Фентъзи и фантастика - 20
- Публикувана: 30 ноем. 2020, 00:16 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2021, 21:52 ч.
# 240
2 ян. 2021, 09:12 ч.
За последното - така е, но Цезар, Антоний и Клеопатра са исторически личности, а другите - митологични.
Всъщност, в Троя на Стивън Фрай, Афродита е описана като леля на Зевс, защото е произлязла още от останки на Уран. Технически е вярно, но звучи объркващо.
Всички тези моменти с Елена са разгледани в книгата, дори и това с Тезей - тя е била малка, когато я отвлича, оставя я на грижите на майка си и заминава да краде Персефона
После Херакъл го спасява, но за това време братята на Елена са я върнали в Спарта (заедно с майката на Тезей, която е нейна доверена прислужница до края на Троянската война).
А този епизод с коня и преправянето на гласа също го има - уж Афродита, която мрази гърците повлиява на Елена (или направо заема тялото й), за да опита да ги разобличи.
А Елена не е имала избор за кого да се жени, след като войната вече е била в разгара си. Между другото, когато тя бяга(или я отвличат), Парис помъква и голяма част от хазната на Спарта, както и синът на Менелай, който е бил бебе...
Виж целия пост
Всъщност, в Троя на Стивън Фрай, Афродита е описана като леля на Зевс, защото е произлязла още от останки на Уран. Технически е вярно, но звучи объркващо.
Всички тези моменти с Елена са разгледани в книгата, дори и това с Тезей - тя е била малка, когато я отвлича, оставя я на грижите на майка си и заминава да краде Персефона
После Херакъл го спасява, но за това време братята на Елена са я върнали в Спарта (заедно с майката на Тезей, която е нейна доверена прислужница до края на Троянската война).А този епизод с коня и преправянето на гласа също го има - уж Афродита, която мрази гърците повлиява на Елена (или направо заема тялото й), за да опита да ги разобличи.
А Елена не е имала избор за кого да се жени, след като войната вече е била в разгара си. Между другото, когато тя бяга(или я отвличат), Парис помъква и голяма част от хазната на Спарта, както и синът на Менелай, който е бил бебе...
# 241
2 ян. 2021, 12:23 ч.
Като ви чета пак ми се приисква да прочета гръцката митология. Имаме три стари издания, едната книга е по-детска, другата със снимки и разкопки - тя е и най-старата, но това не е плюс, със сигурност има по-нови открития.
Като ученичка съм чела книгите по няколко пъти, но сега ще чета с друг поглед.
Виж целия пост
Като ученичка съм чела книгите по няколко пъти, но сега ще чета с друг поглед.
Скрит текст:
В една от историческите групи бяха публикували интересни неща за произхода на гърците.
Аз се интересувам по-скоро от населението преди гърците. Твърде е възможно да има връзка с нашия произход.
И друг път съм писала, че за мен съвременната история е по-скоро фантастична книга. Свидетели сме как историята се пренаписва от силните на деня. Мога да вярвам единствено на машината на времето и старите кости.
Машина на времето не се знае дали ще бъде изобретена, но пък стари кости се откриват и изследват.
И тук стигам до личния интерес - защо са ми интересни догръцките цивилизации
Част от картата ми със съвпадения със стари кости.
Сигурно е коректно да посоча, че данните са от https://mytrueancestry.com/en
Аз се интересувам по-скоро от населението преди гърците. Твърде е възможно да има връзка с нашия произход.
И друг път съм писала, че за мен съвременната история е по-скоро фантастична книга. Свидетели сме как историята се пренаписва от силните на деня. Мога да вярвам единствено на машината на времето и старите кости.
Машина на времето не се знае дали ще бъде изобретена, но пък стари кости се откриват и изследват.
И тук стигам до личния интерес - защо са ми интересни догръцките цивилизации
Част от картата ми със съвпадения със стари кости.
Сигурно е коректно да посоча, че данните са от https://mytrueancestry.com/en
# 242
2 ян. 2021, 13:08 ч.
Поръчай си първите две на Стивън Фрай - Митове и Герои, Еднорог все още имат 40 процента намаление 
Всъщност, не знам - в Озон понякога е по-изгодно и също има намаления... Троя още не е издадена на български.
Ти харесваш и източните култури. Което ме подсети нещо - още чета китайската митология на Изток-Запад. Снимах един пасаж за това как са били сътворени боговете. Необичайно е, напомня за Малки богове на Тери Пратчет, а мислех, че неговата версия е оригинална.
