Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

Здравейте.
Предварително се извинявам на всички, които сигурно ще отегча с дългата си публикация.
На мама й откриха метастази в мозъка, лекува се, но състоянието й се влошава и не знам какво да направя, чувствам се безсилна...

Всичко започна през 2017 г., когато й откриха рак на гърдата. Оперираха я и до 2019 г. нямаше никакъв проблем - периодично ходеше на изследвания и всичко беше наред.
Изведнъж през декември 2019 г. започна да получава световъртежи, ужасно главоболие и повръщане. Взе си една седмица болничен, защото мислеше, че е хванала някакъв вирус. След една седмица лечение, което не даде никакъв ефект, се върна отново на работа. Тогава не живеехме заедно и една сутрин рано ми се обади, че вечерта късно е паднала заради световъртеж и сега усеща, че ръката й виси от рамото. За щастие се размина само с изваждането, наместиха я и стоя с шина 1 месец. Обаче симптомите си останаха. След посещение при невролог и изследвания във Втора градска болница, въпреки че на ЯМР се видя "хидроцефалия" /вода в мозъка/, я изписаха с думите, че е "много разтревожена", препоръки да е по-позитивна и да приема успокоителни. Хидроцефалията не се лекувала, а оперирала, а в нейния случай било прекалено рано да се мисли за това. Междувременно в рамките на 4 дни изведнъж изгуби слуха на лявото си ухо и зрението й рязко се влоши. Описваше, че вижда всичко като тъмна мъгла и различаваше само силуети. Посетихме очен лекар, който каза, че очите й са здрави, но нещо не е наред в очните дъна и трябва да я види невролог. Решихме да потърсим второ мнение. И този невролог ни каза, че "всичко й е в главата", че едва ли не си въобразява, че е в депресия и т.н. Пак направихме ЯМР, който отново показа диагноза "хидроцефалия". И нищо... Тя вече не можеше да се движи сама, от силното главоболие и повръщане не можеше да спи през нощта. Изписани й бяха антидепресанти, които я унасяха за по 2-3 часа през деня. Не можех да оставя нещата така и потърсих трето мнение от специалист. Най-после имаше развитие, благодарение на една лекарка от "Св. Наум", която потвърди, че диагнозата на мама е хидроцефалия и има нужда от операция. Поставиха й клапа в лумбалната област, която да регулира силното вътречерепно налягане. Това се случи чак половин година след първите симптоми. Доцентът, който я оперира, не можеше да повярва, че "колегите му" не са направили нищо по въпроса с необходимостта от лечение. Както и да е.
Зрението не се върна, но поне световъртежите, главоболието и повръщането изчезнаха. Убедиха ни, че е възможно да прогледне отново, макар че "сме закъснели с операцията". И всички вярвахме в това.
Още половин година по-късно, от нищото, мама припадна и изпадна в безсъзнание. Беше вдигнала кръвно с горна граница 200. Извикахме бърза помощ - оказа се, че поставената клапа е спряла да работи. Спешно й направиха втора операция, като този път поставиха клапата в главата. Междувременно, при направен контролен скенер, установиха метастази в костите и започнаха химио- и лъчетерапии. Уж беше в ремисия до лятото на 2021 г. Една сутрин започна да говори нечленоразделно. Предположих какво се случва и за съжаление, не сбърках - инсулт. А в края на ноември 2021 г. отново се наложи да извикаме бърза помощ, защото получи пареза на дясната половина на тялото. Тогава на скенера видяха това, от което предишните пъти само се опасяваха - метастази в мозъка. За операция не може и да става дума. Направихме един курс лъчетерапия в Токуда, а на всеки 3 седмици е на химиотерапии в Онкодиспансера в Младост 1. Вече минаха 2 от тях.
Мама вече не е същият човек - не вижда, не чува, не помни, постоянно спи, на памперси е, защото се изпуска...
Аз самата също не мога да се позная. Боли ме да я гледам така и да не мога да й помогна. Казаха ми да се готвя за най-лошото. Имах нужда да споделя с хора, които са преминали или преминават /те или техни близки/ с тази коварна болест. Също така бих искала да попитам, как се съхранявате самите вие, защото аз съм на 27 г. и се чувствам на 50+ от умора и изхабени нерви, страдание и мъка покрай мама. През 2007 г. изгубих баща си в автомобилна катастрофа и тогава си мислех, че това е най-лошото. Събитията през последните 2 години ме накараха да разбера, че няма по-ужасен кошмар от това някой бавно да умира пред очите ти!
Благодаря на тези, които стигнаха до края.

