За емоционалната страна

Аз не искам просто двете черти, виждала съм ги, но файда няма, защото добутах само до биохимични. Искам всички терзания, от които някои се оплакват! Уморих се да трепна дали ембрионът ще добута до трансфер, уморих се да отватям със свито сърце втория, трети кръвен тест, искам да се притеснявам за други неща.

13 години се борихме за дете, няма да обяснявам през какво сме минали нито да споменавам финансовата страна. В момента в който просто се отказах и заживях ден за ден забременях естествено. Скоро ще навърши 3 години.
След първия и рожден ден отидох на преглед беше 13.04 април много добре помня датата. АГ заяви днес си в овулация ако искаш второ. Аз си помислих да бе да точно днес ще забременеят отново абсурд. Да ама не точно онзи ден и само веднъж правихме любоф дето се вика за целя месец (просто нямахме време или бяхме уморени) забременях отново. Звучи абсурдно нали. Навремето една баба ми каза моето момиче твоето бъдещо дете чака времето което ще се появи.
И аз сега ви казвам вашите деца са някъде там във бъдещето и чакат точния момент когато ще се появят.
Пожелавам ви най-ярките две черти, най-хубавото туптящо сърчице, най-здравите ритници в корема и най-сладките две очички след раждането. И когато настъпи този момент да гушнете своето дете ще забравите всичко през което сте минали.
Винаги го казвам НАДЕЖДА ВИНАГИ ИМА...

БРАВО !! Напълно съм съгласна с вас !! Това е което и аз се опитах да кажа че трябва да сме малко по позитивни , но явно хората тук ги дразни това мислене ...

Това, което сте написали много ми напомня за една книга, уж е писана на база истински истории, но не знам доколко е вярна. Книгата се казва Спомени от Рая и в нея децата до 3 годишна възраст, които имат спомени казват как сами са си избрали родителите. Имаше точно един такъв случай в същата книга ако не се бъркам. За дете, което казва на майка си, че я е виждало колко много го е чакало и е искало да даде знак,че скоро ще е при нея... 🙂
Радвам се, че нещата при вас са се случили. 🙂

Ох, нансиник, навърти 5 ин витро опита, пък ще те видя как ще кипиш от позитивизъм.
Не можеш го разбра, докато не го изпиташ, не можеш.
Съвети за позитивизъм и отпускане всеки може да дава, особено ако теглото не е на неговия гръб.
Инак историите за успеха са много вдъхновяващи, но на мен късмета да забременея непланирано няма как да ми се случи, казах защо. Има непреодолими  фактори, които пречат при много от нас, чудесата да се случат.

Да, когато човек е в описаната ситуация е лишен от грам позитивизъм. Всички опити някой да го разсее от лошите емоции се приемат като на чужд гръб и сто тояги са малко. Всички тук са го разбрали по трудния начин.
Ако човек спре да го мисли и да се пренапряга, може и да се получи понякога (зависи от конкретния проблем). Факт е, обаче, че и на мен ми се получи по лесния начин, когато вече имах едно дете и изобщо нямаше значение за мен дали ще остана само с него или ще имам второ.

... e, като стана въпрос за позитивизъм, чета тази книга в момента: https://www.ozone.bg/product/protivootrova/
полезна за хора, които четат много книги в категория: самоосъвършенставане, психология и други, но не разбират какво пише в тях.

..във връзка с позитивното мислене-  добре е да имаш абсолютно адекватни и реални представи какво можеш да очакваш, като резултат на база медицински показатели/случай- цифри/статистика, което не мисля, че репродуктивен специалист, коментира с пациента си.

 .....и заредени с позитивно мислене, отиваш на първия си IVF цикъл с очакванията за 15-20-30 яйцеклети и положителни тестове и идва реалността, която те смазва и срива.
И така от 3-4 до 10  IVF цикъл се научаваш как да бъдеш реалист и имаш очквания такива, каквито да не те вадят от строя за месеци наред.
Лично наблюдение: по- тежко съм приемала, негативен резултат, когато доктора ми е коментирал колко са добре нещата...
Лека вечер, аз си чакам деня за теста 27.3.2021- ( предисторията дълга).

Докато ми остане време да пиша и сте  обсъдили вече няколко теми
nansinik Честито. Успех и за напред Де този късмет преди Inv да видиш плюсчето. И аз тайно на това се надявах, колкото и шанса за това да клони към 0.
NirvanaЗа срама от преглед по време на МЦ и при мен беше така, но след няколко прегледа, като че ли спря да ми пука толкова. Успокоява се, че при док редовно си ходят жени през този период. За майката по-добре да не коментирам. Моята свеки не знае въобще че опитваме - дно притеснение по-малко. А че ще започваме инв. не сме споделили с никой.
Хареса ми коментара на haidi мисля да си го чета, от време навреме, тъй като и аз се самообвинявам понякога Това, че децата избират родителите си и аз съм го чела и съм се чудила няма ли някое да ни избере най-накрая 😁🤔😁
... Преди време си говорихме с ММ и му казах, че аз все някак ще избутам процедурата, не ме е страх от игли и тем подобни, но понякога си изпадам в едни депресивни или нападателни състояния, та си му обясних, че повече се притеснявам за него, как ще издържи с жена, натъпкана с хормони Днес си получих заповедта и съм позитивно настроена, въпреки, че сигурно като наближи времето ще започна с притесненията. Надявам се другия месец да започнем стимулация, уж съм оптимист, засега...

Di@, тази книга, за която говоря  е доста интересна. Има доста разкази на деца в нея, но не на всеки му допада такава тематика. Колкото до свекито - там е дълга и широка. Да речем, че е от този тип майки, които не понасят да има друго женско присъствие около синчето ѝ освен нейното. 🙂
Ще стискам палци скоро да се похвалиш с две чертички. Успех! ☺️🍀
quote author=Di@ link=topic=1276680.msg42550950#msg42550950 date=1616526356]
Докато ми остане време да пиша и сте  обсъдили вече няколко теми
nansinik Честито. Успех и за напред Де този късмет преди Inv да видиш плюсчето. И аз тайно на това се надявах, колкото и шанса за това да клони към 0.
NirvanaЗа срама от преглед по време на МЦ и при мен беше така, но след няколко прегледа, като че ли спря да ми пука толкова. Успокоява се, че при док редовно си ходят жени през този период. За майката по-добре да не коментирам. Моята свеки не знае въобще че опитваме - дно притеснение по-малко. А че ще започваме инв. не сме споделили с никой.
Хареса ми коментара на haidi мисля да си го чета, от време навреме, тъй като и аз се самообвинявам понякога Това, че децата избират родителите си и аз съм го чела и съм се чудила няма ли някое да ни избере най-накрая 😁🤔😁
... Преди време си говорихме с ММ и му казах, че аз все някак ще избутам процедурата, не ме е страх от игли и тем подобни, но понякога си изпадам в едни депресивни или нападателни състояния, та си му обясних, че повече се притеснявам за него, как ще издържи с жена, натъпкана с хормони Днес си получих заповедта и съм позитивно настроена, въпреки, че сигурно като наближи времето ще започна с притесненията. Надявам се другия месец да започнем стимулация, уж съм оптимист, засега...
[/quote]

Момичета, пожелавам на всяка от вас сили и успех в "борбата", която водите за да имате детенце.  Ние опитваме от две години и половина почти, но естествено. Но това през което повечето от вас преминават - инвитро и всякакви там процедури - наистина не е лесен този път и доста неща се налага да изтърпите. Разбирам и гнева и болката и отчаянието на всички вас. Разбирам и радостта на тези, които вече са постигнали мечтата си.
nansinik, честито! Разбирам и твоята гледна точка, но малко в повече ми дойде снимката на теста. Поставям се на мястото на другите момичета и аз лично бих го постнала в друга тема където е за показване на двете черти. Пожелавам ти лека бременност!

Радвам се,че открих БГ-МАМА.Преди,когато бях на 22г. Много малко имаха компютър,Може и да Ви е имало.Сега много помагате.Тогава изтърпях 11 (не зная точния термин)продухвания на тръбите при АГ,който правеше аборти на конвейр.Аз отивах за "продухване",за да имаме дете ,а там лежаха ПЛАЧЕЩИ ОТ БОЛКИ след аборт.УМИРАХ.ПОВЯРВАЙТЕ -УМИРАХ.След интервенцията с болки сядах сама зад волана(някой трябва да работи,че пари трябват) и се прибирах.Няма упойка,няма отношение,няма решение.....няма нищо..Сега,вече на 40г.,чакам ЗЕТ,но пак е трудно.Видях 2 чертички,но -кухо яйце.Не бях изпитвала такава радост в живота си.Но не бях и изпитвала толкова силна,ужасна,неописуема мъка досега.ЩЕ СЕ БОРИМ,ЩЕ ИМА ЩАСТИЕ И ЗА НАС!

Момичета, дайте името на книгата за дечицата, които избирали родителите си и кога да се появят.

Аз съм я взимала от друга гледна точка, понеже се интересувам от детската психология. Не съм сигурна, че има в някой разказ конкретно да пишеше децата да са казвали кога ще се родят, но има разкази за това как са си избрали родителите. Има и малко стряскащи разкази за деца, които си спомнят предишни животи. Интересна е и дава друга гледна точка. 🙂 Все пак не приемай за истина всички написани неща в нея, защото нищо от написаното не може да се докаже, може просто да са фантазиите на децата. 🙂
Ще се радвам да споделиш мнение след като я прочетеш.

Аз я четох, има някои наистина фрапиращи разкази, но според мен повечето са уклончиви. Реално детето може да казва едно, а родителя да го приема както си иска. Не е лоша наистина просто за още една гледна точка.

Да ви върна малко в темата днес съм малко по-положителна, третата ни заповед вече чака в еконт да си я вземем. Нова надежда, нов стимул. Надявам се да е последна

Слънчев ден на пук на мрачното време ви желая и дай Боже най-кратко да се задържаме тук.

По повод мрънка ето на майки, свекърва и нетактичността им - това беше основната цел да не кажем на никого нищо - да си спестим вечното мърморене и вечните въпроси. Знаем, че и те много се вълнуват и надяват, но смятаме, че да носим и техните разочарования покрай нашите ще ни е още по-тежко. И така си живеем хем спокойно около нас, хем сами си знаем какво що.

Усмивки

Здравейте момичета .Писала съм и друг път ,някой може би ме знаят от други теми в Проблемното.Ние се борим от 6 години вече предтой ни 5 ти опит и първи с донорски яйцеклетки.Аз съм с еднометриоза на 33 г съм ,с почти никакви яйцклетки вече.Партньора ми -35 г.е с лоша спермограма и положинието става съвсем трудно.Ни е също почти с никой вече не се виждаме,само една двойка приятели са без деца.Всички останали имат и то по две някой.В началото много им се раздвах,постоянно ме викаха да им гледам децата,бяхме много близки.оставяха ги в къщи да ги гледам.Но с течението на времето се отръпнах-просто много боли,взе да ми става все по трудно да гледам съжалението в очите им.Една от който даже предложи да ми стане сурогатна майка-без дори да знае какъв е проблема-направо откачих!Тя е на 20 години -родила две деца от двама мъже,първите който срещнала.Стана ми толкова тъпо ,че просто й казах ,че нямам проблем да износя дете  и проблема не е  в това.Дори  и да беше -първо
 в България е забранено ,второ  нямаше да е тя човека който щях да помоля за това!Щях да си платя както си му е реда!Спрях да се виждаме -нямаме какво да си кажем.Предлага ли са ми яйцеклетки -ей тъй все едно да си купиш хляб в магазина.Върха на всичко беше -бившата жена на един приятел-която има проблем с наркотиците и се разделиха,забременяла от някъв си .Ние не подържаме връзка-пише ми на месинджъра ,че била бременна и видиш ако съм искала да го роди и аз до го осиновя.Просто тука чашата ми преля и спрях контакат с всички!Изпаднах в дълбока депресия.Даже писах тук във форума за този случай-защото се замислих дали да не го направя.Представете си до къде съм стигнала.Никой не знае за проблемите ни ,освен най близките ни от семейството.Но хората са досещат -ние сме заедно от 12 години.Всички казват вие трябваще да сте първите с деца-да ама не.Хората са толкова жестоки ,някой не нарочно,други напълно умишелено-да си спасят гузната съвест-уж ,че правят едно добро дело-да родят дете и да го подарят на някой!Просто нямам думи вече.Искам да избягам от града и от всички .Станала съм отчелник,никаде не ходя с никой не се виждам нито чувам.Така ми е по добре.Сигурно ме говорят и обсъждат ,но не ми пука щом не съм там.Стана дълго ,извинявам се за което .Но имам много да споделя.Имаме голям проблем с финансите ,много кредити който мъжа ми е теглил без да ми каже,лъже ме постоянно.От там отношенията се много зле -нямам му доверие и просто не знам как да продължа.
Толкова ми е трудно ,не виждам светлина в тунела.И в работата съм зле,направиха ме на 6 часа ,заради кризата -следавателно парите по малко ,а живеем само с тях.Другата заплата отива цялата за кредити.И пак не смогваме-имаме ипотека също.е оплаках се ,малко ми олекна...Извинете за дългия пост.Момичета успех