За емоционалната страна

Много е важно да се пуснат изследвания за тромбофилии. Аз пих над 5 години, почти без прекъсване фолиева киселина, при това и по време на първата ми бременност, преди да разбера, че имам хетерозигот по MTHFR и не я усвоявам добре. След аборта при втората ми бременност имунологът ми каза, че при неусвояемост става токсична в даден момент. Задължително се пие метилирана форма. Същото важи и за Б12.

Здравейте момичета, аз извървях дългия път и сбъднах мечтата си! Тук съм да ви разкажа моята история!
След двугодишни неуспешни  опити за бебче, решихме да отидем на лекар и тогава след цитонамазка получих най-шокиращата новина- съмнение за карцином на шийката, бях на
 23... (искам да кажа, че от 16 годишна ходя на 6 месеца на преглед) Ходих при няколко лекаря ии всички ми казваха ,че нещата са много сериозни ии че сега става въпрос за живота ми, а не затова, дали ще имам дете. Под пълна упойка ми взеха биопсия- резултатите не бяха добри, аз обаче не исках да се подлагам на операция, сега ми звучи групаво, но тогава исках първо да имам бебе, та тази операция още повече ме отдалечаваше от това, никой лекар не склони да направим първо инвитро, а после да ме оперират (и Слава Богу) няколко месеца по-късно влязох на операция с уговорката да ми изрежат минимално и ако резултатите не са добри, тогава мече да режат повече. Този път късмета ми се усмихна -резултатите бяха добри.  След това 6 месеца не трябваше да правим опити,на 6тия месец отидох на лекар ии отново съдбата ми удари шамар, имах полипи, които тпябваще да се махната. Пак ме оперираха. Трябваше още 3 месеца да не правим опити. След това имахме зелена светлина, но в продължение на година бебето не ставаше. Насочихме се към репродуктивен специалист, при мен цветно снимка, овулация, всичко беше наред, но при мъжа ми спермограмата не беше перфектна, но казаха, че е добра и ни водеха с неизяснен стерилитет. Направихме 4 неуспешни инсеминаци, след които мъжа ми пак си пусна спермограма, която пък беше мноого зле... Кандидатствахме по фонда, бях със хиперстимулация и нямах трансфер, после пък ни хвана пандемията и още 2 месеца нямах трансфери, наай-накрая доойде деня на дъълго чакания ми трансфер-върнаха ми 2 снежинки. О, чудо и двете се захванаха, бях наай-щастливата на света, 9 седмица едното бебче падна, не мога да ви опиша, колко треперих през цялата бременност, още повече, че бях със скъсена шийка(от операцията) ии шансовете за преждевременно раждане бяха огромни, лежах и в болницата, в крайна сметка  родих точно на термин и то секцио, защото водите ми намаляваха, а бебето не искаше да излиза. Вече 5 месеца държа щастието в ръцете си . Отне ми 5 години да сбъдна мечтата си, но наистина всичко си заслужаваше ❤

Съншайн, трогателна история с щастлив край. Разплака ме и ми вдъхна надежда, че въпреки всичко, нещата се нареждат. Бъди здрава, благословена и много щастлива силна майка.

Здравейте, дами! Не съм писала тук, но чета редовно. Правим опити от почти година. Побързахме с изследванията и вече знаем, че причината да не забременявам е тубарен фактор. Одобрени сме от фонда и се надявам в следващите месеци да влезем в процедура.
За да спрат редовните подмятания от близки приятели: “Ти да не си бременна?”, “Вие КОГА?” (все едно никога не сме се досещали да пробваме) и други по-дразнещи, споделихме с тях ситуацията. С това се опитахме да елиминираме фактор, който допълнително ни влияе негативно. От тогава забелязвам рязко отдръпване. Групата е смесена - има такива с деца, има и ергени.

На някои от вас случвало ли се е и възстановихте ли отношенията си впоследствие?

И аз съм с тубарен фактор.Имаме момиченце на годинка и месец от първо инвитро,ЗЕТ.
Не ми се е случвало,ако беше ,нямаше да възстановя отношенията си.Близки приятели ,които се отдръпват,понеже съм стерилна....Хич да ме ми застават пред погледа .

На питащите винаги отговарях с Божа работа, когато, тогава. По-близките знаеха, че имаме проблеми, без особени подробности. Никой не се е отдръпнал. Да, всички родиха и малко или много животът ги завъртя. Не се виждаме така често, но пък се чуваме често по телефона.

Като чета това се сещам за израза "приятел в нужда се познава". Не мога да си представя положението ти, при условие, че имаш приятели със и без деца. Може би не искат да ви притесняват (положителната гледна точка), но да все пак да ви отбягват, ми звучи, сякаш ви виждат като заразни. Уф май прозвуча грубо. Просто се събирайте с тези, с които ще се чувствате добре, не ги мисли и страдай заради отдръпването им. Няма смисъл да се тормози с подобни неща. Мисли позитивно и че ви предстои нещо хубаво, а ако трябва тегли по някоя м@.на и се да не ти пука мн. Както и да е. Успех и дано бързо да се похвалиш с "+", а другите нека си мислят каквото искат

Сигурна ли си, че причината за отдръпването е тази?

Не мога да коментирам специално в тази ситуация каква е причината за отдалечаването на близките, но при мен се случи нещо сходно.Преди да родя първото си дете, след години ходене при шарлатанин наричащ се репродуктивен специалист, приятелите ми родиха по 2 деца и просто им беше болно и неудобно да коментират пред мен ежедневието си, за да не ме засегнат или наранят.Най -добрата ми приятелка се чудеше как да сподели че очаква трето детенце за да не ми причини болка Каквото и да направят или не направят те винаги ще стъпват на тръни и това е безкрайно напрягащо и за тях.

За съжаление и аз срещнах подобно мнение, само че сред роднините и близки. Ние не споделихме на всички, че ще ползваме донор, защото аз реших, че не е нужно да знаят. Само роднините, които бяха голямо разочарование.
За жалост е така. Мен много ме натоварваше това, че постоянно се правеха коментари защо още нямаме деца, какво чакаме и т.н. Но след като разбрах какво се случва, и изведнъж ми прищрака и спря да ме вълнува мнението на другите, включително на родителите.
Иначе имах "приятелки", които като цяло не одобряват ин витро процедурите и смятат, че повечето хора, които имат подобни проблеми, едва ли не са наказани от Бога. Сами се сещате, че вече не общувам с тях. Избягвам подобни хора и мнения, защото животът е твърде кратък и не смятам да си губя ценно време с тесногръди подмятания.

Когато имаш цел, която е свързано с борба за дете, трябва да си малко егоист. Да се вгледаш в себе си и да изградиш стени, през които да пропускаш само хубави емоции. Само така ще успееш да се съхраниш. Поне според мен.
Искрено ти съчувствам за ситуацията. Знам какво е постоянно да ти се месят някакви "доброжелатели". Моят съвет е да не обръщаш внимание. Гледай напред към целта си и когато се сбъдне, всичко ще се нареди

И аз съм срещала подобни подмятания. Или че това било “естествен подбор”, че чрез инвитро предаваш “лоши гени”, “природата си знаела работата и щом не можеш по естествен път, не би следвало да трябва да опитваш”….
Никой не може да ме убеди, че ромките, които пушат повреме на бременност или изоставят деца, или пък не им осигуряват образование и адекватна среда изобщо, имат по-добри гени от моите.
Наказан от Бог?! Как по-точно правиш такива заключения? Кой го казва и къде? Когато се разболеят защо ходят на лекар и пият лекарства, а не понасят стоически смъртта, отредена им от Бог?

Да и аз не го разбирам. Хората обичат да си сменят концепцията си когато и както им изнася. Има много несправедливост по света, но няма как да я променим. Затова можем да гледаме напред и да правим това, което смятаме за добро за нас. Може би когато човек в такава житейски ситуация разбира кой са наистина важните за него хора. Защото подобни коментари и подмятания със сигурност показват колко дребнави и елементарни душици има.

Около мен или няма чак толкова прости и тесногръди, или не смеят да се афишират като такива. Случвало ми се е да засичам подобни твари в нета. Самата аз бях против ин витро преди години, но за себе си. Смятах, че или трябва да стане спонтанно, или ще си караме така. Вероятно подсъзнателно със се надявала, че ще стане спонтанно и не съм била готова да се хвана на хорото към онзи момент. Говорили сме си вече, че преди да потърсиш помощ е нужно да приемеш, че имаш проблем.
На мнение съм също, че си трябва сериозен отпор на подобни кретени. По тяхната логика и родителите на болните деца са наказвани от Бога и не трябва да търсят лечение, а да си носят кръста.

Така е. Истината е, че в България много малко се говори за тези неща. Много хора са заблудени относно забременяване и т.н. Да си призная и аз бях доста "боса" по отношение на много неща. Но никога не съм смятала, че това че някой има проблеми, означава, че е лош или че така трябва. Щом съществува медицина, значи винаги има решение, докато сам не се откажеш. Както се казва "докато дишаш, винаги има начин".

Лошо е, че не сме образовани по тези теми. Никой не си поставя за цел да образова населението в посока да разбира как се случват нещата, кога има проблем, какви са индикациите. Да обясни, че след 6 месеца до 1 година опити, ако няма резултат, значи има проблем, и трябва решение. Ин витро процедурите са решение на подобен проблем.
Повечето хора смятат, че изследванията са за болни, а те са превенция срещу по-сериозни проблеми и трудности.

Ходенето по лекари не е дамга, не означава, че си анатемосан. Неслучайно лекар съдържа в себе си корена "лек", тоест това са хора, които да ти помогнат, те са лекът, от който се нуждаеш, независимо дали за базови неща или за емоционални проблеми, репродуктивни и т.н. Все повече се изненадвам колко назадничаво е мисленето в България по отношение на тези неща, което е много тъжно и жалко. Няма никаква доза толерантност, всеки се меси и се опитва да си наложи некомпетентното мнение и предразсъдъците, обяснявайки, че имало естествен подбор. Аз не вярвам в "естествения подбор". За мен подборът е на база качества и желание. Искаш - бориш се, докато стане. Ако не става, търсиш друг начин и не се отказваш.
Много ми се иска да вярвам, че в бъдеще, когато  нашите деца са възрастни, ситуацията да е друга. Хората да са по-толерантни, да има повече информация и тези, които се нуждаят от помощ, да не се страхуват да я получат. За мен това е успешната формула за едно развито общество.

Аз чудесно знаех, че трябва да се потърси помощ, ако за година не се получат нещата спонтанно, но ми трябваше доста повече време, за да приема, че имам проблем. Едва след 6 месеца целенасочени опити със следене на овулацията с тестове склних на консултация с репродуктивен специалист. Човек трябва да узрее, за да тръгне по мъките, наречено ин витро. Няма какво да се заблуждаваме, помагат, но гаранции няма. Аз съм на финалната права, ще направя още някой и друг трансфер докато имам шушулки във фризера, но не съм сигурна, че мога да започна отначало. За себе си знам, че съм направила всичко, което ми е било по силите.