Сложна и неизживяна любов

Има такава вероятност, но е малка. Не мисля, че бил толкова забъркан в бизнеса. По-скоро е страничен, но знае ли се. Много е мъгляво в тази посока. Аз самата не знам подробности и никога не съм се интересувала.
И ядрени физици

добре де, ако тук беше писал мъж "аз съм бил лошо момче, леко мутряга, но не съм убивал/крал", харесал съм си девойка (родителите - лекари, тя - отличничка); тя ме хареса визуално, но ми каза, че заради миналото ми не ще връзка  мен. Аз обаче съм го загърбил и съм готов да и дам душата си. Какво щяхме да пишем тогава?   
ПС- не виждам нещо смущаващо в миналото на авторката, но смятам, че мъж по-лесно би го приел и би градил нещо с нея, ако не я беше виждал да се кълчоти и хилоти.

Има си типажи хора. Едни мъже не им е проблем, на други им е проблем.
Едни слушат чалга, други метъл, трети класика.
Има някои мъже със стеснен избор, те ще се радват на жена, била тя и танцуваща на пилон.
Има други с повече избор, и те ще се зарадват.
Има пък третии и четвърти, те пък няма да се зарадват, ако ще и единствената жена в града да е.
Едно е ясно. Ако някой мъж е от един тип, не може да стане от друг (с внушение).

Аз лично правя разлика между борче, който е биел, ама не е убивал, и танцьорка, която се е усмихвала на клиентите, ама не е спала с тях. Хиленето и биенето не са един мащаб.
В интерес на истината, лирическият герой ми се вижда точно тип прикрито и рано преориентирало се борче. Трудно ми е да си представя, че човек с такива роднини е свестен. Освен това, всякакви шансове да си го представя ще се изпарят, ако започне да критикува къде и какво съм работила, при положение, че трябва да му е ясно от разказите на маса с роднините кои от личния състав са предлагали екстри и кои не са.

То и зелена барета да беше момичето, пак може да има проблем с професията й. Таен агент, мозъчен хирург и това може да го уплаши.

Мисля, че проблемът на лирическия герой идва от това, че професията на авторката предполага поведение, което директно влияе точно на интимния й живот. Една близост с клиентите, която осъществена или не винаги остава под въпрос, и едно, признато от авторката, поведение на примамване, подлъгване, умишишлено вкарване в заблуда. Не знам какъв е професионалния и морален мъжки аквивалент на миналото на авторката, но най-малкото трбява да включва някакъв вид подлъгване на момичета и игра с чувствата им с цел някаква печалба, за да се доближим да сегашния казус. А такъв определено не бих препоръчала на никоя жена и такъв не бих подкрепила да сваля някое добро девойче, което не му връзва заради миналото. В крайна сметка в тази история всъщност важният е мъжът, той има право да прецени ситуацията и има право на своя избор, дори в очите на авторката да не е правилен.

Вижте, аз също бих посъветвала мой приятел (мъж) да си избира момичета на друго място. Всяка (работна) сфера привлича определен тип хора със сходни характеристики. Този сектор не привлича свестни жени. Това е безспорно. Има изключения, но те са толкова малко, че почти не съм ги срещала.
Усещала съм, че дори управителският състав често ме гледа под въпрос, защото трудно може да допусне, че съм оперирана от същите тези характеристики и в същото време съм там.

Относно мъжкия елемент в историята, не смятам, че беглата роднинска връзка със собственици е определяща за личността му, най-малкото той и близките му се занимават със съвсем други неща (до колкото знам).

Сигурна съм, че средата е изиграла лоша шега и е предопределила в голяма степен негативното му мнение. Имала съм индикации за това. Също, хората, с които съм работила, са възприемали личния ми живот като заплаха за техните приходи.

Негативните реакции във форума ми направиха силно впечатление. Вероятно това е и мнението на приятелския му кръг или на голяма част от него.
 
И не на последно място. Не мисля, че това е единствената причина за кофти ситуацията. Вероятно симпатиите никога не са били на 100% споделени или ако са - било е съвсем в началото. Също, аз действах доста активно в стремежа си да върна така наречения интерес и да разкарам погрешната представа за себе си. Давам си сметка как може да изглежда това отстрани - доста притискащо. Би отблъснало, дори да бях с друга професия по това време. Така си мисля.....

Не е трябвало да търпя и обиди/лошо отношение.

Каква пък е чак толкоз тази страшна "професия„, та чак толкоз страх в един мъж. Ако е толкова предубеден и не вижда теб като човек, а професията ти, за какво ти е подобен партньор, че и да му се доказваш. Това малко отива на психария – на всяка цена да покажеш какъв свестен човек си.
Ескорт ли си била, че толкоз повтаряш във всеки пост "тази среда", "хората в тази среда", "такива хора привлича тази среда"?
Управителният съвет имаш предвид, нали? Управителски няма, само за протокола, работя с думи, не се заяждам (професионално изкривяване).

Какво е отношението на управителите към служителките в клуба?
Професионално уважително ли, или по-безцеремонно и заповедно.
Като поискат нещо, как го искат "Донеси ми 1 кафе!" и ти летиш?
Или "ХХХ, Би ли ми донесла кафе?", съответно може да го занесеш след 5 минути без последствия.
Могат ли да повишават тон, ей така, защото са напрегнати?

За мен ще е червена точка, ако жена търпи с години горното поведение.

Не търси между редовете. Вече казах какво точно съм правила там. Средата е специфична, затова акцентирам. Проблемът ми не е да се докажа каква съм или каква не. По-скоро е, защото хвърлих огромен емоционален ресурс в нещо, което се разби на парчета и явно имам нужда да го изговоря.
Отношението към мен винаги е било привидно учтиво и уважително. Смятам, че опира до интереси, а не до реално уважение.

Ти самата стоиш между редовете, вече 9 страници повтаряш едно и също. Явно "изговарянето" не стига. Циклиш. Търсиш признания там, където не ти ги дължат. Общо взето за всеки средно интелигентен човек е ясно, че от чужди хора няма как да търсиш дълбоки чувства, искреност, уважение. Такова ни е обществото, всеки търси ползата, дълбоки, искрени и сърдечни отношения се търсят на друго място.
Друго, което се вижда от постовете ти – ти зор, зор да даваш, то обяснения, отдаденост, емоционален ресурс/инвестиране. Нали знаеш, че насила и да даваш, ако насреща не ти искат ни отношение, ни грижа, ни любов, няма как да стане. И да обвиняваш някого, че си влагала емоции, това идва/тръгва от теб. Никой не е длъжен да им отговори. Но ти искаш, ли искаш. Прескачай го този и продължавай натам. Не виждаш ли, че няма да стане.

Не си спомням да съм обвинила някого в постовете си. Ако не ти допада темата или те дразнят коментарите ми, просто не ги чети.

Еми, оформиха се два потока на мнения - специфичната професия влияе на отношението и избора на партньор и другото (към което спадам и аз) - не влияе това, а умствения капацитет на ответната страна.

Може да има още нещо, което авторката да не договаря или не иска да споделя. И там да се крие ключа към загадката. А ние можем само да предполагаме.

За мен пък подробностите нямат значение. Самият факт, че тази история продължава две години в нейната глава, въпреки че господинът ѝ е казал в прав текст какво мисли за нея, за мен е напълно достатъчен, за да приема, че тя има проблем със самооценката и с избора на точно този човек за 'неизживяна' любов. Човекът си живее живота, тя се мъчи. Кой има проблем със себе си - тя.