Здравейте!
За пръв път пиша тук, и се надявам, че не съм сгрешила мястото на моята тема. Пише ви една от многобройните, за съжаление, които са загубили своето бебенце без време. Ще започна от начало. Имам детенце на 4 години, с което имах не лека бременност, но успях да родя в края на 9 месец и това беше най-щастливия миг. Четири години по-късно и няколко месеца опити, забременях отново и като изключим стандартното гадене до третия месец, бременността преминаваше леко и спокойно, без никакви грижи и проблеми. До 24 седмица, в която изведнъж получих контракции през нощта и след 2 часа сън при ставането от леглото получих изтичане на слуз, примесена с кръв. Веднага звъннах на следящия ме АГ и 30 минути по-късно бях в болницата. След преглед АГ за съжаление ми съобщи, че шийката на матката се е скъсила и раждането ще започне скоро и няма да успеем да спасим бебето. В този момент изпитах най-силната болка в сърцето си. Болка, която ако не си го преживял, няма как да разбереш и болка, която не пожелавам и на най-големия си враг. Два дена се опитаха да ме задържат (или поне да спасят донякъде психиката ми) на обезболяващи системи. На втората вечер мехурът се пукна и водите ми изтекоха. Докторът дойде веднага и след преглед ми каза, че имам разкритие, бебенце беше добре, имаше сърдечен ритъм, но беше твърде малко, за да получи шанс. Не искам да си спомням момента, в който вървях към родилната зала, където знаех, че ще настъпи краят за моята малка звездичка. И така след силни и неописуеми болки всичко приключи... Приспаха ме, изчистиха ме и се събудих празна, душевно, сърцето ми се раздираше и не можех да спра да плача. Благодаря на Господ, че допуснаха мъжа ми до мен в този момент, в който болката беше толкова страшна и мъчителна.
Та... След това ме следяха няколко дена и ме пуснаха да се прибера вкъщи.
Бях на следващ преглед някъде около месец след това и докторката каза, че се възстановяван нормално. Кървях около месец след случилото се и около седмица след като спря кървенето, се появи кървене тип цикъл, което ме изкара точно колкото ме караше и цикъла. Мислих, че нещата се нормализират, но този месец (вече два месеца след спонтанния аборт) ми закъснява с 5дена. Знам, че се иска врем на нещата да си дойдат на мястото, но много се притеснявам да не би второто кървене, наподобяващо цикъл да не е било цикъл, а продължение на лохиите?
Моля за мнения по въпроса:
Колко време след аборт ви се нормализира цикъла?
Колконвреме ви препоръча ха докторите да изчакате за следващи опити след аборт - 6 месеца на мен.
Възможно ли е първите месеци да се случва подобно закъснение или притесненията ми са основателни?
Моля ви ако съм сгрешила мястото на поста или има подобни теми(които уверявам ви съм прочела от-до) да ме извините.
Благодаря на всеки, който е стигнал до края. За съжаление тези неща се случват много често и за тях се говори много тежко. Понякога просто човек иска да сподели, дори и ей така, с някой непознат, за да му олекне...
Моята малка звездичка отиде на небето без време.
Част от сърцето ми си отиде с нея... 😢
Виж целия пост
За пръв път пиша тук, и се надявам, че не съм сгрешила мястото на моята тема. Пише ви една от многобройните, за съжаление, които са загубили своето бебенце без време. Ще започна от начало. Имам детенце на 4 години, с което имах не лека бременност, но успях да родя в края на 9 месец и това беше най-щастливия миг. Четири години по-късно и няколко месеца опити, забременях отново и като изключим стандартното гадене до третия месец, бременността преминаваше леко и спокойно, без никакви грижи и проблеми. До 24 седмица, в която изведнъж получих контракции през нощта и след 2 часа сън при ставането от леглото получих изтичане на слуз, примесена с кръв. Веднага звъннах на следящия ме АГ и 30 минути по-късно бях в болницата. След преглед АГ за съжаление ми съобщи, че шийката на матката се е скъсила и раждането ще започне скоро и няма да успеем да спасим бебето. В този момент изпитах най-силната болка в сърцето си. Болка, която ако не си го преживял, няма как да разбереш и болка, която не пожелавам и на най-големия си враг. Два дена се опитаха да ме задържат (или поне да спасят донякъде психиката ми) на обезболяващи системи. На втората вечер мехурът се пукна и водите ми изтекоха. Докторът дойде веднага и след преглед ми каза, че имам разкритие, бебенце беше добре, имаше сърдечен ритъм, но беше твърде малко, за да получи шанс. Не искам да си спомням момента, в който вървях към родилната зала, където знаех, че ще настъпи краят за моята малка звездичка. И така след силни и неописуеми болки всичко приключи... Приспаха ме, изчистиха ме и се събудих празна, душевно, сърцето ми се раздираше и не можех да спра да плача. Благодаря на Господ, че допуснаха мъжа ми до мен в този момент, в който болката беше толкова страшна и мъчителна.
Та... След това ме следяха няколко дена и ме пуснаха да се прибера вкъщи.
Бях на следващ преглед някъде около месец след това и докторката каза, че се възстановяван нормално. Кървях около месец след случилото се и около седмица след като спря кървенето, се появи кървене тип цикъл, което ме изкара точно колкото ме караше и цикъла. Мислих, че нещата се нормализират, но този месец (вече два месеца след спонтанния аборт) ми закъснява с 5дена. Знам, че се иска врем на нещата да си дойдат на мястото, но много се притеснявам да не би второто кървене, наподобяващо цикъл да не е било цикъл, а продължение на лохиите?
Моля за мнения по въпроса:
Колко време след аборт ви се нормализира цикъла?
Колконвреме ви препоръча ха докторите да изчакате за следващи опити след аборт - 6 месеца на мен.
Възможно ли е първите месеци да се случва подобно закъснение или притесненията ми са основателни?
Моля ви ако съм сгрешила мястото на поста или има подобни теми(които уверявам ви съм прочела от-до) да ме извините.
Благодаря на всеки, който е стигнал до края. За съжаление тези неща се случват много често и за тях се говори много тежко. Понякога просто човек иска да сподели, дори и ей така, с някой непознат, за да му олекне...
Моята малка звездичка отиде на небето без време.
Част от сърцето ми си отиде с нея... 😢
