Много е трудно постигането на баланс лично-обществено в пост соц общество като нашето. Национализация, физическа смърт за собствениците и разполагане с тяхното имущество, след 45 години пък обратно, реституция в реални граници и право да разполагат с парцелите. Винаги ще се намерят мотиви и в едната, и в другата посока, особено когато лично не те касае, нямаш нищо против градинката да се отнеме от реститута или да не му се върне. Но ако ти си този реститут, а дядо ти ти е разказвал как са му взели нивите и те е заклевал да мълчиш, че лошо, а сега виждаш някаква възстановяване на справедливостта, смяташ, че си в правото си след 45 години незаконно ползване от несобственик да бъдеш компенсиран. А общината/държавата е по средата и трябва да осигури всички да са доволни.