Забелязали ли сте колко лоши могат да са хората ако знаят, че няма последствия? Дори да унижават и да им харесва. Пример с един социален експеримент...
Доколкото ми е известно, психопатите са 1% от населението. Чудех се колко ли психопати съм срещала. Мисля, че всеки човек познава около 500 човека (съседи, приятелчетата и техните родители, съученици в малките класове, в гимназията, преподавателите, състудентите, колегите - доста са). И ако това е така, значи може би познавам 5 психопата.
При теб явно от по-ранна възраст са се проявили, за което много съжалявам. Повярвай, мнозинството от хората не са психопати, а и ти си изчерпала вече лимита си и се надявам да срещаш добри хора.
Има нещо друго: психопатите имат "нюх" за разпознаване на потенциалните жертви. Говори, ако прецениш, с психотерапевт, за да не се изживяваш повече като жертва и на психопатите да им приседне!
С времето ще ставаш по-дебелокожа, няма как, животът така ще те завърти. Няма да си спомняш преди какво те е наранявало, всичко с времето си. Предполагам си мъничка все още.
Ами има си зли хора. Комплексирани. Има хора обичат да мачкат неуверените и свитите.
И ако отсреща търпят, продължават да настъпват.
Преживяла съм го.
Истината е, че проблемът беше моето отношение към самата себе си. Неспособността да се защитя, да отвръщам както трябва.
Рядко съм имала такива случаи. Промених се след последния тормоз преди 7-8 години. Винаги съм била отзивчива, добра. Но от колеги преживях групов тормоз и напуснах работа.
Което ме промени.
Сега вече няма как да ми се случи това.
Сега отговарям, поставям на място. Дори и мога да стигна до грубост. От тактичен човек се превърнах.
Работя с доста хора в момента, някой са направо харпии. Отдавна съм им свила сърмите. А преди 10 години същите щяха мен да правят на две стотинки.
Имах колежка доскоро, която беше груба с доста от персонала. Опитвала е и с мен, но с две думи и подходящ поглед спря.
Но с друга колежка, свита, неуверена и мина номера. Бяха страшни обиди и унижения. А тя горката мълчи и търпи, а като си тръгне повръщаше на портала.
Нещата после се обърнаха. Всеки си получава заслуженото.
И ако отсреща търпят, продължават да настъпват.
Преживяла съм го.
Истината е, че проблемът беше моето отношение към самата себе си. Неспособността да се защитя, да отвръщам както трябва.
Рядко съм имала такива случаи. Промених се след последния тормоз преди 7-8 години. Винаги съм била отзивчива, добра. Но от колеги преживях групов тормоз и напуснах работа.
Което ме промени.
Сега вече няма как да ми се случи това.
Сега отговарям, поставям на място. Дори и мога да стигна до грубост. От тактичен човек се превърнах.
Работя с доста хора в момента, някой са направо харпии. Отдавна съм им свила сърмите. А преди 10 години същите щяха мен да правят на две стотинки.
Имах колежка доскоро, която беше груба с доста от персонала. Опитвала е и с мен, но с две думи и подходящ поглед спря.
Но с друга колежка, свита, неуверена и мина номера. Бяха страшни обиди и унижения. А тя горката мълчи и търпи, а като си тръгне повръщаше на портала.
Нещата после се обърнаха. Всеки си получава заслуженото.
Тези желания ги има, да. Но много бързо могат да бъдат стопирани като им отвърнеш.
Срещат се често, особено в професионална среда и от страна на колеги или по-високо в йерархията – началници, собственици на фирми.
Пресичаш ги и толкоз, да се оправят.
Това че ти правят впечатление и им се поддаваш говори за ниско самочувствие и лабилност, неувереност. Поработи над увереността си и няма да ти пука за емоционалните насилници.
Срещат се често, особено в професионална среда и от страна на колеги или по-високо в йерархията – началници, собственици на фирми.
Пресичаш ги и толкоз, да се оправят.
Това че ти правят впечатление и им се поддаваш говори за ниско самочувствие и лабилност, неувереност. Поработи над увереността си и няма да ти пука за емоционалните насилници.
