Навици и привички на хората от други националности, които ни се струват странни

Според мен такива неща остават спомен за цял живот и истории, които се разказват с години. Дори и да не е най-забавният момент за младоженците, винаги ще се помни, вероятно и със смях. Не виждам нищо лошо в традицията.

Аз докато четях, направо ми се прииска да се омъжа, хаха
Много забавно изглежда, веселяшко, разчупено и внасящо нотка хумор и забавление в иначе сериозното събитие Сватба, което за доста хора носи напрежение и стрес.

Искам на италианска сватба. Егаси и купона. Нямам нищо напротив майтапът да е на мой гръб.

Забравил съм да пиша за 12-те зърната грозде/за 12-те  месеца в Испания, които се ядат точно преди 00:00 часа. започват 12-15 секунди преди 12 часа и има 12 удара по камбаните и на всеки удар се гълта зърно.
Няма човек, който да не го прави, трябва да се ядат/гълтат по зърно на секунда почти. Който не успее да ги изяде, няма да му се сбъднат желанията, няма да е добра годината, няма да има късмет и т.н.
За по-претенциозните има консерви с 12 зърна без семки, а някои стигат до без семки и без ципа-белени- на снимката.

Изброих по-сухарски нещата, за да дам повече примери без обяснения.
Затова пуснах линк със снимки и видео, за да се види забавната част.

Оковите са, защото оттук натам започва "затворническия живот";

В един от примерите от линка, приятелите са били строители и им подаряват добра сума пари в циментова топка и младоженеца трябва да се поизпоти с чука, за да успее да си ги вземе;

Камбанките под дюшека няма кой да се занимава да ги маха първата брачна нощ и ще звънят при всяко движение 😊;

Триколката с булката по нанагорнище, символизира че брачният живот не е лесен и трябва да полага усилия;

Мишената - задават се въпроси най-често свързани с двойката и ако сгреши отговора булката "го наказва" (в примера от линка) с парче торта в лицето (ако го налучи), да си научи урока следващият път.

Дано стана по-ясно.


Лещата е на пари, да. И на Нова Година няма значение дали вкъщи или на ресторант, след всякакви вкусотии се яде леща и котекино в полунощ. Може и през деня, но важното е на на 01.01.

Мой близък се ожени за филипинка. Голяма драма беше, докато тя успее да вземе виза, но в крайна сметка вече живеят като семейство на родна земя.
Та нашето момче ходи три пъти до Филипините и разказа някои интересни неща за местните привички...
Там фурна няма, всичко се готви в уок и се вари или пържи. Печенето като начин на готвене, изобщо не им е познато.
Нямат и хладилници. Пазаруват храна ежедневно- тя се приготвя и изяжда веднага от многолюдната фамилия.
Филипинците са изключително дребни- нашият левент е висок 170 см и на снимките до родата изглеждаше като исполин. Всички филипински роднини му бяха до гърдите.
Младоженецът се жени задължително с бял костюм и той плаща всички разходи по сватбата.
Законово във Филипините понятието "развод" не съществува.
Филипинките приличат на китайски циганки- мургави и с азиатски черти и никога не ходят на плаж, защото се пазят от слънцето, тъй като не искат да почерняват повече.
За да се ожениш за филипинка, трябва да си католик и официално да се отречеш от православието при местен свещеник, за което ти издават документ.
Във Филипините няма хляб, всичко се яде с ориз и самата филипинка и в момента се храни с всичко и ориз. Демек- в супата слага ориз, всяко ястие се сипва върху ориз, десертите също се смесват с ориз.
Филипинците имат култ към семейството и това е най-висшата им ценност. Раждането на деца също е приоритет на всяка филипинка.
Всяка местна жена си мечтае за брак с чужденец и прави всичко възможно да се сдобие с такъв съпруг.

Мнението ми е по-скоро за темата Спомени от миналото. Но реших да го напиша тук, за да се връзва с този пост.
Майка ми и баща ми са "избягали" на малка сватбена церемония в друг град. Младоженци, кумове и още едно семейство. Защото приятелите на баща ми обещали нощна серенада с цигански духов оркестър под прозорците на новобрачните.


Имам познати с фирма във Филипините. Когато са назначавали персонал, потресът е бил, че към договореното възнаграждение месечно, трябва да се включи и определено количество ориз.

