За емоционалната страна

Историята Ви наистина е вдъхновяваща, просто не смятам, че първото изречение от втория Ви коментар е на място. Лично мнение, не ангажирам никого с него, но съм се наслушала на : "ще стане", от ляво и от дясно, без и идея да имат за какво става въпрос. Не визирам Вас в частност, а подбора на думи.

Ами, добре тогава - при някои няма сигурно да се получат нещата. Факт. Дано сега всички са доволни от коментара ми!

Здравейте,  ние опитваме от скоро - година и няколко месеца, преди 6 месеца ранен спонтанен аборт, след него от стрес качих доста килограми. Хормоните са ми в норма, имам поликистозна ехографска находка,без други симптоми. Редовен МЦ.Докторът каза,че килограмите са ми проблема и трябва да смъкна 20. Лека полека ще стане,надявам се.Пия добавки и витамини.Въпреки това не се пазим и се надявам да стане , ама за сега нищо. Всеки път като ми дойде или си направя тест и е отрицателен плачкам като магаре. Много ми е тегаво,всички около мен забременяват, само аз не.Не че не се радвам за тях, просто ми се къса сърцето, че на нас вселената не ни изпраща нещото,което толкова много искаме. Голяма гадория е и няколкото ми приятелки с които споделям само ми казват спокойно,  все ще стане, не го мисли. А то няма как да не го мисля. Много ми е тежко и че няма с кого да споделям. Ох стана малко дълго. Успех на всички момичета, няма да спираме да се надяваме!

Аз накратко ще кажа.След шест месеца опити отидихме при репродуктивен ,не беше нашия човек.Изгуби ни една година и една торба пари,от там при втори и проблема лъсна.След три години опити,две ЦС,три лапаро,три хистеро,четири инсеминации ,две извънматочни и едно инвитро сме родители на шест месечно момиченце.
Имала съм спадове,но не се разплаках нито веднъж,на положителния тест с нея само го видях ,отидох при мъжът ми и казах - виж бе,май е положителен Той го видя и каза-да,май е.И седнахме да ядем Три дни дума не обелихме по темата,след втория кръвен тест почнахме плахо да мечтаем.Като отидох за първи преглед в 7 г.с и видях биещо сърце,всички емоции избиха.Ревах като магаре,забравих да си платя прегледа Взех си снимката и побягнях пред всички чакащи в коридора,плаках към час.
Само плана за действие ме спасяваше,чаках всяка манипулация като манна небесна,защото тя е стъпка напред.Мъжът ми беше моята скала,във всички моменти когато се обвинявах дори и без глас,той ме разбираше и подкрепяше Казваше ми,че проблема е общ,не мой защото тръбите са мои и са скапани,а матката ми събира полип след полип.Общ е и заедно ще се справим,само това повтаряше
Успех на всички!

Здравейте, искам и аз да споделя моята история.
Забременях след 4г. опити от 2ра стимулирана инсеминация. Бяхме с неизяснен стерилитет.Дъщеря ми е на 1г.5м 💛.През тези години и аз като всички имах спадове и много разочарования. С всяко идване на цикъл, всеки месец така ми тежеше....Ние не споделяхме на никого през какво преминаваме. Само най-близката ми приятелка знаеше. Тя забременя случайно, не искаше детето си, представете си ме мен, чакаща своето ангелче, да слушам такива неща. Наложи ми се и да съм морална подкрепа на друга близка за аборт в този период, придружих я в клиниката. Толкова много плаках, даже повече от нея... Разбира се, всички около мен забременяват от въздуха и на мен това ми действаше ужасно демотивиращо.Към края на периода, връзката ни стана много обтегната заради неуспехите, сексът по график..., бяхме пред раздяла.
Смених трима доктори и накрая случайно го намерих и знаех, че той ще ми помогне! Просто усещах, че ще се случи и му вярвах. Когато видях теста, първият положителен тест в живота ми, след толкова много отрицателни... просто сълзите рукнаха.... буквално тичах към лабораторията за кръвен тест. Няма да забравя никога това усещане, първоначално помислих, че ми се привижда...не смеех дори да си го помисля.
Аз като всички се опитвах да забравя проблема с много работа, но беше възможно за ден,два.., започнах да страня от всички близки с деца, не че им завиждах, но просто все си мислех - Ами аз кога? Истината е, че е много трудно, не намирах и пълна подкрепа в ММ.Единствено приятелката ми беше мой истински спътник в тази борба, която ме подкрепяше страшно много!
Желая на всички спокойствие и късмет! Никога не губете вярата, четете истории на успели жени,  които да ви вдъхновяват! Вярвам, че всяка жена заслужава да чуе думата Мамо, при нас просто е по-трудно..❤🍀🍀🍀

На всички по пътя мога да дам един съвет,нещо което много ми помогна на мен.Докато се борите за това което нямате ,никога не забравяйте какво имате и му се радвайте,живейте си живота и правете каквото ви е кеф.
Аз за това време правих два теста за овулация, никога секс по график,тест за бременност само при закъснение,правихме секс както дойде,когато искахме .Ходихме по барове,ресторанти,абе живот.Не позволявайте стерилитета да ви обуслови като двойка или като личност. По моя път всеки бодил ме убоде,на единия трансфер,като ми каза доктора да спирам лекарствата се почувствах като пълен неудачник.Исках да се върна в къщи и да се напия и да се напуша на цигари,просто щях да бъда жалка гледка,затова се въздържах.Трудно е,но вярвайте!

