Навици и привички на хората от други националности, които ни се струват странни

  • 115 186
  • 1 775
# 1 275
На мен цялата тази история с обичаи по погребения ми е отвратителна, понеже още помня това на баща ми, дядо, баба. Някак си не ми се искаше да се събирам с когото и да е, хората не бяха дошли да ядат и пият, но все пак трудно го разбирам. Някак още ми тежат и самата идея да ям и пия някъде по такъв повод ме ужасява.
Виж целия пост
# 1 276
Е, то това не е задължително да се прави - от погребенията на които съм била е нямало такова нещо - след това всички се прибират вкъщи, близките на покойния не са адекватни за друго в повечето случаи.

Иначе западняците винаги търсят позитивното и в най-черното и негативно, затова вместо да окайват смъртта, те празнуват живота на починалия, спомнят си забавните и красиви моменти, които са споделяли с него. И някак си чувствам, че това е по-правилно, а и самият покойник би искал тъкмо това. Възхищавам им се за този обичай, но тук сме на светлинни години от него, уви.
Виж целия пост
# 1 277
Бях потресена колко спокойно и без очебийни емоции направиха службата за едно детенце от класа на дъщеря ми. Беше във втори клас, когато почина (от грип! компрометирана имунна защита след трансплантация в бебешка възраст) и поканиха цялото начално училище като помолиха децата да отидат във футболни екипи, защото това е бил любимият спорт на детето и да разкажат нещо весело за него. Аз лично не бях на себе си...
Виж целия пост
# 1 278
Аз писах по напред в темата, когато живеехме до една църква. Един ден се изсипаха хора весели, смеещи се облечени в едни шарени рокли жълти, зелени, червени, шапки и бонета, аз помислих че е сватба, а то се оказа погребение.
Сега живеем до гробище и може би лятото видях, че бяха украси ли цялата главна алея с розови и бели балони, и около гробното място. Да си призная после си отдъхнах като видях, че венците бяха изписали "баба" а не е някое детенце.
Виждала съм също така и да носят подаръци на една вдовица, племенниците носиха пликчета с бижута от Пандора, Диор и тн.
Виж целия пост
# 1 279
Това за празнуването на живота явно е като почит, че е живял добре човека. Знам ли, да се гледа по-оптимистично на смъртта... Не знам за другите народи, но на мен са ми ужасно грозни родните пиршества след погребенията. Била съм само на дядо ми, на погребение, хората бяха дошли да се напият и наядат, включително и свещеника. Няма никога да забравя тази отвратителна картина, бях на 10 години.
  Просто помена при нас, в миналото, по селата, се бил изродил в "да се наядем и напием след погребението", разказвали са ми за наздравици и бой след погребение...Немотия и дивотия.

Някои  май не знаят навиците, обичаите  на народа си. Това че се е случило нещо някъде си  , без да се знае  причината  не би следвало  да не се замисли човек защо са тези навици , обичаи.

В другите държави допускат ли децата на погребение.
Защото тук  поне задължително децата отдават почит и се прощават с  дядовците си .
Виж целия пост
# 1 280
Колко пък да е задължително? Това го решават родителите само.
Не знам за какви навици става дума, аз лично няма навик да ходя на погребения.
Виж целия пост
# 1 281
Аз съм влачена на всякакви погребения - от на баби и дядовци, до всякакви роднини на родителите ми, които дори някои не бях виждала. Нямаше на кого да ме оставят и вечно бях с тях.
Виж целия пост
# 1 282
Колежка американка почина и имаше мейл за дарения, явно е традиция това в редица държави, но аз не бях я срещала.
Виж целия пост
# 1 283
Колко пък да е задължително? Това го решават родителите само.
Не знам за какви навици става дума, аз лично няма навик да ходя на погребения.

Не се изразих точно. Да родителите отчитат голямата емоционална връзка  на внуците с дядовците и се стараят  . това последно прощаване  да  стане. Е така беше поне при мен и околните . Помня всяко прощаване   с дядовците си . Водеха ни чак  на гробището . Изключение беше ако някой беше роден в един месец с починалия . Но това важеше  и за старите . Не даваха да се ходи на гробище при тези случай .
А обичаи много и при раждане и при сватби .
Аз пък се учудвам на тия  дарения за близките  на починалия.
Било мизерия ако  дадеш някаква  питка  ,  някой бонбон  и каквото повелява традицията на дошлите да почетат мъртвеца  а не е мизерия да даряваш  живите .
Виж целия пост
# 1 284
И аз не го разбирах това с яденето на погребение. Но, когато почина баба ми, имам чувството, че това ни спаси от тъгата (донякъде, разбира се). Защото, в деня преди погребението се бяхме събрали  у вуйчо ми и всички нещо правехме - сладкиши и други неща. И имам чувството, че това раздаване след тежката церемония ни разсея и ангажира умовете ни с нещо друго, извън скръбта.
По-късно вече не раздавахме, оставахме все по-малко и по-малко хора, като че ли е много по-тъжно вече.
Виж целия пост
# 1 285
Моля ви, стига за смърт и погребения, доста изписахте вече.

опаааа
Виж целия пост
# 1 286
Спам.
Скрит текст:
Всъщност нашата традиция е много стара и е славянска. Славяните са организирали тризна и страва при погребението на своите близки - пиршество в чест на починалия и събиране, понякога състезание или друго такова организирано събитие.
Оттам идва поменът и раздаването "за Бог да прости".
Виж целия пост
# 1 287
Във връзка с последния пост, яденето след погребение е точно за помен и "Бог да прости". Още на самото гробище се раздават варено жито и сладки неща, а по-близките се събират да хапнат, като обичайно се предлага агне. Тази традиция не е свързана с ядене и пиене, че да се повеселим.
Виж целия пост
# 1 288
Някой няма ли да сподели,как се забавляват другите народи и интересни обичаи свързани с това.Само за погребения и помени се говори последните страници Wink
Виж целия пост
# 1 289
Докато чакам нещо по-интересно по темата открих подобна, но доста по-забавна.
Особено последните постове
https://www.bg-mamma.com/?topic=1300686
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия