Скрит текст:
Много съм съгласна с това мнение, но си мисля, че преобладават тези, за които от никакви катаклизми срещу ковид е просто грипче, няма да им уврат главите.
Имам позната, до преди пандемията си ходехме на гости семейно. Еми не можаха с нейничкия да повярват, че е сериозно. Стояха на една вила по ИП и постоянно ни канеха на дворчето. Аз обяснявах, че си пазя мъжа, не и не. Чак да ти стане неудобно. Цяло лято организира събития, пак канене, аз пак отклонявам. Накрая завела хора на екскурзия, и там се отлъчихме със зор. И ей го, в работата и рутинни тестове, точно след екссурзията и тя позитивна. Пак на вилата, 14 дни, само без обоняние била. Жива и здрава да е, че така леко го изкара, мъжът и се тръшнал беше миналата седмица, но нямал време да отиде да се тества. Чуваме се, тя пак жизнерадостно- кога ще ни дойдете на гости, ние вече ще сме безопасни.Нищо страшно няма. Сичкишегоминем. Не смея и да и звънна сега да питам как е мъжът и, а колко съм възмутена, не е истина.
Скрит текст: Човек лесно може да приеме нещо еднократно, но е травмиращо да го приема всеки ден, когато това го ограничава толкова много и го стресира още повече. И не е когнитивен дисонанс, а е Склонност към потвържадаване (Confirmation bias). И веднага давам пример. Позната се е разболяла без да излиза почти, вероятно в асансьора на блока. Отрицателите казват, ето, не излиза и пак се е заразила, значи няма смисъл от мерки. Логиката сочи, че очевидно можеш да се заразиш доста лесно при дифузно разпространение, та не си струва да се рискува да се набутвах с хора без маски на закрито, но те правят противоположния извод. По-лесно е да се живее с "нищо не можем да направим" и "всички ще го минем", отколкото с ежедневния стрес от полагането на усилия, които могат да доведат до провал. Защото човек и да се пази може да се заради, това е доста неприятно и обезкуражаващо.
Ето ти, Анди, работиш с деца. При децата също има такива, които предпочитат да не опитват нещо пред това да се провалят като опитат. Някои отговорности са трудни за понасяне.
А как се променя този начин на мислене, без да си се опарил сам?
Майка ми е от вторите. Опарените. Изключително съжалявам, че трябваше по този начин да се убеди, че приказките на дружките й са граничещи до безотговорност. След 2 седмици домашни мъки (именно да не влиза в болница, защото там са страхливците и вирус няма), 2 седмици и половина интензивно, бронхопневмония, инфаркт, сърдечна операция с още действаща бронхопневмония иначе беше пътник, с огромни разрези по тялото, непрекъснат кислород, вече няма вени от източване на кръв, преливане на кръв, забавено сърце, лоши кръвни стойности и какво ли още не. Ще влезе в учебниците за чудо (думи на лекар). Заслужаваше ли си, обаче? Ако спазваше дистанция и носеше маска щеше да е друго. Миенето на ръце по 20 пъти не й помогна в случая, както твърдеше една леля “Важно е да си мием ръцете н няма шанс да се разболеем.”
Та как могат да се предпазят подобни неразумници?
Не се променя. Когато човек вярва в нещо нагласява всяка нова информация така, че да потвърждава вярването му. Е, колко да е този когнитивен дисонанс, колко травмиращо трябва да го усеща човек, че шест месеца да отрича! Ако приемем, че отричащите и паникьосаните са в двата края , то паникьосаните поне се опитват да направят нещо, а отричащите са леко като обиянени.
Ето ти, Анди, работиш с деца. При децата също има такива, които предпочитат да не опитват нещо пред това да се провалят като опитат. Някои отговорности са трудни за понасяне.
А как се променя този начин на мислене, без да си се опарил сам?
Майка ми е от вторите. Опарените. Изключително съжалявам, че трябваше по този начин да се убеди, че приказките на дружките й са граничещи до безотговорност. След 2 седмици домашни мъки (именно да не влиза в болница, защото там са страхливците и вирус няма), 2 седмици и половина интензивно, бронхопневмония, инфаркт, сърдечна операция с още действаща бронхопневмония иначе беше пътник, с огромни разрези по тялото, непрекъснат кислород, вече няма вени от източване на кръв, преливане на кръв, забавено сърце, лоши кръвни стойности и какво ли още не. Ще влезе в учебниците за чудо (думи на лекар). Заслужаваше ли си, обаче? Ако спазваше дистанция и носеше маска щеше да е друго. Миенето на ръце по 20 пъти не й помогна в случая, както твърдеше една леля “Важно е да си мием ръцете н няма шанс да се разболеем.”
Та как могат да се предпазят подобни неразумници?
Скрит текст:
Познавам хора, които бяха истерично уплашени и преминаха в другата крайност, както и обратното. Познатав и хора, които упорито стоят в своята крайност вече 8 месеца. Балансът тук е много труден.Има хора, които и в наши дни вярват, че земята е плоска. И във всякакви други очевидно абсурдни неща. А при ситуацията с Ковид има твърде много неясноти и противоречия, на твърде много ниво е засегнат човек емоцианално и психически, за да може да се справи и с живота си, и с информацията. Случаен проблясък обраща едни хора в някаква посока, не мисля, че може даже да се каже при всеки какъв е и накъде ще го обърне, за да приема едно или друго за по-важно и да повярва в някаква своя версия на нещата, която да е коренно различна от предишната.
Много съм съгласна с това мнение, но си мисля, че преобладават тези, за които от никакви катаклизми срещу ковид е просто грипче, няма да им уврат главите.
Имам позната, до преди пандемията си ходехме на гости семейно. Еми не можаха с нейничкия да повярват, че е сериозно. Стояха на една вила по ИП и постоянно ни канеха на дворчето. Аз обяснявах, че си пазя мъжа, не и не. Чак да ти стане неудобно. Цяло лято организира събития, пак канене, аз пак отклонявам. Накрая завела хора на екскурзия, и там се отлъчихме със зор. И ей го, в работата и рутинни тестове, точно след екссурзията и тя позитивна. Пак на вилата, 14 дни, само без обоняние била. Жива и здрава да е, че така леко го изкара, мъжът и се тръшнал беше миналата седмица, но нямал време да отиде да се тества. Чуваме се, тя пак жизнерадостно- кога ще ни дойдете на гости, ние вече ще сме безопасни.Нищо страшно няма. Сичкишегоминем. Не смея и да и звънна сега да питам как е мъжът и, а колко съм възмутена, не е истина.
От какво сте възмутена? Решили са, че няма вирусът да ги спре и са го прихванали. Очевидно са поели този риск и сега се чувстват добре. Ами има хора, които ще сочат тези, които се ваксинират и ще са възмутени от тях.
Има хора, които си умират да са затворени, щастливи са, че и други са затворени. И не че толкова се пазят от вируса, колкото им пасва асоциалния начин на живот.
Приемете и различната гледна точка. Не става въпрос за интелигентност или глупост, а за начин на живот.
Възмутена съм, че не се спря да ни кани милион пъти, още преди да се поболеят, а знае причината да отказвам. Аз нейния избор съм го уважила. Да уважи и тя моя.
Нотарис беше питал защо не искам да им ходим на гости - точно по същите причини. Месеци да отказваш среща, защото имаш различна визия за пандемията и някой да се опитва да ти се налага, че грешиш, или си тъп.
Нещо като на Калинка обкръжениетона майка и.
, излизам от магазина и си прибирам маската обратно в чантата. Дезинфектанти не ползвам, нито гелове. Мия си ръцете, като се прибера. За 9 месеца ежедневно пазаруване, работа извън дома, пътувания, почивки, празнувания, сватби, чак пък нито веднъж да не съм срещала заразен?