33hope, виждам толкова много мои неща в твоята история... Дори понякога така се стичат обстоятелствата, че си мисля, че не ми е писано да стана майка.

А някога задавали ли сте си въпроса защо на всяка цена искате да успеете? Някакъв лимит на опитите имате ли?

Аз преди години съм написала как се появи синът ни в една от темите.Накратко-той е цяло чудо, защото в месеца,в който забременях бях с доказан ЛУФ.После в обичайната за мен 8 г.с.прокървих,но имах добър лекар,който ми помогна да го задържа.
Обаче когато малкият стана на 3,5 г.решихме,че е време за второ.Знаехме,че въпреки че още се водим млади(аз на 28,ММ на 33) няма да е лесно,защото него го чакахме почти 3 години и вече имах един аборт по медицински причини преди него.Опитвахме малко повече от 2 години,като следяхме овулация,таймирахме с Прегнил,дори с Клостил опитахме,но накрая лекарят ми каза,че е време да посетим репро доктор.И така станахме пациенти на доктор Владимиров за цели 6 години и половина (сигурно още щяхме да бъдем,ако ММ не настоя третата стимулация да е при друг лекар).Та за 6 години и половина имам 4 инсеминации, две стимулации,6 ЗЕТ ,1 биохимична бременност и две неуспешни (до 8-10 г.с.).
За себе си се убедих,че е по-добре отрицателен тест, отколкото загуба.Някак си се научих да преглъщам нещата и да продължавам напред.А и все пак нали имаме едно детенце,пък било и с проблеми(той е най-прекрасния аутист на света).И заради него продължавам да опитвам, защото не искам някой ден,когато мен и баща му ни няма той да остане сам.Може би това е нещото,което ми помага да преодолея разочарованието и да продължа напред.Бях решила,че след 36 няма да правя нови опити,но направих един на 37.Сега чакам теста след първият ми свеж трансфер,който ми се води опит номер 10 и буквално се надявам на чудо.
Ако по някаква случайност не се получи имам още 2 замразени бластоциста за 2 опита.Ако и след тях не стане спирам.Но повече от всичко искам сега да успея,защото никога не съм се чувствала толкова готова,както в този момент.

Ох Елислава как разпознавам себе си в редовете ти.
Боже колко е хубаво да има с кого да споделиш, всеки има своята си болка 😕
Ние имаме дъщеря на 10г., преди нея една бременност, която крепихме до 12г.с и след това нямаше сърдечна дейност. Ети стана веднага от първи опит и много обнадеждени след като тя навърши една година пак забременях, загубихме бебето-спонтанен аборт... После си дадохме няколко години почивка, решихме че като имаме едно детенце е хубаво да му се порадваме. Да обаче тя стана на пет, а ние започнахме нашия труден път, две години опити без резултат после една торба изследвания, 4 инсеминации все отрицателни едно IVF, на година 4 бях смачкана, дадохме си малко почивка. Не разбирахме защо Вселената не ни дава още едно детенце. През това време всички познати, братовчедки и приятелки родиха бебета, коя не го иска, коя го иска. Мразех ги защото те имат, а аз не. После мразех себе си, защото съм отвратителна и не се радвам на чуждото щастие. Накрая като че ли претръпнах.  Сега приключихме година 5 с един положителен тест след 2-ро IVF не знам дали да се радвам, че поне видях положителен тест или да плача защото ЧХГ е брутално и ми е ясно как ще свършат нещата.
Наистина не знам дали по-добре нищо от колкото две черти и радост само за седмица-две. Следва ЗЕТ. Знам че ще се получи. Преди все се заричах, че след 35г. се отказвам, но явно не се давам толкова лесно и аз както всички вас съм боец и вярвам, че пътят е трънлив, но ще го извървя мълчаливо и ще стигна там където съм тръгнала.

Ето я и моята история. Наближава третата ни "годишнина" от момента, в който решихме, че е време да увеличим семейството си. Около година и малко не се замисляхме сериозно и когато му дойде времето - ще стане. Да, ама-не. Отидох при АГ и се оказа, че имам завишен пролактин - нищо, ще се оправи с малко хапчета и всичко ще е ОК. Вкара хормона в норма, междувременно ходихме и на прегледи няколко месеца, при които не се установи да имам проблеми с овулацията. Пуснахме и СГ, при която имаше разни отклонения. Беше време да отидем на репродуктивен. Новата СГ, която направихме се оказа с намалена подвижност. Направих си и ЦС, на която се установи трудна пропускливост. След нея опитвахме  няколко месеца, но пак нищо. И започнахме инсеминация, тъй като нямаме достатъчно показатели, за да кандидатстваме по фонда. Вече имам 2 неуспешни. Третата я пропуснах, тъй като фоликулите бяха твърде големи. Приех го доста тежко, когато се обадиха, да кажат, че този месец няма да стане. Тъй като на прегледа доктора обясни какво е положението, въпреки това пуснах едни хормони и уж бях подготвена, но не успях да се сдържа. Някак си вярвах, че третия път ще е на късмет. След няколко дни смятам да се срещнем с лекаря и да видим какво ще стане този път. Не знам къде ни е лимита, но има още доста какво да се направи и опита. Аз съм на 28, М на 32. Понякога се ядосвам, че не сме започнали по-рано, но знам че няма смисъл. То ако знаехме кога и какво ще стане. Но иначе научих много нови думи и тяхното значение.
За тези три години имах моменти на надежди и още повече на разочарования. Преживяваме ги някакси и усещам, че това ни сплоти повече с М. Никога не сме приемали, че не се получава заради някой от двамата, а че проблемите ни са общи и ще ги решим заедно. Освен стреса около многобройните изследвания и лекарства, преживяхме и няколко погребения и лечение на тежка болест и то все на много близки за нас хора. Новините за бременности (не моя) в начолото също ми се отрази, докато успея да осъзная, че отново не е моя ред. Не знам за кое се чувствах по-ужасно, че не съм аз или че не мога да се зарадвам достатъчно за другите. Не съм броила колко пакета носни кърпи съм унищожила и колко пъти съм искала да избягам от всички и всичко.
Не съм от хората, които споделят много и се оплакват на роднини и приятели, освен на М. След като казахме на няколко човека, установих, че винаги когато някакси си опитал да се успокоиш се намира кой да попита нещо и да те разстрои. Когато чета вашите истории, откривам много сходства с нашите преживявания. Стигнах до извода, че няма как другите да разберат през какво реално преминавате, ако не са го изпитали. Не съм очаквала, че някой, на когото дори не знам името ще усещам толкова близък. Вашата подкрепа ми вдъхва повече кураж, защото я приемам като по-искрена от хора успели да "оцелеят" и продължаващи да се борят. В края на сметка мечтите ни не са за нещо материално или непостижимо, а са си чисто човешки и нормални. Най-искрено пожелавам на всички да не се отказват и скоро да си направим нова темичка от рода на "беше трудно, но успяхме".

Здравейте , щом всички ние изпитваме някакви емоции , било ти положителни или отрицателни , значи че сме живи . Човек никога не трябва да се предава !!!! Много е хубаво когато срещнеш човек , който наистина ще те разбере , човек с който вървитепо един и същи път !
Всички ще се справим и ще успеем , рано или късно .
Много обичам деца и винаги се радвам , защото децата също много ме обичат , но уви ...
Мойте още ги няма , още повече че не знаем и защо не идват .
Ноооо продължаваме напред и очакваме следващите емоции...
Горе главите , ние сме женския пол и сме по - силни и сме по - добри !!!!!
Светли празници! ❤❤❤

Много е тежко от емоционалната страна ...
Всеки месец като идва МЦ е пълно разочарование 😔😔. Вече след цяла година опити и 3 месеца сам напълно отчаяна вече нямам никаква надежда , всеки по край нас е с дечица .Преди 1 месец завършихме успешно лечението за недоразвита матка , Аг постанови че вече сме готови за бебче а все още нищо , според нея всичко е ок но уви ..
😔😔😔😔 Пожелавам на всички скорошно забременяване! 💞

Знам, че трудно ще си го представите в този момент, но се опитайте да намерите положителните страни от липсата на дете. Мислете, че сега имате свободата да разполагати със себе си, с времето си, да се отдадете на занимания, за които после няма да имате време. Глезете се по начина, по който ви харесва. Малко по-трудно е сега предвид ситуацията с Ковид, но не съвсем невъзможно.
Откакто съм родила,  вече не съм съвсем себе си - нямам време за излизане, за срещи с хора, нямам финанси да си купувам каквото искам, както преди. Всичкото време, енергия и средства се концентрират върху децата. Не ми се иска да е точно така, но това е моята реалност. Понякога си мечтая и за стария си живот.
Баба казваше: "Който няма деца плаче за тях, който има плаче от тях". Мисля, че има доза истина в това. 🙂

Helinor17 по принцип съм съгласна, че човек винаги трябва да оценява това което има, аз самата обожавам дъщеря си и я оценявам, защото за мен тя е един истински боец.
Но да плеснеш подобен коментар в тема, в която момичетата споделят каква е болката от това да нямаш дете и горещо да се молиш за него, мисля че може да си го спестиш.