Образователен Говорилник - тема 10 в чест на работливите ученици и студенти

Аш, ти може да им откриваш някви разлики на тез двете, обаче мен чак ме дразнят колко са си плюли в устите и главите 😁😄😃 Аз затва сигурно толко ги обичам и се чудя, ку ги събера, дали ще са все така едната ехо на другата и обратно. Сериозно обмислям да пробвам ))
Има си някакъв маниер родителски за страничните занимания, обусловен от характеропатията на родителя, но той е само частично определящ. Като при всичко си зависи и от детето, и от това на какъв етап от развитието си е родителят. Което само донякъде включва възрастта. Но и кое поред дете е, какъв е бил предишният опит, какво и колко още има на главата си родителят и т.н. Като съм я слушала Амели за нейните деца, винаги съм завиждала наум колко хармонично сякаш всяко е намерило своето си, но знам, че е до голяма степен защото Амели е точно такова чудо, каквото е. Ако на моята невротично-холерична персона се бяха паднали такива деца, горките те... Така си мисля, де... Макар че в другата крайност са примерите на различните известни таланти, намерили си пътя при все тотално различни среда и произход.

Ама аз се самокритикувам, мислех, че става ясно особено по отношение на спорт ми е голяма мъка, че не съм направила нужното. То те хубаво не са се сещали да искат, ами аз защо не съм се сетила да предложа.... Миленита много правилно го описва -то си е някаква дорасналост и на самия родител-аз затова си признах, че ще досаждам на моите с техните деца.... Парите също са много ключов момент, но мисля, че по-основното при нас съм била аз, от един момент нататък. Никаква спортна култура в семейството. Тъпо. Имаме приятели-децата постоянно са на нещо и ги гледам и си мисля-евала. В мое оправдание може би трябва да намеся възрастта на децата и времето в което са били деца и самият статус на семейството когато децата са деца.... както казах, дори английския ни беше труден за плащане. Ние станахме родители много рано ( е чак много, не) , нашите приятели на доста по-зряла възраст, съответно разсъждаванвто и решенията им са били различни, да не говорим за финансвовия статус, койото постепенно са постигнали. А това в крайна сметка има значение.
Аш, защо така отбранително? Аз ви се възхищавам! Мислех, че става ясно, просто аз няма какво повече да направя. Със сегашния си акъл и прозрения гледам поне два пъти в месеца да сме някъде на хайкинг. Все пак да има движение, въздух, простор.( е сега е малко по-трудно). А що се отнася до това, че родител прави всички онези неща за да може едно дете да опита цялото разнообразие от дейности, аз вдинствено и дамо свалям шапка!!!! Имам едно на уч за прекалени курсове по мат. от втори клас, но то е повече в посока че не може да се натиска едно дете само да учи, трябва да вървят страничните дейности.
И ако не е станало ясно, изпитвам лека тъга, че е можело да направя нещата различно. Гледам сега моите приятелски семейства и не можете да си представите колко много им се радвам. Но няма да съм тяърде критична към себе си. С мъжът ми си имаме лаф-тъкмо понаучихме туй оний, някое важно нещо за живота и то вече е късно, а като дойде времв да го споделим на децата, акъл да дадем, те няма да искат да ни слушат. Ще искат техния си опит да натрупат..... та така.  Каквото такова. Както казах, няма да съм твърде сурова към себе си - според възрастт ми, акъла ми и парите ми във времето, това е резултата. Освен това понеже моята майка почина рано, моите деца не знаят какво да отидат на гости при баба, аз пък не знам какво е да има с кой да споделиш и да питаш....в тоя ред на мисли, сега се сещам, че сред нашите приятели, те сами го дефинират това явление-добре че е  Амели-понеже моите са значително по-големи от техните и имаме вече изминат път, то приятелите се ползват с предимството  “обади се на приятел “  
Абе забавно нещо е живота. Млъквам щото сега пък аз започнах да се оправдавам
Единственото важно е да са ни живи, здрави И щастливи децата! Ако родителя може да им дава докато позволяват е върха! Дори да е занимание само за един месец на принципа на проба грешка. Аз в някои отношения малко съм закъсняла

Миленита, пробвай ни де нека стане топло и се разкара пандемията и в по-добр времена да имаме цялото време на света...ще овършеем всички теми

Амели, направила си най-доброто според знанията и опита, които си имала към момента. След години всеки вижда много неща, които е можело да направи различно, но сега е по-добре да се съсредоточим върху новите решения, които се налага да вземем, вместо да се самобичуваме за старите.

Моите деца пробваха най-различни занимания, отказаха се от един куп неща, за други аз някак не настоявах достатъчно и понякога ми е тъжно, но то не може всичко. Най-много съжалявам за спорта, от който се отказа тази година голямото след почти три години ежедневно водене и прибиране, което разказа играта на семейната логистика. Тази година реши да не ходи повече и сигурно месец-два го преживявах докато стигна до етапа да мога да говоря спокойно по темата.

Точно така е, има си значение житейския момент. Моят син също съм го раждала много млада и финансово и времево все ми е било трудно да го организирам. Точно преди да тръгне в 1 клас се разделихме в баща му и си останахме сами с ипотеката. Работех далече, до 18ч, трудно се прибирах преди 19-20 и винаги трябваше да плащам на някой да го гледа, взима, води. Сигурно щеше да е друго, ако можех да съм повече наоколо, както сега с малката.
Но, честно, казано, толкова не се тръшкам за извънкласните му занимания, каквото-такова, даже към момента ми се вижда безсмислено усилие. С дребната гледах поне един спорт да завърти, слава богу, засега й харесва тениса и си ходи, друго не ми е важно.
Аш, аз изобщо не мисля, че ти натискаш децата и съжалявам, ако така е прозвучало. Включих се само защото спомена, че проявяват желание като гледат другите как се записват на това и онова и се усмихнах криво на себе си, че моите са пълна противоположност на това и никога не са пожелали нищо сами. Все със зор и мъка.

Определено е трудно да се гледа дете сам. 2 години го вървях този път. ММ на 3000 км, трябваше да се справям и с ремонта на къщата след потопа (разбирай майстори и материали), и да водя детето тук и там. Така бях разпределила нещата, че всичко да ми е в един периметър от 10 мили. Добре, че на работа са свестни, та излизах рано-рано да го вземам и да го водя и си доработвах от тенис корта. (колко пъти съм виждала други родители да спят докато чакат децата си..чак съм им завиждала). Отчитам, че през това време детето ми стана много отговорно ( виждаше , че физически нямам време да се справям с нещата и беше станало като войник, а аз бях на ръба на силите си)
В нашето семейство спортът е на почит, така, че съвсем нормално е и детето да е много активно. А и има прекалено много енергия, която ми е трудно да канализирам, ако не са тренировките.

Бърди, не ти е било лесно, знам. Не ми се мисли, ако аз ... (по-добре да не го мисля).

Репликата ми беше към уважаемия Нот

Абе, съвсем сигурна съм, че всеки е направил всичко по силите си в конкретния момент. А конкретния момент може да е със спецификите на времето, разбиранията, модата (в заниманията), финансовите възможности. А и всеки си вади поуки от собствения опит в тази възраст.

Я да попитам и тук. Четох за лагер в Гърция. Предполагам на Тасос. Децата са като на едновремешен пионерски лагер,с много интересни занимания, вкл уроци по сърф. През другото време строят, боядисват, готвят... в същото време дисциплината ( за Д или Ф дума има от 15 коремни преси до 20 лицеви опори) и мерките са драконовски ( например са хванали големите с бира и са остригани нула номер). И при всикчки тези мерки, децата не искат да се прибират след това обратно в къщи. Някой да е чувал нещо за там?
Опитах се да се свържа с авторът на статията, но още не ми е отговорил.

Има един - сакура май се казваше между нея Фокеа и афитос, може да потърсиш.
Аз на подобни изродщини не пращам никой, особено децата ми.

ТВУ за което си плащаш.

Ами да, да види и другата страна на медала.
В САЩ от училище ходеха на подобен лагер, и той само за това мечтаеше.

Е, не може ли просто да го асайннат на community service? Трябва ли и косата чак нула номер?

Когато бях 6-ти или 7-ми клас, директорът на училището ме хвана в коридора през междучасието и ме подстрига с една тъпа ножичка за хартия, защото косата ми беше с два пръста под рамото, и после разнасяше косата ми върху дневника и я показваше за назидание на останалите. Само на човек, който не е живял /поне някаква съзнателна част от живота си/ при социализма и не е бил подлаган на подобно унижение, би му хрумнало да причини такова, смазващо достойнството, "приключение" на детето си. Ужасяващо е колко много по-младите поколения не си познават историята, защото това носи сериозен риск от нейното повтаряне.
На следващо място, трябва да се отбележи, че подобни практики са в нарушение на поне 10-тина международни и вътрешни нормативни актове. На първо четене мога да почна от Конституцията и да стигна до Закона за закрила на детето.

И community service са имали. И са знаели правилата от началото. Според авторът на статията, която е и майка на едно от децата в лагера, "остриганите", а и другите деца са били съгласни с наказанията си.

sanaka, живяла съм по време на социализма и не виждам това да ме е осакатило душевно. Не виждам нищо смазващо в достойнството на човек, ако се научи да спазва правилата и да е отговорен за постъпките си.

Как пък ще си пратя детето някъде, където ще има шанс да го унижат и сринат всичкото самочувствие. Някъде го бях мернала междудругото, докато рових из къмпинг сайта. Пишеше, че е къмпинг само за детски лагери, но не съм знаела, че е чак такъв жесток
Четейки, се чувствам супер амбициозен родител- няколко вида спорт. За момента не сме били по школи за езици и т.н.