Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Детето или голямата любов...

  • 9 364
  • 206
Здравейте мами! Отдавна ви чета,но все не идва ред да се престраша да напиша и аз за своя проблем. Но ето, че се престраших. Имам огромна нужда да чуя вашето мнение за това ,което ще ви разкажа , естествено ако ме изтърпите и изчетете целия роман, който написах. Просто наистина не знам как да разкажа историята на живота си по-кратко. Всъщност в заглавието на темата ми НЯМА колебание. Смятам, че за всяка майка детенцето е най-важното нещо в живота и, но аз просто търся други отговори за себе си. Ще започна оттам, че се запознах с мъжа ми веднага след гимназията , той е 9 години по-голям от мен . Буквално ме грабна от ученическата скамейка и не ме пусна повече. Аз заминах да следвам в столицата, той ме последва и така заживяхме заедно. След като завърших се оженихме и лека полека проблемите трайно започваха да се настаняват в семейния ни живот. Той се отдръпна, занимаваше се с неговите си хобита, все беше недоволен и мрънкаше. Каквото и да направех, все не му харесваше. Ако съм сготвила любимото ядене, ще намери да мърмори за лъжицата, ако съм избърсала защо съм го направила, подът е хлъзгав, ако не съм защо не съм? И така нататък. Никога в нищо не ми помагаше, зачисли ми цялото домакинство и всичко, за което се сетите. Ако например не платя тока, защото нямам време , ще ни отрежат, ако не измия чиниите , той никога не го прави. Веднъж бях в командировка и като се прибрах представете си какво заварих след две седмично отсъствие. Стараех се много, той беше първият мъж в живота ми, толкова исках всичко да е идеално и споделено, но в моите мечти винаги бях сама. Дори когато се разболявах сериозно, за мен идваше да се грижи майка ми . По това време бях на 27 и много исках да имам дете , вярвах че освен личното щастие,което то ще ми донесе, ще внесе такова и в семейството ни. Забременях от веднъж. И бременността си изкарах сама , докато той ходеше за риба или на село при майка си и сестра си. Пак си остана такъв егоист. Карахме се постоянно,аз не бях спокойна, чувствах се нещастна и сама. На края за капак,когато тръгнах да раждам сина ми той ми каза, че щял да си поспи ,докато аз там чакам контракциите. С две думи остави ме сама в такъв момент и легна да спи. От този момент нещо в мен се пречупи,няма да изброявам безбройните други , в които ме е хокал или бил недоволен или вменявал чувство за вина. Защото аз естествено съм виновна за всичко. Докато бях в майчинство загубих работата си и се оказах арестувана вкъщи. Напълно зависима от него финансово и живееща в апартамента на неговата майка. Започнах да мисля за раздяла,но тя физически беше невъзможна при тези обстоятелства. Синът ми растеше и виждаше , че ние сме двама доста чужди един на друг хора с баща му и това се отрази на възпитанието му. Сега е на 7,много е умен ,но е трудно дете. Започнах да живея в собствен свят, иначе бях обречена на самота. Имах свои приятели и свой живот, просто започнах като него. Понеже са ме питали често да вметна, че той няма любовница, от работа се прибира вкъщи и практически не би имал време и възможност за това. Но да се върна към себе си ....