Миналият месец, уж генерална репетиция с естрофем. Лигавица супер, но ф се беше спукал. В сряда бях на преглед при друг гинеколог, ф си беше там, в петък в надежда - ф нямаше, предложих блокаж с лупрон - нямало нужда. Този месец пак същото и с приятни допълнения.
На втори ден преглед. Уж всичко прекрасно. Продължих с естрофем и климара. Записаха ме за преглед на 10ти ден. На десети ден ми се обадиха, че акушерките били преценили, че нямало нужда, било ми рано да ме гледат, местели ме за 13ти ден, т.е. вчера.
Аз реших да не се карам, но им обясних за спукания ф миналия месец, все тая.
Вчера преглед - пускам хормони. Е2 300 и кусур, п 0.2, лх 8. Влизам в кабинета - и хоп - 5 ф между 18 и 15мм. Док казва - ама ти според биопсията на имплантационния прозорец трябваше да дойдеш на 10ти ден за овитрел и започване на прогестерон, Вече е късно, ако искаш можем да правим пункция.
Ама каква пункция? Нали казаха, че естрофем и климара щели да блокират ф и да не растат? Ами - да но нали виждаш, че растат. Ама аз ви казах още миналия месец, че ф си растат с естрофем при мен.
Изпуснали сме време за подготовка, заминава имплантационния прозорец, следващия път. Ама той следващият път ще е края на януари. Защото декември те почиват...
Изпускам и възможност за трансфер в месеца след хистеро и цс, и биопсиите ще загубят срок на годност. Вече наистина губя надежда. Не знам има ли смисъл от всичко това вече. Още ходения, мисли, планове, пари, отмяна на всичко друго... Боли. Много боли.
Мисля си, че този трансфер ще бъде направен, когато тогава ей така, колкото толкова.
Отгоре на всичко вчера успях да се сдобия и с хистологията на полипа от хистероскопията - предраково образувание. Супер. От всички възможни полипи, на мен се падна най-хубавия. И дори не беше напълно изрязан, защото хистероскопията беше офис, а не истинска заради тъпите забрани покрай ковид.
Сега се чудя дали да ходя да ме оперират поне в истинска болница. Не знам какво да правя. След всички тези инжекции, хапчета и какви ли не хормони - той пак ще си порасне, а може и повече нещо да стане, какъвто ми го бива късметът напоследък...
Трябва просто да престана.
Успех на всички в процедури пожелавам от сърце!
На мен ми е много ревливо и тези празници едвам ще ги изтрая.