Ние обаче хората какво направихме? С какво помогнахме да се ограничи заразата. С това, че бяхме против маските, дадохме пример и на децата си, с това , че нарочно не даваме контактни лица, за да могат да работят (ами ако са заразени и те нали това е веригата) С това , че си пускахме децата в градина и на училище с лекарства за температура, криехме за заболял и контактни. С това, че уж пари нямаме , пък нищо почти не си спестихме (повечето де) и почивки, и ресторанти, и заведения... Щом в Одрин вдигнаха ръце от нас и ни обявиха, че сме безумни и не сме затова желани вече там си го представете какви сме.
Мен ме е яд за хора, които знам, че са съвестни, отговорни, никога няма да подведат, да излъжат, да изложат друг на опасност и точно тях такива заразиха. Точно те не можаха да намерят места в болниците.
Всички са виновни за мен- и държавата, и хората. Никой не помисли за другия, никой не пожела мерките да се спазват, да има такива да са твърди и да подействат, да искаме лечение и достъп до мед.лица-прегледи, изследвания, място в болница. Как да не може да издържи системата? Може, ама не и с такива мерки, не и с такива хора.
