Доведен татко

  • 7 209
  • 116
# 90
Елфичка, мерси, за пръв път чувам, че не е този смисълът, който повечето хора влагаме. Явно по някакъв начини основният смисъл се е променил. Май вече няма да я използвам, защото смисълът е съвсем друг  като първоизточник.

А как да го кажем тогава, че хубави или лоши родата накрая надделява. Толкова много случаи има, в които баща или майка, които цял живот не са си мръднали пръста, в един момент се появяват и дори вече порасналото дете хуква при тях и загърбва хората, които са си вложили живота - било другият родител, било осиновители, било някакви други хора. Някакво заслепение ги обхваща.
Виж целия пост
# 91
Андариел, не ги разбирам тези неща. Според мен сме много нездрава нация като цяло. Малко да се мръдна от високообразованата си среда и се изумявам за какви сънародници става дума. Все едно сме от различни планети дори и по домашно възпитание.

Има една теория на привързаността. Не е кръвта по-силна, а видът привързаност. Хора, които загърбват тези, които са били до тях когато са били в нужда изначално не са имали истински близки отношения с другия, т.е. сигурна привързаност. (Не говорим за тинейджъри, които по начало си менят мнението по 100 пъти на ден).

За такива хора винаги тревата на съседа е по-зелена. Според мен и затова има толкова много нездрави връзки в България, не само роднински.
Виж целия пост
# 92
Само можем да гадаем дали и защо за тези хора, които гледат консуматорски на другите, дори на най-близките си, е по вътрешен подтик или възпитание.
Виж целия пост
# 93
Само можем да гадаем дали и защо за тези хора, които гледат консуматорски на другите, дори на най-близките си, е по вътрешен подтик или възпитание.

Според мене е вътрешен подтик и несходство в характерите.

В България отдавна има огромна вътрешна и външна миграция и малко хора са живяли от раждането си с близките си роднини. Браковете са винаги далечнородствени и близкородствените са даже забранени (единствената страна в Европа, в която гражданският закон ги забранява).

Начинът на живот и образованието ни подтикват от ранна възраст да сме отворени, контактни, мобилни, успешни академично и икономически.

Не само в България се гледа потребителски на родствени връзки и социални контакти. Факт е, че навсякъде урбанизацията, индустриализацията и миграцията разхлабват родствените връзки.

Другото е, че хората в България отдавна имат по много малко деца. Аз нямам братя или сестри, но нямам и първи братовчеди и много хора от моето поколение са като мене. В дома на някой от родителите ми, но и в домовете на бабите и дядовците ми никога не съм съжителствала с хора на моята възраст. Най-малка възрастова разлика имам с майка ми -30 години. Късната възраст на първо майчинство и бащинство също не позволяват кой знае каква близост. Това са две поколения (едно поколение е 15г) разлика. Липса на хора на сходна възраст и със сходни интереси подтиква към създаване на многобройни приятелски контакти, но възможности за създаване на родствени липсват.
Виж целия пост
# 94
Според мен, има разлика между родител и партньора на родителя.
Колкото по-малки са децата, толкова повече шанс има партньорът да влезе в роля на другия родител, ако другият родител отсъства от живота на децата.
Родител е този, който налага правилата. Партньорът на родителя може да избере различна роля, а именно - на по-голям и мъдър приятел на децата. Той не налага правила, съобразява се с правилата, наложени от родителя, но помага, изслушва, дава съвет и подкрепя.

Ако бих попаднала в ролята на партньор на родител, бих избрала точно да съм по-голям приятел, особено  ако децата са вече доста големички, както се видя.

П.П. Елфичка, ти по какво съдиш, че
"Кръвта вода не става"
е тъждествено с
"Кръвта на завета е по-силна от водата в утробата"?
Няма как да се знае и даже да се предполага, че два израза с коренно различен смисъл, всъщност са един и същи израз, малко поеволюирал.
Ето какво намирам за "Кръвта вода не става".
https://de.wiktionary.org/wiki/Blut_ist_dicker_als_Wasser
Явно го има като поговорка на немски език. На доста езици са го дали преведено. Не е търсена връзка с израз с противоположноо значение.
Виж целия пост
# 95
Според мен, има разлика между родител и партньора на родителя.
Колкото по-малки са децата, толкова повече шанс има партньорът да влезе в роля на другия родител, ако другият родител отсъства от живота на децата.

Под това се подписвам с 2 ръце! Синът ми изобщо няма спомени от живота с баща си, тъй като беше много малък, когато се разделихме. Всичките му спомени са свързани със съпруга ми. Той му е авторитет и модел за подражание. С него споделя, от него търси съвети и подкрепа. Но определено не го приема, като приятел. За него това е баща му - този, който е готов да му помогне, този, който ще му се скара, ако е нужно, този на който държи да се доказва.
Виж целия пост
# 96
Не му е много работа на партньора да влиза в ролята на родител, защото детето си има родител, макар и отсъстващ. Това не е осиновяване. Този портньор днес го има, а утре може да го няма. Това, че спи и живее с някого не го прави родител. Той е родител на своите деца, а чуждите нито ги е осиновил, нито им е приемен родител, нито им е роднина. Ако иска да е някакъв, да го осинови. Иначе е просто мъж или жена, който живее, спи и яде или има ново дете с бащата или майката на детето. Партньор на родителя, но не родител или някакво подобие на родител или влизащ в ролята на родител на детето. А дори да е в роля, това е роля, не е факт. Той е никой на това дете.
Виж целия пост
# 97
Това изобщо не е вярно! Биологичният баща може да липсва цял живот. Детето може да расте с втория си баща от малко. Без разрешение от биологичния баща, втория баща не може да го осинови - това означава ли, че човека, който се грижи за това дете във всеки един аспект /тичане по болници, ходене по родителски срещи, водене на зъболекар, каране на тренировки, присъствие на състезания, плащане на всички разходи, включително курсове, летни лагери, дрехи и т.н./ няма право да влезе в ролята на родител, щом и детето го приема за такъв? Ами баща си е от всякъде! А другия е просто осеменител - нищо, че по документи се води родител. Защото всички тук сме родители и знаем колко време, нерви, пари и безсънни нощи струва едно дете на хората, които се грижат за него. И, когато един мъж е готов да поеме това за чуждо дете, че и дори да го прави с желание, той може спокойно да се нарече баща!
Виж целия пост
# 98
Парадоксално, се случва отсъстващият баща да почука на вратата и изведнъж да се окаже, че детето не само, че не го е изтрило от живота си (независимо, че няма спомени да го познава), а да иска да възстанови връзката с него, независимо кой го е отгледал(да не говорим за неща като искане на издръжка от страна на родителя, дори да не си е гледал детето и един ден). Възрастните може да знаят колко време и нерви струва, но за децата е по-различно - не нито го осъзнават, нито искат да го осъзнаят. За тях нещата са по подразбиране, че другите се грижат за тях, защото такава им е природата. Историята познава доста такива случаи, които звучат ужасно, несправедливо, почти нереално, но са съвсем реални. Тези неща са много деликатни и объркващи.
Виж целия пост
# 99
.
Виж целия пост
# 100
Не се заяждам, а само показвам, че има и друга страна на нещата, не само тези, които ние си мислим като родители, подбудени от най-добри намерения.
Виж целия пост
# 101
Синът един ден може да прецени кой му  е баща.Биология баща не прави, повече  е.
Виж целия пост
# 102
Изтрих си поста. Така или иначе няма как да ме разбереш. Няма смисъл да се води спор!
Виж целия пост
# 103
Всъщност прави. Затова осиновените деца тръгват да търсят биологичните си родители и често, когато ги намерят, започват да компенсират с това да ги обгрижват, да им помагат, дори когато тези родители са ужасно деградирали. Същото е и с отсъстващия или вяло присъстващия биологичен родител - кръвта вода не става, явно трябва да запълнят всички участници в картината.

И аз редактирах. Разбирам те.
Виж целия пост
# 104
Наистина баща е този, който се грижи, а не който е направил детето.
Всеки може да прави деца, но не всеки става за баща!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия