COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 6

За разликата между ваксините на Pfizer и Moderna

Очаква се ваксината на Moderna да бъде втората, въведена в Швеция. Но колко добре предпазва ваксината в сравнение с Pfizer и какви странични ефекти можете да очаквате?

- Те са много сходни по отношение на съдържанието и отчетения защитен ефект, казва Гунила Карлсон Хедестам, професор в Karolinska Institutet.

Швеция подписа споразумение за 1,8 милиона дози ваксина на Moderna. Очаква се Европейската агенция по лекарствата EMA да вземе решение за одобрение на 6 януари, след което Европейската комисия ще даде зелена светлина и ако всичко върви по план, Швеция очаква незабавни доставки.

Ваксината вече получи зелена светлина от Американската администрация по храните и лекарствата (FDA), чийто доклад съдържа подробни данни за защитния ефект и страничните ефекти.

Ваксината на Moderna трябва да се приема на две дози с интервал от един месец. Според компанията 94,5% от изследваните лица са били защитени срещу covid-19 поне 14 дни след втората доза. Защитният ефект е малко по-нисък за групата на 65 и повече години (86.4%) в сравнение с възрастовата група 18-65 години (95.6%).

Подобно на Pfizer, ваксината на Moderna е така наречената mrna ваксина, разработена с изцяло нова технология. Части от генетичен материал от коронавируса се инжектират в тялото. Когато материалът навлезе в клетките, те започват да произвеждат вирусни протеини, срещу които имунната система от своя страна произвежда антитела.

Гунила Карлсон Хедестам, професор по имунология на ваксините в Karolinska Institutet, вярва, че не е много това, което отличава ваксината на Moderna от Pfizers. Те са много сходни по отношение на съдържание, структура и докладван защитен ефект, въз основа на това, което знаем досега.

Една разлика обаче е, че ваксината на Moderna не е тествана върху хора под 18-годишна възраст, докато Pfizer е тествана на 16-18-годишни. Освен това делът, страдащ от временни странични ефекти, изглежда малко по-висок за ваксината на Moderna, отколкото Pfizer, въпреки че това не е решаваща разлика, казва тя.

- Може да се дължи на това, че ваксината на Moderna се дава в по-висока доза, 100 микрограма в сравнение с 30 микрограма на Pfizer, казва тя.

https://www.dn.se/ekonomi/sa-bra-ar-modernas-vaccin-jamfort-med-pfizers/

Уха, 95,6 % защитен ефект.... За сравнение колко е на Pfizer?

Някъде в порядъка 92-94%, мисля?

На 7-мия ден от втората доза. На третия месец примерно какъв е, един Господ знае.

Според мен безсимптомните носители не заразяват толкова колкото симптомните. Дори и ваксината да защитава само от заболяване с клинични симптоми това е достатъчно голямо постижение и ще има огромен благоприятен ефект върху разпространението. Дали ще се получи заразяване зависи от много неща, но без вируса да се е размножил достатъчно едва ли заразеният ще отделя такива количества че лесно да заразява дори и при идеални условия, затворено тясно пространство, много време в него, без маски и т.н. Ако например вируса навлезе през носа и тялото благодарение на ваксината го спре там защото е реагирало бързо и ефективно но недостъчно бързо че да спре размножаването му в горните дихателни пътища, то трябва да има симптоми, ако човека ще е силно инфекциозен, т.е. той трябва да киха, да кашля, да текът сополи, да си изгуби обонянието което значи че вируса толкова се е размножил че е предизвикал заболяване, следователно и ще се отделя в големи количества и предаването ще е лесно. Най високата инфекциозност е в периода 2 дни преди до 5 дена след началото на симптомите. В този период най често стават заразяванията. Т.е. нужно е усилено размножаване на вируса за да се предава лесно, ваксината това не го позволява. На теория може би е възмобно ваксинирани само да предават вируса без да се разболяват, и без да го носят дълго време, седмици, защото не може да се размножава в тях, но в много тесен времеви прозорец и слабо ефективно. Нещо като с маските за които Кантарджиев смята че е възможно да са нещо като ваксина в дадени обстоятелства в помещение със заразен маската редуцира вирусният товар който поема човек за да не достигне инфекциозна доза, но малко количество вирус да влезе в организма и да предизвика реакция в организма без да има заболяване, нещо което прави ваксината дали вкарвайки части от вируса, омаломощен вирус и т.н. различните видове.

Не НА седмия ден, а поне седем дни след втората доза. Има разлика.

Роналд, нас през 2025 г. с коя ваксина ще ни ваксинират?

Не знам, той да се изкиха няколко пъти в лицето на друг, пък да обяснява "а, нищо, аз съм ваксиниран, по-малко бацили ръся, така че нищо де, ще видим след петнайсет дни как си".

Според мен  ваксината  ще ограничи  разпроостранението .В болниците  има  доста вирусен товар.Като ги последват учителите смятам че  рязко ще спадне заразяването.
Днес научих за още един лекар на 56г.отишъл си жертва.   Жалко за похабените животи  до сега..
Можеше  да минем  без много  жертви.Но това е. Колкото. толкова. Въпрос на разум .