Преди година се запознах с един мъж, от онези, за които е достатъчна само една дума-невероятен. Умен, образован,чувствителен, имахме общи интереси, с добра професия и материално осигурен, живееше в София. Разказах му за ситуацията, в която живея и колко съм смачкана, той разбра това и започна да ме подкрепя сякак. Премести се при мен в града , в който живея, а от мен се искаше да прекратя брака си. И аз реших да го направя . Казах на мъжа ми, че не съм щастлива в тази връзка и искам да започна сама отначало. Той обаче се оказа много упорит, не искаше да се разведем , а и малко преди това бяхме купили мечтаното най-после наше жилище и подялбата му ставаше трудна. Аз няма къде да отида със сина ни, а той се прибираше всяка вечер вкъщи все едно нищо не е станало. През това време започнах работа ,н а минимална работна заплата. Малко но все пак нещо. А и до мен беше другият човек в когото вярвах и който ме подкрепяше. И така до една вечер, когато разтревожена за емоционалното състояние на сина ми си позволих да споделя с него. Направо ме поля студен душ . Той идеалният , любимият, на когото бях повярвала и с когото никога за нищо не сме се карали, ми зададе въпросът как изобщо съм могла да родя дете от тоя мъж. Започна да твърди, че детето ми има психически проблеми и не знам си какви глупости. Такова нещо няма сто процента. Синът ми е трудно дете като поведение заради средата и ситуацията в която му се налагаше да живее,но той е здрав и много умен. Просто опитва да се налага. Иначе чувствителен и като всяко дете има нужда от любов . В този момент осъзнах, че моят "идеален" ненавижда детето ми. През цялото време вижда съпруга ми в него. И говори за 7 годишния ми син като за престъпник убиец. Просто не мога да си обясня откъде се взе тази ненавист. И аз се дръпнах . Продължих връзката си с него, но не се изнесох. Живеехме със съпруга ми като съквартиранти ,но всеки от нас се прибираше вкъщи. Така мина цяла година, аз не се престраших да направя друга крачка, страх ме е от отношението на този човек към детето ми и какво ще последва. Иначе всичко останало в нашите отношения беше красиво и хармонично. От него аз получих това, което никога не съм имала- любов, закрила, рамо, грижа, разбиране подкрепа. Просто той е онзи човек,който ме прави по-добрата версия на самата мен. Скоро след поредното спречкване на тема моето дете , той се прибра в София и започна работа там. Понеже животът ми тук беше толкова свързан през изминалата година с него се чувствам ужасно. Самотна,излъгана,предадена. .. Дали сгреших, че не се събрах с него? Дали трябва нещо да предприема? НО как да го науча да обича детето ми като имам усещането , че той направо го мрази.Не искам да жертвам любовта заради детото си, но няма да допусна и детето ми да стане жертва на моите чувства. Вероятно се питате дали мъжът ми знае за тази моя връзка. Не знае , но предполага според мен . Той си живее по старому. Не бих казала, че е щастлив ,но го устройва ситуацията. А мен ме изгризват толкова неща отвътре. Цяла година се опитвах да се разделя с него и не успях. Обидена съм му, изтинал ми е и въпреки това го съжалявам и не искам да го наранявам. Страхувам се и какво ще правя сама , как ще плащам сметки и ще гледам дете с минимална заплата . Ще съм ви благодарна да ми дадете малко кураж и мненията си , защото наистина съм в страшна дупка ....
Виж целия пост
# 1
Не, не си сгрешила, че не си се събрала с любовника си. "Хармоничните, красиви" отношения са били в главата ти. Ти още не си живяла с него.

