За емоционалната страна

  • 39 487
  • 654
# 345
Много благодаря за надеждата и за обяснението. Наистина много ме притеснява този 1%. Със сигурност ще се наложи и други изследвания. Ще видим след прегледа тази седмица какво ще кажат.

Много се радвам, че при вас нещата са се развили по този начин. Успех! 🍀🌷☺️
 
Честита баба Марта, момичета!
Бъдете здрави, щастливи и винаги имайте вяра в чудеса! Пожелавам на всички ни да напълни тази страница само с положителни новини.

Ние със съпруга ми днес пускахме спермограма по Крюгер и излезе само 1% нормална морфология. Цял ден не спирам да чета и да го мисля. Тъкмо бях малко по спокойна, че може ин витрото да ни се получи от първия път и този резултат ме срина. Толкова неща изчетох, че вече съм убедена, че няма да стане така, както си мислех. Уж гледам да съм оптимист и все да мисля положително на нещата, но в последно време често губя надежда. ММ и той се тормози, и сменя темата цял ден. Мъчно ми е, че той го изживява толкова тежко. Това даже повече ми тежи. Моята мъка е неговата болка.. И реших да споделя тук с вас, за да ми олекне поне една идея.

Нирвана, здравей. Пиша ти, за да те успокоя. Когато започнахме подготовка за инвитро (подаване на документи и т.н.), мъжа ми беше с 4% морфология по Крюгер, без други отклонения по параметрите. Към датата на пункция, морфологията беше 1% (пак без отклонения по останалите параметри). Извадиха 24 яйцеклетки, правихме МАКС и по първоначална идея ИКСИ, но имахме достатъчно материал и по наше настояване, имаме ембриони и IVF. Замразиха всичките 17 ембриона (11 броя 5дневни и 6 броя 3 дневни). След 4 месеца изчакване, докато се нормализирам, напавихме ЗЕТ с 2 броя 4-дневни ембриони. Към момента мога да кажа, че съм бременна според кръвните тестове и ЧХГ-то се развива доста добре. Предстои ми преглед тези дни и се моля всичко да е наред.
Ще отбележа, че сме пациенти на д-р Любомир Бойчев - МЦ "Св.Иван Рилски" - гр. Тутракан. Имат чудесен екип и разполагат с доста техника за преодоляване на мъжки фактор.
Пиша ти ги тези неща, защото аз с месеци се тормозех за този мъжки фактор. При мен не са установени проблеми до момента, освен че имам 2 хистероскопии през годините за премахване на полипи в матката.  Последната е правена няколко месеца преди инвитрото от същия доктор.
Знам, че всеки случай е индивидуален, но проблемът е преодолим при добър лекар, техника и ембриолози. Има клиники, които са много добри точно в преодоляването на мъжки фактор. 1% морфология, но зависи 1% от колко. Колко е общия брой, броя жизнени и т.н. Гледат се всички показатели. Не е само морфологията.
Успех. Споделям ти моята история за кураж.
Виж целия пост
# 346
Аз не бих качвала нищо първо защото съм суеверна и второ, защото не знам коя от приятелките ми не се бори със същото. Не искам това да се явява като трън в очите или изхвърляне. Вече децата като поотраснат може и да кача нещо не знам. Но определено не харесвам профили на жени, в които е бъкано само със снимките на децата им.
Виж целия пост
# 347
Аз имам едни познати, които се ожениха на по 26-27, голяма любов. Десет години нямаха деца.
И през ум не ми е минавало да разпитвам или да правя тъпи намеци."Айде,време ви е","Кво става,бебе ще има ли?" и т н тъпотии.
Предполагах, че имат проблем. Преди няколко месеца съвсем случайно разбрах, че си имат дъщеричка на година, защото майката качи една торта с надпис име на дете. Дотогава никакви снимки на деца и при двамата.
Явно дълго изстраданото дете прави хората суеверни и се страхуват да го излагат на показ.
Виж целия пост
# 348
Наскоро ми се случи един неприятен разговор.
Тя: Как си, на колко стана детенце?
Аз: Не те разбрах.
Тя: Ти нямаше ли дете?
Аз: Не, нямам дете.
Тя: Извинявай, нещо съм се объркала.

Виждала ме е в напреднала бременност по улицата и от любезност ме попита, но ми бръкна зверски в раната.

Точно на коледа моя приятелка си сложи снимка с корема във фб. Когато забременях и й казах ти ми каза Оууу, колко ти завиждам, а знаеше през какво минаваме. Разплаках се, когато разбрах за нея и бях гневна защо на мен не се случва. Чудна коледа ми се получи. Сънувам я често, сънувам корема й.

Моя колежка стана баба. Дойде да почерпи е още под емоция се обръща към мен и ми казва Айде, какво се мотаете, и вие се задействайте, че времето минава. Идеше ми да стана и да й шибна един през лицето. Тя знае, че загубих детето си, не й прави чест да ми говори така, а не е никак проста. Аз , казах, че това е Божа работа и тя пак има вие трябва да действате. Друга моя близка колежка после я беше направила на гъз за думите й.

Моля се на Бог. Моля се от сърце и душа и той не ме чува. Всичко живо покрай мен забременява от въздуха. Домът ми е тих. Тъжен. Самотен. Съпругът ми е до мен плътно, подкрепя ме безрезервно. Но ми е самотно в душата. Знам, че детето не ни определя като личности. Така ме пое изцяло борбата, че всички мои други мечти останаха на заден план. Аз съм юрист по професия. В момента работя нещо друго, пак е свързано, но не е това, което искам. Просто работата ми позволява да отсъствам без проблем, за да ходя на прегледи. Мечтите за кариера останаха на заден план. Не зням дали след време изобщо ще имам желание да постигна нещо в тази сфера, за което мечтаех.
Виж целия пост
# 349
Аз не мога да разбера жените, които си качват бременностите и едва ли не информация за целия процес в социалните мрежи. Това ми е меко казано абсурдно и ненужно.
Да не говорим, че аз съм и суеверна. Хората се озлобиха толкова много, как пък няма да си качвам толкова лични снимки.
Иначе и аз имам много познати, които не се съобразяват и подпитват от тук, от там. Някои го правят, защото не се усещат, други - явно да злорадстват. Глупава работа, но хората са различни.
Виж целия пост
# 350
signora_tina❤️❤️❤️
Много са нетактични хората, къде от простотия, къде от злоба. Има вампири(точно тая дума ми дойде) , които се хранят с човешкото нещастие и мъка.
Аз имам приятелка, която се кикотеше и ме заливаше с инфо за бременноста си, не и се сърдех, защото знам че грам такт няма у нея.
Но другите,които го правят умишлено...🤦
А, тия дето и скановете от морфологиите си качват във Фейса и се пъчат с коремите си, ме убиват. Малко ми е - "да се покажем и ние на мегдана".Конкуренция на суетата.
Една позната, пък се изтрещя по нощница, чорлава, с току що роденото си бебе да се обяви пред целия свят.
Виж целия пост
# 351
Убеждавам се че такива хора ги има навсякъде. Случва се да ни питат хайде какво чакате, времето си минава. Става ми много болно и тъжно. Но после се сещам, че никой не знае за нас какво ни се случва и се опитвам да не обръщам внимание. Понякога си поплаквам и така поне ми олеква.
Виж целия пост
# 352
С тези, които не знаят като че ли е малко по-лесно. Можеш да ги оправдаеш донякъде, да ги отсвириш. Но другите, които са наясно и въпреки това коментират и разпитват - тях не мога да ги понасям. Споделила съм нещо лично, тъй като ги смятам за близки и за малко подкрепа, а се оказва точно обратното. Затова сега на всеки дето пита какво правим, докъде сме, им казвам, че сме си дали малко почивка засега.
Виж целия пост
# 353
Не мога да ви се начудя защо ги търпите и нетактичните, и злобните. В такива случаи доброто възпитание вреди и на вас, и на другите хора с репродуктивни проблеми.
Виж целия пост
# 354
Да, така е сякаш за сега е по- лесно, като не се знае за проблема. Точно затова ми е много трудно да реша какво да правим за напред. Тъй като предполагам че ще трябва сериозно да се за хванем с проблема, може би и инвитро да правим и нз как да постъпим, да си мълчим напълно или да споделя поне с роднини. Но понякога и те не се усещат и нараняват, дори без да искат...
Виж целия пост
# 355
Ако зависеше от мен, никой нищо няма да знае. Докато правехме опити знаеха само семействата ни, никой друг. Обаче сега е друго.
Минаха 5 години, откакто сме женени. Хорското любопитство няма да спре, простащината също. Задавали са ми нетактични въпроси, ще продължат да го правят, докато не се държа грубо. Явна такива началници само от такова държание се спират.

Вече не ни канят и на рождените дни на децата на наши приятели, защото нямаме дете. Всички други от компанията имат поне по 1, ние нямаме и само ние не бяхме поканени. Много ми стана мъчно.
Виж целия пост
# 356
И ние сме така. От познатите и приятелите ни само ние нямаме дете. Останалите имат, някои даже вече и по 2. Даже са и почти на една възраст, ще си израстнат заедно, както е било и при родителите им.
И на мен ми е много мъчно, но няма какво да направя. Така било писано.
Виж целия пост
# 357
На теория, това да не даваш отчет на другите, да си мълчиш или да ги пратиш на..., е добра тактика, но когато са от семейството, както е при мен, не се получават  нещата. Просто няма как  да не задават въпроси от време навреме или да не те разпитват, при положение, че не ходиш често на работа или др.
Не мога да ви се начудя защо ги търпите и нетактичните, и злобните. В такива случаи доброто възпитание вреди и на вас, и на другите хора с репродуктивни проблеми.
Виж целия пост
# 358
Вече не ни канят и на рождените дни на децата на наши приятели, защото нямаме дете. Всички други от компанията имат поне по 1, ние нямаме и само ние не бяхме поканени. Много ми стана мъчно.
О, това е най-гадната част от пътя. Ние загубихме няколко приятели, които спряха да ни се обаждат само, защото ние нямаме дете, а те по 1-2. А преди да се родят децата бяхме много близки. Имам чувството, че чак им беше неприятно като им се радваме. Все едно сме някакви изтрещялници, които ще им урочасат децата. Много мъчно ми беше, но в един момент разбрах, че просто нямам нужда от такива хора около себе си. Сега, когато вече имаме детенце започнахме пак да се виждаме от време на време, но не е същото.
Докато правехме опити само мама знаеше. И до ден днешен никой официално не знае подробности. Беше ми голяма утеха, но кой знае милата как е страдала покрай мен.
Виж целия пост
# 359
Скрит текст:
Вече не ни канят и на рождените дни на децата на наши приятели, защото нямаме дете. Всички други от компанията имат поне по 1, ние нямаме и само ние не бяхме поканени. Много ми стана мъчно.
О, това е най-гадната част от пътя. Ние загубихме няколко приятели, които спряха да ни се обаждат само, защото ние нямаме, а те по 1-2. А преди да се родят децата бяхме много близки. Имам чувството, че чак им беше неприятно като им се радваме. Все едно сме някакви изтрещялници, които ще им урочасат децата. Много мъчно ми беше, но в един момент разбрах, че просто нямам нужда от такива хора около себе си. Сега, когато вече имаме детенце започнахме пак да се виждаме от време на време, но не е същото.
Докато правехме опити само мама знаеше. И до ден днешен никой официално не знае подробности. Беше ми голяма утеха, но кок знае милата как е страдала покрай мен.

BettyBoop и около мен всичките ми приятелки с деца ме натириха все едно съм прокажена. Някои даже и от фейсбук ме изтриха. Да са живи и здрави да продължават да си постват снимки на насраните си деца - нали друг смисъл в живота им няма.
Мога да предположа само, че е защото вече нямате чак толкова общи теми. Няма какво да си говоря с жена, която само сменя памперси, а аз ходя на работа, виждам се с приятели, уча и правя и други неща.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия