Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Бременност. Аборт. Тъга.

  • 1 007
  • 4
Здравейте!
За пръв път пиша тук, и се надявам, че не съм сгрешила мястото на моята тема. Пише ви една от многобройните, за съжаление, които са загубили своето бебенце без време. Ще започна от начало. Имам детенце на 4 години, с което имах не лека бременност, но успях да родя в края на 9 месец и това беше най-щастливия миг. Четири години по-късно и няколко месеца опити, забременях отново и като изключим стандартното гадене до третия месец, бременността преминаваше леко и спокойно, без никакви грижи и проблеми. До 24 седмица, в която изведнъж получих контракции през нощта и след 2 часа сън при ставането от леглото получих изтичане на слуз, примесена с кръв. Веднага звъннах на следящия ме АГ и 30 минути по-късно бях в болницата. След преглед АГ за съжаление ми съобщи, че шийката на матката се е скъсила и раждането ще започне скоро и няма да успеем да спасим бебето. В този момент изпитах най-силната болка в сърцето си. Болка, която ако не си го преживял, няма как да разбереш и болка, която не пожелавам и на най-големия си враг. Два дена се опитаха да ме задържат (или поне да спасят донякъде психиката ми) на обезболяващи системи. На втората вечер мехурът се пукна и водите ми изтекоха. Докторът дойде веднага и след преглед ми каза, че имам разкритие, бебенце беше добре, имаше сърдечен ритъм, но беше твърде малко, за да получи шанс. Не искам да си спомням момента, в който вървях към родилната зала, където знаех, че ще настъпи краят за моята малка звездичка. И така след силни и неописуеми болки всичко приключи... Приспаха ме, изчистиха ме и се събудих празна, душевно, сърцето ми се раздираше и не можех да спра да плача. Благодаря на Господ, че допуснаха мъжа ми до мен в този момент, в който болката беше толкова страшна и мъчителна.
Та... След това ме следяха няколко дена и ме пуснаха да се прибера вкъщи.
Бях на следващ преглед някъде около месец след това и докторката каза, че се възстановяван нормално. Кървях около месец след случилото се и около седмица след като спря кървенето, се появи кървене тип цикъл, което ме изкара точно колкото ме караше и цикъла. Мислих, че нещата се нормализират, но този месец (вече два месеца след спонтанния аборт) ми закъснява с 5дена. Знам, че се иска врем на нещата да си дойдат на мястото, но много се притеснявам да не би второто кървене, наподобяващо цикъл да не е било цикъл, а продължение на лохиите?
Моля за мнения по въпроса:
Колко време след аборт ви се нормализира цикъла?
Колконвреме ви препоръча ха докторите да изчакате за следващи опити след аборт - 6 месеца на мен.
Възможно ли е първите месеци да се случва подобно закъснение или притесненията ми са основателни?
Моля ви ако съм сгрешила мястото на поста или има подобни теми(които уверявам ви съм прочела от-до) да ме извините.
Благодаря на всеки, който е стигнал до края. За съжаление тези неща се случват много често и за тях се говори много тежко. Понякога просто човек иска да сподели, дори и ей така, с някой непознат, за да му олекне...
Моята малка звездичка отиде на небето без време.
Част от сърцето ми си отиде с нея... 😢
Виж целия пост
# 1
Съжелявам за загубата ви 😔 Правихте ли си тесъ за бременност сега ?
Виж целия пост
# 2
Благодаря, не съм правила. По принцип и откакто е станало всичко това, не сме имали полови контакти с мъжа ми. Все още не се чувствам готова след всичко. Някъде бях чела, че трябва да се направи тест от гледна точка на това да не е останало нещо след аборта, нали така?
Иначе никой от лекарите или сестрите в болницата не ми каза да правя каквото и да било като ме изписваха...
Виж целия пост
# 3
Здравей, споделям болката ти напълно.. Загубих моето бебче в 13 г. С... Точно на 10 септември беше кюртажа, оказа се мисед аборт.. И аз като теб и паднах в депресия буквално.. Казах ми, че да приема аборта за начало на цикъл и следващия месец да чакам 10.11 за менструация. Така и стана, отидох на преглед всичко е ок.. После на 8.11 отново ми дойде и осъзнах, че съм се оправила, с редовен цикъл отново.. Започнахме с опитите, тъй като казаха само две менструации да изчакаме.. В момента ми закъснява с 4 дни, но тестовете ми са отрицателни... Не знам какво се случва, не е нормално да имма закъснение! А няма и бременност! Въпреки всичко не се отказва, аз нямам детенце и болката е още по силна, защото копнееш много повече, когато го нямаш! Бъди силна, всичко ще е наред, споделям болката ти!
Виж целия пост
# 4
Съпреживявам болката ви, разбирам колко точно ви боли, как няма нито ден, нито нощ... Един кръговрат на болка и страдание.
Преди 2 месеца загубих моята Христеа в 36 г. с... просто нямаше сърдечна дейност.. Така и не се установи от какво е настъпила асфиксията - всичко беше в норма... Боли ме до смърт сърцето, всеки ден сякаш някой къса парчета от плътта ми. Родих бебенце 2,760 кг, 51 см. розовичка с коса и неземно красива, но бездиханна... Родих нормално, но плацентата не се отдели спонтанно и се наложи да се извади след като ме приспаха.
Лохиите ми бяха оскъдни, а точно на 36тия ден след раждането ми дойде и първия цикъл-обилен, продължи 5 дни, никога не ми е бил такъв.
Сега си чакам 2рия цикъл.. На мен лекарите ми казаха 3 нормални цикъла и да възобновим опитите.
Съветвам те да си направиш всички изследвания-аз си пуснах изследвания за тромбофилия, витамини и хормони-предстои ми и преглед при доц. Конова, но при мен загубата е в 9ти месец, съвсем неочаквана и без никакви индикации, просто спрях да я усещам.
Моля се за себе си и за всички вас, които чакат чудото си!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия