Здравейте,
незнам как точно да започна темата, затова ще карам направо.
С приятелката ми се разделихме след 4 години връзка, просто така, без основателна причина, без да се е случило нещо, което да провокира тази раздяла...и като казвам това имам предвид изневяра, непристойно поведение, ревност, липса на доверие, липса на внимание и тн... всичко беше просто перфектно.
Истината е, че аз винаги съм правил всичко за нея, винаги съм бил до нея когато е имала нужда, когато е нямала приятели, когато е имала проблеми с родителите, бях и отдушник и рамо във всяко едно отношение. Грижех се за нея по всякакъв начин - винага е имала всичко, което е поискала, ходили сме по почивки, осигурих и сигурност и дом, човек на когото може да разчита и просто да знач, че каквото и да стане няма да е сама.
Тя е зодия лъв и като цяло е особена. Ако е имало спречквания между нас, е било винаги от нейна страна, винаги тя ме е ревнувала и винаги неоснователно. Прекратих всякакви отношения със всички жени от миналото ми дори и приятелки, ако на нея не и беше приятно нещо или някой, само и само да има комфорта и спокойствието от което се нуждае. В един момент дори останах без приятели , но никога не съм се оплакал от това.
Аз не пуша, не пия, не ходя по барове, и нямам никакви пороци така да се каже. Работя от вкъщи, имам хубава работа и печеля добре и за двама ни. Никога не съм искал от нея да прави каквото и да е, дори удома, ако тя не иска или не обича. Абе просто я носех на ръце... и смятам че един мъж точно така трябва да се отнася към жената която обича.
Истината е, че и двамата сме студенти, аз задочно а тя редовно. Тя реши да учи в Германия и дълго говорехме за това преди да замине, аз и споделих моите опасения, че това може да се окаже проблем един ден...за нея.
Тя ме уверяваше, как нашата любов е несломима и тн и нямам какво да се случи.
Един ден през лятото тя просто ми каза че иска да се разделим. Ей така, от днес за утре, без предизвестие, без причина, вечерта беше всичко наред, на другата сутрин ми го каза.
Минаха 2 месеца, тя си дойде и пак се събрахме, тя ми сподели, че е направила грешка и съжелява, че за малко е щяла да развали всчико което имаме.
Лятото мина прекрасно, тя замина пак за Германия през октомври, месец по късно, се повтори същото, една вечер просто ми каза че иска да се разделим.
Така и не получих нормален отговор защо и какво има.
Търся вината в себе си, но честно, не я намирам.
Аз съм страхотен мъж, привлекателен, умен с чувство за хумор - колкото и нескромно да звучи. Тя също е много красива. Много си подхождаме, и двамата сме амбициозни хора и знаем какво искаме от живота. И двамата искаме едно и също / кариера и семейство.
В един момент тя просто изчезна... и вече седмица ни вест от нея.
Нещо друго.. тя е доста активна в социалните мрежи като Инстаграм и тн. Като красива жена винаги е имала обожатели, но не се е потдавала досега на провокации, както и аз. Винаги съм и вярвал и не съм искал от нея да прави нищо, което тя не иска. Не съм я ревнувал и тн. Всяка жена обича да е желана и да се чувста че е красива и тн , това го разбирам напълно и винаги съм и давал свободата да се чувтсва красива и свободна да обича и да ме обича както тя може, а не както аз искам примерно.
Всичко това се сгромоляса, и се питам защо....
Не съм я търсил и не съм и досаждал, защото в крайна сметка тя ме заряза така да се каже, и не виждам причиа аз да я търся.
Лятото се бяхме бликирали навсякъде и затова тя често ми пишеше и тн , носега не сме променили статуса си на обвързани не сме трили снимки и тн , но тя не се обажда вече и не пише...
Много съм объркан меко казано.. и адски тъжен.
Благодаря предварително, ако някой си направи труда да прочете това до тук.
Виж целия пост
незнам как точно да започна темата, затова ще карам направо.
С приятелката ми се разделихме след 4 години връзка, просто така, без основателна причина, без да се е случило нещо, което да провокира тази раздяла...и като казвам това имам предвид изневяра, непристойно поведение, ревност, липса на доверие, липса на внимание и тн... всичко беше просто перфектно.
Истината е, че аз винаги съм правил всичко за нея, винаги съм бил до нея когато е имала нужда, когато е нямала приятели, когато е имала проблеми с родителите, бях и отдушник и рамо във всяко едно отношение. Грижех се за нея по всякакъв начин - винага е имала всичко, което е поискала, ходили сме по почивки, осигурих и сигурност и дом, човек на когото може да разчита и просто да знач, че каквото и да стане няма да е сама.
Тя е зодия лъв и като цяло е особена. Ако е имало спречквания между нас, е било винаги от нейна страна, винаги тя ме е ревнувала и винаги неоснователно. Прекратих всякакви отношения със всички жени от миналото ми дори и приятелки, ако на нея не и беше приятно нещо или някой, само и само да има комфорта и спокойствието от което се нуждае. В един момент дори останах без приятели , но никога не съм се оплакал от това.
Аз не пуша, не пия, не ходя по барове, и нямам никакви пороци така да се каже. Работя от вкъщи, имам хубава работа и печеля добре и за двама ни. Никога не съм искал от нея да прави каквото и да е, дори удома, ако тя не иска или не обича. Абе просто я носех на ръце... и смятам че един мъж точно така трябва да се отнася към жената която обича.
Истината е, че и двамата сме студенти, аз задочно а тя редовно. Тя реши да учи в Германия и дълго говорехме за това преди да замине, аз и споделих моите опасения, че това може да се окаже проблем един ден...за нея.
Тя ме уверяваше, как нашата любов е несломима и тн и нямам какво да се случи.
Един ден през лятото тя просто ми каза че иска да се разделим. Ей така, от днес за утре, без предизвестие, без причина, вечерта беше всичко наред, на другата сутрин ми го каза.
Минаха 2 месеца, тя си дойде и пак се събрахме, тя ми сподели, че е направила грешка и съжелява, че за малко е щяла да развали всчико което имаме.
Лятото мина прекрасно, тя замина пак за Германия през октомври, месец по късно, се повтори същото, една вечер просто ми каза че иска да се разделим.
Така и не получих нормален отговор защо и какво има.
Търся вината в себе си, но честно, не я намирам.
Аз съм страхотен мъж, привлекателен, умен с чувство за хумор - колкото и нескромно да звучи. Тя също е много красива. Много си подхождаме, и двамата сме амбициозни хора и знаем какво искаме от живота. И двамата искаме едно и също / кариера и семейство.
В един момент тя просто изчезна... и вече седмица ни вест от нея.
Нещо друго.. тя е доста активна в социалните мрежи като Инстаграм и тн. Като красива жена винаги е имала обожатели, но не се е потдавала досега на провокации, както и аз. Винаги съм и вярвал и не съм искал от нея да прави нищо, което тя не иска. Не съм я ревнувал и тн. Всяка жена обича да е желана и да се чувста че е красива и тн , това го разбирам напълно и винаги съм и давал свободата да се чувтсва красива и свободна да обича и да ме обича както тя може, а не както аз искам примерно.
Всичко това се сгромоляса, и се питам защо....
Не съм я търсил и не съм и досаждал, защото в крайна сметка тя ме заряза така да се каже, и не виждам причиа аз да я търся.
Лятото се бяхме бликирали навсякъде и затова тя често ми пишеше и тн , носега не сме променили статуса си на обвързани не сме трили снимки и тн , но тя не се обажда вече и не пише...
Много съм объркан меко казано.. и адски тъжен.
Благодаря предварително, ако някой си направи труда да прочете това до тук.
