Образователен Говорилник - тема 10 в чест на работливите ученици и студенти

Абе, Лейди, това е за шпиони. За нас не важи. Много си млада, за да си я чела тази книга.
Нищо няма по центъра, то пък един център. И хора няма. И за мен зимно яке няма. Миналата година изхвърлих едно. Викам си, все ще ходя по света, поне до Виена, ще си купя. Тц, ходи си купи, де. Освен на прасе, никъде няма да ходим🍷

Писна ми с тоя вирус. Сега пък и до март.

Ох, тъкмо с мъжа ми си говорехме, че миналата година празнувахме неговия рожден ден в Италия и направихме огромен шопинг в един аутлет. Нот, истината не е Виена, а аутлетите в Италия. Били сме и в Германия, Швейцария, Виенския аутлет. Цени като в Италия няма никъде.
Бяхме се зарекли да изкарваме декемврийските празници в чужбина. Но уви. Миналата НГ бяхме в Лондон и беше уникално. В Хайд парк има коледно село и суперрррр. Дъщеря ми още бълнува.

Мда, на North Face аутлетът над Тревизо в посока Белуно ми е любим. е, и другите аулети, ама за други цели .

Наи-любим ни стана Серавале над Генуа. Има освен големи световни марки и доста непознати, но супер италиански марки. С наистина уникално качество. Щом мъжът ми, който влиза в магазин и след 10 секунди се е врътнал към изхода, издържа цял ден шопинг...

Колко е цял ден шопинг?
Това не е по силите даже на мен
Какво правите със старите дрехи? Къде ги хвърляте?
Аз имам голям дерт с това. В Камбърли преди години беше най-добре - всеки четвъртък минава общинската служба и ги събира. Изпрани и подредени дрехи, почистени обувки, детските играчки предавах в чарити магазинчетата. Сега просто ми жал да ги хвърля в контейнера.

Мда,  “winter wonderland” в хайд парк е страхотен наистина. В една от всички бирарии с жива музика, вървеше такова шеметно насторение, че всички хора в шатрата ( над 500) танцуваха и пееха в синхрон. Пеят и като дойде припева се изправяха и ръкомахаха в хореографска последователност ( както на Макарена например всички знаят движенията). Толкова много ме впечатлиха, че чак се просълзих, а една жена, която ме беше забелязала ме прегръщаше въздушно от мястото си ухилена до уши  за да ми вдъхне  настроение
Ние стояхме прави в позитивен шок!
Там ядохме и най-хубавите белгийски гофрети. Проавачката така се зарадва като и казахме, че нейните са по-добри от ония в Белгия

На тоя панаир голямата направи едни от няй-яките си кадри, като някои от тях после включи в портфолиото си.

Милано по Коледа и Нова година не ме впечатли с нищо особено, просто ми дойде твърде много фраша от хора.
Торино от своя страна, и съседно малко градче, беше много красиво. А основното с което остава в топ любими момемнти в личната ни семейна класация, е посещението на замъка, в който е сниман филма “Елиза  ди Ривомброза” . Пристигнахме половин час преди затварянето и се усети малкото напрежение от този факт (нямаше други посетители). Екскурзовод, едно младо момче, ни придружаваше в обиколката, която беше много стойностна наистина. По пътя той разбра, че този филм е голяма любов на детето и започна да разказва случки от снимането к още по-подробно за самите зали, в които се е развивал филма. А като стигнахме балната зала, той я попита дали разпознава помещението, като поддържайки диалога ни издърпа към огромните прозорци, каквито всеки замък има, към “малкия” балкон. При отговора на дъщеря ми, която естествено не беше на тая земя от вълнение, и нейното потвърждение с думи и очите и, ококорени като прожектори, това момче с разкошен жест рязко и с поклон отвори вратите и я покани “ Милейди?” да излезе на балкона на Елиза. Искам да ви кажа, че беше толкова тригателен момент, че аз пак ревах и тотално загибух ума и дума. Когато вече в следващата секунда се освестих  не посмях да вдигна телефона да снимам. Беше от ония моменти, които ревностно запазваш в ума и сърцето си. Баща ми ме бута и вика -“ Снимай бе, Амели”, а аз само с жест му отказах.

Никога не ни остава време за шопинг по екскурзиите ни.

Еееееех, май и на мен ми се пропътува отново .....

Лейка, аз пера, сгъвам сортирам по възрасти и пол, и ги подарявам или изпращам по адреси на разни институции. Ако в много краен случай нещо не си намери нов собственик го пакетирсм в чували и ги слагам в кутиите при паркинга на Икеа

Е, на днешния ден не се случи чудо и малкия има отказ. Следва Regular Admission, когато ще чакаме резултати чаааааааак до края на март.

Детските дрехи подарявам на наши близки с 3 деца. Същото е и с играчките.
Нашите дрехи подарявам на едни съседи.

Амели, ние в България дрехи и обувки не пазаруваме изобщо. В нашите молове влизаме по изключение и предимно заради Ориндж, храна и подобни. Всичко касаещо облекло се пазарува онлайн и/или два пъти годишно в аутлетите. Откакто установих, че в България стоките са с поне 50 % надценка от аутлет цените, един ден от над 20-дневните ни пътувания е за аутлет шопинг. С годините ми стана ясно, че и италианци, германци и т.н така пазаруват. На мъжът ми бизнес костюмите тук ще ми излезат цяло състояние. А в Италия са на 1/3 -та от цените тук за същата марка.
Лейка, хахаха то и аз не издържам цял ден. Та общо взето е с прекъсвания за кафе и ресторант. В тези центрове си има всичко.

Кое това, Шарки, 7-те процента ли?

Нищо, Шарки - не се знае къде е късметът на младежа. Пожелавам скоро да чуете добри новини.

Аз дрехи до тази година купувах само онлайн на всички от американски марки. От раждането на децата досега всичко купувах онлайн - постоянно, регулярно, всеки следващ номер и така. След началото на това лято ми писна всичкото онлайн и започнах да обикалям моловете. Започнах като някои хора да ходя до мола само за да позяпам и да купя нещо. Щом започнах да влизам в HM, Terranova и LC Wikiki... И не съм правила поръчки вече 6 месеца ...

Нищо , Шарки, чакат ви още толкова добри имена!

Шарки, аз бих хвърляла шапка до небето, ама ти си фен на х’Америка
Какво е регюлър адмишън

Да, онези 7%, на които той се оказа в 93%-те.

На Early Decision е само един университет, подаването на документи е до 01.11, и ако ти кажат "да" в средата на декември, се записваш и отказваш на всички останали, псираш и подаването. Нa Regular Admission са колкото искаш (до 20на), срокът за подаване на документите е 01.01., е решенията дали е приет идват на 30.03.

Т.е. могат на Regular да го приемат в същия желан университет.

Шарки, вярно, че по-рано е можело да си отдъхнете от кандидатстудентски трепети, но то никога не се знае, дали пък така не е по-добрият вариант за вас. Сигурна съм, че накрая ще стане най-доброто