Защо страдаме за глупости?

  • 2 240
  • 30
Исках да попитам защо мислите, че страдаме за неща които обективно, съзнателно и честно смятаме, че не заслужават толкова внимание?
Виж целия пост
# 1
Имаме нужда да се видим като жертва или другите да ни видят по този начин. Може също да изпитваме разочарование от себе си или заради отношението и постъпките на  другите. Пропуснали сме някаква възможност или не сме взели добро решение. Причини - колкото искаш.
Виж целия пост
# 2
Според мен никога не е за глупост, а дадената случка ни връща назад към някаква травма, която преживяваме отново и отново. "Страдаме" е доста силна дума, със сигурност не е заради някаква уж дреболия, а ако се дръпне въображаем конец се стига до някакво кълбо от емоции.
Виж целия пост
# 3
Защото "обективно и съзнателно" нямат общо с емоциите. Както казва Наивница, страданието често е за нещо от миналото, дори да не го осъзнаваме.
Виж целия пост
# 4
По-скоро страдаме за неща, които за нас са важни по някаква причина, но на околните им изглеждат глупост.
Виж целия пост
# 5
Заради липса на житейски опит. С годините поумняваме малко, отхвърляме ненужното, отсяваме по-добре къде и за какво да се хАбим.

Зависи и от нагласата, която ти е дадена в семейството.
Виж целия пост
# 6
Понеже често страдам за пълни глупости, опитвам да се центрирам с един въпрос - това, за което се тръшкам сега, ще има ли значение след пет години?
Така полека-лека успявам да не задълбавам излишно в дреболии.
Виж целия пост
# 7
Аз съм drama queen - изживявам силно някои неща, дори и да са "глупости". Но пък ми минава светкавично, бързо връщам трезвата преценка и се взимам в ръце.
Всеки си има своята емоционалност, това е. Някои сигурно и ядрена бомба няма да ги трогне.
Виж целия пост
# 8
Снощи плаках, днес ми дойде. Единствената логическа връзка.
Но ако наистина страдаш за нещо, то не е глупост. Сърцето ти го иска, а не може да го получи. Разумът го запушва, но болката остава дълбоко.
Затова трябва да си вземаме всичко, което иска сърцето.
Виж целия пост
# 9
Исках да попитам защо мислите, че страдаме за неща които обективно, съзнателно и честно смятаме, че не заслужават толкова внимание?
Може нещо друго да не ни е наред, ние да не си даваме сметка откъде идва дискомфортът и да избива в нещо маловажно.
Виж целия пост
# 10
Защото сме подвластни на ПМС, пълнолуние, хормони, възпитание, емоционалност, биохимия в мозъка и прочие цветя в букета.
Избери си.
Виж целия пост
# 11
Така сме създадени.
Виж целия пост
# 12

Така сме създадени или сме създадени глупави? 😂
Виж целия пост
# 13
Снощи плаках, днес ми дойде. Единствената логическа връзка.
Ако не беше ти дошло - пак щеше да ревеш.
Виж целия пост
# 14
Не сме създадени така. Някакъв бъг в психиката е това - да имаш постоянно за какво да се тормозиш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия