COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 6

Човешкият живот не е и никога не е бил гарантиран. Смъртта е факт, не сме я победили. Вредно е да ходиш по улицата, да говориш с хора, да бягаш, дори да дишаш мръсния въздух. Всеки ден нормален живот носи доза риск.
Фалшивите гаранции за живот, които минават през психоза и репресии са по-вредни от демокрацията и демократичните ценности.
В такъв момент винаги се сещам за думите на Падме от Star Wars: “Ето така умира демокрацията, сред бурни аплодисменти”.

Този тип мислене води до обезценяване на човешкия живот и на оправдание за всякакъв тип зверства, дори масови убийства и геноцид. Така де какво толкова, не сме безсмъртни, всички ще умрем така или иначе. По-важна е идеологията, да изпълним плана на петилетката, да запазим "ценностите" и т.н.

Лили, какви масови убийства и геноцид, говоря ти за свободи и демократични ценности?
Нека не изкривяваме казаното от някой, само защото не сме съгласни.
Ако трябва да боравя с примери, най-големият геноцид след Хитлеровия е сътворен именно от Китай по време на културната революция.
Сравни си тогавашните жертви с жертвите на Ковид към момента.
И то, за разлика от сега, това е било съзнателно унищожаване на хора.

Не мисля че има хора на които много им се иска да си седят по цял ден в къщи и да не се виждат с никой, поне аз такъв не познавам.
Аз съм за спазване на мерките не защото ми харесват, а за да може да има резултат и  да ги отменят по бързо.

Врабчо, не изкривявам нищо, просто напомням докъде води мисленето идеология > човешки живот. Ти самата прекрасно познаваш такива примери, но смяташ, че това твоето е различно. Ами не е.

Страшно е лесно да бъдеш възвишено патетичен и да говориш за непреходните ценности на живота когато не си лично засегнат и да припомняш как и от други неща се умира...
И от време на време да декламираш как емпатията е изчезнала.

Аз пък не съм фен да ми се вменява грижата за здравето на другите и да слушам и чета постоянно нравоучителни речи.
Спазвам мерките, работя, уча си децата.
Живота ни стана като в оная реплика от 9 до 5 от Опасен чар и не ми харесва всяка кака, леля, продавачка и т.н. да повтаря като развален грамофон едни и същи реплики - в стил шок и ужас.
Какво се очаква да изпадна в ступор като много от пишещите в темата, да въртя едни и същи реплики месеци наред и само да треперя за кожичката си, защото съм хроник - това какъв живот е?
Нека направим разлика между здравословен страх и предпазливост и паника и истерия.
Та как ти застрашавам здравето конкретно, че ходя на работа, до магазина, свободно време нямам вече откакто се мина на ДО, защото е заето да помагам на детето си, тъй като липсва нещо смислено насреща в образованието, празни приказки и обяснения само.
Държа на отговор как конкретно застрашавам другите, а не в стил дърдорим си някакви лозунги.

Хората са умирали за свободата си. Били са здрави.

Хахаха, знаех си, че така ще стане.... до вчера ревахте че няма мерки, сега олеле нямам време, детето ми е в къщи, не мога да си купя подаръци, не мога да ида на фризьор. Едно към едно като преди 6 месеца.
И после лекарите не били човеци. И господ няма да ви помогне. Като се наредите на опашката с колите пред болницата, да чакате да се освободи място вътре от някой умрял, пак се сетете за този момент.

Не, не съм заобиколена само от такива хора.
Достатъчно виждам, че да опорачават усилията на другите.
А това, че някой се прави, че ги няма за да поддържа линията на теорията си си е негов проблем.

Австралия и Нова Зеландия напрактика си барикадираха границите. Имаха и имат много стриктни мерки за влизащите и въобще позволяват на много малко хора да влизат. Мисля, че това е съществената разлика с останалия западен сват. Реагираха и реагират и много по-бързо и със по-строги мерки при по-малко случаи. В Европа границите са много по-отворени, забавена е реакцията, изчаква се с мерките, после се разхлабват рано. Това са моите впечатление.

Гледам и тук в Исладния как се равиха и развиват нещата. На практика бяхме еиминирали вируса, но лятото искахме да посрещаме туристи. Имаше някакви мерки по границата, единичният PCR тест, които по никакъв начин не могат да се сравнят с мерките на Нова Зеландия, примерно, където всички влизащи през граница задължително прекарват 14 дневна карантина в специално контролирани за това места. Та вирусът се промъкна в Исландия пак и ето ти новата вълна. Но поне тук реагираха сравнително бързо, както и при първата вълна, та си спестихме мазало по болниците и пълен локдаун. Поне засега.

Всички сме за това. А не защото ни харесват. Но е важно, поне за мен, да не забравим да бъдем хора.

Какво знаеш за демокрацията и диктатурата! Повечето сте пораснали в едни времена, които родиха такава слободия, че и демократи, и диктатори ще останат безмълвни пред аргументите ви.

Така е. Лошото е, че мнозина не правят разлика между свобода и слободия.

Миналата седмица в Швеция беше регистриран първи смъртен случай на починало дете във възрастова група 10-19 години. Преди това има два смъртни случая на деца във възрастова група 0-9 години. За тях се разбра само, че са имали придружаващи заболявания и вродени малформации, родителите не дадоха подробности в медиите.

За починалото дете във възрастова група 10-19 години, майката е дала интервю за Аftonbladet. Детето е било със синдром на Sanfilippo.

13-годишният Рохаил почина вследствие covid-19

Зарян Насиер планира погребението на 13-годишния си син.
В понеделник Рохаил почина  вследствие covid-19.
- Той имаше слаби бели дробове, които не можеха да се справят с вируса. Неописуемо е да видиш как детето ти умира, казва тя.
От няколко години Зарян Насиер знае, че ще бъде принудена да погребе сина си. Това, което тя не знаеше, беше, че covid-19 ще отнеме живота му по рано от предвиденото.
- Имах надежди, че ще живее до 20-25 години. Мислех, че той ще остане с мен дотогава. Шок е, че това не се случи, казва тя.

Когато Рохаил беше на пет години, той все още не беше започнал да говори. Зарян се страхуваше, че нещо не е наред, но й беше казано, че прекалява с притесненията. Преди да навърши осем години, тялото на Рохаил постепенно започна да отслабва.

Когато Рохаил беше на десет години, те се преместиха от Пакистан в Оман. Те дойдоха в Швеция преди две години и половина. Едва тогава Зарян потвърди подозренията си. Рохаил е диагностициран със синдром на Sanfilippo, нелечима болест, която засяга мозъка и гръбначния мозък.

- Тази болест разграждаше тялото му постепенно година след година. В крайна сметка той не можеше да ходи, да стои или да седи сам, казва Зарян.

Преди месец те се преместиха в Упсала . Малко повече от две седмици по-късно Рохаил се разболя.

- Имаше затруднения с дишането и той имаше такива дихателни проблеми и преди, защото белите му дробове са засегнати от синдрома на Sanfilippo. Но знаех, че този път е нещо друго. Когато той получи температура, аз се изплаших и извиках линейка.

Зарян е самотна майка и се грижи за сина си денем и нощем. В болницата тя бе уведомена, че ще направят всичко възможно.

- Тогава все още имах надежда, че ще оцелее. В същото време не знаех дали някога Рохаил ще се прибере отново у дома, казва тя.

Белите дробове на Рохаил бяха твърде слаби, за да се справят с респиратора. След три дни лекарите казаха, че едва ли ще оцелее.

Но Рохаил изненада лекарите. Той реагира на кислорода и лечението. Лекарите обявиха, че все още може да има шанс.

- Беше чудо и бях толкова обнадежден, че ще се приберем отново вкъщи. Въпреки че дълбоко в себе си знаех, че шансът е малък, аз  се надявах. Това прави една майка, надявах се в крайна сметка, казва Зарян.

Но състоянието на Рохаил се влоши. След две седмици в болница тялото му вече твърде слабо.

- Отначало си мислех, че няма да мога да го направя. Че не можех да бъда там, когато ми се обадиха и ми казаха да отида в болницата, за да се сбогувам със сина си. Но тогава си казах, той е моето дете. Не мога да го оставя на медицинските сестри и лекарите. Трябва да съм там до него.

В три часа следобед медицинският персонал изключи кислорода. След това му оставаха 15 минути живот.

- Не мога да забравя този момент. Чувствах се безпомощна като майка, като човек. Когато го докоснах, когато видях, че той пребледня. Не знаех какво да правя. Наистина е трудно, когато видите как детето ви умира. Единственото ми дете, на което съм посветила целия си живот, казва тя.

Два дни по-късно новината се разпространи из Швеция . Дете на възраст под 19 години е починало от covid-19.

- Смъртта на детето ми е причинена от covid. Но той почина в резултат на болестта си и на факта, че вече имаше слаби дробове. Covid е много опасна болест и хората трябва да бъдат много внимателни. Но не искам родителите да изпадат в паника заради смъртта на детето ми. Рохаил беше специално дете, казва тя.

Рохаил беше единственото дете на Зарян.

- Когато разбрах, че той е специален и се нуждае от грижи, взех това решение. Пожертвала съм мечтите си, за да му отделя цялото си време, казва тя.

Сега в живота на Зарян очаква нова битка. Справяне с мъката и самотата.

- Рохаил не можеше да се движи, не можеше да говори, не чуваше гласа ми. Никога не можеше да ме нарече мама. Но все пак усещах, че той е с мен. Никога не съм се чувствала сама, но сега се чувствам сама. Има дни, когато приятелите ми са тук с мен, но когато се прибират оставам сама.

Стаята на Рохаил у дома в апартамента е недокосната. Адаптираното легло, душ стол и други помощни средства остават празни.

снимки в линка
https://www.aftonbladet.se/nyheter/a/zglpaK/rohail-13-dog-i-sviterna-av-covid-19