Страхове

Публикувана: 18 септ. 2006, 19:20 ч.

Последно мнение: 19 септ. 2006, 15:50 ч.

931

Гост

Гост

18 септ. 2006, 19:20 ч.

Регистрирана съм, но влизам като гост, нямам кураж да пусна тази тема с ник-а си.

Най-после искаме бебе.
Чустваме се готови, щастливи сме.
Намерихме се.. не мога да си представя и един ден да не сме заедно, без тази любов... Чуството, че връзката ни узрява за дете е невероятно.

Но с това в мен се събуждат и доста страхове.
Дали ще можем да направим бебе, дали ще можем да му дадем всичко.. Дали ще сме живи и здрави да го отгледаме.

Напоследък имам нередовен цикъл, ежемесечен е, но понякога прокървявания около овулацията имам. Вече 2 пъти, или 3. Това ме кара да мисля какво ли не. Страх ме е даже да отида на лекар, за да не ми открият нещо и да се окаже, че не можем да имаме деца. Или че съм болна...
Не мога да кажа страховете си на мъжа ми, той ще се побърка. Винаги съм била песимистка и на моменти малодушна.

Дали състоянието ми е нормално? Всички ли са изпитвали такива страхове?
И ако да.. как сте се справили?

Виж целия пост

magdalinka

# 1 18 септ. 2006, 21:14 ч.

Миличката , недей ака песимистично , моля те Hug

Как няма да се справиш , то ни е в природата , ако не можеш ще се бориш за да го направиш, и това с кървенето около овулация не е проблем това е цветна овулация - не се шашкай . Искам да те прегърна и да те окуража , трябва да гледаш напред положително , и да те посъветвам - споделяй мъжа си , казвай му всичко , което те тормози - нали сте едно цяло. Очакваме те в Искам бебе с лентичка , графика и голямо количество желание.
Добре дошла !

Виж целия пост

Megita

# 2 18 септ. 2006, 21:50 ч.

Мег мила,докато чета твоята история все едно виждам себе си преди 1 година...
Аз претърпях една операция след която имах опасения, че няма да мога да имам деца въпреки, че ми казваха, че няма нужда де се притеснявам. Ходех по лекари всички ми казваха "нищо ти няма всичко ти е наред" но бебето не идваше и това ме побъркваше, в момента в който спрях да си меря температури и да "мисля" ( знам, че тази дума не се приема тук но е така) за това то просто стана. Ходех на кални бани в Поморие и по- време на процедурите забременях. Мила не се притеснявай, вземи се в ръце и смело напред. След като сте решили да си правите бебе правете го смело и без да му мислите много. Успех мила и стискам силно палци Hug

Виж целия пост

sramejliva temenujka

Гост

# 3 18 септ. 2006, 22:57 ч.

Мила Мег, не си единственната , която се страхува от живота.До много скоро и аз се чувствах като теб - несигурна в собствените си сили.Моят съвет към теб е да не губиш време, да се успокоиш, да поговориш с твоята половинка и да действате.лично аз смятам , че за това се раждаме - да обичаме и за да се грижим за някого. Желая ти много успех и смелост.

Виж целия пост

Дара

# 4 19 септ. 2006, 08:23 ч.

Колкото повече време минава, толкова повече ме е страх.
Страх е меко казано, изпитвам ужас, изпадам в истерии, рева, късам коси. Мисля, че е нормално състояние.

Прокървяването около ову е за лекар. Отиди, хормонално е и се оправя лесно с хапчета. Успех.

Виж целия пост

Mia_28

# 5 19 септ. 2006, 11:20 ч.

Мила Мег, всички сме минали по този път - първо сме убеждавали себе си, че е време за бебе, после половинката, после... Това е съвсем нормално и дори е много важно, защото за да има едно семейство дете трябва да е готово за това - та нали едно дете изисква огромна обич и отдаденост Heart Eyes

А колкото до това, че те е страх да отидеш на лекар - недей така. Живеем във времена, когато всичко е възможно, когато лекарите са компетентни и отзивчиви, когато имаш избор при кого да отидеш. Възползвай се от това! Не позволявай страха да те спира да направиш всичко възможно да имате дете /още повече - казваш, че и двамата го искате/. Желая ти успех от цялото ми сърце и не слушай Дарчето-тя е най - смелият и силен човек-жена, когото съм срещала Heart Eyes

. И въобще не й вярвам, че си скубе косите smile3534

Виж целия пост

Flowerlina

# 6 19 септ. 2006, 12:28 ч.

Не такива черни мисли!Трябва сама да повярваш на себе си и всичко ще е наред! Ние с нашия татко, а вече и съпруг, се познаваме от 6-7години и аз никога не бях готова да имам бебе.Винаги имаше нещо, което ме притесняваше, все мислех, че няма да се справя, че нещо няма да е наред ...но дойде момент, в който седнахме двамата един срещу друг и той ми каза "Не може вечно да отлагаш. Няма подходящ момент и никой никога не е напълно готов".Това ме укуражи и бебето дойде много бързо.
Така че не се притеснявай, всичко ще е наред ! УСПЕХ!

Виж целия пост