Навици и привички на хората от други националности, които ни се струват странни

Дааа, както казва една моя приятелка, Устно се прави само френска любов. Всичко  служебно - писмено.

И аз мисля, че когато един човек е гаден и иска да се забавлява за твоя сметка, като ти направи някоя гадост и гледа как се гърчиш, няма никакво значение с какви очи го гледаш. Имам такава съседка, с която цял живот сме били много близки, но сега така се е извампирила, че само гледа къде и в кого ще види някаква нередност, за да се втурне да му прави мръсотия. Прекъснах си отношенията с нея, отверме-навреме си казваме някоя дума през зъби и толкова. Еми, съжалявам, няма с какви очи да гледам на човек, който за две-три години ми е направил три големи мръсотии.

Човек трябва да обича на първо място себе си . Ако му остане време  да помага  на  изпаднали в нужда .
В този забързан живот         ако поставяш другите пред себе си , ще изпаднеш в нужда и не се знае дали  ще има  някой сили  от собствените  си проблеми да помага на друг .

Да не би да е ставало въпрос за пари? Тоест "не сме доволни, трябва да платим по-малко"? Иначе с годините човек започва все повече да дистанцира чувства от работа. В предната компания имахме един голям клиент, холдинг. Та те винаги се пазаряха с нас като на мегдана, за Австрия става дума. Идва време да отчетем по договор и се започват едни увъртания, едно пресмятане, едно смучене на проценти..

Не знам и аз какво беше това нещо. То ми беше и първата среща с двуличието в чужбина. И това за парите съм го мислила, но шефа ни направи на мат и маскара. Та ако беше за пари, мисля че поне той нямаше така да се отнесе. Освен и той да е двуличничил за пред нас, пак заради пари..... Не знам, не знам...

Човек трябва да обича на първо място себе си . Ако му остане време  да помага  на  изпаднали в нужда .
В този забързан живот         ако поставяш другите пред себе си , ще изпаднеш в нужда и не се знае дали  ще има  някой сили  от собствените  си проблеми да помага на друг .
[/quote]

Кой говори за помощ? В случая става въпрос за човек, който си създава работа, за да направи мръсно на някой друг. Явно цял живот ги е правила тия, но в службата си. Когато се пенсионира започна да ги прави на съседите си.

Най ми е чудно как дърти хора ги вършат тия неща. Все съм си мислила, че човек с годините проумява, уляга, помъдрява, дори и да е постъпвал лошо в някакви моменти, те с възрастта стават отживелица....Но както ни е казал бай ни Ганя, "човещинка".

Не е задължително подчертаното. Кой каквото носи в себе си, с годините го доразвива.

Скуката води до невиждани висини. Или дълбини!

Отделно с възрастта критичното мислене намалява. Единици се запазват, обикновено са силни личности.

Имам съседка, бабето е на 92. В момента излиза само 10-15м да изкара кофата за боклук. С палто и грим.
Чат-пат ходя да я питам дали има нужда от нещо, винаги е направена. Казвала ми е, че може сама да се занимава, не й е скучно, само й липсва хубава ресторантска храна.

след всеки мийтинг участниците получават мийтинг нотес.Ако не са вкл всичко, просто се допълва

И аз, още като бях малка, наивно мислех, когато търпях злобата на съученички, че само на тази възраст го има и че възрастните са по-улегнали, но и моя мехур се спука...Дори имам наблюдение върху някои от децата, които ми се подиграваха през пубертета, не съученици, а други, сега като големи са си същите лекета. Така е, някои лоши черти се изострят с времето.

Даже изобщо не го зачитат- абсолютно вярно . За близо 12г живот  в Индия това е едно от нещата , с които все още не мога (и упорито не искам) да свикна..Признавам си, че ужасно се дразня като ми зейнат тия врати с по едно хилаво перде отпред..Тук просто нямат навик да си затварят вратите на стаите, освен ако не е свръхжега и не работи климатик. Приемат го за знак на неуважение от страна на този, който затваря стаята си. Сякаш затваря "пътя" към себе си..знам ли..така го разбират..И вероятно има логика според културата им, която много уважавам. Няма да забравя още в началото, когато не бях свикнала с голямата патардия около индийските фестивали и трябваше да празнуваме един от най-важните им празници. Шумът ми подейства зле, въпреки че изключая гюрюлтията, действително беше прекрасно и много колоритно изживяване. Та... отидох да си почина аз от лудницата. Къщата на фамилията просторна, стаята прекрасна. Викам си "Куини, сега ще си починеш тук на тишинка сред ваза с жасмини и ароматни пръчки..кеф".  Естествено- затварям си и вратата. Уффф, тия хора , милите, точно след 10минути пристигат притеснени до небето...Ама защо си вътре, ама защо ни се обиди, ама добре ли си, какво ти е, как може да седиш-спиш-дишаш  Сама в стаята ???? Честно да си призная, 100пъти съжалих , че се усамотих. Беше непосилно да им обясниш с думи прости, че човек понякога иска спокойствие. За тях тая дума съществува само в практиките по медитация. Ежедневието на индийците е безкрайно шумно..Изключително просто.  И ...се отказах да им обяснявам, де Мдаа..тук е без интимности, без излишни изблици на привързаност, жените стоят отделно от мъжете, когато са на някаква сбирка примерно..Жената не нарича съпруга си по име пред останалите от семейството, а се обръща към него с поглед и с глагола " виж/чуй" , защото иначе е знак на неуважение. Гости идват по всяко време, без предупреждение и седят с дни и седмици, тъй като считат, че гостът е Бог и че гостите носят благословия на домакините..А всъщност истината е, че на леля Гитанджали просто й е станало скучно някъде из свойто село, вдига домочадието и хайде на разходка в модерния град И разбира се, всички планове на домакините се разбричкват като нескопосано сглобено Лего...В тая връзка и новозадомените младоженци трудно се вреждат за меден месец...Все някой им изниква отнякъде да види аджеба коя "звезда" е новата булка. От съседите до роднините 9то коляно. О, да , мисля, че ще е интересно да споделя тук, че транссексуалните хора в Индия са една специална общност, която има традиция да навестява щастливите важни семейни събития като сватби, кръщенки и раждане на дете, за да си даде благословията (и да изкара пари , разбира се). Казват им "хиджра". Хиджрите се считат за много "късметлийски знак".  Без да са дошли да благословят събитието, няма мърдане никъде. Пък било то и на меден месец на Луната..

Безкрайно интересна тема! Благодаря на споделящите. С удоволствие се връщам да я дочета

Хахаха. Благодаря, че сподели.

Куини и аз благодаря Ако решиш да споделиш още нещо, с удоволствие ще те прочета пак.

Куини, на мен би ми било интересно да прочета повече за празниците им. Като по филмите ли празнуват Дивали и другите празници? Интересно ми е за постенето на жените Карвачот, мисля се казваше. Спазват ли го наистина в съвремието? И наистина ли всички имат нещо като олтари в къщите си и всеки ден се молят и въртят едни подноси ?