За емоционалната страна

Честит празник, мили дами!

Честит празник мили мои дружки виртуални 💗да сте живи и здрави, много обичани , безкрайно щастливи и в най-скоро време да станем всички мами  🙏🌷

Привет, момичета!
Вчера пуснахме документите за фонда и ще чакаме одобрение. Взех си нови книги, свалих си сериали, за да имам занимания в почивните си дни и да не ми се струва, че времето за чакане е много.
Честно казано така съм се надъхала, че нямам търпение да мине този период на чакане и да почваме едно по едно. Само едно не разбрах с фонда. Кога дават номер, за да следиш на кое място си, след одобрение ли?
Вие четете ли книги? И ако да, какви?
Аз много обичам да чета 🙂

Nirvana, браво! Поздравления.
Аз чета, но много рядко на български.
За фонда, нямам опит . Пожелавам ти успех и само такива позитивни постове да четем от теб!

Аз като изявена драма куин да попитам, как се справяте с отчаянието. Сериозно се чувствам на дъното и не ми се драпа нагоре. Вчера казах на близка , която организира парти за да обявят пола на бебето си този уикенд, че съм много радостна за тях, но тъжна за себе си и не пожелавам никому да се чувства така. Тя ми каза, че я карам да се чувства зле така , но ме разбира. Сякаш й преча да си изживее радостта от бременността се чувствам. Не качва много снимки, предполагам и на нея не й е лесно с близки като нас. Две години изминаха ей така и моите молитви са някъде там изпарени по пътя към небето явно. Много несправедлив ми е този живот, доста често се чудя защо изобщо се раждаме. Има по-зле от нас ама и много по-добре има. Те такива едни мисли ми се въртят безспирно в главата и съм се изолирала от всички за тяхно добро уж. Много съм сприхава и крива, сякаш всеки ми е виновен с нещо. Паря всеки, който се опита да се доближи сякаш казвам “стой далеч и ме остави да изгоря намира”. Дали е депресия това ?

Не е изключено и някакво депресивно състояние да е. Дано не се наложи да се стига до психиатър и лекарства, че те май не са особено съвместими с ин витро лечението. Когато имах подобни емоционални терзания, ми се размина тежката артилерия, ходих на психолог около година.

Това много ме интересува. Благодаря, че споделяш. Как протичаха сеансите с психолога ? Обикновено казват , че споделянето помага. Ама нали споделяме и с най-близките си? С какво е по-различен психолога? Аз много добре знам, че трябва да съм позитивна и да се концентрирам над това което имам, не над това, което нямам и чета всеки ден , пиша аформации и излизам на дълги разходки в гората...и накрая отчаяние и изолация.

Marlenna, според мен със сигурност няма депресия при теб. Хората, които имат депресия не го осъзнават. Знам колко ти е тежко и те боли. Вие правили ли сте опити за ин витро? Хубаво е ако имаш някакви занимания, които ти носят спокойствие да наблегнеш на тях. Всички ние минаваме през такива периоди. Идват и от минават, после пак идват. Кръговрат... За жалост в този живот никой няма равен старт. Понякога и психиката ни играе лоша шега. Колкото повече го мислиш, толкова повече не става. Нормално е да си мислиш такива неща. На мен самата също често са ми минавали такива мисли през главата. Сещам се за едно заглавие на филм "Света е голям и спасение дебне отвсякъде",никога не знаеш кога ще те навести щастието без да очакваш. 🙂

Различните психолози работят по различен начин и въпрос на късмет да уцелиш от първи път този, който на теб би ти бил полезен. При мен се получи, но приятелката, която ми го препоръча, спря да ходи, защото не беше доволна от един момент нататък. Разликата от разговор с приятел е във въпросите, които ти задават, в това, че не е емоционално обвързана с теб, че се опитва да види голямата катарина. На мен ми беше полезно.

Здравейте, момичета 🌷
Писала съм преди в темата, но ще кажа пак. След 4г. опити, успях накрая и имам вече дете на почти 2г. Преди да разкажа моите чувства, не искам да обиждам никого с факта, че имам вече едно дете и ще се оплаквам.
Вече от 6м правим опити за второ, съответно неуспешни. Днес си правих тест и беше отрицателен. Много се разочаровах, а така силно се надявах, че се е получило този път. Преди 2м посетих АГ и същата клиника, пуснах някои изследвания, уж всичко е добре. Разбрахме се ако 6м. няма резултат да започнем пак процедура. Въпросът е, че времето си върви, а аз нямам тази гъвкавост, с която разполагах преди да пътувам до клиниката(130км е на посока). ММ няма желание да се "мотаем" пак по клиники... Оказа се,че вече съм с намаляващ яйчников резерв. Близките ни не знаят през какво сме преминали, не изпитвам нужда и да им споделям.
Дълго и хаотично стана, но бях забравила вкуса на това шибано разочарование, "еуфорията" от това, че направо ми се привиждат някой път 2 черти на теста. Знам, че си имам вече едно ангелче, но просто така ми се иска нещата да се случат отново, въпреки че имах ужасно тежка и рискова бременност, забравих го това.
Ще се опитам пак да се мотивирам някак, пожелавам на всички от сърце само добри новини и резултати ❤
Извинявам се, ако съм досадила на някого!

Относно книги, преди много четях, основно на тема подсъзнание, позитивни мисли и т.н покрай процедурите. Също така и спортувах  поне 4 пъти седмично, което доста  ме разтоварваше.

Не бих препоръчала на никого т.нар. литература за самопомощ.

Аз съм фен на романи и стихотворения. Обичам да чета и много паранормални неща от типа книгите на Мулдашев, топ Мистериите на България. За литература за самопомощ не препоръчвам и аз.. 🙂

Здравейте, дами!

Тези дни трябва да звъня в болницата да записвам час за хистероскопия, тъй като имам вече 2 неуспешни инсеминации и полипи. Като изключим лутането между болниците и търсенето на добри специалисти, дори не мога да повярвам, че ми отне 2 години, за да стигна до хистероскопия... Сега като поглеждам назад, имам чувството, че не съм направила всичко достатъчно, а в следващия момент се сещам за една д-рка от Щерев, която ми казваше, че полипите чак след година ще ги гледаме, а после друг специалист в същата болница тотално ме закопа, като каза, че няма да се махат... Е след 2 години явно ще се махат, но в друга болница. Просто е неопсимуемо изобщо чувството като се сетя за тези образувания и борбата да бъдат премахнати. В комбинация с липсата на б. дори и след 2 инсеминации имам моменти, в които ми става много мъчно. Ядосвам се, че вместо да купувам дрешки, колички и играчки, аз си давам парите по болниците. После пак изгрява слънце и си казвам, че нашият път ще бъде по-дълъг, но Господ така е решил и трябва да живеем живота си макар и тези тежки моменти и да вървим напред.
Има едно нещо към което съм изключително чувствителна в последно време и то е към пожеланието не за едно дете, а за две.  То даже не е пожелание, ами направо си е план направен от другите роднини. Някак за тях трябва да имаш 2  и си вървят с тази мисъл, а никой не се замисля през какво преминавам, за да имам едно. Даже започнах да им говоря с цифри, защото никой с нищо не помага, а ние вече сме емоционално пренатоварени, а финансово няма да коментирам.... И на целия този фон имам чувството, че никой не се замисля и не вижда това, а само се дудне и бае ,че ще стане.. .хайде сега едното, после другото...  А в моето съзнание е болницата, процедурите и т.н и ми призлява. Даже като им говоря те сякаш не чуват и пак се продължава направо 2 да ги разждам, близнаци! Ами може да не искам 2. Това е въпрос на личен избор. Искам да имам щастието да бъда майка и щастието да го отгледам и възпитам добре. Ако имаме възможност за второ ще го мисля, но на друг етап от живота си.  Обаче как да го кажеш това на някои роднини, например на свекървата и или сестрата. И някой път ми писва и си казвам, че не ми пука. После пак чувам това пожелание ти сега ще видиш като родиш едното и после другото и почва да ми се повдига от тази емоционална тежест, която изпитвам.

В прав текст им казваш, че имате проблеми, че минавате през ада и има вероятност да се позадържите в него, ако стигнете до ин витро, та не ви е до тяхното дуднене. Аз недоумявам какво са ви правили две години, та само до две инсета сте стигнали?

Не знам как да го напиша, че да бъда разбрана правилно. Доскоро и аз бях една от вас, но за мен този период, тези емоции са вече минало. Когато най-накрая ми се случи да забременея и родя след инвитро на 40 години, бях щастлива и никога не помислих, че ще имам и второ. И то без да съм го планирала. Когато човек зацикли, не става и не става. Еми, десет години не ставаше, а после изведнъж изненада за почуда на всички. Може би това пренапрежение, пастоянно ходене по лекари, изследвания, желание да стане, да стане, а то не става.
И аз не съм успявала поне за миг да се оттърся, но когато спрях да се боря със зъби и нокти при мен дойде една лека, прекрасна бременност.
В чудеса не съм вярвала, но чудо ме сполетя.
А може би някое чудо очаква и вас някой ден, момичета!💋

Здравейте!

Всичко започна през 2019, когато на рутинен преглед изказаха съмнение за полип и тъй като вече коментирах с тогавашното АГ желанието да започнем с опитите за дете, той ме посъветва да направим първо хистероскопия. Само че микробиологията не излезна чиста, последва лечение и алергичен шок от медикаментите. След което ми бе предписан друг медикамент, който трябваше да ми помогне, но всъщност още повече влоши нещата и положението беше доста тежко (това се случва във Вита, София). Последва възстановяване от няколко месеца. След това реших да се прехвърля в Щерев през 2020. Там всичко започна от начало. Казаха, че една година трябва да правим опити,  била съм млада, имала съм време, отхвърлиха хистероскопията като вариант и подновихме опитите с мъжа ми. Няколко месеца по-късно пуснах щитовидни хормони и се оказа, че имам синдром на Хашимото и високи нива на ТСХ + Инсулунива резистентност и от там започна терапия с елтироксин и др., за да свалим нивото до 2 за забременяване. И есента тъй като нямаше никакво развитие и нищо не се случваше реших да поискам второ мнение от друг специалист в същата болница. Същевременно по лична инициатива пуснахме спермограма на мъжа ми и го записах на урулог. При мен Аг-то каза, че полипът (последно го имам записан 6,8мм в амбулаторния лист) бил с малки размери, не ги взимали напредвид и няма да се отстранява и можело само да направим цветна снимка. Заключението от процедурата е полип, проходими тръби (но едната е с нагънат ход и пропусна под високо налягане) и адхезии, което четох ,че са сраствания.И въз основа на това ми казаха да продължим с опитите поне още половин година преди да се обърнем към репродуктивен специалист. Същевременно на мъжа ми излезна СГ с диагноза астенезооспермия и започна прием на добавки.И това беше повратната точка, в която реших, че нямам сили да седя в Щерев, защото ако не беше личната инициатива не знам кога щяхме да разберем, че сме с мъжки фактор. Друго нещо, за което също съжалявам, е че никой никога не ми предложи поне една фоликуметрия, поне за да знаем със сигурност кога се случва ову. Съвсем наскоро, когато четох за фонд инвитро и видях изискванията, осъзнах ,че с тогавашната спермограма сме можели да кандидатстваме директно. Но в Щерев по онова време ни убеждаваха, че всичко било наред.Честно казано според мен това бе направено умишлено, за да удължат пътя, за да плащаме още прегледи и процедури. Понастоящем съм пациент в болница Надежда след като се занесох с всички документи от прегледи директно при репродуктивен специалист. За протокола аз съм на 28, тази година правя 29, съпругът ми е на 35. Пуснахме нова спермограма и за щастие след 6 месеца терапия показателите се повишиха и диагнозата сега е тератозооспермия (морголофия под норма, но всичко останало е в норма) Но с тази СГ не можем да кандидатстваме по фонда и ми предложиха да започнем с инсеминации. На рутинен преглед излезнаха съмнителни участъци, които предполагат,че представляват повече от един полип на едно място, но въпреки всичко казаха,че трябва да се опита с инсеминация, за да се види дали ще се прихване. Ако не станело след 2, ще последва хистероскопия и после още 2 инсеминации.
Това е моята скромна история. Сега като го пиша и осъзнавам от дистанцията на времето, че някои неща е можело да се случат по-рано или по друг начин, но към тогавашния момент всичко е било ново и не е имало кой да ни наставлява. Понякога сама се обвинявам, че не съм направила всичко необходимо, но човек няма как  всичко да знае или винаги да взима правилните решения.
Ето така след 2 години стигам до това положение. Извинявайте за дългия пост, но реших ,че би било полезно да споделя този опит с вас.