Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Някой от вас има ли опит с излизане от депресия - начини, техники. Моля да пишат само излекували се.

  • 1 210
  • 15
Не искам да чета още истории, от които се плаша още повече, за това моля да пишат само хора, които са я преодолали. Посещавам психотерапевт от скоро.
Искам да чуя истински мнения - какво ви помогна най-много.
Благодаря от сърце и бъдете здрави! 😊🙏
Виж целия пост
# 1
Не знам дали е било депресия или сериозни дупки, но се справи със самоосъзнаване, обмисляне, анализиране, опитвах се да видя ситуацията отстрани, със смяна на обстановката и време. Честно казано никога разговорът с някого не ми е помагал (не съм ходила при специалист), но "успокой се, ще мине" не ми помага
Виж целия пост
# 2
ТЕС, разговори с висшето ми аз и психотерапевт. Психотерапевта казва много повече от " ще мине". Той рови, кара да се разкажат проблемите, и рови докато намери коренът на проблемът. А после според зависи проблемът.
Някои могат и сами да си помогнат, на други, обаче им трябва да изговорят цялата си скрита и притаена мъка. И да чуят различна оценка и трактовка. При всеки е различно.
Виж целия пост
# 3
Много пъти съм писала. Ще се повторя,но   не мога да подмина темата, защото ми е присърце и знам какво е.
При мен има втори епизод на депресия отпреди около половин година.
Предишната ми беше преди повече от 5 години.
Депресията може да се повтаря много пъти в живота. И ако по принцип си склонен към такива състояния ти се случва през определени периоди от време.
Първо да уточня, че съм още в депресия към този момент, но значително по-добре и с бавни стъпки нещата напредват при мен.
Това, което ми помогна са няколко неща:
1.Читав психиатър! Много важно. Да те изслуша, да ти обясни какви са процесите, да ти даде правилните антидепресанти. Оттам се тръгва, неслучайно го слагам на първо място. Попаднах на много симпатичен човек, който ми обърна много внимание. Разговорите ми с него бяха ползотворни, след тях се чувствах много добре, знаех, че няма от какво да се срамувам, обясних си много неща, повлия ми изключително добре.
2.Анридепресантите-тук ще кажа, че без тях не може. Не са нито толкова вредни, а те вдигат на крака, помагат ти да се оправиш. Това го говоря от опит, пила съм вече такива, пия и в момента.
АД затова са измислени-за депресия.
Без тях аз нямаше да се справя. И е много, много по-добър вариант да ги пиеш, отколкото с месеци да се мъчиш-това ми обясни личната ми лекарка, а и всички специалисти, с които до момента съм разговаряла.
2.Психотерапия-на мен ми помага много.Много ново, интересно преживяване, малко е странно, много ми беше трудно да се отпусна и да говоря за себе си и още е така, но знам, че помага и ще ходя още дълго време.
Помага ми да разбирам себе си, помага ми това друг да ме изслуша-истински разбиращ човек с опит и неутрален, извън рода и приятели.
3. Спорт-много тривиално. Преди си мислех, че е ала-бала това за спорта, но вече от месец тренирам активно и това ми помага да се чувствам добре.
4.Да приемеш, че имаш проблем е важно, а да не го отричаш. Съвети от сорта"стегни се", "виж, имаш си всичко" и "не се лигаваи" не помагат. Моите родители и съпруга ми приеха насериазно моите проблеми и много ме подкрепяха.
5.Да разбереш причината, защото за депресията винаги има причина. Психиатъра ми каза, че тя е знак, че нещо в живота ти не е наред, нещо се нуждае от промяна, нещо не му е там мястото.
Има нещо, което ти тежи, тормози те, това нещо трябва го откриеш.
При мен се оказа работата-силна неудовлетвореност от професионалната ми реализация до момента, липсата на това да обичаш това, което правиш, да ходиш с желание, еднообразнието, битовизмите.
Неувереността ми, тревожността ми, социалната фобия и страх от провал, от това да не ми се подиграват, хипохондрията, емоционслността ми, която ми играе лоши шеги, много голямата ми чувствителност. И една история от миналото, която се оказа разковничето на някои от проблемите ми.
И още куп неща, това са най-основните.
Така, че замисли се-кое е онова, което не ти носи щастие и удовлетворение и го изхвърли.
Депресията е много подценявана, много хора смятат, че е лигавщина. Не е, депресията е знак, че имаш нужда от промяна, може би огромна такава.
