навсякъде, пускаме завесите и докато не го махна сутрин - спи.

За интичността- и двамата имаме желание, защото не сме недоспали и бебето е спокойно вечер, та имаме време и желание за такива занимания 😂 в друга стая, не в тази, която спи бебето, но ние имаме други зрители - домашните любимци, които ни следват навсякъде 😂
Нашето бебче също имаше тъмнозелено ако за три дни, после се оправи. Не съм се притеснила, защото тъкмо му сменяхме адаптираното мляко. Върнахме се на предишното и всичко си е както преди.
Забелязал съм, че много започна да си лапа ръцете, плюе бибата, за да може да сложи целия юмрук в устата 😂 още от първия ден вкъщи го слагаме по корем, чета ви, че някои бебета вече се въртели, дори и несъзнателно да е било. Нашето и без да иска дори не го прави, а аз като една типична млада майка си мисля, че изоставаме 😂😂😂

Желанието на всеки родител е да осигури най-доброто за новороденото си дете.
В BG-Mamma водещи здравни експерти отговарят на всичките Ви въпроси, свързани със здравето на бебето, неговото хранене и развитие.

До 31 декември 2020 г. на Вашите въпроси, свързани с регургитацията (връщането на храна) и рефлукса при кърмачетата, ще отговаря д-р Ира Маркова - педиатър с дългогодишен опит.

Задайте своя въпрос в темата: https://www.bg-mamma.com/?topic=1272062

   Напълно те подържам за по- голямата разлика. Между баткото и каката е 2 г. разлика. Разчекнах се между тях двамата: едното е бебе, и другото и то бебе, кажи рече. Сега с по- големите наистина ми е по - лесно. И аз не ги натоварвам с гледане, но те сами искам. Ако правя нещо или готвя и не мога да оставя в момента,  те веднага се включват с помощта. Макар  че имам три ,.но сега ми е по- лесно, отколко като бяха преди години две с малка разлика