На нашата сватба имаше цигански оркестър. Приятелите на ММ решили, че като ще е гарга, да е рошава:)

Аз съм чувала за подобни бъзици и при немски сватби, незнам импорт ли са: стаята на младоженците пълна с балони и вратата се отваря навътре; ключът за сватбената кола е по средата на огромна буца лед и подобни неща.

Традиционно като символ за преминаване през трудностите заедно се реже с трион ствола на дърво, което хич не е тънко.
https://youtu.be/gFjpguqjpaA
По-елегантният вариант е с ножичка за нокти да се изреже едно голямо сърце, нарисувано на плат.

За ориза: гледах един филм, германка ще се жени за индиец и сама заснема филма. Когато нейните родители посетиха неговите и те купиха пластмасови столове, от онези белите евтините, за да не ядат гостите от пода. Купиха и хляб и казаха, че ядат хляб, само ако ги боли корем. Много бил скъп, всичко с ориз ядат.
Та, там където вирее оризът по-добре е нормално да се консумира повече, нищо чудно не намирам.

Преди доста години беше в неделен ден - загледах се по група младежи пред кметството на Хамбург.
Един разпиляваше по земята капачки събрани в чувал, а друг ги метеше и събираше в
касети. Разпиляващият бутваше събраните и събирачът наново ги смиташе
и прибираше. Групата наоколо насърчаваше ту единия, ту другия. Имаше и няколко
момичета, много сладки.
Разпитах какво означава това забавление - оказа се стар ритуал, който се организира за
ергени навършили 30 години и имащи вече желание да се задомят.
Въпросният трябва да мете в неделя около кметството и да бъде целунат от 16 годишна девственица.
За жалост не успях да видя кое момиче целуна изпотения кандидат жених.

Относно навиците на хората във Филипините не бих се наела да правя обобщебия, но цитираната част изглежда близка до моите впечатления.
Имаме двама познати, които си доведоха филипински съпруги. И двете двойки нямат деца след около 6 и 8-9 години брак. Едната филипинка, тази с по-дългия стаж в САЩ, тормозеше съпруга, дори посягаше физически. Разведоха се, но тя остана тук.
На пръв поглед и двете изглеждаха съвсем нормални и скромни жени.  С другата двойка сме излизали  доста пъти, дамата не работи, не шофира, и по домакинстването не си пада. Впечатленията ми са, че общо взето и тя, и семейството и във Филипините, разчитат на съпруга. Споделяла е, че е пристрастена към гаражните разпродажби, купува, трупа неща ги изпраща във Филипините.

В Дания ако не си се задомил до 25г колегите, приятелите и/или близките намират начин да те посипят с канела многооо обилно на рожденият ти ден. Понякога като върви човек по улицата и вижда канелени петна от някой такъв ритуал. Ако е лято е най-лесно..отиват на плажа и буквално изкъпват човека с канела и той/тя се хвърлят във фьорда да се измият.

Ако се стигне до 30 и още не са женени се прави с черен пипер.

Този ритуал присъстваше като въпрос в Стани богат. Изключително много ме изненада.
Но пък имало нещо общо с търговията на подправки и егрените и от двата пола.. не запомних добре...
Много интересно нещо...

Чета ви с удоволствие, но не съм писала в темата за сега. И понеже сте зачекнали Саудитска Арабия, да споделя от моя 7 годишен опит там.
Значи,  Ин Шалаа( ако аллах позволи) е и пожелание, и извинение....ами общо взето ще го чувате стотици пъти на ден.
А моят незабравим 1 ви ден в страната. Да уточня, съпружето ми звънна 20 минути преди да тръгна за летището и ми сервира да тръгна с ръчен багаж, че с тази авиокомпания се губели багажите. Хвърлям аз 2-3 дрешки и тръгвам. Вечерта в мола да попълвам гардероб. Да, но тогава бях и с коса до кръста. Почвам са търся школи, ластици...ми все магазини за дрешки. Накрая фиксирам фризьорски салон за деца. Въртят вътре едни момчета с явно фирмени тениски и аз реших да вляза да питам, къде търся моите школи. Мъжо остана отвън. Влизам, фиксирам 1 свободен младеж с подобно облекло и щастлива се запътвам към него. Успях да позравя и ...дотам. 1 забулена девойка такъв шамар му залепи, аз в потрес поглеждам през витрината към мъжо, а той се сгънал на 2 да се хили.