Здравейте мили дами и господа,
Бих искала да Ви споделя нещо и да получа полезни мнения и съвети.
Ситуацията е приключила към днешна дата, но е доста объркваща за мен и не ми дава спокойствие. Иска ми се да я разреша.
Запознах се с него преди около две години. Обстоятелствата, при които се срещнахме, са доста необичайни и непредразполагащи за връзка или приятелство. Въпреки това аз се влюбих. Не се случи веднага. Бях привлечена от образа, който опознах. Все още смятам, че е изключително свестен и добър мъж, който цени истински важните неща в живота. Такава съм и аз, но живота ни срещна в неподходящ момент и среда. Поне така смятам.
В началото той направи опит да се опознаем по-добре, но не стигна далече. Винаги поддържаше една дистанция, която с времето започна да ме измъчва и обърква. Когато го попитах какво е отношението му към мен, той започна да се отдръпва.
От тогава контактуваме периодично онлайн. В повечето случаи инициативата е моя. Има периоди, в които го усещам как омеква, става мил, започва да споделя, но не продължават дълго. Накрая се караме, обвиняваме и спираме контакта.
Често се държи така, сякаш ми има яд за нещо и умишлено иска да ме нарани. Няма да крия, че в споровете сме минавали границата на благоприличието, но съм на мнение, че хората трябва да си прощават.
Последният път ми каза доста неща, които ме наведоха на мисълта, че има ужасно мнение за мен като човек. Изглежда е предубеден. Смята ме за лоша, двулична и манипулативна личност. Съмнява се в искреността на всяка една моя дума и действие. Дори ме обвини, че се преструвам на много добра, а всъщност съм "оле, мале".
В опитите си да променя това, съм станала доста притискаща, явно, и съм го отблъснала още повече. Когато прекаля с търсенето или поставя под въпрос поведението му, започва да ме напада и се дистанцира. И така всеки път.
С две думи: Смята ме за лош човек, а при опитите ми да се разберем: В началото откликва, но в последствие ги възприема като опит за манипулация или като жалки и измамни "тактики и схеми", за да се докопам до него.
По-лошият вариант (надявам се да греша) е да си е играл умишлено с емоциите ми за забавление.
Знам, че това да търсиш мъж с такова отношение, само по себе си е неуважително към самата мен, но винаги съм искала да разреша недоразумението.
Знам също, че повечето хора биха ме посъветвали да го оставя в миналото, но не ми се получава. Опитах всичко. Излизах с приятели, разсейвах се, занимавах се с куп неща, които обичам, пътувах, дори ходих при терапевт. Не го забравям и това е. Събуждам посред нощ вече месеци.
Не съм ангел, но мисля, че заслужавам да бъда щастлива.
P.p: Ако някой иска да прочете подробности около ситуацията, моля, пишете на лично.
Благодаря предварително!
Виж целия пост
Бих искала да Ви споделя нещо и да получа полезни мнения и съвети.
Ситуацията е приключила към днешна дата, но е доста объркваща за мен и не ми дава спокойствие. Иска ми се да я разреша.
Запознах се с него преди около две години. Обстоятелствата, при които се срещнахме, са доста необичайни и непредразполагащи за връзка или приятелство. Въпреки това аз се влюбих. Не се случи веднага. Бях привлечена от образа, който опознах. Все още смятам, че е изключително свестен и добър мъж, който цени истински важните неща в живота. Такава съм и аз, но живота ни срещна в неподходящ момент и среда. Поне така смятам.
В началото той направи опит да се опознаем по-добре, но не стигна далече. Винаги поддържаше една дистанция, която с времето започна да ме измъчва и обърква. Когато го попитах какво е отношението му към мен, той започна да се отдръпва.
От тогава контактуваме периодично онлайн. В повечето случаи инициативата е моя. Има периоди, в които го усещам как омеква, става мил, започва да споделя, но не продължават дълго. Накрая се караме, обвиняваме и спираме контакта.
Често се държи така, сякаш ми има яд за нещо и умишлено иска да ме нарани. Няма да крия, че в споровете сме минавали границата на благоприличието, но съм на мнение, че хората трябва да си прощават.
Последният път ми каза доста неща, които ме наведоха на мисълта, че има ужасно мнение за мен като човек. Изглежда е предубеден. Смята ме за лоша, двулична и манипулативна личност. Съмнява се в искреността на всяка една моя дума и действие. Дори ме обвини, че се преструвам на много добра, а всъщност съм "оле, мале".
В опитите си да променя това, съм станала доста притискаща, явно, и съм го отблъснала още повече. Когато прекаля с търсенето или поставя под въпрос поведението му, започва да ме напада и се дистанцира. И така всеки път.
С две думи: Смята ме за лош човек, а при опитите ми да се разберем: В началото откликва, но в последствие ги възприема като опит за манипулация или като жалки и измамни "тактики и схеми", за да се докопам до него.
По-лошият вариант (надявам се да греша) е да си е играл умишлено с емоциите ми за забавление.
Знам, че това да търсиш мъж с такова отношение, само по себе си е неуважително към самата мен, но винаги съм искала да разреша недоразумението.
Знам също, че повечето хора биха ме посъветвали да го оставя в миналото, но не ми се получава. Опитах всичко. Излизах с приятели, разсейвах се, занимавах се с куп неща, които обичам, пътувах, дори ходих при терапевт. Не го забравям и това е. Събуждам посред нощ вече месеци.
Не съм ангел, но мисля, че заслужавам да бъда щастлива.
P.p: Ако някой иска да прочете подробности около ситуацията, моля, пишете на лично.
Благодаря предварително!