Любовникът ти е дошъл за да получава внимание и връзка с непретенциозна, евтина жена без самочувствие. Малко нормални мъже с висока популярност отиват от столица в дълбокия прованс за да се виждат с женена с проблемно дете. С тебе той не е могъл да изживее спокойна връзка и да се привърже.

Имаш ремарке, прекалено много проблеми и ниски доходи за да се харесаш на мъж от сой .

Засега мисля, че е по-удачно да се концентрираш върху повишаване на доходите, излизане с хора и възпитание на детето. Синът ти е преживял конфликтната ви връзка, предстои ви раздяла и тепърва ще влиза в пубертета.

Любовникът ти е положил усилие да дойде, но ти си продължила да живееш с мъжа си. Чакал е година. Сега кой е самотният, предаденият и излъганият? Ако с мъж, проблемно дете и любовник си самотна, тури му пепел!

Ще ти кажа това, което ми казваше разведената ми майка - с дете една сама жена е по-добре в голям град и даже чужбина. Разтърси се за възможности за работа в София, в чужбина. Разпитай приятелки, роднини дали не може да ти помогнат с квартира първоначално.

Като си стъпиш на краката ще можеш да си излизаш, да въртиш гаджета. За нова връзка е добре да изчакаш 10 години. Много мъже се правят, че  харесват детето от предишна връзка докато забременят или вържат с друго майката и после си показват истинското лице. Не си е работа.

Сега си представи, че срещнеш друг принц, но нещата се развият както с първия или този хубостник, а вече имаш 2 деца, а не едно. Къде ще идеш с тях?

Родителите ти подкрепят ли те? Могат ли да помогнат с нещо при развод? Биха ли те приели в дома си с детето?

Поеми си дъх и си направи планове за близкото бъдеще, но без да включваш чужди мъже! Приоритет са ти доходи, по-платена работа, раздяла и развод.

Щастие и успех ти желая.
Виж целия пост
# 2
Не разбирам дилемата ти. Работата е ясна. Любовникът ти мрази детето ти и никога няма да го приеме, да не говорим да го заобича. Това е голата истина. Оттам нататък, ти решаваш какво ще правиш.
Само много внимателно избирай, защото един ден може да останеш без дете при живо такова.

Аз съм дъщеря на една такава като тебе, дето е хукнала подир голямата си любов без изобщо да мисли за нищо друго. Бях на пет години тогава, голямата им любов се изпари даже преди да вляза в пубертета. В момента тя е сама като куче, аз не поддържам връзка с нея, не искам да знам жива ли е умряла ли е. Изобщо не ми пука за нея, аз майка нямам. Преди години брат ми, който й е дете от голямата й любов и който вече не жив, ми се обади да ми иска пари, че била в болница тежко болна. Отказах категорично и му казах никога повече да не ми иска нищо, което е свързано с нея и да не ме занимава с нея. Не ме интересува.

Представи си какъв е бил животът ми с тези хора и какво детство съм имала за да стигне дотук. И всичко това, защото майка ми е пренебрегнала факта, че мъжа с който се събира буквално не може да понася мисълта, че тя има дете. А това беше ясно от първия ден и дори аз, петгодишната го разбирах.
Виж целия пост
# 3
Само два поста, но те са толкова съдържателни, че все едно са 200.
След тях няма какво да се каже. Аз пиша и трия, пиша и трия... нищо повече не мога да добавя.
Виж целия пост
# 4
Много тежка ситуация. И лошото е, че се получило "от трън та на глог, че е по-висок". В случая дилема няма. Голяма любов всъщност няма. Но имате едно малко човече, което има нужда от вас. Щото вие сте го довели на този свят.
Не мога да дам съвети как се "събира" човек в такава ситуация, как да намерите себе си, и да живеете. Но наистина бих потърсила поне психолог, ако съм във вашето положение. За самата мен, за детето, защото поведението му би могло да рефлектира върху развитието му и бъдещето му.
Виж целия пост
# 5
Barbi,съжалявам, че си била толкова емоционално ощетена от собствената си майка...много тъжна история
На авторката ще кажа, винаги едно дете е най -важното ,нали затова ги създаваме, да ги отгледаме и възпитаме с любов и надежда да станат един ден добри хора. Отношението на приятеля ти към детето е показателно за любовта към теб. Ако те обичаше и държеше на теб щеше да приеме и детето ти. Направи си извода сама.Много приятелки си намериха втори мъже,но децата им са плътно с тях в новото семейство. Щом не иска детето ти, значи не иска достатъчно и теб.
Виж целия пост
# 6
Само не разбирам, как жена може да обича мъж, който има такова негативно отношение към детето/децата ми.
Та това е част от образа на тоя мъж. Все едно съм съучастник.
Виж целия пост
# 7
Нещо шантаво има в този идеалния. Човек, който обича и се мести от столицата в по-малък град за да бъде с обичаната жена, приема също и детето й. Даже не казвам да го обича, а да го приема. Този и това не прави. Авторке, радвай се, че е реагирал така навреме, а не после, като е късно. Видяла си го, че няма да се примири, а ти детето си няма да зарежеш. Приключили сте, приеми го.
Виж целия пост
# 8
Благодаря ви, момичета, че си направихте труда да прочетете целия роман,който съм изписала. Аз споделям вашите мисли,просто има моменти, в които човек все пак се пита дали самият той не е сгрешил и се изгубва. Barbie, съжалявам за вашата майка, наистина не исках да подлагам детето си на това.
Искам да направя едно уточнение. Аз не живея в дълбоката провинция, а съм от Пловдив. Nevena Viloran  , всъщност нещата не са точно такива.Принцът от София идва при някаква смотанячка в дълбоката провинция. Смачкана съм била емоционално от мъжа си през годините, защото не съм получавала от него нищо, а само съм давала. Професията ми също беше много интересна , но за съжаление както става у нас често, когато една жена си остане у дома да гледа детето, просто се оттърват от нея. А сега заплатата ми е такава след удръжките, защото работата ми е държавна. С опита и образованието, което имам е страшно трудно да си намеря доходоносна работа.Просто търсенето на трудовия пазар е различно.
Виж целия пост
# 9
Невена е права, ама и ти сякаш си намираш оправдания с детето. Останах с впечатление, че доста години след майчинството си била без работа, с дете, което не е в ясленска възраст. В това няма лошо, стига да сте екип с мъжа си, ама като търсиш начин да се отървеш от него, няма как да стоиш с години без дохиди. От раждането едва ли не искаш да напуснеш мъжа си, но стоиш без работа и пари и се оправдаваш, че нямаш работа и пари да го направиш. После пък апартамент купувате общ с този човек, с когото не искаш да живееш. С какви пари участваш в общото не разбрах. После чак до намираш работа с минимални заплащане, но през това време отделяш време и енергия да се занимаваш с мъже, а детето ти някак неглижирано, нищо че с години само то ти е задължението. Виждал лошото отношение от страна на любовника, но си продължаваш връзката с него, хабейки време и енергия за него, вместо за детето си, за работата си, продължавайки да живееш при мъжа си. Детето ти щом има проблеми, поне от теб трябва да получава адекватно внимание и грижа, да потърсиш специалисти, ако трябва, а не да го игнорираш с години, докато се занимаваш с идеални любовници.
Виж целия пост
# 10
Темата се изчерпва с това, че вторият не приема детето. Не бих се събрала с човек, който не иска детето ми.
Виж целия пост
# 11
Кукумицинка, бях без работа две години. За жилището,което купихме продадох свой наследствен имот. Съпругът ми доплати малка сума, която не стигаше. Живея с него, защото детето ми е много привързано и не искам да го разтройвам. Потърсила съм помощ отдавна от психолог и социален педадгог и слава богу нещата вървят в добра посока. Никога не съм пренебрегвала сина си заради когото и да било. А този човек за мен никога не е бил любовник. Бил е любим мъж. До момента, в който изрази позиция към детето ми .
Виж целия пост
# 12
Авторке, странно поведение имаш. Не харесваш мъжа ти, имате проблеми, дете раждаш.
Ситуацията се влошава, проблемите - също, даваш всичките си лични пари в общ имот.
Сега броиш стотинки и се чудиш как да продъджиш поради липса на пари. Непоследователно е някак.
Виж целия пост
# 13
Значи имаш проблеми с мъжа ти, не ти ок с него, ама в същото време дете му раждаш, че и парите си влагаш в общо жилище?! Ей това не го разбирам.. Като виждаш, че не вървят на добре нещата с мъжа ти, продай си наследствения имот като искаш, ама си купи ТИ апартамент, на твое име (макар и по-малък) спрямо парите, които си получила. Така сега щеше да си имаш жилище на твое име, където да живееш спокойно със детето си, а не да мислиш как да делиш общия апартамент. Колкото до втория мъж, изобщо няма да го коментирам - само това, че не приема детето ти трябва да ти светне една червена лампа.
Виж целия пост
# 14
Виж сега, вече си се вързала с имот, детето ти обича баща си, а ти не можеш да поемеш финансово самостоятелен живот. Логично ще продължите да живеете с мъжа ти заедно, от изгода, не от чувства. Другия го забрави.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия