Бяхме у свекърите и си имаха двама сурвакари - Антонио и племенникът.
Антонио си държа сурвачката сам.
Племенникът беше с носия и бяха големи сладури. Много хубави снимки им направихме.
Аз пак отнесох бъзиците, както всяка година за това, че изпивам всичкото шампанско след 12ч. на НГ и на 1януари ме цепи страшно тиквата

Добре че днес времето беше страхотно и бяхме без колата, та се поразходихме и проветрихме главите.
После нашите дойдоха, донесоха ни супа, погледаха детето малко.
Вече сме в леглото и се надявам да се наспим тази нощ.
Утре мислим да отидем до един манастир с малкия на час път с кола и се надявам да няма проблеми.
Досега не сме излизали извън града с него.
Аз от моето секцио си спомням как си видях кръвното на монитора, че е 40/60 и ушите ми започнаха да пищят и се изплаших, че си заминавам.
Честита да ни е 2021...изкарахме една година заедно, то направо и приятелството ще стане вече онлайн
Преди 365 дни по това време ни се гадеше, след това треперехме да минат три месеца, след това стреса от пандемията...нещата преминаха в закръглени кореми...следват големи кореми...пъшкане и труден сън...и идва денят на раждане...при мен беше страхотно и леко раждане, бях си в съзнание, без болка и с няколко напъна излезе човечето 
.

Дръж се
и все пак като ми се ухили и нищо друго не съществува на света
започнал е и да дърдори на бебешки. Най-сладкото нещо.
Бъдете най-вече здрави и спокойни, вие и семействата ви. И аз си правих равносметка за измината година и мога да я опиша като крайна от към емоции - изключително щастие и ужасен стрес. Благодарна съм, че сме живи и здрави с малкия и се надявам следващата година да в изпълнена само с хубави емоции. За второ дете - да, искам, но за съжаление рискът ще е твърде голям, предвид факта, че едвам ме спасиха и засега не се наемам, а и възрастта и трудното ми забременяване първият път не ми дават много надежда.
