COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 6

Шведският експеримент с COVID-19 - да не се предприемат бързи и твърди мерки за предпазване на населението, е тема на разгорещени дебати по целия свят, но на този етап може да се каже с голяма доза сигурност, че крайният резултат от този експеримент ще бъде катастрофален. Към 13 октомври смъртността от COVID-19 в Швеция е 58.4 на 100 000.

Страната е на 12-о място в света по жертви (ако не броим миниатюрните Андора и Сан Марино). Но може би най-поразителни са заключенията в изследване, публикувано на 12 октомври в Journal of the American Medical Association, което отрежда на Швеция и САЩ собствена категория в пандемията - те са единствените държави с висока смъртност, които не успяват да я намалят в нито един момент на изминалите 7 месеца.

Въпреки това архитектите на шведския модел продължават да го продават като успех на останалия свят. А други страни, включително САЩ, обсъждат тяхната стратегия като нещо, което заслужава да се следва, въпреки че това почти сигурно ще доведе до повече смъртни случаи и повече заразени.

Държавите, които рано се затвориха и проведоха широко тестване и проследяване - Дания, Финландия, Норвегия, Южна Корея, Япония, Тайван, Виетнам и Нова Зеландия - спасиха човешки животи и ограничиха пораженията върху икономиката. Държави, които се затвориха късно и излязоха от изолацията прекалено рано, без да въведат ефективно тестване и карантина, или пък въведоха само частични мерки - Бразилия, Мексико, Нидерландия, Перу, Испания, Швеция, САЩ и Великобритания - почти без изключение са по-зле по отношение на разпространението на заразата и смъртността.

Въпреки че директорът на агенцията за обществено здраве на Швеция Йонас Карлсон твърди, че "ситуацията е благоприятна" и че реакцията на властите е "последователна и устойчива", данните показват, че и в Швеция заразените се увеличават, както навсякъде в Европа. Среднодневният брой на случаите е със 173% по-висок в седмицата 30 септември-6 октомври, сравнено със седмицата 2-8 септември. В Стокхолм случаите се увеличиха с 405% за същия период. Въпреки че според някои анализатори случаите се увеличават, защото се правят повече тестове, едно ново изследване на отпадните води в Стокхолм, публикувано от Кралския технологичен институт на 5 октомври, показва друго - повишената концентрация на вируса в отпадните води на столицата няма връзка с броя на тестовете. Но въпреки това увеличение на случаите, правителството продължава да отпуска малкото ограничения, които съществуват.

По всичко личи, че от самото начало шведското правителство е с нагласата, че много хора ще умрат. Премиерът Стефан Льовен казва на 3 април: “Ще трябва да броим жертвите в хиляди. Така че е най-добре да се подготвим за това.” През юли, когато жертвите станаха 5500, Льовен заявява, че "стратегията е правилна, абсолютно съм убеден в това". През септември д-р Андерс Тегнел - водещият шведски епидемиолог, отново повтаря официалната теза, че растящият брой починали "не означава, че самата стратегия е била погрешна".

Широко е разпространено впечатлението, че в сърцевината на шведската стратегия стои изграждането на стаден имунитет - с други думи, да се остави заразата да премине през голяма част от населението (стадото), за да може то да развие имунна защита към вируса, която в крайна сметка да спре неговото разпространение. И агенцията, и премиерът Льовен обаче описват стратегията си другояче - по-добре да се дадат прости препоръки за поведение, основани на взаимното доверие, отколкото да се налагат стриктни ограничения като затваряне на държавата, което според тях не може да работи в дългосрочен план. Стадният имунитет е само желан страничен ефект на този подход. Вътрешната правителствена кореспонденция обаче показва друга картина.

Имейли между централните и местните власти, получени по закона за достъп до информация, сочат, че от самото начало целта на правителството е била да се развие стаден имунитет. В името на прозрачността част от тази кореспонденция е публикувана на специален сайт.

Един пример, че още на 15 март правителството е обсъждало създаването на стаден имунитет, е имейл, изпратен от пенсиониран лекар до Тегнел, който той на свой ред препраща на финландския си колега Мика Салминен. Пенсионираният лекар препоръчва да се позволи на здрави хора да се заразят в контролирани условия като начин за борба с епидемията. "Един от начините е да държим училищата отворени, за да постигнем по-бързо стаден имунитет", отбелязва Тегнел в бележка към това писмо. Салминен му отговаря, че финландската здравна агенция е обсъждала такъв подход, но в крайна сметка се е отказала от него, защото "с времето децата ще прехвърлят заразата на другите възрастови групи". Нещо повече, според финландските прогнози затварянето на училищата ще намали натиска на вируса върху възрастните с 10%. Тегнел отговаря: "Но заслужават ли си тези 10%?".