Аз още се опитвам да се справям с тези състояния, постигам напредък, знам си, че ми е стара приятелка депресията.
Бях зле, гледах с часове в една точка, плачех по цял ден, не се хранех, имах паник атаки, страхувах се, физически дори се чувствах зле, не бях на себе си, такова нещо беше, не можех да си гледам детето.
Много неща научих за депресията, много изчетох, много специалисти изслушах, видеа гледах, много въпроси изникват.
Приемам го, трудно ми беше, още е, но знам, че има причина и има лечение. Макар и неясно за колко време.
И депресията може да не се излекува завинаги, може да я имаш за известно време, да изчезне, но после може и да се повтори.Това е истината. Моята ме навести след 5 годишно отсъствие, след като родих дъщеря си.
Това е, надявам се силно да съм била полезна. Ако имаш още въпроси съм насреща.
Виж целия пост
# 4
Знам много добре за  какво говорите, аз бях в много тежка депресия повече от 2г.
Помогна ми психиатър, пих антидепресанти, без тях няма как ....
Ходих на психотерапевт 3 години всяка седмица, а понякога и по-често в зависимост от това как се чувствам. Бавно, много бавно се оправих. Депресията не се лекува лесно, изисква си време.
От тогава са минали години и това състояние при мен не се е повтаряло. Дано и да не се повтаря,де....
Виж целия пост
# 5
ТЕС, разговори с висшето ми аз и психотерапевт. Психотерапевта казва много повече от " ще мине". Той рови, кара да се разкажат проблемите, и рови докато намери коренът на проблемът. А после според зависи проблемът.
Някои могат и сами да си помогнат, на други, обаче им трябва да изговорят цялата си скрита и притаена мъка. И да чуят различна оценка и трактовка. При всеки е различно.
В никакъв случай не твърдя подобно нещо. Затова и уточних, че при специалист не съм ходила.
Виж целия пост
# 6
ТЕС, разговори с висшето ми аз и психотерапевт. Психотерапевта казва много повече от " ще мине". Той рови, кара да се разкажат проблемите, и рови докато намери коренът на проблемът. А после според зависи проблемът.
Някои могат и сами да си помогнат, на други, обаче им трябва да изговорят цялата си скрита и притаена мъка. И да чуят различна оценка и трактовка. При всеки е различно.
В никакъв случай не твърдя подобно нещо. Затова и уточних, че при специалист не съм ходила.
исках да уточня че няма как да се чуят такива думи от специалист. Защото останах с впечатлението, че очакваш това да чуеш от него. 🤗
Виж целия пост
# 7
А имали ли сте постоянни неконтролируеми мисли и постоянни диалози в мисълта с най-различни хора? Все едно главата ти сама си разсъждава и мисли.
Виж целия пост
# 8
За психотерапията съм съгласна, но не и за антидепресантите. Психиатър лично ми е казвал, че те не могат да ти променят мислите. Могат да ти олекотят състоянието, но цял живот на хапчета ли ще караме? Аз лично повръщам от антидепресанти и не мога да ги пия, пробвала съм. Пробвала ли си тривиалните неща, че нещо в организмът ти не е ок - щитовидна жлеза, хормони, недостиг на витамин Д и други. Те повлияват на тези състояния.
Виж целия пост
# 9
Мис Каролин го е написала много добре. Единственото психотерапията за мен не е съвсем еднозначна. Но добър психиатър и лечение с антидепресанти, ако трябва и дълго време, е много важно. Винаги ми е било странно, че хората проявяват голямо разбиране, ако някой има хрема и покашля, но ако е депресивен това е глезене. "Я се стегни", Удари една бира" и подобни глупости са най- често срещаните реакции.
Виж целия пост
# 10
Естествено че АД не лекуват и не променят мислите. Те помагат да се чувстваш добре, да си организираш ежедневието и да започнеш тази промяна. А тя е много, много трудна. Тук става и дума за особеностите на характера на всеки човек. Едни са по-силни и по-борбени, на други им трябва повече време, ако си по-емоционален и чувствителен. Но АД са много важни, защото те те вдигат. Аз първия път ги пих година и половина и после дълго време нямах нужда от тях, с години наред
Така, че е много индивидуално. Не е казано че до живот ще се пият.
На мен при първия епизод на депресията накрая не ми бяха нужни, сама си усещах, че вече нямам нужда от тях. И разбира се лекаря ти преценява.
Аз добре познавам действието им, знам, че без тях в началото просто не става. В повечето случаи поне. Затова се преценява и доколко тежка е депресията.
Има си скала и тестове. Аз питах не може ли без хапчета, отговора беше-не може.
Депресията е и химическо изменение в мозъка, тя не е въпрос само на мисли. Тя е болест. Химическите нива на определени хормони ги оправят само лекарства. Регулират ги, защото са за това. Те и затова се предписват.
 Съветите да се проверят ЩЗ, витамин Д, Б12 и магнезий са много добри. Аз си ги направих. Всичко ми е на 6. Но трябва да се видят, защото може да е там причината.
 Иначе аз преди години съм пила какво ли не-като билки, леки билкови хапчета, всичко, което е на пазара. Няма ефект. Не е казано, че може и без, само, че това зависи и от човека и от състоянието.
Психиатър ще прецени най-добре.
Успех желая!

Чела съм много. Отделно личния ми опит това показва.
Виж целия пост
# 11
Напълно съм съгласна с мис Бингли. Без антидепресанти не става. Пият се понякога само няколко месеца, понякога година- две. Има хора, които са с такава душевност, че им се налага понякога да бъдат разглобявани и сглобявани отново. Важно кой ще се заеме с тази работа.
Важно е после, когато кризата отмине да се работи върху проблема, за да не се повтаря често и когато се повтори да бъде по-слабо.Не се мъчете, отидете на психиатър, това не е срамно.
Виж целия пост
# 12
ТЕС, разговори с висшето ми аз и психотерапевт. Психотерапевта казва много повече от " ще мине". Той рови, кара да се разкажат проблемите, и рови докато намери коренът на проблемът. А после според зависи проблемът.
Някои могат и сами да си помогнат, на други, обаче им трябва да изговорят цялата си скрита и притаена мъка. И да чуят различна оценка и трактовка. При всеки е различно.
В никакъв случай не твърдя подобно нещо. Затова и уточних, че при специалист не съм ходила.
исках да уточня че няма как да се чуят такива думи от специалист. Защото останах с впечатлението, че очакваш това да чуеш от него. 🤗
Силно се надявам да не е така.
По-скоро имах предвид разговори с приятели. Не си спомням да съм чула гледна точка, която не е много очевидна, или някакъв реален съвет. В повечето случай чувам съвети какви чувства трябва да изпитвам (не се ядосвай за това, не се притеснявай, успокой се, трябва да си благодарна) , отколкото нещо полезно.
Виж целия пост
# 13
Имах дълги години депресия. Помогна ми добър антидепресант и психотерапия. Грешката ми беше, че мислех, че мога да се справя сама и състоянието ми се влоши с годините. Аз самата съм психолог и осъзнах, че ми е нужно адекватно лечение. Заедно с моя психиатър избрахме медикаментите и дозата. Психотерапията сама по себе си помага да си промениш мисленето и е много важна, но при тежка депресия не е достатъчна. Антидепресантът те стабилизира, за да можеш да започнеш работата върху проблема и изобщо да имаш сили да започнеш с промените в живота. Научните изследвания показват, че при тежка и средно тежка клинична депресия най-ефективното лечение е комбинация от медикаменти и психотерапия. Подчертавам клинична депресия, а не просто дупка или лошо настроение (те са нормални и се случва на всеки). Към момента се чувствам прекрасно. Мис Каролин Бингли го е написала много добре, лечението не е кратко, а изисква много време и усилия, но си заслужава. Аз все още пия антидепресант в най-ниската доза за профилактика и посещавам терапевта си веднъж месечно. От 5 години не съм имала рецидив, но държа да имам подкрепата на терапевта ми, който много ми помага, дори само да ме изслуша и да ми каже браво момиче, справяш се чудесно. Спортът също е важен, но в началото на лечението още нямаш сили да правиш каквото и да било. Когато се стабилизираш, е много препоръчително да започнеш. Краткосрочни, ясни и постижими цели за промените в живота като за начало и нещата ще се подобрят. Успех.
Виж целия пост
# 14
А имали ли сте постоянни неконтролируеми мисли и постоянни диалози в мисълта с най-различни хора? Все едно главата ти сама си разсъждава и мисли.
Относно този въпрос - аз страдам от тези мисли и диалози.. Страдали ли сте от тях? И ако да, на какво може да се дължи и как могат да бъдат премахнати?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия