За емоционалната страна

Момичета, живейте... Ако ще се случи, ще се случи.... От 2017 година, сме по клиники, доктори и т. н.... Минала съм 4 инсиминации, 1 инвитро...2 операции, цветни снимки.... С неязеснен стерилитет сме... За себе си реших, няма да превръщам всичко във Фикс идея... Планували сме лятната почивка... На почти 43... съм, писна ми да слушам Всеки месец е важен,нямаш време... това го знам... Е, да де ама, преди бях млада, уж всичко наред, а пък резултат нулев... А, живота си върви.... Недейте се ограничава и затварвйте.... Сигурно, доста няма да са съгласни с мен, но това реших за себе си... Като се върна от почивка, ще започвам следващото инвитро.

Живейте е най-най-добрият съвет!
Аз родих на 35 ,изобщо не ми пука кой има големи или малки деца
Сега ми предстои процедура по донорство ,и си мисля,къде ли е моята реципиентка,какво ли й минава през главата.Но ще се моля да си роди едно поне детенце.
Успех на всички!

s.v.s, абсолютно правилен подход. Животът си тече и като се обърне човек назад вижда какво е изпуснал, докато обикаля по болници, прави процедура след процедура и чака да се случи чудо. Аз успях да родя едно детенце, второто го изгубих към края на третия месец. Ако стане пак, стане! Нашите приятели също изгледаха почти децата си, но не ми пука. Покрай малкото дете и ние младеем:)

Всеки е различен и има различен житейски път. И нашите приятели всичките са женени и с по едно-две деца, докато при нас се установи сериозен мъжки фактор и последните месеци бяха много тежки житейски, емоционално и финансово. Истината е, че повечето хора не осъзнават колко са благословени да нямат проблеми със забременяване, със спермограми и т.н. Спрях да се съизмервам с другите хора, защото вярвам, че всеки е различен. Рано или късно ще се случитова, за което мечтая, и не виждам смисъл да си вгорчавам живота излишно, втълпявайки си, че съм нещастна, защото видиш ли детето ни ще бъде от донор, или не е станало от първия път. Божа работа. Човек се надява, Господ разполага. Времето в тъгуване и самообвинение е изгубено, а понякога е и причина за това да не се случват нещата. Тежко е да ходиш по болници, да те човъркат, да не получаваш подкрепа от близки и приятели, не защото не те обичат, а защото не разбират. Защото пътят е само за този, който върви по него. Аз вярвам, че всичко се нарежда в правилния момент. Но човек трябва да е спокоен и търпелив, защото всяко чудо изисква време. Пожелавам на всички момичета да са здрави и търпеливи. Нека чудесата ви се сбъднат по-скоро.

Разплака ме и развълнува! Поздравления  и виртуална прегръдка за благородната ти постъпка!!!

Благодаря,но не мисля че е кой знае какво.Обещах си,един ден имам ли дете,независимо по кой начин ще се получи ,да стана донор Спънка беше ,че няма кой да гледа малката,на годинка е,баща й е доста зает и нямаме баби под ръка.Намерих бавачка за когато се наложи,но трудно беше .

Здравейте момичета!
Влизам да ви дам малко надежда Писах в темата декември 2020г. (мнение №40).
Със сегашна дата съм бременна и очаквам бебето ноември.
Ще споделя накратко историята:
След аборта 2019г. бързо се съвзех и започнах да чета тук във форума- "проблемно" , в "Зачатие" и да търся причина защо се е получило. Разбрах важната роля на витамините, научих къде и как се прави цветна снимка (бях сигурна, че до нея няма да стигна), започнах да търся инфо какво се изследва при мъжа, когато се правят опити, "открих" тромбофилията. Междувременно дойде март 2020 и всички знаем какво последва от това - аз обаче се възползвах от локдауна и след много четене лека-полека започнах да си изяснявам картинката - че при повечето двойки бебе от един път секс не се получава, а за ранните загуби има причина и тя не е "ами случва се".

С мъжа ми се оженихме точно тогава - март 2020г. и си казахме, че опити ще правим когато ни е кеф и няма да се впрягаме. Да, обаче аз вече знаех кога точно ми е овулацията и ми беше трудно да оставя всичко на случайността. Пуснах си пакет за основните тромбофилии и там изскочи зайчето - 4G/4G. Изследвах си и витамините, а те бяха в дефицити. Заех се да ги коригирам.

Неусетно дойде есента на 2020, а бебе нямаше. Казах на мъжа ми, че ще е хубаво да си пусне една разширена СГ, понеже баща му е имал проблеми и свекърва ми трудно е забременяла. Избрах да е в "Адела" изследванието и за моя изненада резултатът му за 29 годишен беше "нормоспермия". На SDI обаче имаше малко повечко фрагментации и започнах да се филмирам, че проблемът е от там. Той не пуши, не е с наднормено тегло, не консумира тежък алкохол, но храненето му е малко еднообразно.
Реших все пак да не го пришпорвам и да си дадем още половин година, преди да отидем при репродуктивен, като този път ще правим челенасочени опити ден, два преди О, на датата и следващия ден. Включихме и помощник - вълшебния "Преферт гел". Използвах по половин флаконче в деня на О и на следващия ден, 10-15 мин. преди акта.

Чудото се случи март тази година, като след бледа черта на Престо и една розова на "Лейди" тест, (още преди закъснение) вече беше сигурно, че бебе има! Показах тестовете на мъжа ми - а той: "Казах ли ти, че ще стане и няма да има нужда да ходим при репродуктивен?"

Задействах се веднага, защото вече разполагах със знания и знаех какво следва от тук нататък. Нямах АГ в Търново на който да имам доверие и след много четене и питане, реших да отида при д-р Татяна Бодурска в Плевен. Мога да кажа, че съм доволна от нея. Тя ми прегледа всички документи които ѝ носех на първото послещение още и ми назначи терапия Клексан и АП през ден. Ходех на преглед през седмица в моя град, за да видя, че всичко с мъничето е наред.
Всеки претърпял загуба знае, какво притеснение и треперене е - особено когато наближиш фаталната седмица от загубата. Слава богу минах 7 седмица, 9-та, 11-та. Стигнах дори до първата фетална! (Другият месец предстои втората)
Огледахме с д-р Бодурска мъника и тя каза, че чакам момиченце! Аз имах някакво предчувствие преди това че ще е момче! Уви, явно съм грешала.
Полът за мен няма значение, важното ми е ноември да се роди жива, здрава и да мога да си я гледам.

Дори и да не бях забременяла тази година, или щяхме да тръгнем по лекари, или да подадем документи за осиновяване след година, две. Мъжа ми все повтаряше, че ще забременея нормално. Радвам се, че имах късмета това да се случи и имам до себе си подкрепящ ме партньор!
На всички борещи се, мога да кажа да не спират да опитват да постигнат мечтата си! Всяка една жена може да стане майка, независимо дали ще забременее естествено, инвитро, с ДЯ, със сурогатна майка или ще осинови. Варианти има много, стига да нямаш предразсъдъци и да успееш по пътя да запазиш психическото и физическото си здраве. Винаги, когато усещате, че сте на предела, спрете, дайте си месец, два почивка. Както писаха и другите момичета, живейте си живота, защото реално погледнато едно дете не би избрало зомбирана по появата му майка, която няма никаква друга цел в живота си, освен да следи всеки ден и час първо, второ, трето...

_Dee_Dee_ това е страхотна новина, прегръщам те и ти желая прекрасно доизносване на момата
 
Bobchita напълни ми душата, за мен постъпката ти е страхотна

Ние пък сме по средата на нищото и аз вече съм вдигнала бялото знаме, не мога повече емоционалнo, а може би и физически. След последния хистероскоп онзи ден, осъзнах че това е 11-тата ми пълна упойка, вече се смеем с докторите, че съм на абонамент в болницата...Записала съм си час за операция за корекция на бюста през м. октомври, имам си една девойка на почти 11г. и  мисля да си живея живота вместо да търкам пейките по инвитро клиниките.

Dee_Dee, честито и лека бременност! Имате хубав провал, спонтанна бременност ви в провалила плановете за ин витро. Дай Боже всекиму, но има такива, на които не ни се дава и опитите за вдъхване на кураж от забременели спонтанно не са много удачни. Въобще няма да коментирам идеите за донорски яйцеклетки, сурогатни майки и осиновявания. Сори, но темата е за емоционалната страна на стерилитета и тук всяка с тоя проблем има право да мрънка, да се вайка, да завижда на забременелите от раз, да се вманиачава, да изпитва всякакви негативни емоции без да се чувства виновна за тях. Тия негативни емоции са част от пътя на приемането на проблема и не трябва да се потискат, защото никое дете не би избрало ......

Съгласна съм, всеки трябва да излее мъката. И не веднъж съм казвала, колкото и да ти казват, че разбират, съчувстват, не са ли вървяли по твоя път, нищо, ама нищо не схващат. Та за това е и темата, според мен дори не е за кураж, за обнадеждаване и т. н. В крайна сметка  всеки понася различно ударите на съдбата. Дори има двойки, които не издържат и тръгват по различни пътища (недай Боже) така че никой няма право да ни вини за слабостите ни. 7 години се борихме ние, минали сме през сълзи, смях, оптимизъм, песимизъм, страх, дори непукизъм ако щеш. Ама нищо не намалява болката, всичко е само моментен отдушник. А погледите, въпросите от близките, очакванията, разбитите илюзии, само ние знаем как сме крили, какво сме правили, но и да кажем, никой няма да разбере наистина. Така че изливайте яко, тук е мястото, няма къде другаде и пред кой друг. И ако някой има сила да ме упрекне, да тръгне с мен само за 1 процедура и ще си говорим пак

Привет и от мен!
Много отдавна не съм писала тук, но днес просто имах нужда да си излея душата, за да мога и аз да продължа отново с нови сили по дългия път наречен инвитро.
Април месец беше първата ми инвитро стимулация, извадиха 15 яйцеклетки, оплодиха 11 от тях, но за съжаление само едно единствено оцеля, заради тежък мъжки фактор. Замразихме го на 6-ти ден. И така реших да си дам почивка на тялото си, въпреки че съм на 26 години имах нужда да оставя тялото и хормоните ми да се наместят. Този месец беше ЗЕТ трансфера на единственото ни останало ембрионче. Все си казвах, че трябва да съм готова и за най-лошото, но днес като видях отрицателен кръвен тест нещо в мен се срина до основи. Разбрах колко точно съм се надявала, въпреки че убеждавах през цялото време мъжа си, че няма как да се случи от първия път.
Сега ще си поплача и  ще си изкарам лятото, а от септември или октомври ще почвам нова стимулация.
И още нещо: Респек към всяка една жена, която върви по този трънлив и не лек път!!! Наистина преди да се подложа на това не осъзнавах какво голямо бреме и емоционално изтощение носи този товар. Дълбоко вярвам, че всички, които се борим със зъби и нокти ще успеем и ще имаме своите рожби.

Нирвана, съжалявам че така се е получило. Дано следващия път е на успех. Аз също съм ту оптимистично настроена, ту отчаяна. Но поне тук при вас мога спокойно да си се оплача. ❤️❤️❤️

funn, и аз съм по същия начин. Плаши ме това, че може така години наред да ходим по клиники и да няма резултати. Като видях резултатите днес целия април месец ми мина на лента. От първата поставена инжекция до момента на пункцията ми. После онези 6 дни, в които не знаех дали ще имаме изобщо какво да върнем. Голямо мъчение си е този път. И аз няма да издържа ако не е този форум, за да си излея душата. Честно казано доста ме е страх да почна втора стимулация, но няма да се откажа със сигурност. Каквото и да ми коства това ще се боря докато има надежда. А нея винаги я има, някъде близо до отчаянието,както беше казал някой. ❤️

Имам чувството че се върти в един омагьосан кръг. И ми става тежко, защото още не споделям с роднини. Не могат да ми помогнат и не съм сигурна дали има смисъл да им казваме всичко. Те се сещат според мен, че има нещо, защото 5 година вече нямаме деца, напоследък често ходим на лекар за нещо, така че не са глупави, но си мълчат. А ние сме неизяснен стерилитет, уж всичко ни е наред, нооо сега си направихме сами изследвания и инсулина ни е висок, като на мъжа ми е най много. Сега отказах инвитро то, докато не разбера къде точно е проблема. Иначе всичко ни беше уговорено да започнем, а на мен всички витамини от б групата в дефицити. Е как да започна като разбрах че и това има значение. Ужас направо.... Да не знае човек какво да направи.... ☹️

funn, витамините от Б група в никакъв случай не си ги назначавай сама. Знам, че за тях трябва да се ходи на лекар и те да ти ги предпишат. Аз пусках изследвания за тромбофилия и ми излезе мутация MTHFR C677T. Много си бях глътнала граматиката, а се оказа, че не усвоявам фолиевата киселина и витамин Б. Назначиха ми от клиниката мета фолиева киселина. Между другото и на мен са ми на долната граница витамин Б и Д.