За мен 24 часа реанимация след секцио си е лигня, честно. Аз и обезболяващите отказах, не съм ги взимала въобще. Стиснах зъби и отказах да се тровя повече, себе си и бебето. Не болеше чак толкова. На 6тия час след секциото се напънах да седна подпряна в леглото за да мога да държа бебето. На 24 тия час след секциото вече ходех из коридора, изкъпана и с измита коса. Но ако не бях искала и не бях настоятелна предполагам, че нямаше да ми дадат бебето, но аз си го исках при мен. Ей това им харесвам на частните болници - имаш избор. Може да е при теб, може да ти го носят на три часа за половин час за кърмене.
А, забравих - малкия е изпил една доза 50мл адаптирано, захранват ги на 6тия час след секциото, по там дъра-бъра медицински причини. След това са намесих аз, натъртено обясних, че ще кърмя, имам коластра и да си ми дават бебето. На третия ден по обед и дойде и кърма. Като цяло освен първата бутилка адапте не са му давали повече. През ноща дойдоха в 5 часа видимо притеснени да ме питат искам ли си го, че бил плачел гладен, лакомията ми той Роди се 3, 850 кг, изпизаха ни 3, 750 кг, не е спаднал много, само на кърма и коластра Е, и с малко вода са го черпили, ама няма как, някои неща трябва да ги преглътна