Виж целия пост
Всъщност, не знам - в Озон понякога е по-изгодно и също има намаления... Троя още не е издадена на български.Ти харесваш и източните култури. Което ме подсети нещо - още чета китайската митология на Изток-Запад. Снимах един пасаж за това как са били сътворени боговете. Необичайно е, напомня за Малки богове на Тери Пратчет, а мислех, че неговата версия е оригинална.
# 243
2 ян. 2021, 21:27 ч.
Ама разбира се. За всеки момент от непристойното поведение на Елена, Афродита е виновна.
Елена бяга с Парис, след като е женена за Менелай - Афродита я уговорила.
Елена изпитала желание да се върне при Менелай, когато преговорят - Афродита я поръсила с амброзия и тя пак се влюбила в Парис
Елена преспива с Деифоб, брата на Парис и дори има дете от него - виновна е Афродита
Елена иска да избие гърците в коня - виновна е Афродита.
Менелай грабва Елена и иска да я убие на място, но я спасява Афродита която го поръсва с амброзия и той пак изпитва любов към нея. А за това, че Агагемнон го е посъветвал да не я убива или поне не пред всички и косвено спасява снаха си- ни дума.
Въобще всички лоши постъпки на Елена са оправдани, чрез Афродита.
Честно казано именно заради това харесвам "Антигона", много повече от "Илиада" - там боговете не присъстват, не можеш да се оправдаваш с поведение от типа "Убих човек - Арес ме накара"
Апропо - ако Елена е била поне на 15 години когато я отвлича Тезей, и поне на 17-18 когато се жени за Менелай, после още десет години война, плюс две-три деца към края изобщо не и била толкова красива накрая, че цяла световна война да се води само заради нея.
П.С. Елена когато я отвлякъл Тезей не ще да е била чак толкоз малка - щом е извършвала обреди при които се е събличала гола на реката, значи е била вече девойка и е имала поне 14-15 години. По онова време това си е било възраст за женене
П.П.С. древногръцките богове и герои имат ужасно сложни семейни отношения. Сестра ми като чу че Зевс се омъжил за сестра си, Хадес за племенницата си, че Хефест е женен за лелята на своя баща и майка и пр. прихна да се смее . На този фон сексът между братовчеди (Елена и Тезей) изглежда като най-нормалното нещо на света.
Виж целия пост
Елена бяга с Парис, след като е женена за Менелай - Афродита я уговорила.
Елена изпитала желание да се върне при Менелай, когато преговорят - Афродита я поръсила с амброзия и тя пак се влюбила в Парис
Елена преспива с Деифоб, брата на Парис и дори има дете от него - виновна е Афродита
Елена иска да избие гърците в коня - виновна е Афродита.
Менелай грабва Елена и иска да я убие на място, но я спасява Афродита която го поръсва с амброзия и той пак изпитва любов към нея. А за това, че Агагемнон го е посъветвал да не я убива или поне не пред всички и косвено спасява снаха си- ни дума.
Въобще всички лоши постъпки на Елена са оправдани, чрез Афродита.
Честно казано именно заради това харесвам "Антигона", много повече от "Илиада" - там боговете не присъстват, не можеш да се оправдаваш с поведение от типа "Убих човек - Арес ме накара"
Апропо - ако Елена е била поне на 15 години когато я отвлича Тезей, и поне на 17-18 когато се жени за Менелай, после още десет години война, плюс две-три деца към края изобщо не и била толкова красива накрая, че цяла световна война да се води само заради нея.
П.С. Елена когато я отвлякъл Тезей не ще да е била чак толкоз малка - щом е извършвала обреди при които се е събличала гола на реката, значи е била вече девойка и е имала поне 14-15 години. По онова време това си е било възраст за женене
П.П.С. древногръцките богове и герои имат ужасно сложни семейни отношения. Сестра ми като чу че Зевс се омъжил за сестра си, Хадес за племенницата си, че Хефест е женен за лелята на своя баща и майка и пр. прихна да се смее . На този фон сексът между братовчеди (Елена и Тезей) изглежда като най-нормалното нещо на света.
# 244
2 ян. 2021, 21:37 ч.
Скоро правихме родословно дърво баш на гърците за училище с детето.
И Илиада съвсем скоро учиха. Уви, доста шаблонно. Но на 14 май нищо не разбират от митове, легенди и религия. Просто смях- кой с кого. Все пак хубаво е, че е включено в учебната програма де.
Виж целия пост
И Илиада съвсем скоро учиха. Уви, доста шаблонно. Но на 14 май нищо не разбират от митове, легенди и религия. Просто смях- кой с кого. Все пак хубаво е, че е включено в учебната програма де.
# 245
3 ян. 2021, 09:45 ч.
Афродита не е виновна, че Елена се е омъжила за брат на Парис, а Приам и Хекуба - това е тяхно решение. А колко е държала на него си личи по това, че в сюблимен момент му е скрила меча...
Сега някои тийнове разбират от митология, защото са чели за Пърси Джаксън
Аз пък изобщо не успях да харесам стила на писане на Риърдън - за мен поредицата e повърхностна и безинтересна. Не съм и чела цялата, само пробвах в началото. Виж филмите ги гледах - първият беше малко тъп, но ставаше, вторият все едно е правен от фенове, с подръчни материали.
Виж целия пост
Сега някои тийнове разбират от митология, защото са чели за Пърси Джаксън
Аз пък изобщо не успях да харесам стила на писане на Риърдън - за мен поредицата e повърхностна и безинтересна. Не съм и чела цялата, само пробвах в началото. Виж филмите ги гледах - първият беше малко тъп, но ставаше, вторият все едно е правен от фенове, с подръчни материали.
# 247
3 ян. 2021, 20:53 ч.
Абе тя на Менелай не е държала, на Парис не е държала, на Деифоб не е държала.... И двете сестри - Елена и Клименсестра са коя от коя по-развратни.
Не искам да давам такива абстрактни умозаключения за всички тийнове, защото познавам и тийнеджъри които не са повърхностни. Но има и много повърхностни тийнове - така е. Много зависи от родителите и прякото обкръжение на детето.
Виж целия пост
Не искам да давам такива абстрактни умозаключения за всички тийнове, защото познавам и тийнеджъри които не са повърхностни. Но има и много повърхностни тийнове - така е. Много зависи от родителите и прякото обкръжение на детето.
# 248
3 ян. 2021, 21:14 ч.
А Клитемнестра пък е била напълно права - след като е видяла как жрецът на Агамемнон коли една от дъщерите им преди войната (според някои версии, Артемида я спасява), много ясно, че няма да се радва на завръщането на мъжа си.
Виж целия пост
# 249
3 ян. 2021, 22:33 ч.
отклонихме се от темата.
затова ви пускам малко рисунки на тема Толкин
иначе за Клименсестра -
Виж целия пост
затова ви пускам малко рисунки на тема Толкин
Скрит текст: 
- Моргот и Саурон Скрит текст: 
МорготСкрит текст: 
СауронСкрит текст: 
[]
Елберет[]Скрит текст: 
ЕлберетСкрит текст: 
Яванаиначе за Клименсестра -
Скрит текст:
на практика Агагмемнон не е искал да направи жертвоприношението, но войската е започнала да се бунтува. ОСвен това Ифигения сама избира да се пожертва, а и в крайна сметка Артемида спасява Ифигения (Ифигения в Авлида, Ифигения в Таврида). Този обред при който се изпитва волята набащата и после се оставя животно на мястото на детето, много напомня на изпитанието на Авраам с Исаак. Тук целта не е да заколиш детето си, а да докажеш, че не поставяш никого пред Бог.
Освен това дори да оправдаваме Клименсестра за убийството, не можем да я оправдаем за прелюбодейството, още повече че тя има ужасно отношение към дъщеря си Електра и я изхвърля буквално на улицата ;, освен това й забранява да скърби за баща си. пак К. иска да отнеме правото на сина си да седи на престола в полза на това на втория си мъж. В никакъв случай няма да мине нито за пример за съпруга на годината, нито за майка на годината; .
Освен това дори да оправдаваме Клименсестра за убийството, не можем да я оправдаем за прелюбодейството, още повече че тя има ужасно отношение към дъщеря си Електра и я изхвърля буквално на улицата ;, освен това й забранява да скърби за баща си. пак К. иска да отнеме правото на сина си да седи на престола в полза на това на втория си мъж. В никакъв случай няма да мине нито за пример за съпруга на годината, нито за майка на годината; .
# 250
4 ян. 2021, 08:48 ч.
Такова нещо не се прощава и от там нататък за тази жена всяка връзка със съпруга й е приключила.
Но, за да не се отклонявам и аз, приключвам за сега с тази тема.
Я кажете, с коя или кои книги започнахте годината? Аз още дочитам китайските митове, освен това слушам Хари Потър и Орденът на феникса.
Виж целия пост
Но, за да не се отклонявам и аз, приключвам за сега с тази тема.
Я кажете, с коя или кои книги започнахте годината? Аз още дочитам китайските митове, освен това слушам Хари Потър и Орденът на феникса.
# 251
4 ян. 2021, 09:58 ч.
С ММ си дочитаме последните глави от Нечистокръвният принц. Иначе отделно си четем коледните подаръци, които не са в този жанр.
Виж целия пост
Скрит текст:
Аз чета това и много се забавлявам:
# 252
4 ян. 2021, 10:32 ч.
Докъде съм с четенето
Книгата ми харесва и тези дни смятам да чета повече и по-малко да гледам сериали.
И се чудя на тези
Виж целия пост
Книгата ми харесва и тези дни смятам да чета повече и по-малко да гледам сериали.
И се чудя на тези
# 253
4 ян. 2021, 10:44 ч.
Аз дочитам "Герои" на Стивън Фрай. Много жив език има този човек и преводът е много адекватен.
Виж целия пост
# 254
4 ян. 2021, 10:45 ч.
Аз прочетох Дръзки 1 и 2 на Сандъррсън в края на годината. Много се заблявах, особено с Дръзки 1. Много ми допаднаха диалозите между инженера, Ем-бот и Спенса.
После по Коледа прочетох Летописите.... 1,2,3 Тройката обаче започна леко да ми тъпее, твърде много събития, твърде много епика; всеки се оказа нов Сияен Особено ме подразни
Започнах новата година с нещо, което не е фентъзи - граф Монте Кристо, последван от Адската Бездна (и двете са на Дюма), а за финал си припомних отделни елементи от дядо Горио
французите винаги ме объркват много с монетарната си система, ту има луидори, то франкове, то ливри, ту екю и трудно можеш да ги хванеш кое колко струва, още повече че става дума за различни епохи. в Клетниците 1000 франка са цяло състояние, а в дядо Горио 1500 франка е една обикновено чиновническа заплата, и за да имаш малко състояние трябва да имаш 30-.35 000 франка . В същото време във виконт дьо Баржелон... Мазарини има 50 милиона . Всичко това е много объркващо.
изповедтта на Мазарини
Виж целия пост
После по Коледа прочетох Летописите.... 1,2,3 Тройката обаче започна леко да ми тъпее, твърде много събития, твърде много епика; всеки се оказа нов Сияен Особено ме подразни
Скрит текст:
Финалната битка в която се биеха богче до богче, все едно че чета Малазана, както и съживяването на Ясна. Този номер със съживяването ме дразнеше и в Спомен за Светлина, как някой умира и после се съживява. Още повече се подразних като дойде и веднага започна да командва бившето си протеже, сякаш не е проблем, че я е нямало толкова време; а в в действителност двете вече бяха равни. Типичното презрение на висшата класа
Скрит текст:
определено ми дойдоха в повече. Едва ли ще прочета четворката (Ритъмът на войната) обръщането на убиеца Син към добрите
Започнах новата година с нещо, което не е фентъзи - граф Монте Кристо, последван от Адската Бездна (и двете са на Дюма), а за финал си припомних отделни елементи от дядо Горио
французите винаги ме объркват много с монетарната си система, ту има луидори, то франкове, то ливри, ту екю и трудно можеш да ги хванеш кое колко струва, още повече че става дума за различни епохи. в Клетниците 1000 франка са цяло състояние, а в дядо Горио 1500 франка е една обикновено чиновническа заплата, и за да имаш малко състояние трябва да имаш 30-.35 000 франка . В същото време във виконт дьо Баржелон... Мазарини има 50 милиона . Всичко това е много объркващо.
изповедтта на Мазарини
Скрит текст:
Монсеньор — каза преподобният отец, — вие не сте толкова болен, — за да бъде неотложна една пълна изповед… И тя ще бъде много уморителна, пазете се!
— Нима мислите, че греховете са много, преподобни отче?
— Как може да се мисли другояче, когато ваше високопреосвещенство е живял тъй интензивно?
— Да, наистина…. Разказът може да бъде дълъг.
— Божието милосърдие е неизчерпаемо — изгъгна театинецът.
— Ах — каза Мазарини, — ето и аз сам започвам да се плаша, че съм допуснал толкова неща, които всевишният може да накаже.
— Нали? — простодушно запита театинецът, като отстрани от лампата умното си лице, заострено като у къртица. Всички грешници са такива: най-напред забравят, а после си спомнят, когато е вече много късно.
— Грешници или рибари[1]? — попита Мазарини. — Не казвате ли тая дума с ирония и за да ме укорите за всичките генеалогии, които позволих да се съставят за моите прадеди… аз, син на рибар всъщност?
— Хм! — промърмори, театинецът.
— Това е първият ми грях, преподобни отче, защото позволих да изкарат, че родът ми води началото си от древните римски консули Геганий Мацерин I, Мацерин II и Прокул Мацерин III, за когото говори хрониката на Хаоландер… От Мацерин до Мазарини[2] близостта беше изкусителна. Мацерин, умалително, значи слабичък. О, преподобни отче, днес Мазарини може да значи, уголемително, слаб като Лазар. Вижте!
И той показа измършавелите си ръце и крака, изсушени от треската.
— Че сте се родили в рибарско семейство, в това не виждам нищо лошо… — забеляза театинецът. — Та и свети Петър е бил рибар и е станал върховен глава на църквата, а вие, монсеньор, сте само кардинал. По-нататък, ако обичате!
— Още повече, че исках да хвърля в Бастилията някой си Буне, авиньонски свещеник, който искаше да обнародва генеалогия на Casa Mazarini, толкова прекрасна…
— Че никой не би й повярвал, нали? — прибави театинецът. — О, ако действувах в тоя дух, преподобни отче, тогава грехът щеше да бъде много тежък… грях на гордостта… друг грях.
— То е било излишък на ум, а за такива заблуди никой никога не може да бъде укорен. По-нататък, по-нататък!
— Бях стигнал до гордостта… Знаете ли, преподобни отче, ще се помъча да разделя всичко по смъртни грехове.
— Обичам хубавите подреждания.
— Много се радвам. Трябва да ви кажа, че през 1630 година… Уви! Тридесет и една година оттогава…
— Вие сте били на двадесет и девет години, монсеньор.
— Пламенна възраст. Аз си давах вид на войник и в Казал се хвърлях в престрелките, за да покажа, че яздя на кон не по-зле от всеки офицер. Наистина аз донесох мир на испанците и французите. Това изкупва донякъде моя грях.
— Съвсем не виждам грях в желанието на някого да покаже, че умее да язди — каза театинецът. — Това е много хубаво и прави чест на расото ни. Като християнин, хваля постъпката ви, че сте спрели проливането на кръв; като монах, гордея се с храбростта, проявена от един мой другар.
Мазарини кимна скромно с глава.
— Да — рече той, — но последиците…
— Какви последици?
— Е, тоя проклет грях — гордостта, има безкрайни корени… Откак се хвърлих между двете армии, откак помирисах барута й обходих фронта, почнах да гледам малко съжалително пълководците.
— А!
— Ето го злото!… И оттогава не можах да намеря нито един поносим.
— Истината е — каза театинецът, — че пълководците ни не бяха на нужната висота.
— О! — извика Мазарини. — Ние имахме господин принца… Аз го измъчих много!
— Той не е за оплакване, спечели доста слава и доста пари.
— Съгласен съм за господин принца. А господин дьо Бофор например… когото накарах толкова да страда във Венсенската кула?
— Да, но той беше бунтовник и държавната сигурност изискваше да го принесете в жертва… По-нататък!
— Струва ми се, че изчерпах гордостта. Има един друг грях, който дори ме е страх да наименувам…
— Аз ще го наименувам… Говорете.
— Много голям грях, преподобни отче.
— Ще видим, монсеньор.
— Вие сигурно сте чули да се говори, че съм имал известни връзки… с нейно величество кралицата майка… Злите езици…
— Злите езици, монсеньор, са глупави… За благото на държавата и в интерес на младия крал не трябваше ли да живеете в пълно съгласие с кралицата? По-нататък, по-нататък!
— Уверявам ви — каза Мазарини, — че сваляте страшна тежест от гърдите ми.
— Всичко това са дреболии… Говорете за сериозни неща.
— Честолюбието, преподобни отче…
— То е причина за всички велики деяния, монсеньор.
— Дори домогването до папската корона?…
— Да бъде човек папа, значи да бъде пръв от християните… Защо да не сте имали това желание?
— Писаха, че за тая цел съм продал Камбре на испанците.
— Може би вие сам сте писали памфлети и не сте преследвали строго памфлетистите?
— Тогава, преподобни отче, аз дишам свободно. Сега остават само леките провинения.
— Говорете.
— Страстта към играта.
— Това е малко светско, но званието ви е принуждавало да давате приеми.
— Обичах да печеля…
— Никой не играе, за да губи.
— Играех малко нечестно…
— Използували сте предимствата си. По-нататък!
— Ако е така, преподобни отче, на съвестта ми не остана вече абсолютно нищо. Дайте ми опрощение на греховете и душата ми, когато бог я повика, ще може да излети безпрепятствено до трона му.
Театинецът не помръдна нито ръце, нито устни.
— Какво чакате, преподобни отче? — попита Мазарини.
— Чакам края.
— Края на какво?
— На изповедта, монсеньор.
— Но аз свърших.
— О, не! Ваше високопреосвещенство греши.
— Струва ми се, не.
— Спомнете си добре.
— Спомних си всичко, което можах.
— Тогава аз ще помогна на паметта ви.
— Да видим.
Театинецът се покашля няколко пъти.
— Вие не ми казахте нищо за скъперничеството, друг смъртен грях, нито за тия милиони — каза той.
— Какви милиони, преподобни отче?
— Но тия, които притежавате, монсеньор.
— Отче, тия пари са мои, защо ще ви говоря за тях?
— Виждате ли, нашите мнения се различават по тоя въпрос. Вие казвате, че парите са ваши, а аз мисля, че принадлежат малко и на други.
Мазарини поднесе студената си ръка към челото, покрито с капчици пот.
— Как така? — измънка той.
— Ето, Ваше високопреосвещенство натрупа значително състояние в служба на краля…
— Значително… Хм! Но не прекалено голямо.
— Както и да е, откъде идва то?
— От държавата.
— Държавата е кралят.
— Но какво заключение вадите от това, преподобни отче? — попита Мазарини, който започваше да трепери.
— Не мога да вадя заключение, без да имам списък на богатствата ви. Нека се опитаме да изброим, ако обичате. Вие имате епископството Мец, нали?
— Да.
— Абатствата Сен Клеман, Сен Арну и Сен Венсан, все в Мец, нали?
— Да.
— Вие имате абатството Сен Дени, едно прекрасно имение във Франция.
— Да, преподобни отче.
— Вие имате абатството Клюни, което е богато!
— Имам го.
— И абатството Сен Медар, в Соасон, което дава годишно сто хиляди ливри доход!
— Не отричам.
— А на юг, в Марсилия, също така имате едно от най-добрите абатства — Сен Виктор!
— Да, отче.
— Цял милион годишно. С кардиналската и министерската заплата стават може би два милиона годишно.
— Ех!
— За десет години това прави двадесет милиона… А двадесет милиона, вложени с петдесет на сто, дават за десет години още двадесет милиона.
— Вие сте театинец, а колко добре смятате!
— Откак ваше високопреосвещенство настани нашия орден в манастира близо до Сен Жерменде Пре през 1644 година, аз водя сметките на братството ни.
— А и моите, както забелязвам, преподобни отче.
— Трябва да се знае от всичко по малко, монсеньор.
— Е, добре, какво е сега заключението?
— Заключението е, че товарът е много голям, за да минете през вратата на рая.
— Значи ще бъда осъден на вечни мъки?
— Да, ако не върнете парите. Мазарини изпусна жална въздишка.
— Да върна! Но на кого, боже мой?
— На господаря на тия пари, на краля.
— Но сам кралят ми даде всичко това!…
— Чакайте! Кралят не подписва платежните заповеди!
Мазарини премина от въздишки към стонове.
— Дайте ми опрощение на греховете — каза той.
— Невъзможно, монсеньор… Върнете, върнете парите — отвърна театинецът.
— Но щом ми опрощавате всички грехове, защо не ми простите и тоя?
— Защото ако ви простя, сам ще извърша грях, който кралят няма да ми прости никога, монсеньор.
След това изповедникът се изправи с важен вид и излезе също така, както беше влязъл.
— Боже мой!… — изстена кардиналът. — Елате тука, Колбер! Аз съм много болен, приятелю мой.
Монсеньор — каза преподобният отец, — вие не сте толкова болен, — за да бъде неотложна една пълна изповед… И тя ще бъде много уморителна, пазете се!
— Нима мислите, че греховете са много, преподобни отче?
— Как може да се мисли другояче, когато ваше високопреосвещенство е живял тъй интензивно?
— Да, наистина…. Разказът може да бъде дълъг.
— Божието милосърдие е неизчерпаемо — изгъгна театинецът.
— Ах — каза Мазарини, — ето и аз сам започвам да се плаша, че съм допуснал толкова неща, които всевишният може да накаже.
— Нали? — простодушно запита театинецът, като отстрани от лампата умното си лице, заострено като у къртица. Всички грешници са такива: най-напред забравят, а после си спомнят, когато е вече много късно.
— Грешници или рибари[1]? — попита Мазарини. — Не казвате ли тая дума с ирония и за да ме укорите за всичките генеалогии, които позволих да се съставят за моите прадеди… аз, син на рибар всъщност?
— Хм! — промърмори, театинецът.
— Това е първият ми грях, преподобни отче, защото позволих да изкарат, че родът ми води началото си от древните римски консули Геганий Мацерин I, Мацерин II и Прокул Мацерин III, за когото говори хрониката на Хаоландер… От Мацерин до Мазарини[2] близостта беше изкусителна. Мацерин, умалително, значи слабичък. О, преподобни отче, днес Мазарини може да значи, уголемително, слаб като Лазар. Вижте!
И той показа измършавелите си ръце и крака, изсушени от треската.
— Че сте се родили в рибарско семейство, в това не виждам нищо лошо… — забеляза театинецът. — Та и свети Петър е бил рибар и е станал върховен глава на църквата, а вие, монсеньор, сте само кардинал. По-нататък, ако обичате!
— Още повече, че исках да хвърля в Бастилията някой си Буне, авиньонски свещеник, който искаше да обнародва генеалогия на Casa Mazarini, толкова прекрасна…
— Че никой не би й повярвал, нали? — прибави театинецът. — О, ако действувах в тоя дух, преподобни отче, тогава грехът щеше да бъде много тежък… грях на гордостта… друг грях.
— То е било излишък на ум, а за такива заблуди никой никога не може да бъде укорен. По-нататък, по-нататък!
— Бях стигнал до гордостта… Знаете ли, преподобни отче, ще се помъча да разделя всичко по смъртни грехове.
— Обичам хубавите подреждания.
— Много се радвам. Трябва да ви кажа, че през 1630 година… Уви! Тридесет и една година оттогава…
— Вие сте били на двадесет и девет години, монсеньор.
— Пламенна възраст. Аз си давах вид на войник и в Казал се хвърлях в престрелките, за да покажа, че яздя на кон не по-зле от всеки офицер. Наистина аз донесох мир на испанците и французите. Това изкупва донякъде моя грях.
— Съвсем не виждам грях в желанието на някого да покаже, че умее да язди — каза театинецът. — Това е много хубаво и прави чест на расото ни. Като християнин, хваля постъпката ви, че сте спрели проливането на кръв; като монах, гордея се с храбростта, проявена от един мой другар.
Мазарини кимна скромно с глава.
— Да — рече той, — но последиците…
— Какви последици?
— Е, тоя проклет грях — гордостта, има безкрайни корени… Откак се хвърлих между двете армии, откак помирисах барута й обходих фронта, почнах да гледам малко съжалително пълководците.
— А!
— Ето го злото!… И оттогава не можах да намеря нито един поносим.
— Истината е — каза театинецът, — че пълководците ни не бяха на нужната висота.
— О! — извика Мазарини. — Ние имахме господин принца… Аз го измъчих много!
— Той не е за оплакване, спечели доста слава и доста пари.
— Съгласен съм за господин принца. А господин дьо Бофор например… когото накарах толкова да страда във Венсенската кула?
— Да, но той беше бунтовник и държавната сигурност изискваше да го принесете в жертва… По-нататък!
— Струва ми се, че изчерпах гордостта. Има един друг грях, който дори ме е страх да наименувам…
— Аз ще го наименувам… Говорете.
— Много голям грях, преподобни отче.
— Ще видим, монсеньор.
— Вие сигурно сте чули да се говори, че съм имал известни връзки… с нейно величество кралицата майка… Злите езици…
— Злите езици, монсеньор, са глупави… За благото на държавата и в интерес на младия крал не трябваше ли да живеете в пълно съгласие с кралицата? По-нататък, по-нататък!
— Уверявам ви — каза Мазарини, — че сваляте страшна тежест от гърдите ми.
— Всичко това са дреболии… Говорете за сериозни неща.
— Честолюбието, преподобни отче…
— То е причина за всички велики деяния, монсеньор.
— Дори домогването до папската корона?…
— Да бъде човек папа, значи да бъде пръв от християните… Защо да не сте имали това желание?
— Писаха, че за тая цел съм продал Камбре на испанците.
— Може би вие сам сте писали памфлети и не сте преследвали строго памфлетистите?
— Тогава, преподобни отче, аз дишам свободно. Сега остават само леките провинения.
— Говорете.
— Страстта към играта.
— Това е малко светско, но званието ви е принуждавало да давате приеми.
— Обичах да печеля…
— Никой не играе, за да губи.
— Играех малко нечестно…
— Използували сте предимствата си. По-нататък!
— Ако е така, преподобни отче, на съвестта ми не остана вече абсолютно нищо. Дайте ми опрощение на греховете и душата ми, когато бог я повика, ще може да излети безпрепятствено до трона му.
Театинецът не помръдна нито ръце, нито устни.
— Какво чакате, преподобни отче? — попита Мазарини.
— Чакам края.
— Края на какво?
— На изповедта, монсеньор.
— Но аз свърших.
— О, не! Ваше високопреосвещенство греши.
— Струва ми се, не.
— Спомнете си добре.
— Спомних си всичко, което можах.
— Тогава аз ще помогна на паметта ви.
— Да видим.
Театинецът се покашля няколко пъти.
— Вие не ми казахте нищо за скъперничеството, друг смъртен грях, нито за тия милиони — каза той.
— Какви милиони, преподобни отче?
— Но тия, които притежавате, монсеньор.
— Отче, тия пари са мои, защо ще ви говоря за тях?
— Виждате ли, нашите мнения се различават по тоя въпрос. Вие казвате, че парите са ваши, а аз мисля, че принадлежат малко и на други.
Мазарини поднесе студената си ръка към челото, покрито с капчици пот.
— Как така? — измънка той.
— Ето, Ваше високопреосвещенство натрупа значително състояние в служба на краля…
— Значително… Хм! Но не прекалено голямо.
— Както и да е, откъде идва то?
— От държавата.
— Държавата е кралят.
— Но какво заключение вадите от това, преподобни отче? — попита Мазарини, който започваше да трепери.
— Не мога да вадя заключение, без да имам списък на богатствата ви. Нека се опитаме да изброим, ако обичате. Вие имате епископството Мец, нали?
— Да.
— Абатствата Сен Клеман, Сен Арну и Сен Венсан, все в Мец, нали?
— Да.
— Вие имате абатството Сен Дени, едно прекрасно имение във Франция.
— Да, преподобни отче.
— Вие имате абатството Клюни, което е богато!
— Имам го.
— И абатството Сен Медар, в Соасон, което дава годишно сто хиляди ливри доход!
— Не отричам.
— А на юг, в Марсилия, също така имате едно от най-добрите абатства — Сен Виктор!
— Да, отче.
— Цял милион годишно. С кардиналската и министерската заплата стават може би два милиона годишно.
— Ех!
— За десет години това прави двадесет милиона… А двадесет милиона, вложени с петдесет на сто, дават за десет години още двадесет милиона.
— Вие сте театинец, а колко добре смятате!
— Откак ваше високопреосвещенство настани нашия орден в манастира близо до Сен Жерменде Пре през 1644 година, аз водя сметките на братството ни.
— А и моите, както забелязвам, преподобни отче.
— Трябва да се знае от всичко по малко, монсеньор.
— Е, добре, какво е сега заключението?
— Заключението е, че товарът е много голям, за да минете през вратата на рая.
— Значи ще бъда осъден на вечни мъки?
— Да, ако не върнете парите. Мазарини изпусна жална въздишка.
— Да върна! Но на кого, боже мой?
— На господаря на тия пари, на краля.
— Но сам кралят ми даде всичко това!…
— Чакайте! Кралят не подписва платежните заповеди!
Мазарини премина от въздишки към стонове.
— Дайте ми опрощение на греховете — каза той.
— Невъзможно, монсеньор… Върнете, върнете парите — отвърна театинецът.
— Но щом ми опрощавате всички грехове, защо не ми простите и тоя?
— Защото ако ви простя, сам ще извърша грях, който кралят няма да ми прости никога, монсеньор.
След това изповедникът се изправи с важен вид и излезе също така, както беше влязъл.
— Боже мой!… — изстена кардиналът. — Елате тука, Колбер! Аз съм много болен, приятелю мой.
Препоръчани теми