Скъпи приятели, последните няколко дни получавам въпроси за ковид, ваксини и щамове. С оглед на сватбарското ниво на отразяване на наука на голяма част от БГ медии, ще пиша на български. Ще резюмирам най-честите въпроси, които получавам, и някои пряко следващи от тях.

Държа да отбележа следната вметка - не съм медицински доктор, или тесен специалист по вируси - бионанотехнолог съм по занаят, химик по образование (с акцент върху химична биология). Разбирам от междумолекулни взаимодействия в най-различни мащаби, което е достатъчно за да даде задоволителен, според мен отговор на конкретните въпроси. Ще отговоря на по-честите такива запитвания, дотолкова доколкото образованието ми го позволява, и ще се стремя да посоча източници за скептиците.

1. Какъв е риска от предстоящите РНК ваксини, и бих ли са боцнал?
- Бих, с радост. По отношение, риска от ваксини, както всичко друго, е относителен. В случая, краткосрочните/средносрочните последици от едно ваксиниране, са показани като тривиални върху стотици хиляди доброволци. Опира до дългосрочните такива. Гледайки ваксината не намирам нищо, което показва неочакван риск който да е наличен при ваксината, но не и при вируса. Ваксината представлява РНК молекула за шиповия протеин, който короната използва да влиза в клетката, обвита в липиден (т.е. мастен) балон. Подобно на вируса, този балон се слива с дадена клетка, най-общо казано, РНК молекулата по този начин достига до машина в клетката, наречена рибозома, която я използва като шаблон за направата на шипов белтък. След като се синтезира този шипов белтък, той се отделя от клетката като отпадък, и имунната система изгражда антитела с които да го комплексира (т.е. антитела които се лепят за него). Вирусната инфекция, протича много сходно - вируса се шмугва по подобен начин, ползва нашата клетъчна машинария за да създаде белтъците, кодирани в своето РНК. Тези белтъци се събират заедно, опаковайки вирусно РНК, с обвивка от белтък - т.е. нови копия на вируса които продължават да нарастват верижно. Ключовия ми аргумент е, че всяка стъпка която се случва във вашата клетка при ваксинация с РНК ваксина, би се случила и в хода на нормална инфекция. Дългосрочни рискове от събития, които не са се случили няма как да има. Няма молекулярно обезпечена причина за по-голяма опасност от дългосрочни последици от ваксина, спрямо такива от див тип корона. Привествам образовани аргументи оборващи ме.

 2. Не променя ли генетичния ми код ваксината?
 Не. Наследствената информация в биологията се предава по много ясно установен път. Съществува т.нар. централна догма на молекулярната биология, която гласи че белтъците (т.е. работните коне на клетката, ензимите, антителата и мн други) се синтезират от нуклеинови киселнини (носителите на информация) в еднопосочен път. Това е зависимост експериментално потвърждавана десетилетия. Обяснението защо е така не е тривиално, и разчитам да ми се доверите - ако обаче не сте склонни в днешно време има редица безплатни университетски курсове по молекулярна биология онлайн, които биха ви помогнали сами да стигнете до извода. Като химик ми е интересно да си фантазирам някаква алтернативна биохимия, където това би било възможно - сигурно щяхме да се преобразяваме едни в други като в научната фантастика.

3. Ок но все пак ваксината не е белтъчна а РНК, това не променя ли нещата?
Не. По принцип съществуват вируси, способни да променят ДНК на своя гостоприемник - т.нар. ретровируси. Те обаче притежават в своя геном РНК шаблони за направата на много специфични инструменти, които им го позволяват - ензими (които са вид белтъци спомагащи протичане на някаква химична реакция) наречени обратни транскриптази и интегрази. Такива неща няма как да се пръкнат във ваксина срещу короната. Тва е все едно да се притесняваш да минеш с колата си през дупка, защото може да се размести някоя част и да се получи атомна бомба в амортисьора. Ако звучи като пълен абсурд, това е защото е такъв.

4. Ами чиповете и 5Ж?
Споменавам за пълнота. Може да се даде като упражнение за студенти по електроника/нанотехнологии/химия да напишат есе десет страници с причини защо това е невъзможно. Ако са студенти по икономика, защо е и нерентабилно.

 5. Страх ли ме е от новия щам?
Следя развитието, но не виждам причина да се притеснявам за ефикасноста на ваксините и на антителата. Причината, е че имунния отговор е т.нар. поликлонален - означава, че антитела се генерират срещу различни региони от даден антиген (тези региони се наричат епитопи). Не всички от тях са мутирали при новия щам, което означава, че дори да няма човек антитела срещу него конкретно, а срещу друг сходен, то пак не е същото като да те шиба на голо вируса. Друга интересна особеност е, че натиска върху вируса да избягва антитела го карат да променя структурата на шипа си, за да избягва разпознаване. Проблемът (за вируса) обаче е, че променяйки структурата си, той почва да губи способността си да се захваща за т.нар. АСЕ протеин, по повърхността на клетките. Един вид, наличието на тоя натиск от две страни, поставя вируса в цугцванг. Това е, поне за мен, безкрайно интересно следствие от това, че вирусите следват железни термодинамични и кинетични директиви, като на практика неживи молекули. Важна вметка е, че това не е гарантирано за всеки един вирусен протен, и доколкото ми е известно това, че бързо се съсредоточи научаната общност върху шиповия протеин а не върху други, е благодарение на работата върху САРС и МЕРС вирусите.

6. Как се разбира кой от какъв щам е болен?
Чрез т.нар. секвенция. Секвенцията на РНК или ДНК представлява определянето на линейната последователност от т.нар. бази - индивидуални брънки във молекулата ДНК/РНК. Това става с редица химични реакции. Един възможен начин е например “познатата“ ПСР реакция. ПСР реакцията представлява принуждаване на даден сегмент от НК да се копира, при определени обстоятелства. В клиничните тестове се използва за да се определи наличието (и количеството) на определ сегмент РНК с известна секвенция, в дадена проба. Ако обаче, пробата е с неизвестна секвенция, можем да направим един голям ПСР експеримент, с множество различни сегменти, някои от които позитивират други не. Знаейки кои участъци са налични, те се дават на компютър който ги „снажда“ математически и така определя конкретната последователност. Това е значително по интезивен и скъп процес от клиничния ПСР, поради което се прилага само върху част от пациентитие, с епидемиологична цел. Има и методи с други технологии, като провървяне на единични молекули през пора в мембрата с наноразмер, но взех да се отплесвам. Информация за корона щамовете може да следите на сайта www.nextstrain.org
 
7. Какво имам предвид под два белтъка да взаимодействат?
Белтъците, като всяка молекула, са изградени от атоми. Тези атоми, знаем от 7 клас, са изградени от положително заредено ядро, и обвивка от облак от електрони. Като се свържат заедно в молекули, електроните в атомите се преразпределят в пространството, оставяйки едни части от молекулата с леко положителен заряд, други с леко отрицателен. Във възможно най-простото и общо обяснение, плюсовете ходят към минусите, и това води до отделяне на енергия и по-голяма стабилност, тласкайки ги към свързване. Същото става и с белтъците - примерно шипа на короната и АСЕ рецептора ни, или наше антитяло. Стратегически поставени плюсове и минуси се залепят едни за други, и колкото повече си пасват толкова по-силно е взаимодействието. От там идва цялата връзка с термодинамиката - надпреварата във въоръжаването между имунната система и вируса е постоянно промяна в повърхностите на тези молекули за да се опитва вируса да избягва контакт.

8. Ама те ни го пуснаха от лаборатория!
Тая партенка не я бях чувал от доста време. Има химични аргумнети силни в нейн ущърб, публикувани на линка https://www.nature.com/articles/s41591-020-0820-9
Ще резюмирам най-силно повлиялия ми на мен.
Силата на взаимодействието на корона шипа и АСЕ белтъка ни е много голяма, което е частично отговорно за поведението на вируса. За да бъде направено нещо в лаборатория, първо трябва да бъде проектирано. Биомолекули могат да се проектират по копи-пейст метод от вече познати други организми, или в в краен случай се проектира със симулация. В случая няма познат шипов протеин точно като този на короната, изключващ копи пейст. Второ, пускайки програми които изчисляват теоритично силата на взаимодействието между шипа и нашия рецептор, всички предвиждат стойности по-слаби от действителната, говорейки че все още методите ни за проектиране на нещо такова са твърде куци.

9. Откъде да черпя информация.
Следва неизчерпателен списък на моите източници
На английски, добро отразяване на всичко свързано с корона науката има на блога на Дерек Лоу https://blogs.sciencemag.org/pipeline/ На български следя изказванията на Петър Марков с интерес, отскоро и на Петко Петков.
Ако сте от коравите скептици, и не вярвате на нищо от това каквото съм написал, може да стигнете до същите или сходни изводи, със общо достъпни въвеждащи курсове като този - https://ocw.mit.edu/courses/biology/7-012-introduction-to-biolog … 4/video-lectures/
https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=10220315977023928&id=1064207827

Горното е някакъв майтап, нали? Не може да се смята, че общото ниво е толкова ниско. Ако пък наистина е такова, да се спасяват, ако успеят.

Във фейсбук само отчайващи простотии. Затова си изтрих профила още преди пет години.

Считам, че ако изобщо има такива хора, те не могат да го напишат. Та камо ли да го публикуват в нета без грешки.

От фейсбук ли е горното? Така си и помислих... Днес казах ли аз за нивото в темата, мхм....

Аз имам фейс никой не ми досажда. Не влизам в странни групи и всички от фейса са ми лични приятели.
Не знам тука някои хора какви фейсове имат и с какви хора контактуват