За емоционалната страна

Диа, на практика също е лесно. Обикновено питам любипитковците дали не им минава мисълта, че може и да имаме проблем и дали баш с тях ще го коментирам, ако имам такъв. В обкръжението ми доста хора знаят, ние от години се мъчим с ин витро, но почти никой не си позволява да пита и разпитва вече.

Аз в началото се дразнех като ми подхвърляха да действаме, че дъщеря ни вече била голяма, че са щели да имат голя разлика, че са ми минали годините за второ...сега само казвам до коя процедура сме или до кой трансфер и обикновено отсреща има конфузно мълчание с тъп поглед.
Все ми е тая за качването на снимки и кореми, всеки има право да споделя неговото си.

Здравейте момичета,
личното ми мнение- аз съм със съпруга ми 20 години, всичките ни приятели за този период създадоха семейства и са с по- две деца, с някой изключения (двойки, които се бориха с репродуктивни проблеми, но и те вече са с едно дете.....). Мои съученици и колеги от университета имат деца по на 18 години....
Всички тези години се срещаме с тези наши приятели и знаете ли..... нормално е жените да се радват на бременността си, нормално е да говорят за децата си и това да ги вълнува, нормално е да се оплакват от децата си,  да качват снимки на бременните си коремчета, снимки на децата си- живеят си живота, това ги вълнува.
Събираме се с приятелски семейства с деца- ученици са и какво мислите си говорим за училище и децата- ами по- д@волите нормално е- това е техния живот.
А как, ние реагираме на тяхното щастие- през нашия живот и проблем- с агресия, с недоволство, с обвинения ... ( от прочетеното в темата)! Т.е искам да кажа, че проблема си е наш, не техен за да ги държим под напрежение как трябва да се държат с нас, да внимават какво говорят и т.н.- ми, че то, това общуване ще си е постоянен стрес.
Не смятам да обвинявам приятелите си и да ги карам да страдат, защото аз страдам.
Хората просто си се радват на нещата от живота, които им се случват и повярвайте ми в повечето от цитираните случаи тук, на дали са искали, злобно да ви навират каквото и да е в лицето ви....
Със здраве и успех в борбата.

Понякога агресията е единственото спасение от нетактични или злобни хора. Сори, но не съм се цанила за Господ, та да прощавам всичко. Не ме дразнят снимките, деца, партита, дразнят ме подмятания, подпитвания, непоискани съвети. Не е нужно никой да ходи на пръсти около мене, но и не търпя да навлизат в личното ми пространство неканени.

gabitod, съгласна съм с теб донякъде. Никога не съм се дразнила на ентусиазма с който приятелите ни разказват за децата си. Радвала съм се за всяка една бременна приятелка. Колкото и да ми е било мъчно покрай нашите перипетии, никога не позволих да се превърна в човек, който да страда или завижда на чуждото щастие. Най-нормалното нещо е човек да стане родител, просто на някои ни е писано да не се случи или да се случи трудно. Имах приятелка, която си отиде на 34 години и остави 6 годишно дете. Винаги има и много по-лошо:( Болно е обаче, когато приятелите ти се отдръпват все едно си прокажен. Още повече, че никого не сме натоварвали с проблемите си. Просто нямахме дете. А повярвай ми- има хора, които са си лоши и думите им са съвсем целенасочени- да те уязвят, да те наранят. Такива хора се хранят с чуждото нещастие.

Слава богу,никога не са ми подхвърляли "Хайде време е за второ"или пък да ме питат защо имаме само едно дете.Но и много малко хора знаят ,че искаме и се борим за още едничко.Сега за бременността ми знаят сестра ми и зет ми(тя беше при мен,когато правих трансфера,иначе живее в Англия),и две-три дами от училище.Даже на баба ми и свекървата не съм казала,ама толкова пъти съм ги разочаровала,тоя път искам да ги зарадвам.
И аз скъсах връзка с приятелките си без деца,не защото исках,просто те спряха да ме търсят,а аз не обичам да се натрапвам.Който има нужда от мен знае къде да ме намери.Проблема е,че почти нямаме и приятели с деца,заради състоянието на Станислав.Ама не ми тежи,тези които останаха са ми достатъчни.

Въобще нямам намерение да се чувствам виновна,  че не се умилявам от чуждото щастие. Съжалявам. Достаъчно  е голям товара, който нося в момента. Чуждото щастие ми е безразлично.
"Агресията" е срещу липсата на всякакъв такт, безпарднността и откровената глупост на хората, доста от които умишлено бъркат в раните, и се хранят с човешката мъка.
Не са длъжни да ме съжаляват, но не съгласна, че трябва да търпя тъпотата и глупостта. И да ги оправдавам и толерирам, заради липсата на елементарно възпитание и такт у някой персони.
Колкото до бременните кореми-продължавам да твърдя, че ми е малко "да се покажа и аз на мегдана", "да не остана по назад от другите" и прочее паради на суетата. 🙄

На сто процента подкрепям. Супер мнение.
А за такта, ще дам много грозен пример ами това е все едно да кажеш на раково болен:
Ех колко е хубаво, че съм здрав, а ти си в пети стадии и сигурно няма да те бъде.

Моя близка приятелка, забременяваща от раз, изобщо не се зарадва за мен при второто ми забременяване, а знае много добре през какво минавам.
Аз нямаше и да и бързам да ѝ казвам понеже такмо бях разбрала, но тя ме хвана по гласа, че нещо се случва. Тъй или иначе не беше успешно, но останах със отвратително чувство, а аз винаги съм се радвала на децата им. Изобщо не ми е минало през ума да им завиждам на щастието. Смятам, че и за мен самата това би било много пагубно. Просто вървя по своя си път стрикно без да се отклонявам. Слушам си лекарите и чакам на нисък старт да дойде време за другата процедура. Предните две бяха със положителен тест, но не се задържаха,предполагам се досещате автоматично със какви очаквания съм от следващото ин винтро. Макар, че се опитвам да не съм твърде оптимистична просто защото гаранция за успех никаква няма.

Здравейте и от мен,момичета. Не съм нова нито във форума, нито в борбата за дете, но обикновено не пиша. Запис в тази емоционална тема. Споделям всички чувства, които ви вълнуват. Аз пък си признавам, че когато всички покрай мен забременяха ставах все по-нещастна и нещастна. Дни наред изпадах в самосъжаление и започвах да мисля, че след като нямам дете, значи не съм направила нищо в живота. Добре, че е мъжът ми, вади ме от депресията, но и на него не му е лесно. Подмятания не съм имала, но и на никой не сме казали за проблемите си, освен на родителите ми. Въпреки това живея с мисълта, че ако остана без дете в живота си, никога няма да си простя, че го нямам.

Бисквитка, точно за тази първична глупост и злоба говоря, че не за търпене и оправдаване.
Думи нямам за реакцията на "приятелката" ви.
Ариел, абсолютно удачно сравнение.

Всичките ми познати са неомъжени над 40 год. с изключение на две. Няма на кой да кажа какво се случва с мен, с децата, без да си помисля, че ще им стане кофти.

Искам и аз да напиша нещо по темата. На 33 години съм. Когато съучениците ми от гимназията правиха среща 10 години, повярвай те ми, не отидох. Причината беше, че от тези, които имам във фб и имам някакъв поглед над живота им, само аз  бях без дете. Беше ми тъпо, но не отидох, исках да избегна неловките въпроси и подмятания. От приятелския ми кръг в една година забременяха по-голямата част от приятелките ми. Отначало постоянно ми подмятаха "хайде, вие кога?!", "много ще ти отива едно бебе", "ще бъдеш страхотна майка" и други подобни и това от хора, които или са женени, или не са, включително и от едната ми приятелка, която сама избра да си гледа детето сама. Никога не съм я питала "ти кога ще намериш баща на детето си и въобще знаеш ли кой е истинския". Отначало ме  канеха на разни събития на дечицата им. Но след едно бебешко парти, на което се оказах единствената, която не е родила и буквално нямах за какво да си говоря с тях, страшно се депресирах. Моят опит, се изчерпваше с лежене на операционната маса за 1 хистероскопия. На следващия детски рд, на който ме поканиха, не отидох. Беше "Св. Валентин" и  си имах мои планове. След това не са ме канили на детски партита. В един момент приятелките ми се събираха и продължават да се събират с децата си. Същите продължават да подмятат, веднъж ми се случи дори в чата и не се сдържах и на едната й написах, че си имаме проблеми и най-вероятно ще правим инвитро. При, което тя реагира така: "еми, инвитро какво, супер". От тогава не съм си писала с нея. Често през тези години се замислях за приятелството ни и доколко искрено е било. Имам и близка приятелка с малко дете, което обожавам и до ден днешен се имам с нея, интересувам се от детенцето й и тя знае ние точно докъде сме в борбата ни за бебе. Относно снимките във фб, няма да си кривя душата, че много пъти ми е било гадно да гледам нон стоп снимки на малки бебенца. Имало е тежки за мен моменти, в които тези снимки са ми идвали вповече. Дори ми се е случвало да плача на такива снимки. Но реално погледнато, хората не са виновни, за това през  което преминаваме и като искат да си споделят живота, не мога да ги виня. Аз също обичам да си качвам снимки, от всички места и пътешествия, където ходим. Според мен стойностните приятели и интелигентните, никога няма да отправят такива подмятания и според мен едно приятелство се претегля най-вече от времето. Ако човекът ви е истинки приятел, ще е поне деликатен и няма да прави глупави подмятания или ако е поне нормално интелигентен. Имало е моменти след такива  подмятания, които съм ги изживявала седмици подред. Нищо, че са били отправени от хора, които дори не смятат да се женят и са си ок да имат извънбрачни деца, но видиш ли е много важно да ти кажат - "хайде вие, кога....."

Айде сега снимките в социалните мрежи... вие нищо ли не качвате там или сте от онези хора дето с години имат профил без да ползват мрежата за нищо друго освен да се ровят в на хората животите.
Какво лошо има момиче, което е забременяло да се радва и да споделя, вие няма ли да се радвате ако забременеете.
И мен ме боли сърцето защо още нямам бебе, даже често сънувам, че си гушкам бебок. Почти убедена съм, че загубих себе си през годините и това ще промени ли нещо?!

Да качат каквото искат, свободни са.
Казах, че за мен това е суета и показност, и аз лично бременна снимка няма да кача, защото темата с бременността е прекалено лична, за да я оповестявам на всеослушание.
пп. да, във Фейса съм само да воайорствам и ровичкам по хорските профили, хванахте ме 🤣
Няма нужда да се обвиняваме, само защото имаме различно светоусещане. Достатъчно ни е тежко на всички.