Швеция не затваря в нито един момент детските градини и училищата за децата до 16 г., а ходенето на училище е задължително, като не е разрешено дистанционно обучение даже за деца с близки в рисковите групи. През пролетта и есента в училищата избухват многократно огнища на COVID-19.

На този етап въпросът дали стадният имунитет е бил "цел" или "страничен продукт" на шведския план е просто семантика, защото шведският модел е провал. През април агенцията за обществено здраве прогнозира, че до май 40% от жителите на Стокхолм ще са прекарали заразата и ще са развили защитни антитела. Според собствените й изследвания, публикувани на 3 септември и обхващащи проби, събирани до края на юни, антитела са установени у едва 11.4% от жителите на Стокхолм, 6.3% от жителите на Гьотеборг и 7.1% от цялото население. Към средата на август стадният имунитет още не се вижда на хоризонта, според изследване в Journal of the Royal Society of Medicine. И това не би следвало да изненада никого - в края на краищата стаден имунитет никога не е бил постиган без ваксина.

Льовен, правителството му и здравната агенция вкупом твърдят, че високата смъртност в Швеция идва от многото жертви в старчески домове, а те са следствие на проблеми с грижата за възрастните. Но истината е, че многото случаи в старчески домове се дължат на високата степен на проникване на COVID-19 в страната. Много възрастни с инфекция остават без лекарска помощ, защото болниците в страната прилагат триаж, който според доклад в Clinical Infectious Diseases е отсявал пациентите и според възрастта и прогнозата за благоприятен изход.

"Това по всяка вероятност е намалило натоварването върху системата, но с цената на живота на високорисковите пациенти, като много възрастни хора с потвърдена инфекция умират извън интензивните отделения", отбелязва докладът. Това се потвърждава и от данни на националния борд по здравето и социалната политика, който през август обяви, че само 13% от възрастните жертви на COVID-19 през пролетта са получили болнична помощ. Ето един конкретен пример - Реза Седжги умира в старчески дом в Стокхолм, без да го види лекар и без да получи кислородна терапия. Медицинската сестра на дома обяснява на дъщеря му Лили, че баща й е получил инжекция с морфин преди да умре и това е всичко. Линейка не е викана и Реза умира сам, без никаква помощ.

За да бъдат приети в болница, пациентите трябва да имат затруднено дишане, но дори и при такъв симптом на много хора е отказана помощ. Регионалните здравни мениджъри в 21-те региона на Швеция, твърдят, че нито един пациент не е бил върнат. Но кореспонденция в правителството показва, че в някои региони, сред които и тези, към които се числят трите най-големи града - Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо, има директива да се отказва хоспитализация и кислородна терапия на определени категории пациенти в определени ситуации. Тук влизат хора в старчески домове и хосписи и хора със специални нужди.

На 13 октомври Dagens Nyheter публикува разследване как в Стокхолм болниците са връщали пациенти именно поради горните указания. Нещо повече, през септември разследване на националното радио на Швеция установи, че над 100 души са подали жалба до медицинския инспекторат на Швеция, че на техни близки с COVID-19 е било отказано лечение в болница, терапия с кислород или поддържащи препарати.

Тези проблеми засягат не само възрастните и не само тези с COVID-19. Указанията на Националния борд по здравето и социалната политика за прилагането на интензивно лечение при извънредна обстановка гласят, че се дава предимство според биологичната възраст, а не според хронологичната. Разследване на Sörmlands Media на 13 май цитира редица източници, според които още към онзи момент здравната система вече е оперирала като в извънредна обстановка и е отказвала лечение на хора, които в нормални обстоятелства биха го получили. Още тогава регионалните здравни власти са използвали скала за клинична слабост - инструмент, който се използва за прогнозиране на необходимостта от продължаващо лечение и на очакваната продължителност на живота на възрастните пациенти. При това са я използвали не само при случаи на COVID-19. Благодарение на тези указания много хора без COVID-19 не получават необходимото болнично лечение, и част от тях умират в резултат на това. И това също са съпътстващи вреди на шведския модел.

Според главния лекар на интензивното отделение на болницата Каролинска в Стокхолм д-р Микаел Брооме през пролетта пациентите на отделението са били тройно повече от обичайното. Колегите, казва д-р Брооме, "често се чувстваха безпомощни и неадекватни. Изпуснахме неколцина млади пациенти без предишни заболявания, при които болестта протече много тежко. Бяхме принудени често да връщаме пациенти, които при обикновени обстоятелства щяхме да приемем, но ни липсваха достатъчно подготвени кадри, апаратура и помещения".

През юни, Dagens Nyheter разказва за един такъв случай - Янина Лусеро боледува няколко седмици през март със затруднено дишане, висока температура и разстройство, но по това време PCR тестове се правят само на хора, връщащи се от високорискови райони и на тези, които работят в здравната система. Янина е само на 39 години и няма съпътстващи заболявания. Съпругът й Кристиан я води в болница в Стокхолм, но там му казват, че нямат място и той се връща вкъщи, където състоянието на Лусеро се влошава. Няколко дни по-късно тя вече не може да ходи. Тогава идва линейка и я откарва в болница, където я упояват и я поставят на вентилатор. Лусеро умира на 15 април, без да бъде тествана за COVID-19

Швеция все пак предприема известни мерки за защита на населението от пандемията. На 12 март правителството ограничава събирането на публични места до 500 души, а на следващия ден националната здравна агенция публикува указания хората със симптоми на COVID-19 да си останат у дома. На 17 март агенцията за обществено здраве призовава работодателите да позволят на служителите си да работят от вкъщи, ако могат. На 29 март събиранията на публично място са ограничени до 50 души. Но липсват препоръки за частните мероприятия, а ограничението не важи за училища, библиотеки, за корпоративни събития, плувни басейни, молове и много други. От 1 април правителството ограничава посещенията в старческите домове (които отново се отварят за външни посетители на 1 октомври, като маските не са задължителни нито за гостите, нито за персонала). Но всичко това се въвежда много по-късно отколкото в другите северни страни.

Междувременно голяма част от институциите и стопанските субекти са оставени сами да решават какво да правят. Някои гимназии и университети решават да преминат на онлайн обучение, а ресторантите и баровете разполагат масите на по-голяма дистанция, като някои компании въвеждат задължителни маски и препоръчват на служителите си да работят от вкъщи. Властите обаче не развиват система за широко тестване и проследяване на контакти като другите богати европейски страни. До края на май и след това отново през август, Швеция е провела едва 20% от тестовете на глава от населението, направени в Дания, по-малко от Норвегия и Финландия. Швеция има едно от най-ниските нива на тестване в Европа. Дори с увеличения брой на тестовете през есента, Швеция все още прави около една четвърт от количеството тестове на Дания.

Швеция не налага и карантина на хората, които пристигат от рискови места, нито затваря фирми, ресторанти и барове. Членовете на семейства с COVID-19 не се освобождават от училище, въпреки че в много други европейски страни един заразен поставя цялото семейство в карантина, обикновено за 14 дни. Същото се отнася и до работещите, които могат да отсъстват от работа само при проява на симптоми на COVID-19, при договорка с работодателя или по препоръка на лекар.

На 1 октомври агенцията за общество здраве излиза с правила на поведение, които нямат задължителен характер. Според тях лекар може да препоръча 7-дневна домашна изолация на хора, в чиито домакинства има положителен случай на COVID-19. Но в тези правила има дълбоки пропуски - те не се отнасят за децата, за хората, които преди това са имали положителен тест и за хората от социално важни професии като лекари (при определени обстоятелства).

Няма и дата, откогато ще влязат в сила тези правила. "Може да не се случи веднага. В Стокхолм ще ги въведем бързо, но някои региони имат нужда от повече време", казва Тегнел на 1 октомври. Междувременно, според действащите от 15 май правила, заразените могат да се върнат на работа и училище след седмия ден от появата на симптоми, ако не са вдигали температура в продължение на 48 часа и ако симптомите им са с лека проява.

Що се отнася до маските, Швеция всъщност препоръчва те да НЕ се носят, освен на местата, където се провежда лечение на пациенти с COVID-19 (в някои райони това правило се отнася и до пациенти със съмнение за коронавирус). Въпреки че те се препоръчват и от СЗО, и от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, Швеция държи на своето. Така учители, шофьори на автобуси, здравни работници и служители на старчески домове са изложени на вируса без никакви предпазни средства, докато по целия свят маските стават задължителни. На 13 август Тегнел казва, че за да станат маските задължителни са необходими значителни публични ресурси. Действително, вътрешна комуникация между здравните агенции и Тегнел показва, че действията на властите са обусловени от финансови съображения, включително и от тревога за работата на шведските летища.

"Шведавия" - собственикът на най-голямото летище в страната "Арланда", казва на служителите си, че не могат да носят маски и ръкавици по време на работа. Един служител казва на 24 август пред вестник Upsala Nya Tidning : "Много от нас бяха болни в началото на пандемията, а двама колеги починаха от вируса. Може би 60-80% от персонала на гишетата за проверка изкараха инфекцията". Синдикатите се борят за правото на хората да носят маска на работното си място, но летищните власти обявяват, че не могат да сеят страх у населението и трябва да демонстрират, че вирусът не е толкова опасен. На 1 юли "Шведавия" все пак променя правилата и препоръчва всички посетители на летище "Арланда" да носят маски - но не в резултат на правителствена препоръка, а в резултат на общите правила, изработени от агенцията по авиационна безопасност на ЕС.

Всъщност здравните власти в Швеция се тревожат за цената на пандемията още от януари. В комюнике от 31 януари, директорът Йохан Карлсон пише на здравното министерство, че правителството трябва да прецени какво ще струва да се класифицира COVID-19 като социално опасно заболяване: "Ако се предприеме карантина, хората ще имат право на компенсация за това, че нямат възможност да работят. Има много неизвестни, когато трябва да преценим тези разходи. Обществото ще загуби брутен вътрешен продукт при евентуална карантина". Швеция така и не въвежда карантина, дори за тези, които идват от чужбина, дори и за близките на хора с COVID-19.

Това не само завършва с трагичен резултат от медицинска гледна точка, но не спасява и икономиката - Швеция се справя по-зле от другите северни страни в това отношение. С други думи, шведският подход генерира само смърт и загуби. Но тази ситуация не се представя правдиво пред шведския народ и пред останалия свят.

На 7 юли агенцията за обществено здраве излиза с доклад, в който се цитират данни за учителите от началните училища, които провеждат реални учебни занятия и учителите от средния етап, които са преминали на дистанционно обучение. В доклада се заключава, че учителите от първата група не са били изложени на повишен риск от заразяване, т.е. училищата са били безопасна зона. Но в действителност нивото на зараза сред учителите в класните стаи е 60% по-високо от тези в дистанционна форма на обучение, което напълно опровергава заключенията в доклада.

В същия доклад се прави и сравнение между Швеция и Финландия от началото на март до края на май, от което погрешно се извежда изводът, че "затварянето на училищата не оказва съществен ефект върху броя на случаите сред децата". Само че по това време в Швеция почти не се правят тестове на деца, така че тази статистика се използва превратно. По-правилно е да погледнем данните, че през този период в Швеция в интензивни отделения са лекувани 7 пъти повече деца на глава от населението, отколкото във Финландия.

На въпроси за тези несъответствия, епидемиологът от агенцията за обществено здраве Йеркер Йонсон отговори на 21 август: "Заглавието е малко подвеждащо. Не правим директно сравнение между Финландия и Швеция. Това е просто доклад и той няма научна стойност". Само че именно този доклад се използва като аргумент срещу затварянето на училищата в други държави.

Това не е единственият случай, в който шведските власти правят грешна интерпретация на статистиката в опит да изкарат ситуацията под контрол. През април група от 22 учени и лекари критикуваха шведското правителство за шокиращите 105 починали на ден, които страната регистрира по това време. Тегнел и агенцията за обществено здраве отговарят, че реалният брой на жертвите е само 60 дневно. Ревизираните данни на правителството днес показват, че критиците са били прави, а Тегнел - не. А агенцията обяснява разминаването със закъснение в подаването на информация за починалите.

Въпреки че Швеция така и не въведе официална карантина, около 1.5 млн. шведи се самоизолираха, най-вече сред възрастното население и рисковите групи. Това вероятно е и главният фактор за забавяне на разпространението на заразата през лятото. Само че то отново набира скорост и няма никакви признаци, че правителствената политика ще реагира на това.

Шведският модел е подлаган на системна критика от лекари, учени и граждани. Но Швеция е малка страна, която се гордее със своя човешки облик пред света - до такава степен, че трудно можем да кажем кога тази маска бе свалена. Няма как да бъдат оправдани колосалната загуба на живот и здраве и излагането на рискови групи в дългосрочна изолация, особено не и под претекста за постигане на невъзможен стаден имунитет. Другите държави трябва внимателно да размислят, преди да тръгнат по шведския път. Защото той може да има трагични последици за тази пандемия. Или за следващата.
https://www.segabg.com/category-observer/shvedskiyat-podhod-kum- … d-19-e-katastrofa