Ала Бала,
Може би това, че първият тест е положителен, а ти говориш, че искат да я убият в ковид отделение говори, че си обзета от конспиративни теории! Казах ти го веднъж: успокой се вече и стига истерии!
П.п. Whitefang помага на страшно много хора и това, че губи ценно време и дава съвети за майка ти, абсолютно не ти дава право да му говориш грубо!!!
Trendme, съжалявам, ужасна болест е! И аз съм с РМЖ, след операцията правихте ли химио и лъче, или само операция?

Като казвам, че ще я убият, имам предвид, че тъй като не мисля, че има Ковид, съм сигурна, че ще се зарази там, а това е последното нещо, което и трябва. Благодаря му за помощта до сега и не искам да съм груба. Ако наистина има пневмония не съм сигурна, че ще я лекуват по много по-различен начин, но ако няма ще се зарази. Също така от лабораторията, в която аз си правя тестове, потвърдиха, че тест не се прави така, както са го направили на майка ми. Секретът се обработи след доста време.

Може и да греша, но белодробните отделения от началото на пандемията са ковид отделения. Пак ще повторя, в такова лежа баща ми 17 дни с придружител съпругът ми (напълно здрав). Всички тестове за Ковид бяха отрицателни. Помогнаха му. Излекуваха пневмонията, върнаха му апетита и малкото сили, които му оставаха до края.
trendme, голяма мъка. И нищо не можеш да направиш. Пожелавам ти сили и нека Бог е милостив.
Richi, прегръщам те.

Имаше химио- и лъчетерапии и преди, и след операцията през 2017 г.

tendme, силни прегръдки!

trendme, прегръщам те!
Ужасно е това, през което преминавате... А и си толкова млада...
Със сигурност има хора, които са минали по твоя път, но малко от тях  още пишат и четат темата, защото им носи лоши спомени.
Аз не се бях замисляла за собственото си съхранение допреди месец, когато ми се обади една позната в неодходящо време да ме занимава с някакви глупости. Обясних й, че не мога да й обърна внимание сега, защото майка така и така...
Оказа се, че тя е преживяла същото преди години. Каза ми - Лекарите ми казваха, че майка ми ще си отиде, но аз трябва да положа усилия да се съхраня. За съжаление, не разбрах какво ми казваха до момента, в който тя си отиде и аз рухнах. Не прави моята грешка.
Аз я чух, ама през едното ухо влязло, през другото излязло... Два дни по-късно, тичах към къщи, защото щяха да ми я докарат да я гледам с Ковид, след белодробна операция. Наистина тичах и в един момент се сетих, че имам лоша травма на крака, а аз тичам...Тотално бях забравила, че ме боли. Тогава си спомних думите на тази позната за съхранението. Не че съм успяла да ги приложа на практика и мога да ти дам съвет... Но ти се възхищавам, че си го осъзнала сама.
Имаше един много хубав пост в темата за рака на белия дроб, ще го потърся и ще го публикувам в скрит текст, така че който иска да чете, а който иска - не, защото той е за последните дни и седмици. 

ala.bala ,
Никъде не съм написал да я вкарвате в ковид отделение за лечение.
Написах да я заведете там където диагностицират "евентуални" болни с ковид,където могат да направят и разчетат необходимите изследвания.

tendme,
Съжалявам за това развитие при майка ви.

trendme,
Питам защото много жени си остават с операцията и отказват химио.
Във вашия случай поне можеш да  си спокойна, че сте направили всичко възможно. Може би трябва да потърсите палиативни грижи? Да облекчите максимално дните й?

trendme, наистина от много млада ти се е струпало много. Щади се като намираш време за себе си и други занимания, в моментите, които го позволяват. Аз не съм преживяла трудностите, които описваш, но мисля, че това, че имам семейство и деца, както и сестра ми, много помага в тъмните моменти. Животът е пред теб и ти предстоят много хубави неща. А може би и още хубави и пълноценни моменти с майка ти. Кураж!

Richi, съболезнования!

Скъпи борбени жени, прекланям ви се искрено пред това, което сте изпитали и продължавате да изпитват. Позволявам си да вляза във вашата тема, защото имам нужда от помощ! Моята кръстница от две години се бори с рак на лимфните възли, младо и заредено с толкова слънце в душата си създание. За жалост последно време много се затвори и почти не споделя за себе си. Животът ни раздели и аз живея в Германия, а тя в България. Запознахме се по време на следването ни във Велико Търново и студенството ни прераства в прекрасно приятелство - стана кумица на сватбата ми, а по-късно и кръстница на второто ми дете. Последно време, обаче много се отдалечи от мен и ми забрани да й задавам въпроса "как си", дори ми писа, че не иска да я притискам повече. Стана ми много тъжно  и в същото време й се ядоса, защото няма право да се отказва от борбата. От общ познат с двеста зора разбрахме, че е приета в София по сшеносъ, защото има разсейки в стомаха и черния дроб. Съвсем бегло прочтехох за какво всъщност става въпрос при такъв стадий на рака и съвсем ми прилоша.
Пиша вис идеята да ми помогнете да намеря отново път към приятелката си! Раздирам се, знам, че няма как да й помогна от далеко, но ми се иска да знае, че съм с нея! Да й дам сили и кураж, че не всичко е изгубено.
Благодаря ви предварително за отделеното време и от сърце ви желая една 2022 поставила началото на година без болестта за вас и вашите близки.

Ала бала,наистина се въртите в един омагьосан кръг...Състоянието  на майка ти показва ,че има голяма възможност  да има Ковид!Остави тестовете,на мама нямаше нито един положителен, освен един със слюнка,който беше съмнително положителен, а в ковид зоната ,където отидохме никой от лекарите или лаборантите не,се хвана,че тестовете й били отрицателни ,а напротив,след известно време  ,когато слезе надолу казаха,че няма как да даде положителен тест

Относно това,че едва ли бе са я карантинирали и не й дават да иде ба никакви нужни изследвания  и т.н за другата болест силно ме съмнява ,с ковуд без ковид има си неща,които са по важни и ме съмнява да й откажат помощ...Мама също беше с пневмония,рак на белия дроб ,но не са я приемали ,лекува се вкъщи

За съхранението на себе си,така е,аз наскоро се осъзнах.Преди направо се поболявах,особено като чакаме резултати от скенер или ямр,направо излизах от кожата си.Сега мисля за детето си ,за себе си,за това колко положителни емоции ни предстоят НЕЗАВИСИМО от развоя  а събитията...И аз съм на 31,мама й започнаха проблемите декември 2019 ,а август тази година ще станат живот и здраве 2 години от началото на лечението

Ала бала, заведи майка си в Ковид звеното на Токуда да й направят изследвания, снимка и ако преценят, че вирусът не е прекалено напреднал и е подходящо за нея, да й прелеят моноклонални антитела.
Водих майка ми два пъти там, нищо, че беше в карантина.
Вложи енергията си в това наистина да й помогнеш, вместо да чертаеш черни сценарии във форума.

Карантината не ограничава достъпа до лекари и болница. Звъни се в РЗИ или в районното и се иска коридор да преглед.

Ще обсъдим с личната лекарка къде точно ще влезе майка ми. Сега ще разберем колко ще и се окаже помощ докато е в карантина. Много се съмнявам. Иначе не е доказано, че е Ковид. Не може с лека ръка да влиза в такова отделение. Ок, да отидем някъде, където ще кажат със сигурност какво е, въпросът е, че за тях един неправилно направен тест, е всичко, което им трябва. Там няма да я прегледат наистина преди да я сложат с Ковид болните. Това ме притеснява, така че сега ще видим какво ще ни се каже.....