Навици и привички на хората от други националности, които ни се струват странни

Неочаквана помощ и внимание от познати, съседи и непознати, е едно от нещата, които не спират да ме впечатляват и оценявам, като  безценно. Хората излизат от пътя си, за да предложат помощ (САЩ)

Поради неочаквани обстоятелства, свързани с ремонтни дейности на улицата ни, днес трима съседи потропаха на вратата и попитаха, дали имаме нужда от помощ и съдействие. Ами, става ти едно мило и приятно, че някой, който не си виждал с месеци, идва и пита, дали може да помогне и да ти бъде в полза.

В съседна тема се бистри натрапващото предимство на бременни, майки с малки деца и други нуждаещи се, тук няма такова. В магазини, институции и т.н. всеки си чака реда и не претендира за предимство.

И аз съм чувала такива неща от мм и дъщерята за Сащ и Канада за съседи и непознати,НО човек не трябва да остава с впечатление,че всички са толкова безкористно услужливи.Зависи къде,между какви хора живееш.Има значение квартала,ситуацията,но да,по-усмихнати и дружелюбни били от европейците. Берберян казва за американците:"И те ще ти забият нож в гърба,но ще го направят с усмивка".Друго,което споделят,няма такова нещо да се предреждат с аргумента:Аз само да попитам.

Днес присъствах на много смешна ситуация загубени в превода. Младият шеф на ММ е немец, а големият шеф е швейцарец. Та немецът ми се оплаква. Швейцарецът казал АКО ИМАТЕ ВРЕМЕ направете и прозорците. Те нямали време и не ги направили. После швейцарецът побеснял. Обяснявам аз на немеца, че когато швейцарски шеф каже "ако имаш време" или "ако искаш" значи ВЕДНАГА. Той мига, мига. Не било така в Германия.

И ние усетихме помощ от непознати в много тежък момент за нас. Вероятно си е до човек. Преди 10 години живота ни се обърна за секунди и се наложи престой в болница с месеци. Съседите ни разбрали, но случайно. Не от нас. Всички пуснаха връзки, намериха познати в болницата в която бяхме. От там на сетне по-възрастните пенсионери идваха поне по един на ден да ни видят. Бяха информирани кога се прибираме в нас. В деня в който се очакваше да се прибираме готвеха специално за нас. Чакаха ни пред вратата с напазарено и сготвено. Много бяхме изненадани. На сина ни накупили играчки да го изненадат. Такъв жест, няма връщане това нещо цял живот. БЕз да сме молили някой за нещо, не знам как се бяха организирали всички до един и всеки с нещо допренесъл. Картичка на таблото за информация подписана от всички и с добре дошли.....Думи нямам....

От друга страна пък с двуличието на работа се сблъскам всеки ден. Там все едно се премествам в друга галактика...Но там съм и с друга генерация хора. Променени, съвсем както се промени и живота навскяъде. На майка ми колежки и приятелки (вече 75-80 годишни) съм ги запомнила като най-добрите, сърцати и мили жени. В момента злоба, завист, непукизъм и простотия повсеместно се е настанила.

В момента злоба, завист, непукизъм и простотия повсеместно се е настанила.
Това е навсякъде. В БГ е същото, на всички етажи, във всички видове държавни и частни учреждения, фирми, магазини. Повсеместно, с изключително редки изключения.

В момента не, от край време. В България е по-важно какво ще каже съседа, колегата, роднината, отколкото как се чувства даден човек, ако направи нещо или си купи нещо.. Просто комплексите са на висоти.

Има и един друг лаф, че човек с каквито очи гледа, такова вижда.
Не знам къде я видяхте тая злоба, аз и в България, и тук в Германия имам много примери на отзивчивост, доброта и никак не се чувствам заобиколена от лошотия. А ,,злобните" хора често показват доброто си лице, когато самите ние се държим добре с тях. Това е въпрос на личен мироглед.
Освен това никой не може на 100% да каже кой е зъл и кой е добър истински, всички хора можем да сме и двете, зависи кое храним повече и какви са ни предпоставките.

По-добре едва ли би могло да бъде казано!
Присъединявам се към мнението ти.

МОже и да има доза истина това с очите и гледането, но то само във форума да се огледаш и зачетеш злобата, непукизма и глупостта може да я усетиш. Толкова полезни хора вече не пишат. Имаше доста доктори, които помагаха на хората и са подавали ръка в труден за тях момент. Но когато биват нападани и обиждани, всеки си има достойство и не е длъжен на никого.

А лично на мен в чужбина ми се случва много често. От българи ясно. Но уж другите по-читави, но ти забиват ножа в гърба и окото им не мигва. И въобще не съм ги гледала с лошо. Работехме по проект за чужда компания зададен ни от нашата компания. През цялото време във всички фази на проекта комуникараме с клинета да го наречем. И тя все доволна, няма забележки...И в един момент пуска писмо по факс (то само си представете по факс) до шефа на нашата компания, че нищо не било свършено и е изумена от нашата безотговорност. Писмо в две страници. Гледах, слушах, онемях, загубих и ума и дума, подкосих се.....В тоя случай кого съм гледала на криво? Аз бях там да работя. Вложихме цялия си потенциал, дни и месеци на ред....И това като гръм от ясно небе. Ами ако нещо не ти е харесало, за това правим митинзи по един всеки ден всеки да си каже притесненията, несъгласията, гледната точка, да обсъдим кое как да стане, да променим, да проиграем. И ти през цялото време се хилиш и се съгласяваш, припадаш си какви идеи са ти предложени и в един момент пишеш писмо зад гърба, че не си доволен. И то не просто не си доволен, а цели плеяди изсмукани от пръсти...

Имала съм и други подобни ситуации. И никого не съм гледала на криво. Напълно непознати хора, които работата ни събира по един или друг начин. От подобни преживявания много си отварям очите и винаги си имам едно на ум.

Не си разбрала какво искам да кажа. Лафът означава, че злобните хора често виждат другите като злобни, а хората, изпълнени с повече добро от лошо, разпознават доброто и в другите и концентрирайки се в него, то се размножава. Ако душата ти е изпълнена с добри мисли и чисти намерения към другите, доста по-малко ще виждаш ти самия лошото и няма да ти прави впечатление. Да си е там, при тях. Ако пък ти си изпълнен със злоба, завист и т.н. ще можеш много добре да ,,разпознаеш" злобата и у другите или ще ги подозираш постоянно в лоши намерения, ще ги анализираш до степен до която може и да си въобразиш, че са лоши. Въобразиш ли си го веднъж, ще започнеш самата ти да се държиш хладно и отбранително, вероятно и гадно към тях, а те ще откликнат по същия начин

Това се потвърждава често в собствения ми живот. Имам позитивна настройка към хората и опитвам с добро винаги, а тези, с които в крайна сметка не се спогаждам-не се занимавам с тях.

В работата, срещите са си срещи. Важните неща трябва да минават през мейл. Той не се губи. Това го научих още в 1та си фирма в Сев Америка.

Наистина не съм те разбрала. Извинявай. Аз също винаги подхождам с добро към всички. Лошото понякога е, че отсрещните веднага се ориентират и ми виждат сметката и на доброто и на намеренията. Така уча и детето си.
Веднъж в училище някакви момичета започнали да му се подиграват и нещо са му досаждали. В един момент подигравките минали в бой и душене. И нашия стоял. Като ни разказва историята и му викам не можа ли да им обършиш по един шамар, а си стоял да те бият? Той ми вика " вие сте ми казали да не се бия" и стоял да го бият.

Snowwhite,  убедена съм, че го мислиш и правиш това, което и пишеш, но е много идеалистично.
И да, може да се срещаш само с позитивни хора, но никой не е защитен от това, да му се спука сапунения мехур, в който живее.

Аз също гледам да страня от хора, които ме товарят, но понякога не става.
Ей на, нови съседи. Както са мили и добри, изпълнени с разбиране и все едни хуманни професии, така без да им мигне окото викат полиция за РД на 5-ход деца, защото гостите били с едно дете повече от позволеното 😳
Та, светът е голям и шарен, черно и бяло няма, но и няма нужда от озахарен позитивизъм.

Да, няма проблем.
Е, браво на сина ви. Според мен е постъпил добре, особено че не е посегнал на момичета. Сега може би темата ще се разклони по тази тема.

Също с поста си не искам да създавам илюзията, че аз никога не си мисля, че другите са лоши. Разбира се, че го правя, но ако трябва да съм искрена към себе си и да се развивам душевно един вид, трябва да призная, че ми е носило само негативи. Практически когато заподозреш някого, че е лош, зъл и т.н. всъщност ти самия се превръщаш в такъв, поведението ти се променя. От опит казвам, че е по-добре да вярваш в доброто в хората, защото то със сигурност е там. А ако не е -поне си практикувал добри качества на характера, не си се заразил с негативни мисли, злоба, злословие и тн. Не е нужно всички хора да се понасят, но с позитивна настройка към тях, ще ти се отварят повече врати, ще имаш по-голям шанс за истински приятелства, за дълбоки връзки и за добро съжителство със съседите.

П.С. Ася, сега видях поста ти. Да, честно казано и твоята гледна точка е вярна-не бива да се пренебрегва и здравия разум. Аз лично не искам да давам примери от моя живот, защото са много лични. Късаят хора от семейството ми (роднини) и приятелки (които съм подозирала в завист, злоба и заради това се е разваляло приятелството ни). Като погледна назад си викам, а аз от къде мога да знам дали е завист или аз съм си го анализирала така. И дори и да е било-защо е било нужно да охладнявам, можело е да им дам още един шанс, държейки се добре въпреки ударите. А за роднини със странни виждания-откликвала съм с техния агресивен тон. Може би, ако се бях държала не огледално на тяхното поведение, можеше да измъкна нещо добро от тях.

За съседите ми-първо изобщо не харесвах моята съседка: самотна майка с дете, много ми беше противна след като беше направила няколко гадни коментара. Обаче детето й започна да се държи толкова мило с мен, той е на 5. Явно с нещо ме е харесало, подаряваше ми цветя, молеше майка си да ми покаже елхата им, страхотен е просто и ми стопли сърцето с малки жестове. Така постепенно със съседката се сближихме и аз си казах, че прибързано съм я отписала като зла. Всеки човек е и двете, зависи от състоянието му на момента, лични черти и т.н. В момента сме си близки.