Августовски бебета 2020 ! Тема 5

ЧНГ на всички! Много радост, здраве и обич, а светлината в очите на отрочетата ни е най- голямата ни награда и упование!
Моята само веднъж се стресна от гърмежи, а по време на най- голямата шумотевица спа като заклана !
Моят мъж настоява за второ Бубо, но аз съм почти на 38, няма го майстора !
Той поне я гледа и приспива, но не и посреднощ, тогава аз съм на пангара.
Вашите мъже помагат ли, могат ли, като се събуди да ги залъжат и приспят ?
Аз снощи заспах към 0.20, сънят ми е по- важен от купона.
А и кърмя, минах с половин чаша вино.
Откакто кърмя, не ми се пие алкохол, не че преди бях любител на чашката, но мога да омета половин кутия Мерси, безпроблемно.

Честита Нова Година, мамчета!
Аз мисля утре да пробвам малката с картофче, пък да видим как ще е 🤷🏼‍♀️☺️
При нас беше страшна дандания... Празнувахме при моите родители  и дори и с пистолети се гърмеше... Чууудо. Малката заспа в 20ч и нещо, към 23 мрънкаше, давох й цоца и пак заспа. И ооо чудо изобщо не отрази зарята.. Жива да не бях, а аз така се притеснявах 😁🤪

Честита 2021-ва и от мен!
Паола, одрал ти е кожата направо Много сладки!

Нашият се събуди в 23:59 да не изпусне нещо не се впечатли от гърмежите. Изкарахме до 2 и после до 11 спахме добре. Макар и все още на цица не знам какво ще правя като спра с кърменето..

Аз ли съм единствената, която не ще и да чува повече за раждане?

Вчера приспах малкия към 7.30 и малко след него си легнах и аз. Като знам че ще ставам в 11 и 3, изобщо не ми е до празнуване. По- важен ми е сънят. Дори да не заспа веднага, искам да полежа и да не ми се налага да го държа на ръце.
Вие какво правите с носенето на ръце? Аз се принуждаван да го вадя навън сутрин и вечер за да мога малко да си отдъхна от носенето. Оставя ли го някъде и веднага почва да мрънка или пък трябва да седя до него и да го занимавам.
Чакам с нетърпение момента когато поне ще може да седи.
Забелязвам вече и че будния му период се увеличава и направо страх ме хваща. Сега осъзнавам че първите месеци ми е било най- лесно защото знам че след час ще заспи, а като почне да будува по 3-4 часа какво ще правя с това носене на ръце не знам.

Ако реши да будува вечер, го държа в себе си седнала и ако ще да опищи света, не го разнасям, защото нямам сила. Баща му повече му пристава на акъла и се разхожда с него по нощите (някой беше питал). Иначе да, по цял ден е носене, защото гимнастиката не му е интересна. Аз искам да лази вече знам, че няма да имам мира ама поне гърбът ми ще си почине
Раницата е вариант, но в нея също ми тежи..

Вечер не будува, но през деня ми разказва играта с тия 9.5кг. И аз го държа в скута ми, обаче не седи мирно. Все се напъва да става и ръмжи като иска нещо и иска да види всичко.
Като цяло аз съм тази която се грижи най- много за него, аз го приспивам и спи с мен. Другите са ми само асистенти, да ми донесат нещо или да го гледат докато отида до тоалетната.

Честита Нова година, момичета! Бъдете най-вече здрави, защото без това всичко друго губи значение! Паола го е описала много добре - ще ми липсват усещанията и моментите на 2020, но нямам търпение за 2021 и нейните предизвикателства и нови усещания! Само като си помисля какво беше в навечерието на 31.12.2019г и как се молех всичко да е наред с това човече в мен и ето че стана реалност, мога да кажа че съм изпълнена с благодарност и умиление!

Ние бяхме нещо като вечерта на Марая. Бяхме на гости, малката се справяше доста добре със дремките, но в 23:40се събуди, сакън да не изпусне нещо и изкара чак до 2:30 будна, докато се приберем и се приспим на леглото с гърда и тишина хубавото е че не се стресна от гърмежите, държа се като непукист сутринта спахме до 11ч, после будува 1-2ч и пак спахме 3часа, та не мога да се оплача -добре си починах!

И при нас имаше период, в който искаше само, ама наистина само да е на ръце. Слава богу, сега е по-добре и мога да я оставя я в леглото, я в шезлонга. Активната гимнастика не ѝ е интересна вече, даже я прибрах онзи ден. Поръчах килимче за игра и го чакам сега след новогодишните празници, да видим как ще е с него.

Честита нова 2021 година мили момичета. Тази година си я изкарахме заедно, макар и виртуално. Цяла година, трепери, вълнения и притеснения, а мина като един миг. Паола, все едно аз съм го писала, липсва ми малкото бебенце, спомням си всяка секунда от раждането и макар да е било най болезненото нещо в живота ми, беше най-прекрасния момент. Аз лично нямам търпение за второ и се надявам 2021 да ми донесе още едно съкровище. Миналата година на 24.12 си направих кръвен тест и разбрах, че съм бременна ♡♡♡
Снощи малкия заспа в 20:30 и се събуди в 4 да хапнем и продължи да спи но 8. Проблема беше, че ние се прибрахме в 5 и сме спали 3 часа, ноо  здраве да е. През живота си не съм имала толкова енергия, колкото от както родих
Беше страхотна година в личен план, и ужасна в работен, бизнеса ми замина на кино, но ще се оправим някак си. Пожелавам ви новата година да сбъдне най-смелите ви желания

Честита нова година! Бъдете здрави вие и цялото ви семейство. Пък другото ще си дойде ☺️

Аз също си харесвам 2020 година 😃👶🏻 Все пак ни се роди най-прекрасното същество, макар че определено и аз бих променила доста неща. Като Савова, и аз бих карала по-спокойно бременността, че бях постоянно притеснена за нещо.
Аз за второ дете се замислям чак след 3 години минимум 😃 Не че ми е лошо детенцето, ама някак искам да си му отделя тия няколко години само за него, доколкото е възможно. Най-лошото и най-хубавото от годината ми е раждането, лошо, защото ме приспаха (без да ме предупредят) и нищо не разбрах и не видях 😭 Много ми тежи това вече няколко месеца... И като видя новородено в кървища ми става много гадно, че не съм видяла и моето 😐 Но пък важен е крайният резултат, здраво бебе и мама.

Сега ако ме питате ми липсва корема, ама сигурно защото го няма. Помня последните седмици не се издържаше, едва дишах, ама като си гледам снимки с корем и ми става много мило. Ех.

Има ли тук въобще бебе, което да се е уплашило от гърмежите 😃 и моето спа като порче, нищо не отрази. Събуди се в 2, хапна и пак заспа. Ние с мъжа ми сме кукуряци днес, свикнали сме, другите са на парцал, едва гледат 😃 Моят мъж помага, най-вече през нощта става, за да ме отменя. Ако вече положението стане напечено, се включвам и аз. Вечер обичайно той го приспива.
На мен не ми тежи толкова, нашият е кльоща, 6.5кг, но пак гледам да не го мъкна много, слагам го на килимчето на земята и играем. Взех му блутут колонка и му я пускам понякога, като го оставя в креватчето, обичайно сутрин,за да закуся. И вече 2 пъти ме изненадва, че заспива сам, вместо предишното истерично реване 😃

За яденето, както казах, много бързо сякаш яде. Давах му от шише също, да видя яде ли, ами яде, ама с едно такова нежелание, преди му трепереха ръцете да хване шишето от нетърпение, а сега сякаш го прави механично. Дано да е нещо временно. А може и да е затова, че си увеличи яденетата на 7 на ден, преди бяха 6. Знам ли... Уф, дълго стана пак 😃 А, да, и аз прибрах активната гимнастика 😃

Честита нова 2021г. И аз си харесвам 2020. Беше много “богата” от към емоции и придобивки година. Роди се моето съкровище, купихме апартамент, сключихме брак, започнах нов курс, успоредно със следването ми...Няма за какво да се оплача.
И ние с ММ, като Паола, си говорихме как предстоящата година ще бъде изпълнена все с “първи” неща- първо зъбче, първа думичка, първи стъпки... Нямаме търпение!
Савова, аз се отървах от носенето на ръце, като просто...спрях да я нося. Много ми стана тежка. Местя я в столчето за хранене, шезлонга, гимнастиката, дивана. Редувам ги.
Ние искаме второ дете, може би 2 години след първото. Не искаме да им е много голяма разликата. Хич не ми липсва да съм бременна обаче. Нямах проблемна бременност, но ми харесва да съм пъргава, енергична и да мога да спя като хората.
Нашата шушулка не чу гърмежите също. Обаче днес цял ден не спи. Освен това, като имаме гости вкъщи, става ужасно кисела и само плаче. Случи се три пъти в последния месец. Може би е период или не е свикнала?!

@ ellicin, Добре де, но не реве ли като я оставиш? И не е ли рано да седи в столчето за хранене?
Имах почти безпроблемна бременост, но от разни страхове не успях да и се насладя, дори не се зарадвах когато видях положителния тест. Иначе без проблем бих изкарала още една такава бременост .
Секциото беше със спинална, но бях толкова замаяна, че имам бели петна и пропуснах мигове, които никога няма да се повторят. Добре че имам снимки и видео от операцията.

Честита Нова Година на всички мами! Бъдете здрави, щастливи, обичани и усмихнати вие и вашите семейства. Нека дечицата ни бъдат здрави, засмени, любознателни и палави! 💕😊

При нас заради тъпия ковид не допускаха никой и даже снимки и видео нямам 😐 Ако ще имам второ, дано не се пада епидемична обстановка, за да може таткото да присъства и да види (ако случайно пак не ме хване спиналната) и да ме навещава. Сега 5 дни в болница беше гадно, таткото си видя бебето почти след седмица 😬

А за носенето... Нашият след ядене гледам поне 40-50 минути да лежи, като през това време го занимавам с някакви играчки. После започва да се нерви, нося го изправен малко, а после на килимчето да се пъне по корем и да се измори. После вече като почне да реве и от седене по корем, тогава идва моментът за приспиване, пак го нося малко. Като цяло се щадя, понеже съм със сколиоза и хич не ми е препоръчително да вдигам тежко. Ще ме извинява синковеца, ама няма как.

Вашите обриват ли се около устата от лигите? Нашият вчера чак ме изплаши, имаше ааадски много дребни точки по бузката. Намазах го с джинджира и на сутринта ги нямаше, но може би защото не се е лигавил през нощта.

Столчето има опция да не е напълно изправено. Слагам я под наклон, поставям играчки на таблата и тя си се занимава.
Не плаче. Мрънка понякога. В тези моменти се включвам аз- пея, подавам играчки, целувам крачетата. От скоро започна да си държи ходилата и е много сладка. Смее се с глас, когато започна да и ги целувам.
Има пъпчици около устичката, да. Често мия с вода и винаги бърша с лигавник.
И аз ако имам второ детенце, задължително таткото ще е с мен. Раждането ми беше песен, но престоят-ужасен. Въпреки че бях сама в стая и в хубава болница, толкова безпомощна не се бях чувствала никога.

Ако си била с обща упойка никога не пускат някой да присъства по време на операцията.
Аз отидох за секциото много смела, тъй като екипа са ми колеги и имах възможно най- добрия екип, обаче като ми стана зле и веднага се паникьосах . По едно време пък чух че има сигнал за масивна кръвозагуба и дойдоха един тон хора, но анестезиоложката веднага ми каза да не се шашкам понеже не е за мен, а съседната операционна.... в същото време е паднала сатурацията на моя шишко и е дошъл екип, но това вече съм го пропуснала. По време на операцията ( когато не съм била замаяна) си говорихме с хирурга и я разпитвах за миомите ми .
Отидох си още на следващия ден по обед. Предложиха ми единична стая и да остана няколко дена, но предпочитам да съм си в къщи с близките си, а не да слушам денонощния рев на бебета.

@Ellocin, абсурд е да го оставя под наклон. Има ли малък наклон и веднага се напъва да става и от напъването почва да връща мляко, така че за сега легнал или седнал в скута ми, но и тогава се напъва да става.