НОВО: Дигитални асистентиВиж

За емоционалната страна

  • 39 480
  • 654
# 435 13 март 2021, 20:19 ч.
Да ви кажа ли имаше моменти, в които бях готова да се откажа. Толкова беше ми омръзнало това ходене по лекари, изследвания, лекарства, надежди и разочарования. Бях си свикнала да живея така. Имаше моменти, в които живеех в примирение, че няма да стане и бях доста по--спокойна. Щом наблежеше следващ опит изпадах в дупка, не спях.
Виж целия пост
# 436 13 март 2021, 21:24 ч.
Цитат на: Helinor17 в сб, 13 мар 2021, 20:19
Да ви кажа ли имаше моменти, в които бях готова да се откажа. Толкова беше ми омръзнало това ходене по лекари, изследвания, лекарства, надежди и разочарования. Бях си свикнала да живея така. Имаше моменти, в които живеех в примирение, че няма да стане и бях доста по--спокойна. Щом наблежеше следващ опит изпадах в дупка, не спях.
🙄🙁И аз съм така....от другата седмица започвам всичко отначало ...сменям клиниката, докторите и...не мога да спя,нервна съм...
Виж целия пост
# 437 13 март 2021, 21:43 ч.
И сега за един по-различен аспект на емоционалната страна. Ще споделя нещо като майка на вече две деца. Често вечер по-голямото дете, което е почти на 3 години, казва, че не ме обича, гони ме от стаята. Вероятно ревнува от факта, че отделям повече време и внимание на бебето, а той е основно покрай баща си.
Е, как се чувства жена минала през ада, за да го има това дете? Знам, че е малък, наясно съм, че е период и ще отмине, не е така непрекъснато, но все пак се случва...
Да, емоционалната страна има и това измерение. 😢
Виж целия пост
# 438 14 март 2021, 00:33 ч.
Там, където живеем, общо взето само ние нямаме деца. Можете да се досетите, че не сме най-желаната компания. Но трябва да си призная, че и аз съм станала голям бурсук Rolling Eyes Определено вече не ми се общува с хора, изглежда съм си самодостатъчна... В същото време, понякога имам нужда да споделя с някого всичките си терзания, а само тук мога да срещна разбиране.

s.v.s., и аз другата седмица сменям клиниката и съм в голям стрес. Не мога да спя, постоянно го мисля. Изобщо... Много неприятен момент е да започнеш всичко отначало.
Виж целия пост
# 439 14 март 2021, 08:23 ч.
Най-грозното изказване от моя приятелка относно опитите, които правим е - Ако не стане, ще си осиновите! Ми хубаво, но това си е наш избор. Аз ще се боря, докато мога. Така или иначе, детето ще е наполовина генетично наше. Искам да изпитам радостта и чувството от това да съм бременна. Искам да усещам движенията на бебето в утробата, искам да усетя първите мигове с него, когато се роди. Това са все неща, които няма да имам, ако осиновя. Чисто психически и емоционално аз не съм готова за тази крачка. Знам, че сигурно не го прави нарочно, а за да ме окуражи, че ще имаме дете по един или друг начин, но дразни. Аз вариантите си ги знам много добре, но и решенията са си наши. Те имат дете на 2 години след неин аборт по желание известно време преди това. След аборта се беше побъркала дали ще има свое дете. Ми никога не съм си позволила да й кажа, че ще си осинови. Само й казах, че ако знаех, че ще прави, щях да я подкрепя да си го роди. И двете бременности са от един мъж.
Виж целия пост
# 440 14 март 2021, 08:32 ч.
Helinor17, детето определено ревнува. Аз съм учила детска педагогика, бих те посъветвала да прочетеш малко по темата и да поговориш с него. Можеш да му кажеш, че не го обичаш по малко от преди. Когато аз бях малка си спомнях как не исках да имам брат или сестра. Голям ужас ми беше, че може да си деля играчките и вниманието на родителите ми с някого. Сега вече след години съжалявам, че съм едно дете. В основата на всичко с децата са много разговори.  Ще му премине на детето, но можеш да опиташ да поговориш с него като с приятел. 🙂
Дори на 3 години можеш да говориш с него като с голям човек, повярвай ми, че децата всичко разбират още от бебета.
Ще се опитам да си изровя учебниците и да ти намеря информация по темата. 🙂
Цитат на: Helinor17 в сб, 13 мар 2021, 21:43
И сега за един по-различен аспект на емоционалната страна. Ще споделя нещо като майка на вече две деца. Често вечер по-голямото дете, което е почти на 3 години, казва, че не ме обича, гони ме от стаята. Вероятно ревнува от факта, че отделям повече време и внимание на бебето, а той е основно покрай баща си.
Е, как се чувства жена минала през ада, за да го има това дете? Знам, че е малък, наясно съм, че е период и ще отмине, не е така непрекъснато, но все пак се случва...
Да, емоционалната страна има и това измерение. 😢
Виж целия пост
# 441 14 март 2021, 09:11 ч.
messy _05,
Сигурно може и да съм луда вече, нямам и желание,като знам какво ме чака...т.е.много искам бебчо, но като знам ....и най-вече психически дали ще издържа 🙄😪Нервите са ми много опънати, както се казва!
Виж целия пост
# 442 14 март 2021, 09:46 ч.
Цитат на: s.v.s в нд, 14 мар 2021, 09:11
messy _05,
Сигурно може и да съм луда вече, нямам и желание,като знам какво ме чака...т.е.много искам бебчо, но като знам ....и най-вече психически дали ще издържа 🙄😪Нервите са ми много опънати, както се казва!
Не, не си луда. Точно същото като емоция съм го изживявала и аз. Имало е моменти, когато съм отщазвала да мисля  и действам върху проблема от страх и ужас, че всичко през което минавам може да не доведе до успешен финал. Но пазете се и за момента, когато дай боже забременеете, че и там стреса е огромен. Девет месеца да чакаш с трепет и страх всеки преглед, за да те уверят, че бебето се развива нормално. Аз като минех прегледа и кажеха, че нещата са наред бях спокойна около една седмица и после притеснетието отново ме обземаше до следващия.
Изобщо тази битка е много трудна дори и след положителен тест.
Кураж и сила!
Нирвава, наистина. Кофти ми е, че не мога да се отдам изцяло нито на еднато, нито на другото дете. Има си и домакинска работа. Заради ковида решихме да не ходи и на ясла. Изобщо ми е едно много объркано как да действам.
Виж целия пост
# 443 14 март 2021, 10:07 ч.
Чесно да ви кажа,повече се страхувам от бременността отколкото от ин витрото. Имам чувството,че вече психически съм разклатена,че не знам дали ще издържа на страховете,на притесненията. Рева от нищото. Страхувам се от това,че краткото време,в което бях бременна не се чувствах добре и все едно лека,полека изпадах в депресивно състояние и все едно не исках да съм бременна,страх ме е от следродишни депресии ,какви ли не неща съм чувала. А всичко бих направила да имам бебе. Дори гледам да се подготвя за следващия ЗЕТ.
Не знам дали на някоя от вас се е случвало,но си мисля,че съм единствената,която си ги мисли. А всички около нас  с деца..
Виж целия пост
# 444 14 март 2021, 10:30 ч.
Djordjiq, на мен ми предстои първи опит икси, чакаме одобрение от фонда и често казано колкото нямам търпение, толкова ме е страх. Страх ме е, че след това ще има втори, трети и т. н.
Всеки има страхове и е нормално според мен. Като цяло аз съм голяма паника. Човешката психика е голямо и сложно нещо. Аз единствено в тази тема намирам утеха и я чета отново и отново. Скоро се хванах как чета за различни случаи тук във форума и сама се стресирах до голяма степен. Даже бях на път да се откажа дори от първи опит. После се съвзех. Според мен е нормално да имаш всички тези страхове и притеснения, дори при бременност, но все пак загубата ако не го направиш е много по-голяма. Аз до този извод стигнах. 🙂
Виж целия пост
# 445 14 март 2021, 11:14 ч.
Цитат на: Helinor17 в нд, 14 мар 2021, 09:46
Цитат на: s.v.s в нд, 14 мар 2021, 09:11
messy _05,
Сигурно може и да съм луда вече, нямам и желание,като знам какво ме чака...т.е.много искам бебчо, но като знам ....и най-вече психически дали ще издържа 🙄😪Нервите са ми много опънати, както се казва!
Не, не си луда. Точно същото като емоция съм го изживявала и аз. Имало е моменти, когато съм отщазвала да мисля  и действам върху проблема от страх и ужас, че всичко през което минавам може да не доведе до успешен финал. Но пазете се и за момента, когато дай боже забременеете, че и там стреса е огромен. Девет месеца да чакаш с трепет и страх всеки преглед, за да те уверят, че бебето се развива нормално. Аз като минех прегледа и кажеха, че нещата са наред бях спокойна около една седмица и после притеснетието отново ме обземаше до следващия.
Изобщо тази битка е много трудна дори и след положителен тест.
Кураж и сила!
Нирвава, наистина. Кофти ми е, че не мога да се отдам изцяло нито на еднато, нито на другото дете. Има си и домакинска работа. Заради ковида решихме да не ходи и на ясла. Изобщо ми е едно много объркано как да действам.
За съжаление аз знам какво е да ти кажат в един момент, че нещо не е наред. Така че страховете ми са по всички линии - какво ще стане в новата клиника, дали изобщо някога ще се получи, ако се получи, всичко ли ще бъде наред, ще се справя ли психически.... и т. н. Но явно сме някакви свръхчовеци, защото едва ли всеки би издържал.
Виж целия пост
# 446 14 март 2021, 11:28 ч.
Ще трябва да издържим. Преди успешния трети инвитро опит имам поредица от три миседа след естествено забременяване. Всичко ми мина през главата от до. 😰
Виж целия пост
# 447 14 март 2021, 11:29 ч.
Права си, не всеки би издържал. Имам близка, която след 2 спонтанни аборта спонтанно забременява е просто се отказа. Дори не пожела да потърси причината, при все че забременяваше лесно. Нямала сили, не искала да чува диагнози, лечения... Но пък волята прави чудеса, силното желание дава неописуемо сили, които дори не сме подозирали, че имаме. Сигурна съм, че по един или друг начин всички ще успеем. За съжаление всеки провал води до негативни мисли, страхове, че нещо сме пропуснали, че има още нещо, което трябва да направим, а ние не го виждаме. И аз минах през мисли за смяна на клиниката, но нямам сили за това. Там се чувствам добре, вярвам на док и колкото и да мисля, че нещо пропускам, толкова сменям лентата и мисля, че всичко ще е наред. Докато не гушнем резултата няма да имаме мира от страхове, терзания, колебания. Битката е жестока, но пък победата ще е по-сладка от всички възможни и вярвам, че всички един ден ще и се насладим и само ще се смеем на миналото Simple Smile
Виж целия пост
# 448 14 март 2021, 12:00 ч.
И аз си казвам, че не издържам, но продължавам. Понякога имам чувството, че съм пленник на някаква ин витро обсесия и не знам къде да сложа края на  опитите.
Не знам откъде ги взимам тия сили за седем трансфера 🤦. Толкова съм уморена.
При мен психологическата травма от извънматочните бременности-целият ужас, защо няма плод в матката, какво става, незивестността, обикалянето по доктори, физическата болка от  хистероскопиите, които ме осакатиха, доктора който ряза безмилостно и не положи опити да ми спаси фертилитета (нямам късмета да ми се случи спонтанно забременяване, без да го очаквам, както на други). Всичко това ме изцеди повече, отколкото безбройните нули. И за капак на всичко около мен се убиха да забременяват и раждат. Затова не ми пречи изолацията, спестих си нервността от всички ревящи бебета, от разкази за спонтанни забременявания, колко лесно станало, как вървяла бременността, да слушам за бебета, за взаимоотношения с бебета,  и безбройните тегоби около тях. Каниха ме по погачи-отказвах.
Понякога се замислям докога така ще я карам-сама,без приятели. Давам си сметка, че все в един момент ще трябва да започна да си връщам социалната ангажираност, но не на намирам  сили. Изсмукан ми е живеца. Хубаво, че работя от вкъщи и не ми се налага да лицемернича и имитирам щастие пред хората. Мога да си тъгувам неволя, без някой да ме пита-Какво ти има?
Животът ми се превърна в безконечна върволица от прегледи, хапчета, инжекции, изследвания, коментари, чуденки.
Битието ми е преглед до следващ преглед. Въртя се  в един и същи кръг опити-нули-опити и нямам сили да спра. Като някакъв хиперактивен хамстер на въртележка, безспир.
Виж целия пост
# 449 15 март 2021, 10:31 ч.
Аз само мога да кажа,че всеки приема и изживява болката си по различен начин. Никой не иска да злобее, никой не иска да завижда или да се отдръпва от приятелите си. Живота го променя без да се усети. Аз ненсъм се отдръпнала,но понякога нямам какво да си говоря с тях,понеже говорят за децата си постоянно и не,че ме дразни ама не се чувствам на място.
И да има далеч по-лоши неща да пази Бог,но това са нещата от живота и ние сме безсилни понякога, остава само да вярваме и да правим всичко,което можем!
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало